Стефани Гарбър
Каравал (42)

41

Скарлет пребледня и се срина в креслото.

— Заради теб са го убили.

— Моля те, не се разстройвай. Опитвах се да те защитя.

— Но да го убият?

— Той всъщност не е мъртъв — увери я Тела.

— Тогава къде е? — Огледа се, сякаш очакваше Джулиан всеки миг да влезе в стаята. Но вратата не се отвори, Тела се намръщи и паниката отново сграбчи в хватка сърцето на Скарлет. — Ако е жив, защо не дойде с теб?

— Успокой се и ще ти обясня всичко. — В гласа на Тела се долавяше леко треперене. — Преди играта да започне, казах на Легендата, че не искам някой да ти завърти главата. Знаех, че държиш да се омъжиш за графа. Тази идея никога не ми е харесвала, но исках сама да се откажеш от нея, по свои причини, а не заради някой актьор от Каравала. Така че… — Тела замълча, после избълва на един дъх: — Казах на Легендата, че ако това все пак се случи, искам актьорът да бъде изваден от играта преди края й и ти да вземеш самостоятелно решението си за своя годеник. Сега разбирам, че съм допуснала грешка. Но се кълна, че исках да защитя сърцето ти.

— Не е трябвало да…

— Не е нужно да го казваш. — Тела се залюля на пети и смръщи отново вежди. — Знам, че допуснах много грешки. Представях си, че нещата ще се развият другояче. Не си давах сметка колко непредсказуем е Легендата. По план трябваше да извади Джулиан от играта на по-ранен етап, а и никога не ми е хрумвало, че ще нареди да го убият пред очите ти.

Видно бе, че Тела съжалява искрено, но това с нищо не облекчи ужаса, който вилнееше в гърдите на Скарлет. Никой не бива да вижда как двамата най-скъпи на сърцето му хора умират в една и съща нощ.

— Значи Джулиан е жив, така ли?

— Да, съвсем жив. Мислех, че ще се зарадваш. — Тела вдигна високо вежди. — От онова, което чух за двама ви, сметнах, че…

— Предпочитам да не обсъждам чувствата си в момента. — Нито тях, нито нещата, които е чула сестра й. Всичко това започваше да й идва в повече. Твърде много истински нишки, преплетени с фалшиви нишки, неразличими една от друга. Би трябвало да се радва, че Джулиан е жив, но все още чувстваше болката от смъртта му, а мисълта, че всичко е било преструвка, означаваше, че онзи Джулиан, в когото се бе влюбила, всъщност никога не е съществувал. Било е просто роля, изиграна от актьор на Каравала.

— Трябва да разбера как работи това нещо. Кое е истинско и кое не е. — Очите й отново се пълнеха със сълзи. Знаеше, че би трябвало да се чувства щастлива и наистина изпитваше известно облекчение, но извън това беше страшно объркана.

— Всичко ли е било по сценарий?

— Не, ни най-малко. — Тела седна в креслото до нея. — Отвличането ни, моето и твоето, ги измислих аз. Знаех също, че ще те подложат на изпитания, преди да се срещнем на балкона и аз да скоча. Но случилото се помежду не беше по сценарий, поне в голямата си част. Всяка година, преди играта да започне, на актьорите им се прави заклинание, което им пречи да признават определени неща — като това, че са актьори, например — продължи Тела. — Дават им се насоки, които да следват, но извън това имат голяма свобода на действие. Мисля, че вече и сама си стигнала до този извод — че по време на Каравала винаги има и реални неща, смесени с магичното. Едва ли е нужно да ти казвам, че ролята на Джулиан трябваше да приключи малко след като те доведе на острова. — Тя замълча многозначително.

И Джулиан беше казал нещо в този смисъл, но в светлината на всичко останало Скарлет вече не знаеше дали да вярва и на една негова дума. Нищо чудно Джулиан да се окаже Легендата.

