Аманда Куик
Реката знае (14)

Тринайсета глава

Миранда Фосет се съгласи да се срещне с тях на следващия ден. Прие ги в голям салон, който наподобяваше фоайе на помпозен театър. Завеси от червено кадифе, прибрани със златни шнурове, обрамчваха прозорците. Пурпурният килим беше с претенциозен флорален мотив. Софата и канапетата бяха позлатени, а тапицерията беше от златист брокат. От тавана висеше тежък кристален полилей.

Самата Миранда беше също толкова поразителна, издокарана с тюркоазеносиня следобедна рокля и с перли на врата. Забележителна корона от коса се виеше на главата й в сложна прическа, която сигурно отнемаше часове. Луиза не се съмняваше, че тяхната домакиня носи перука. Много малко жени на възрастта на Миранда, пък и на която и да е възраст всъщност, имаха толкова гъста коса. Наситеният кестеняв цвят също беше подозрителен.

— Радвам се да се запозная с вас, господин Столбридж. — Миранда засия срещу Антъни, докато той се навеждаше да целуне ръката й.

— Удоволствието е изцяло мое, госпожо Фосет. — Гостът се изправи, усмихвайки се. — Вие сте легенда, мадам. Но пък вие го знаете. Нито една актриса не ви замести на сцената. Имах щастието да ви гледам в ролята на лейди Макбет на вашето последно представление.

Луиза едва не падна от стола. Антъни можел да бъде и галантен, ако поиска. Когато преди половин час пристигна на Ардън Скуеър, за да я вземе за срещата с Миранда, нямаше вид на човек, очарован от перспективата да се запознае с актриса, слязла от сцената. В действителност беше направо поразен, като научи самоличността на нейния информатор.

— По дяволите, как се запознахте с Миранда Фосет? — мърмореше той, докато се качваше след Луиза в каретата.

— Случи се да й направя малка услуга съвсем в началото на моята кариера като журналистка — обясни Луиза. — Благодарна ми е.

— Жената сигурно е почти на шейсет.

— Струва ми се, да.

Антъни се облегна и потъна в мисли.

— В дните на нейната слава се говореше, че е любовница на един от най-могъщите мъже в страната.

— И Ема ми каза същото.

— Според слуховете имала дълга връзка с някой си Клемънт Корвъс.

— Струва ми се, че Миранда спомена веднъж името му.

— Луиза, този човек е известен като господар на престъпния свят.

— Сигурно не е, господине. — Усмихна се ведро. — Ако господин Корвъс беше престъпник, щеше да бъде арестуван.

— От онова, което съм чувал, той е прекалено умен, за да се остави да го заловят. Винаги стои на разстояние от престъпните дейности, от които печели. Говори се, че живее като джентълмен, разполагащ със състояние, докато управлява империя в подземния свят. На улицата е известен като „Гарвана“.

Авторитетният му тон грабна вниманието й. Погледна го с внезапно любопитство.

— Изглежда знаете доста за господин Корвъс.

Антъни се поколеба.

— Напоследък съм се сетил за него. Ще бъда честен. Фактът, че поддържате връзка с неговата бивша любовница, ме смущава изключително много.

— Не ми се вярва, че за тяхната връзка е уместно да се употреби думата „бивша“ — подхвърли развеселена Луиза. — Останала съм с впечатлението, че още са много близки. Госпожица Фосет е превъзходен информатор. Не бих се изненадала, ако повечето от сведенията, които ми дава, идват направо от Гарвана.

— Защо му е да помага на някаква си кореспондентка на вестник?

Луиза пренебрежително помръдна рамене.

— Може би това го забавлява. Зная, че за госпожица Фосет ролята на моя информаторка е много интересна.

— Каква услуга по-точно сте й направили?

— Дълга история.

Като гледаше сега Миранда как сияе, хем я досмеша, хем й се възхити. На върха на своята кариера тя е била най-прославената актриса в Англия. Също така направила турне в Америка с бурен успех. Макар и слязла от сцената, беше повече от ясно, че не е загубила ни най-малко от таланта си да запленява публика.

