Луи Жаколио
Загубени в океана (95)

Глава VII

Времето бавно минаваше. Жюл Прево Лемер, племенникът му, главният прокурор и Жюл Сеген се бяха събрали в салона на дядото и поглеждаха часовника. От време на време госпожа Лемер поглеждаше към стаята на болния и отново като сянка се скриваше безшумно.

— Знае ли синът ми, че го чакаме? — попита болният.

— Три пъти изпратих да го викат — отговори Жюл Сеген, — но не го намериха. Всъщност понякога той се губи по цели седмици. Все пак му оставих бележка, че присъствието му е от голяма важност.

— Само да не го е сполетяла някаква неприятност — забеляза прокурорът.

— Ами — намеси се Сеген, — както винаги гуляе някъде.

В този момент в стаята влезе слуга и подаде бележка на прокурора.

— Този, който иска да ме види, дошъл ли е тук?

— С него влязоха две карети, в които седят няколко души, господарю. Понеже на двора е тъмно, не можах да ги позная.

— Това е Гроляр с агентите си — каза прокурорът, — навярно ни носи хубави вести, щом е дошъл в такова време тук Нека влезе! — обърна се той към слугата.

Наистина влезе Гроляр.

— Е, какво има? — фамилиарно се обърна към него прокурорът. — Можахте ли да изпълните искането ми?

— Прокуроре, моят труд се увенча с успех… престъпникът е в ръцете ни.

— Как го открихте?

— Той сам ще ви разкаже това. Доведохме го с нас.

— Не разбирам защо не сте отвели негодника направо в затвора?

По даден знак от Гроляр вратата се отвори и оттам се появи Албер Прево Лемер — блед, изплашен, с изкривени черти на лицето. Държаха го Порник, Данео, Пюжал и Ланжле.

— Ето крадеца! — каза Гроляр.

Присъстващите нададоха вик на смайване.

— Каква е тази недостойна комедия — гневно се намеси прокурорът, — с какво право сте си позволили да присвоите моята власт? Защо сте арестували Албер?

— Като агент на съдебната власт — скромно заяви Гроляр — аз имам право да арестувам всеки мошеник, когото успея да разкрия.

— Спрете! Вие сте обезумял!

— Предавам ви както крадеца на милиона, така и неговия съучастник — Жюл Сеген.

— Мене! — викна възмутен зетят на Албер.

В този момент незабелязано влязоха в стаята всички участници в разпита, които преди това се разигра във вилата.

— Господин прокурор — каза адмирал Льо Хело, — Едмон Бартес не е виновен за престъплението, за което беше осъден. Един от престъпниците си призна вината и даде писмени показания, подкрепени от собствения му подпис, в които посочва и своя съучастник.

— Ето показанието — каза Гроляр и извади от джоба си сгънат лист.

Главният прокурор и Жюл Сеген едновременно прочетоха документа.

— Какво значи всичко това? — надменно извика Жюл Сеген. — Кой е посмял да ме обвини в кражба?

— Вашият съучастник — отвърна Гроляр.

— Ако уловката с писменото показание е измислена от Бартес, това не прави чест на неговата изобретателност и аз го съветвам по-прецизно да се подготви за своите измами. Цял Париж прекрасно знае, че Албер е вечно пиян и не може да отговаря за постъпките си. А поради идиотската си злоба към мен той едва ли знае дори какво му е диктувано Покажете ми престъпник, който сам би подписал присъдата си!

Всичко бе казано с огромно нахалство и за миг смути и самия Гроляр. Полуизлегнал се на едно кресло, болният, жена му н дъщеря му слушаха всичко, което се говореше около тях. Изведнъж адмиралът се обърна към жените.

— Вие сами не твърдяхте ли неотдавна, че Едмон е невинен?

— Да, и това е нашето дълбоко убеждение — каза госпожа Лемер.

Настъпи тежко мълчание.

— Слушайте — каза най-после с дрезгав глас болният, като повика при себе си маркиз Лара Коело, — вие, който винаги сте били най-добрият ми приятел, кажете истината, каквато и да е тя. Готов съм да понеса всичко. Кажете ми вярвате ли в обвинението срешу Бартес?

— Не, не и не!

— В такъв случай?

— Уви, драги мой, аз никого не искам да виня, но потърсете този, който има изгода от престъплението… — и той погледна към съпруга на Стефани.

Въпреки намека Жюл Сеген не се смути и продължи с предишния самоуверен тон:

— Инсинуацията е жалко оръжие и не може да служи за доказателство!

— Доказателствата, които не може да покаже маркиз Коело, мога да покажа аз — намеси се Гроляр. И той с невъзмутимо спокойствие започна да разпитва доведените свидетели. Но тъй като всички говореха за Албер, Жюл Сеген успя да си възвърне предишната самоувереност и нахалство.

— Наистина, планът е добре замислен — каза той. — Жалко само, че в основите си е погрешен. Постъпката на шурея ми бе известна, но по причини, които не е трудно да се разберат, ние не казахме на никого. Жюл Прево Лемер, за дъщерята на когото се ожених, сам даде 500 хиляди франка, за да се плати полицата. Синът му лично отиде в банката, за да се избегнат злонамерените игри на дребните служители. Какво престъпление има тук? Ние сами прикрихме греха на едни от членовете на семейството ни.

При тези думи прокурорът трепна. Той се обърна към болния с укор.

— Защо по-рано не ми казахте за всичко това?

— Но тези 500 хиляди франка… аз…

Внезапно някой отвори вратата на стаята и на прага се показа един разгневен човек.