Стефани Гарбър
Каравал (6)

5

Преди да изгуби окончателно съзнание, усети нежен допир по бузата си, милувка.

— Така е по-добре, сестричке. В живота има и по-важни неща от безопасността…

С тези думи Скарлет се пренесе в свят, който съществуваше единствено в деликатните владения на будния сън.

Озова се в стая, цялата в прозорци, и чу гласа на баба си. Надупчена от белези луна надничаше през стъклото и огряваше фигурите вътре със зърниста синя светлина.

По-млади версии на Скарлет и Тела, състоящи се от малки ръчички и невинни мечти, се прегръщаха в легло, а баба им ги завиваше грижовно. Макар жената да бе прекарвала много време с тях, особено след като майка им избяга, Скарлет не помнеше някога да ги е слагала в леглото — обикновено с това се занимаваше прислугата.

— Ще ни разкажеш ли за Каравала? — помоли малката Скарлет.

— Аз искам за Легендата — припя Тела. — Ще ни разкажеш ли как е получил името си?

Баба се настани в едно кресло срещу леглото, все едно седеше на трон. Нанизи черни перли се редяха около тънката й шия, други пълзяха високо по ръцете й, от китките чак до лактите, като някакви вълшебни ръкавици. Колосаната й рокля с цвета на лавандула беше безупречна, без нито една гънка, в ярък контраст с бръчките понякога красивото й лице.

— Легендата произлиза от фамилия хора на изкуството, семейство Сантос — започна тя. — Били драматурзи и актьори, за жалост всичките бездарни. Единствената причина да постигнат някакъв успех била невижданата им красота. А за единия от синовете им, Легендата, се говорело, че е красив като истински ангел, бил най-красивият от всички тях.

— Но аз мислех, че Легендата не е истинското му име — каза Скарлет.

— Истинското му име не знам — заяви баба, — но знам, че като всички велики истории — и като всички ужасни истории — и тази започнала с любов. Любов към изящната Аналиса. Със златна коса и думи от захар. Тя го омагьосала, както той омагьосвал десетки момичета преди нея — с комплименти, целувки и обещания, които той приел на доверие, а не бивало. По онова време Легендата не бил богат. Живеел основно от чара си и от откраднати сърца, а Аналиса твърдяла, че на нея това й е достатъчно, но баща й, богат търговец, никога не би позволил дъщеря му да се омъжи за просяк.

— И оженили ли се? — попита Тела.

— Почакай и ще разбереш — цъкна с език баба.

Облак закри луната зад нея, потули всичко, освен две малки точки светлина, които се рееха над посребрения й кок като рогата на дявол.

— Легендата имал план — продължи тя. — Елантин скоро щели да я коронясат за императрица на Меридианната империя и Легендата вярвал, че ако изнесе представление на коронацията, ще спечели славата и парите, необходими да се ожени за Аналиса. Само че не го допуснали до тържествата, защото нямал талант.

— Аз бих го допуснала — заяви Тела.

— И аз — добави Скарлет.

Баба се намръщи.

— Ако ще ме прекъсвате, няма да ви разказвам повече.

Скарлет и Тела нацупиха устнички в малки розови сърца.

— По онова време Легендата не знаел никакви магии — продължи баба, — но вярвал в историите, които бил чувал от баща си. От него бил научил, че на всеки човек се пада по едно неосъществимо желание, само едно, стига да го иска повече от всичко и да намери малко магия, която да му помогне. И така, Легендата тръгнал да търси жена, която е изучавала вълшебства.

— Имаш предвид вещица — прошепна Скарлет.

Баба замълча, а очите на малката Скарлет и още по-малката Тела станаха големи колкото десертни чинии, докато стъклената стая се преобразяваше във вътрешността на островърха дървена колиба. Разказът на баба оживяваше пред очите им. Жълти восъчни свещи висяха от тавана на обратно и изливаха кремавия си пушек в грешната посока.

В средата на всичко това една жена с червена като ярост коса седеше срещу стройно момче, главата му заслонена от тъмен цилиндър. Легендата. Скарлет не виждаше ясно лицето му, но позна шапката. Тя беше запазената му марка.

— Жената го попитала какво иска най-много на света — поде отново баба — и Легендата отговорил, че желае да предвожда най-великата трупа от актьори в историята, за да спечели своята истинска любов Аналиса. Но жената го предупредила, че не може да получи и двете неща. Трябвало да избере едното. Легендата бил колкото красив, толкова и горделив, затова сметнал, че жената греши. Казал си, че стане ли веднъж прочут, лесно ще се ожени за любимата. Затова си пожелал славата. Казал, че иска представленията му да са легендарни. Вълшебни.

Вятър прониза стаята и угаси всички свещи освен онази, която осветяваше Легендата. Скарлет не виждаше ясно лицето му, но можеше да се закълне, че нещо в него се промени, сякаш внезапно се бе сдобил с още една сянка.

— Промяната започнала веднага — обясни баба. — Магията се подхранвала от искрения копнеж на Легендата, искрен и наистина силен. Вещицата му казала, че представленията му ще са единствени по рода си, че ще свързват в едно фантазията и реалността по начин, какъвто светът не познава. Но го предупредила, че желанията си имат цена и че колкото повече играе, толкова повече ще се превръща в персонажите, които пресъздава. Ако играел ролята на злодей, щял наистина да се превърне в такъв.

— Това значи ли, че е злодей? — попита Тела.

— Ами Аналиса? — добави с прозявка Скарлет.

Баба въздъхна.

— Вещицата не излъгала, че Легендата не може да има едновременно слава и Аналиса. След като се превърнал в Легендата, той вече не бил момчето, в което Аналиса се влюбила, затова тя се омъжила за друг и му разбила сърцето. Той станал наистина прочут, но обвинил нея, че го е предала, и се заклел никога да не обича отново. Някои вероятно биха го нарекли злодей. Други биха казали, че магията му го приближава до боговете.

Малката Скарлет и ще по-малката Тела вече бяха преполовили пътечката към съня, очите им бяха повече затворени, отколкото отворени, но устните им едновременно се извиха в полумесеци. Устните на Тела оформиха думата „злодей“, а тези на Скарлет се усмихнаха, когато баба спомена за магията на Легендата.