Миранда отправи на Антъни чаровна усмивка, от която се появиха трапчинки на страните й.

— Много сте любезен, господине. Понякога не мога да повярвам, признавам, че от толкова дълго време не съм на сцената. Липсва ми ужасно. — Заслепи Луиза с многозначителна усмивка. — Поне докато не се запознах с госпожа Брайс. Заклевам се, тя внесе едно друго удоволствие в моя скучен живот.

Той седна на едно от канапетата.

— Госпожа Брайс си има начин да впръсква силни усещания в разни ситуации.

Луиза го стрелна със сърдит поглед. Той й се усмихна учтиво.

— Наистина е така — съгласи се Миранда. Гледаше го с очакване. — Тя ми каза, че й помагате в едно от нейните вълнуващи, малки разследвания, господин Столбридж.

— Ще бъде забавно, предчувствам — каза Антъни. — И на мен напоследък животът ми е малко скучен.

Луиза вдигна вежди.

Миранда се засмя гърлено.

— Луиза в най-скоро време ще ви спаси от този проблем.

— Вече забелязвам изключителна промяна в монотонната рутина на моето всекидневие — увери я той.

„Виж, ти! — помисли си Луиза. — Как ли пък не — рутина и монотонност.“

— Много добре ви разбирам — промърмори Миранда. — Говори се, че след като сте се завърнали от вашето продължително пътешествие в странство преди няколко години, сте се посветили на ръководството на семейните финанси.

Луиза погледна сепнато Антъни дали ще потвърди.

— Скучна работа — призна той. — За жалост стана досадно ясно, че само мен от цялото семейство ме бива да правя инвестиции.

Актрисата се подсмихна.

— Както казват всички, вие сте всъщност много вещ в тази област. Говори се, че сте спасили целия клан Столбридж от банкрут.

— Нашето богатство има историческа тенденция към колебливост — вметна учтиво той.

Тя намигна.

— Не и откакто вие застанахте на щурвала. Надявам се, че вашето семейство е благодарно в необходимата степен за вашия финансов талант.

Той се усмихна.

— Много малко членове на моето семейство обръщат някакво внимание на финансите. Забелязват само когато изведнъж се окаже, че няма пари на разположение.

Луиза почувства, че лицето й пламва. Беше си въобразила, че е възстановил семейното богатство посредством професията на крадец на бижута.

Покашля се.

— Благодаря ти, Миранда, че ни прие — каза тя с делови тон. — Много мило от твоя страна.

— Глупости. С нетърпение ви очаквах. — Миранда се усмихна. — Нашата малка консултация ми е много приятна.

Антъни я погледна.

— Ще разрешите ли да попитам как вие и госпожа Брайс стигнахте до вашето интересно съдружие.

— Не ви ли е казала? — вдигна вежди Миранда. — Истината, господине, е, че съм й безкрайно задължена. Преди няколко месеца тя дойде при мен, защото разбрала, че имам намерение да инвестирам значителна сума в проект, измислен от двама джентълмени с високо обществено положение.

Антъни погледна Луиза.

— Мошеническата Калифорнийска мина — уточни тя.

— Ах, да. — Антъни се облегна. — Спомням си много добре. Зад измамата стояха Грейсън и лорд Бартлет. В резултат на публикациите в пресата те бяха принудени да се оттеглят в именията си.

— Проектът беше абсолютно мошенически — каза хладно Миранда. — Бил измислен за измама на хора като мен. Хора, които имат пари, но не се появяват в обществото.

— Да — потвърди Антъни. — Зная.

Миранда изпъшка тихичко от отвращение.

— На Грейсън и Бартлет и през ум не би им минало да разорят някого от техните високопоставени познати от висшето общество, но не биха се поколебали да съсипят онези, които според тях стоят по-долу. Аз не бях единствената набелязана жертва.