Въпреки това трябваше да попита:

— Какво имаш предвид?

— Според другите актьори Джулиан е трябвало да ни доведе на острова и после да се оттегли. Доколкото разбрах, трябвало е да те остави в магазина за часовници. Но това не си го чула от мен — каза Тела. — И в случай че се чудиш, с Джулиан никога не сме били близки. Дори не сме се целували.

Скарлет се изчерви. Опитвала се бе да не мисли за това.

— Тела, мога да обясня. Никога не бих…

— Не е нужно да обясняваш — прекъсна я сестра й. — Никога не съм те обвинявала за каквото и да било. Макар да признавам, че оставах изненадана при всеки доклад за отношенията ви. — Гласът й стана по-висок, сякаш всеки миг щеше да се разсмее.

Скарлет скри лице в шепи. „Засрамена“ не беше достатъчно силна дума да опише чувствата й. Въпреки думите на Тела, се чувстваше измамена и унизена.

— Скар, не се крий. — Тела издърпа ръцете й от пламналото й лице. — Няма нищо нередно в отношенията ти с Джулиан. И в случай че се притесняваш, не от него разбрах за вас. Черпех информация основно от Данте, който се дразнеше, че не си харесала него.

Тела направи физиономия, което остави у Скарлет впечатлението, че въпросното стечение на обстоятелствата й е допаднало.

— Значи и Данте не е умрял наистина, така ли?

— Не, умря, но после се върна, също като Джулиан — отвърна Тела. А после се постара да обясни истината за смъртта и Каравала.

Е, не знаела подробности. Било от онези неща, за които хората не говорят. Знаела само, че ако някой от актьорите на Легендата загине по време на играта, умира наистина, но не за дълго. Усещал цялата болка и ужас на смъртта и оставал мъртъв до официалния край на играта.

— Означава ли това, че ти си щяла да се върнеш и без мен? — попита Скарлет.

Тела пребледня, стана по-бяла и от роклята си, и за пръв път Скарлет се запита какво ли е почувствала сестра й в момента на смъртта си. Тела умееше да скрива чувствата си, но не и този път. Когато заговори, гласът й трепереше:

— Аз не съм актьор. Обикновените хора, които умират по време на играта, не се връщат. Хайде сега. — Тела скочи от креслото, отърси се и каза бодро: — Време е да се приготвим.

— Да се приготвим за какво? — попита Скарлет.

— За празненството — отвърна Тела, сякаш беше нещо очевидно. — Нали помниш поканата?

— Онази от Легендата? Значи е била истинска? — Не можеше да реши дали е извратено или дяволски умно.

Тела я хвана над лакътя и я затегли към вратата.

— Непременно трябва да дойдеш на празненството, хич не си и помисляй да се дърпаш!

Скарлет искаше да остане с Тела, но на празненство определено не й се ходеше. Обичаше да е сред хора, но точно сега не й беше до флиртове, храна и танци.

— Хайде де! — задърпа я по-силно Тела. — Нямаме много време. Не искам да се явя там като призрак.

— Тогава е трябвало да избереш друга рокля — сопна й се Скарлет.

— Умрях — изтъкна преспокойно Тела. — Каква по-подходяща дреха от тази? Ще видиш, че в следващата игра драмата ще те завладее по-силно и от мен.

— А, не — поклати глава Скарлет. — Никакви игри повече.

— След тази нощ може и да си промениш мнението. — Тела я стрелна със загадъчна усмивка и отвори вратата, преди Скарлет да е възразила. Също като при подземните тунели, и тази врата водеше към нов коридор, който Скарлет виждаше за пръв път. Плочи със скъпоценни камъни покриваха пода и излъчваха мека светлина. Тела я повлече покрай зали, пълни с картини, които й напомниха за тетрадката на Айко.

