Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Пикет (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Off the Grid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Си Джей Бокс

Заглавие: Извън системата

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 24.03.2016

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Мария Славкова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-402-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14969

История

  1. — Добавяне

12

Нейт отвори рязко очи и се изправи в пещерата. Проклинаше се, че е заспал. Погледна часовника си. Един и осемнайсет. Половината му тяло бе изтръпнало. Той надзърна навън, но не видя нищо подозрително. Въпреки това нещо го бе събудило. Затвори очи и се ослуша. И го чу отново: далечен и силно приглушен звук от затварянето на врата на автомобил.

Шумът долетя някъде откъм южния склон на назъбения хребет от пясъчник. Върхът му пречеше да види какво има от другата му страна. Не забеляза светлина от фарове, не чу и шум от двигател. Не ги чу да приближават. Но бе сигурен, че поне две от вратите на колата са били отворени и затворени. При това не тихо.

Немарлива работа, каза си Нейт.

 

 

В продължение на петнайсетина минути Нейт стоя неподвижен като соколите до него. Концентрира се върху южния склон, а очите му се приспособиха към лунната светлина. В скалистия склон имаше три отвора, три цепнатини, достатъчно широки през тях да премине човек и да се насочи към лагера му. Нямаше представа дали процепите са толкова широки и в горната си част, където се намираше автомобилът на неканените гости. Има вероятност, помисли си Нейт, нападателят или нападателите да заобиколят скалните образувания и да проникнат в лагера откъм левия или десния фланг.

Напрегна се, когато един планински дъждосвирец изцвърча и полетя като куршум през третия процеп. Дъждосвирците гнездят на земята, което означаваше, че някой е навлязъл в опасна близост до гнездото. Малката птичка приличаше на светлосиня искра на фона на звездното небе.

Нейт помръдна леко и повдигна с две ръце револвера, оборудван с оптичен прицел. Добрата оптика като тази, която бе монтирал на едрокалибреното си оръжие, събираше повече светлина от невъоръженото око. Насочи кръстчето на мерника към третия процеп в скалите.

Бяха трима. Видя главите им да се подават бавно зад хребета. Вървяха един след друг. Лунната светлина, преминала между скалите, не му позволи да различи чертите им, а само очертанията на главите им. Движеха се като привидения.

Спряха при отвора, където, за нещастие, сенките бяха най-тъмни. Нейт предположи, че оглеждат лагера му и уточняват последните подробности около плана си. Макар да духаше слаб бриз, успя да чуе приглушения им шепот.

Двама мъже излязоха от процепа и се насочиха без колебание към лагера. Вървяха леко приведени, крачеха, а не тичаха. Не можеше да види дали са въоръжени. Номер едно се промъкна към палатката. Номер две свърна към джипа.

Номер три остана на място, скрит в тъмнината.

Хайде, иди при приятелчетата си, каза си Нейт.

Когато Номер едно се озова на три метра от палатката, изправи рамене и прекоси бързо оставащото разстояние. После вдигна ръце над главата си, замахна и рязко изсъска. Сабята му разряза плата и се заби с тъп звук в нещо вътре. Нейт видя проблясването на острието на лунната светлина.

Страхът и освобождаването на напрежението бяха вдъхнали допълнителна сила на нападателя. Номер едно замахваше със сабята отново и отново. Острието се забиваше в целта с плътен звук. Куполът рухна, тъй като ударите бяха направили рамката на парчета. Във въздуха полетяха пухчета от разкъсания спален чувал. Нейт видя острието да потъва дълбоко в плътта и кожата и чу трошенето на костите. Разхвърчаха се парчета от трупа на антилопата, който Нейт бе оставил до спалния си чувал.

— Видях му сметката! — възкликна Номер едно развълнувано. Беше останал без дъх. — Мамка му! Съвсем не се оказа толкова трудно! Направих го на парчета!

— Отстъпи назад — каза му Номер две. — Застанал си точно на линията на огъня!

Номер едно се отдръпна, размахвайки сабята над главата си, а Номер две свали автомата от рамото си и се прицели в остатъците от палатката. Автоматичният откос разцепи нощта, полетяха дълги оранжеви пламъци. Нейт видя как стените заподскачаха, когато куршумите ги пронизаха, а във въздуха полетяха парчета плът от антилопата, включително парче кост, омазано с кръв.

— Ехааа! — възкликна Номер едно, когато стрелбата спря. — Гарантирам ти, че нищо не остана от него!

Нейт погледна към скалната цепнатина с надеждата Номер три да се покаже. Уви, това не се случи.

Номер две каза:

— Дръпни се назад — и фенерчето му проблесна и окъпа димящата палатка в светлина.

Нейт извърна очи, защото не искаше силният лъч да разстрои нощното му зрение. Освен това знаеше какво ще видят те.