Луиза стисна силно маншона си.

— Присмиваха се на жертвите си.

Антъни я наблюдаваше много напрегнато.

— Как научихте за измамата навреме, та да предупредите госпожица Фосет?

— Чиста случайност — отговори тя. — Една вечер с Ема посетихме художествена изложба. В залата беше много горещо. Излязох навън и неволно чух разговор между Грейсън и лорд Бартлет. Не схванах всички подробности, но чух достатъчно, за да разбера, че готвят някаква подлост за госпожица Фосет.

— Дойде при мен и ми разказа — добави Миранда. — Щом чух имената на двамата мъже, разбрах, че сигурно са обсъждали моето капиталовложение. Не ми беше ясно за какво става въпрос. Не ме бива в тези неща, нали разбирате? Тъй че споменах пред много добър мой приятел, изключително вещ в търговските дела. Той взе договора и направи някои проучвания.

— Миранда ми се обади, за да ми благодари и да ми каже какво са открили — заключи Луиза. — Реших твърдо да осведомя обществото за измамата, защото имаше и други жертви. Уредих си среща с издателя на „Срочен репортер“ и същата нощ станах Дописник Фантом.

— А пък аз една от тайните осведомителки на фантома. — Миранда надипли полата си още по-елегантно и погледна Антъни с очакване. — И така, Луиза ми писа, че искате да ми зададете няколко въпроса.

— Отнасят се за Хейстингс — рече Антъни. Говореше предпазливо. — Открихме доказателства, че е изнудвач.

Миранда изохка тихичко с погнуса.

— Винаги съм смятала изнудването за едно от най-низките престъпления.

— Намерихме главно лични дневници на млади дами, изпъстрени с твърде страстни излияния за красив любовник — каза Луиза. — Не разбираме как са попаднали в ръцете на Хейстингс.

Миранда кимаше замислено.

— Предполагам, че няма да ми кажете името на нито една от жертвите.

— Не, няма — потвърди Луиза. — Длъжни сме да запазим в тайна тяхната самоличност.

— Разбирам много добре — изрече по-възрастната жена. — Бих ви помогнала, но не съм съвсем сигурна какво искате от мен.

Антъни я погледна.

— Като че ли знаете много за Хейстингс. Съобщили сте на Луиза имената на някои от неговите делови партньори, както и че има финансови интереси, свързани с публичен дом.

— Да — не отрече Миранда и намигна на Луиза. — И аз си имам кой да ме осведомява.

— Не вярваме, че Хейстингс върти сам измамите — продължи Луиза. — Знаем, че има поне още един съучастник, делови човек, който се казва Филип Грентли, но преди две седмици Грентли опрял пистолет в главата си и дръпнал спусъка.

— Искаме да разберем — поясни Антъни — дали Хейстингс има друг, който да работи за него. Става въпрос за особено красив, русокос мъж на около двайсет и седем-осем. Сигурни сме, че съществува такъв човек и че той компрометира младите дами, а после изнудват роднините им.

— Ах, да! Стана ми ясно — каза Миранда. — Без подготовка не мога да отговоря, но с радост ще поразпитам. Ще ми дадете ли не повече от ден?

— Разбира се — съгласи се Луиза. — Много ти благодаря. С господин Столбридж сме ти много признателни.

— Глупости. — Миранда махна грациозно с ръка. — Нали знаеш колко много ме забавляват нашите малки приключения.

— Има още нещо — прибави Антъни.

Тя го погледна любопитно.

— Да, господин Столбридж.

— Извинете ме за твърде личния въпрос, но Луиза ми каза, че се познавате добре с Клемънт Корвъс.

Смехът на Миранда беше гърлен и зноен.

— Наистина се познаваме добре, господине. Вече станаха повече от двайсет години.

Антъни извади плик от вътрешния джоб на жакета си.

— В такъв случай мога ли да ви помоля да му предадете този плик и моите поздрави, като го видите следващия път?