Скарлет спря пред картина, която не беше виждала преди, образ на самата нея в магазина за рокли, ококорена и с отворена уста при вида на прекрасните одежди, а Тела я наблюдава тайно от третия етаж.

— Стаята ми е насам. Друга е, не онази, където ме намери снощи. — Тела повлече Скарлет покрай още няколко ъгъла и групички актьори от Каравала, с които си размени кратки поздрави, преди да спре пред кръгла врата в небесносиньо. — Не е много подредено, да знаеш.

В стаята цареше истински хаос, всяка повърхност беше отрупана с корсети, рокли, красиви шапки и дори няколко пелерини. Не се виждаха прошарени кичури в косата на Тела, но все трябва да се криеха някъде, реши Скарлет, защото сестра й със сигурност беше загубила поне година от живота си, за да се сдобие с толкова много нови и прекрасни неща.

— Няма достатъчно гардероби да ги прибера — оправда се Тела и вдигна няколко рокли да направи пътечка за Скарлет. — Не се тревожи, роклята, която съм ти избрала, не е на пода.

— Май няма да дойда на празненството, не мога — каза Скарлет.

— Трябва да дойдеш. Вече съм ти купила рокля и платих пет тайни за нея. — Тела отиде при една ракла и когато се обърна, държеше в ръце ефирна розова одежда. — Напомня ми за залез в Горещия сезон.

— Тогава ти я облечи — предложи Скарлет.

— Много е дълга, а и я купих за теб — отвърна Тела и й метна роклята. На пипане беше точно толкова луксозна и ефирна, колкото изглеждаше отдалече, с малки смъкнати ръкави и бюстие в цвят слонова кост, покрито с панделки, които преливаха в тюлена пола. Към панделките бяха прикрепени копринени цветя, които променяха цвета си според светлината, комбинация от сияйни кремави оттенъци и парещи розови отсенки.

— Просто я облечи за тази вечер — каза Тела. — Ако в края на празненството още искаш да си тръгнеш и да оставиш зад гърба си Каравала и всички, които са част от неговия свят, ще тръгна с теб. Но на празненството трябва да дойдеш. Чувала съм, че Легендата никога не кани външни хора, а и едва ли ще си спокойна, ако си тръгнеш, без да си говорила с Джулиан.

Сърцето й се сви. Радваше се, че Джулиан е жив. Но каквото и да имаше между тях сега, със сигурност не би могло да се сравнява с онова, което имаха преди. Да, Джулиан се беше опитал да й каже истината, но сигурно го беше направил от съжаление. Или и това е било част от представлението. Не е като да й се беше обяснил в любов.

— Имам чувството, че изобщо не го познавам. — Освен това й се струваше, че самата тя е пълна глупачка.

— Значи тази вечер е шансът ти да го опознаеш. — Тела я сграбчи за ръката и я стисна. — Ще ми се да ти кажа, че онова, което сте споделили, е било истинско.

— Тела, така не ми помагаш.

— Защото не ми позволи да продължа. Дори да не е било каквото си го мислела, пак сте преживели нещо важно и за двама ви през изминалата седмица. Мисля, че и той не по-малко от теб иска да се уточните. Да се разберете веднъж и завинаги.

„Веднъж и завинаги.“ Тоест да сложат край.

Сега вече разбираше защо Джулиан я беше предупредил, че повечето хора, които среща тук, не са каквито изглеждат.

Но не можеше да отрече, че иска пак да го види.

— Ще бъдеш най-хубавото момиче на празненството, ще видиш. Е, след мен, разбира се. — Тела се изкиска тихичко и макар сърцето на Скарлет да се късаше заради Джулиан, тя си напомни, че най-после е със сестра си и двете са напълно, благословено свободни. Точно това беше искала винаги, бъдеще, което още не е написано, пълно с надежда и възможности.

— Обичам те, Тела.

— Знам. — Тела вдигна нежен поглед към нея. — Нямаше да съм тук, ако не ме обичаше.