Луи Жаколио
Загубени в океана (31)

Глава V

Щом гостите излязоха, Лао Цзин плесна с ръце и каза на влезлия слуга яваец:

— Запомни ли тези трима господа, които бяха тук?

— Разбира се, господарю.

— Тогава върви след тях и виж в кой хотел са отседнали!

— Слушам, господарю. Вашето желание ще бъде точно изпълнено.

Внимателно, за да не бъде забелязан, слугата тръгна след гостите, а банкерът извика малаеца Саранга.

— Приготви се утре за път — каза той. — Имаме много важна работа и трябва да се бърза!

— Какво? — извика малаецът. — Вие ме изпращате на сигурна смърт?

— Не се бой, не искам от тебе такава скъпа жертва. Слушай внимателно!

Лао Цзин започна да шепне нещо на своя събеседник, при което очите на малаеца започнаха да блестят не от гняв и ненавист, а от дива радост и желание за мъст.

Накрая Лао Цзин попита високо:

— Разбра ли всичко?

— Отлично, господарю!

— Ти ще ги заведеш до входа на тези пещери и като им посочиш пътя към острова, ще се върнеш обратно.

— Добре, господарю! Така трябва да се наказват изменниците — одобри плана на хитрия банкер верният слуга на Куан.

— И тъй, Саранга, бъди готов за утре! — завърши Лао Цзин.

Когато Саранга излезе, в кабинета се втурна запъхтян слугата яваец.

— Говори! — нетърпеливо го подкани банкерът.

— Тези хора, господине, не влязоха в хотел.

— Какво говориш?

— Самата истина, господине. Те отидоха направо на морския бряг, където ги чакаше една лодка. Качиха се и отплуваха към френската фрегата „Бдителни“, която пристигна днес сутринта.

— Удивително! — извика Лао Цзин.

— На лодката прочетох името на фрегатата.

Изключено е да греша.

— Добре… Запомни ли по-младия французин?

— Разбира се.

— Ще успееш ли да му предадеш едно писмо?

— Няма нищо по-лесно от това, господине.

— Добре, но трябва да го направиш така, че никой от двамата му другари да не забележи това.

— И това може да стане.

— Запомни, че е много важно да не забележат другите.

— Имам едно предложение.

— Говори!

— Понеже този френски кораб има асигнации за нас, би могло от Ваше име да предложим някакви подаръци на офицерите му. Бих взел една кошница с банани, ананаси, портокали и други плодове и бих ги занесъл на фрегатата.

— Като търговец ли? Не е лошо.

— Не, господине. Военните разпоредби са много строги и няма да ме допуснат на кораба.

— А после какво ще правиш?

— Когато наближа кораба, ще започна да викам: „Подаръци, подаръци от банкера Лао Цзин за екипажа на френската фрегата“ — Тогава, сигурен съм, че ще ме пуснат с плодовете на кораба.

— Не е лошо! Оказва се, че имаш чудесни идеи!

— Щом се кача на палубата, веднага ще връча на офицерите и на командира на фрегатата покани за Вашия прием.

— Много добре! Ето една идея, която не ми беше хрумвала и която е съвсем навременна — извика възхитено банкерът.

— Заедно с билетите ще мога да връча незабелязано и писмото на младия французин.

— Отлично. Сега се заеми с осъществяването на плана — завърши Лао Цзин.

„Двоен изменник е този Ли Ван — помисли си банкерът. — Неговото поведение е много по-лошо, отколкото изглежда на пръв поглед. Да отиде на военен кораб, враждебен на нашите джонки. Какво по-недостойно от това?… Първо се колебаех, търсейки средство, но сега не ми остава нищо друго, освен да поговоря с младия французин, който внушава известно доверие. Мисля, че няма да скрие истината, ако апелирам към неговата честност и съвест. Така ще узная каква е участта на приятеля ми Фо. Може би е бил свидетел на смъртта му и знае кой е избран за наследник… Ще му кажа, че искам да говорим насаме и че ще направя всичко за него, ако ми каже истината.“

В това време слугата яваец, натоварен с огромна кошница, пълна с ароматни южни плодове, които изобилстват на острова, се приближи към борда на „Бдителни“.

