Аманда Куик
Реката знае (40)

Трийсет и девета глава

— Съжалявам, че ви повиках отново, госпожо Брайс. — Роберта Удс наливаше чай в дебели, керамични чаши. — Но казахте, че искате да сте осведомена постоянно за всичко, свързано с господин Хейстингс и неговите визити при мадам Феникс.

— Така е, Роберта, моля ви, не се извинявайте. Зарадвах се, като получих съобщението ви. — Луиза извади от маншона си бележник и молив и ги постави на масата. — Какво научихте?

Двете бяха в мъничката гостна на втория етаж на Суантън Лейн. Следобед беше относително спокойно. Нещастниците от улицата рядко идваха, преди да се смрачи. От кухнята долиташе приглушено потракване на тенджери и тави, където готвачката и нейните помощнички готвеха за вечеря.

Роберта беше яка и жизнена, сякаш изтъкана от пламенната енергия и решителност на ревностен социален реформатор. Тя сложи чашите на масата и седна срещу Луиза.

— Жена, която твърди, че се казва Дейзи, дойде точно призори днес — започна. — Горкото същество изглеждаше направо страшно. Работи при мадам Феникс. Преди няколко дни един клиент я бил и едва не я убил.

— Боже мой! Има ли нужда от лекар?

— Отказва да отиде на лекар. Не можела да си го позволи. Казах й, че ще й бъдат заплатени разноските от дома, но тя пак отказа. Много е изплашена.

— От мъжа, който я е бил ли?

— Не, и това е най-интересното. — Роберта присви очи. — Страхуваше се от съдържателката на публичния дом.

— Мадам Феникс ли?

— Да.

— Дейзи каза ли защо?

— Изглежда, че един от бившите кредитори на нейния покоен съпруг я е продал на собственичката.

Луиза стисна молива.

— Не за пръв път слушаме тази тъжна история от жена, която работи в публичния дом „Феникс“, нали?

— Да — съгласи се сурово Роберта, — не е за пръв път. Във всеки случай Дейзи е сигурна, че съдържателката ще се вбеси, ако разбере, че едно от момичетата й е избягало, преди мадам да си е възвърнала парите, които е платила за нея, така да се каже.

— Продължавайте.

Роберта отпи от чая и остави чашата.

— Тази сутрин Дейзи е избягала завинаги от публичния дом на мадам Феникс. Дочула слухове, че тук има човек, който би платил за информация относно един от клиентите на мадам Феникс. За Елуин Хейстингс.

— Дадохте ли й пари?

— Да. След това я изпратих в Агенцията. Там ще бъде на сигурно място, поне засега. Ще скрият самоличността й.

— Какво ви каза Дейзи за Хейстингс?

— Не много, но за вас може да се окаже интересно. Заради побоя не е било възможно да изработва издръжката си няколко дни. Пратили я да работи като прислуга, докато оздравее, и й забранили да се показва пред клиентите. Едно от задълженията й било да търка всеки ден банята на мадам Феникс.

— И по-нататък?

— Вчера, докато чистела, дочула разговор между мадам и нейния любовник.

Луиза вдигна поглед.

— Съдържателката на публичния дом любовник ли си има?

— Очевидно. Дейзи била в банята. Не схванала всичко, но чула името на Елуин Хейстингс.

— Какво са говорили за него?

— Дейзи дочула само откъслечни неща от разговора, но каза, че мадам Феникс и нейният любовник спорели за Хейстингс. Тя искала да изчакат известно време, преди да направят нещо. Любовникът й настоявал да се направи веднага.

— Какво да се направи?

Роберта махна разочаровано с ръка.

— Там е работата, че Дейзи не е разбрала. Знаеше само, че мадам и нейният любовник не са на едно мнение кога да се свърши нещо, свързано с Хейстингс. Каза, че кавгата била доста бурна.

Луиза си отбеляза още нещо, облегна се и премисли възможностите.

— Спомена ли кой е спечелил спора?

Роберта направи гримаса.

— Мадам Феникс естествено. Дейзи каза, че има много силна воля. Никой не й противоречи, дори любовникът й. Според Дейзи той прави всичко, каквото поиска от него мадам Феникс.

— Дейзи знае ли името на любовника?

— Никой не го знаел. Идвал и си отивал през кухненския вход, не през главния, и винаги се качвал по слугинското стълбище. На прислугата е наредено да го пуска по всяко време.

— Колко често ходи там?

— Това е едно от интересните неща, които ми каза Дейзи — отговори тихо Роберта. — Изглежда, че любовникът посещава мадам в личния й апартамент по същото време, когато идва и Хейстингс за своята обичайна сесия.

Луиза почукваше с молива по масата.

— Как го описа тя?

— Бил хубав, ако харесваш мрачни типове. На Дейзи никак не й харесал между другото. Тъмнокос. Винаги бил с връхна дреха.

— Така изглеждат хиляди мъже. Нещо друго?

— Дейзи каза, че носел много хубав пръстен — златен с оникс.

Дъхът на Луиза секна. След това изписа много прилежно името в бележника.

Куинби.