— Подаръци! Подаръци от Лао Цзин! — започна да вика той. Моряците от екипажа на броненосеца, които бяха в почивка, веднага забелязаха идващия гост и като чуха разваления му френски, започнаха да го имитират. Един от офицерите, дочувайки името на Лао Цзин, се скара на моряците и съобщи на заместник капитана Лука Панарван за дошлия яваец.

— Дявол да го вземе! Пратеник от Лао Цзин! Трябва да го приемем, чудесно ще ни дойдат плодовете, които ще заменят опротивялото ни холандско сирене.

— Панарван, обичате ли холандско сирене?

— Зависи…

— От какво?

— От вятъра, от морето, от времето, от настроението на капитана…

— Честна дума, с Вас не може да се говори сериозно.

— Вижте! В ръцете на тази явайска маймуна има някакъв пакет. Трябва да е от Лао Цзин.

— Сигурно.

— В такъв случай — каза заместникът, — пуснете го на кораба, но внимавайте с плодовете! Да не отидат на дъното!

— Бъдете спокоен.

За две минути яваецът с плодовете беше на палубата на „Бдителни“, но никой не посегна към тях, докато командирът Мае дьо ла Шение не разреши. Този храбър морски вълк се готвеше да направи посещение на френския консул, на банкера Лао Цзин и на капитаните на двата американски броненосеца. Когато корабът влизаше в рейд, те го бяха приветствали със салют от 21 топовни изстрела. На палубата командирът завари целия екипаж около яваеца с примамливата кошница плодове.

— Какво искате? — попита той.

— Нося подаръци от господин Лао Цзин за екипажа — отговори спокойно яваецът.

— Добре — отговори равнодушно командирът на кораба.

— Нещо друго? — попита той и пое поканата от слугата.

— Ето, господа, една приятна вест за всички. Банкерът Лао Цзин ни кани на вечеря днес в своя разкошен дом, наречен „Тихия кът“. Нашият приятел, мандаринът Ли Ван ни е говорил такива неща за вечерите на банкера, че сега ни остава само да видим със собствените си очи онова, за което само сме слушали. Утре може би ще се върнете тук с подарък — кон, или слон.

Доволен от своята шега, намекваща за щедрите подаръци на богаташа, Мае дьо ла Шение продължи с бащински тон:

— Поканени са четиринадесет души, като нито един от офицерите не е забравен. Но аз не зная как всички ще напуснем „Бдителни“. Корабът не трябва да остава без офицер дори и една вечер. Двама доброволци трябва да останат на вахта до осем часа сутринта.

Командирът огледа целия екипаж, но никой не се обади.

— Е, тогава ще хвърляме жребий.

Всички мълчаха, защото вече знаеха как командирът постъпва в такива случаи и решава затрудненията. Не се излъгаха в очакванията си, защото накрая той каза:

— Няма какво да се прави, както винаги старият ще се жертва, а младежта ще се весели. Нали, стари мой Панарван? Какво е на нашите години музиката и целият този суетен блясък? Само досада!

— Разбира се — съгласи се Панарван. — Освен това младите трябва да се повеселят, защото след два дни ни очаква трудна схватка с пиратските джонки.

— Наистина — потвърди отново Панарван. — А ние, докато трае приемът, ще поиграем вист, нали? Само трябва да намерим трети партньор. Забравих нашия мил доктор. Приемате ли поканата?

— С най-голямо удоволствие — обади се докторът, — но и аз бих искал да присъствам на една от тези приказни вечери, за които толкова много се говори и които…

— Ясно. Разбрах, докторе. И Вие сте заинтригуван от разказите на почтения Ли Ван. Не искам да Ви лишавам от удоволствия. И тъй, Панарван, оставаме само двамата. Вистът се отлага. Ще си припомним нашето минало, а в живота си сме имали доста приключения, нали, стари морски вълко?

— Разбира се — потвърди Панарван и прибави шепнешком, но така, че всички офицери да го чуят:

— Представям си колко ще бъде интересно!…