— О, мамка му! — възкликна Номер две. — Какво е това? Има козина и рог на главата!

— Какво? — смая се Номер едно.

Нейт вдигна револвера, натисна спусъка и сърцето на Номер две излетя през гърба му. Мъжът се строполи неподвижен на земята.

Нейт презареди бързо, върна оръжието, отскочило в резултат на отката, в предишната му позиция и стреля по Номер едно. Времето между двата изстрела бе по-малко от секунда. Куршумът запрати Номер едно на земята досущ като ритник на див кон. Сабята изтрака върху камъните.

Двете оранжеви огнени топки, излетели от дулото на револвера, постепенно добиха зеленикав оттенък. Нейт изчака да възстанови зрението си, скочи и хукна към скалите.

 

 

Номер едно още се гърчеше на земята, когато Нейт притича покрай него. Номер две не помръдваше. Сухият пустинен въздух миришеше на прахоляк, барут и кръв.

Номер три бе изчезнал от мястото си край процепа в скалите.

Нейт тръгна по пътеката, стиснал револвера в ръка. От време на време преминаваше през по-светли участъци, където лунните лъчи бяха озарили песъчливата земя. Различи отпечатъците на три чифта ботуши, които вървяха към лагера му, и само на един чифт в обратната посока.

Номер три има солидна преднина, помисли си Нейт, а на всичко отгоре има и голяма крачка.

Преди още да се измъкне от процепа в скалите, чу двигател на кола. Шофьорът натисна рязко газта и изпод колелата полетя чакъл. Пороят от камъчета, насочен право към Нейт, се заби в лицето му и го ослепи временно.

Когато успя да почисти песъчинките от дясното си око, Нейт видя, че колата е прекалено далече, за да я настигне или уцели. Въпреки това се качи на върха на скалистия склон, подаде предпазливо глава над хребета и забеляза в далечината двата стопа на автомобила, с който бягаше Номер три.

Беше се насочил право на юг.

 

 

Нейт приближи лагера си от посоката, от която бяха дошли нападателите. Беше включил лампата на челото си. Една от жертвите му още хриптеше.

Номер две, когото Нейт нарече Безсърдечния, бе нисък и набит, с европоидни черти, на около двайсет и пет години. Носеше плетена шапка, широк панталон и фланелена риза. До тялото му лежеше автомат „Калашников“, настроен на автоматичен режим на стрелба. В колана му бе мушнат резервен пълнител с патрони 7,62×39 мм. Нямаше нито портфейл, нито документи, което Нейт сметна за странно.

Пребърка джобовете му. Откри само няколко монети, запалка и две цигари марихуана. Дрехите на непознатия бяха пропити с миризмата й.

Хъркането идваше от Номер едно. Очевидно се бе извърнал в последната секунда, когато Нейт вече се бе прицелил, в резултат на което куршумът бе пронизал белите му дробове вместо сърцето. Устните и носът му бяха покрити с кървава пяна, която се стичаше по лицето му. Беше в безсъзнание, изгубил бе много кръв и очевидно нямаше да оцелее.

Номер едно също бе бял, млад и слаб до степен на недохранване, с дълга коса, която се спускаше върху раменете му, и проскубана брада, която стигаше до средата на гърдите му. Носеше модерна шапка с плитко дъно и обърната надолу периферия и мръсен суичър „Норт Фейс“. И неговите дрехи миришеха на марихуана.

Вероятно това обяснява защо бяха затръшнали вратите на колата толкова невнимателно, помисли си Нейт.

Сабята, която бе използвал Номер едно, приличаше на копие на пиратска абордажна сабя — тежка, дълга, смъртоносна. Острието бе покрито с кръв, парченца кости и твърда, четинеста козина на антилопа.

И той нямаше документи, затова Нейт го нарече Хипстъра.

Изправи се и каза „съжалявам“, но не на Хипстъра, а на обезобразения труп на антилопата в палатката. Съжаляваше, че е отнел живота на това великолепно животно и бе използвал месото му не за храна, а за примамка. Обеща си да пощади следващата антилопа, дори да е гладен.

Бе предположил, че нападателите ще стрелят по палатката и ще чуят характерния звук, който куршумите издават, когато се забият в плът. Но дори за миг не му бе хрумнало, че ще го нападнат с абордажна сабя и ще се опитат да го накълцат на парчета, докато спи.

Белите дробове на Хипстъра изсвистяха отново. Нейт се надвеси над него.

— В съзнание ли си? Чуваш ли ме?

Отвърна му само хриптене.

— Кой си ти? Можеш ли да говориш?

Младежът започна да се дави в собствената си кръв. Нейт сложи край на мъките му с един изстрел в главата. Краката на Хипстъра подскочиха гротескно в предсмъртна агония, сякаш се опитваше да направи някакъв акробатичен номер. После застина.

* * *

Нейт подреди двата трупа един до друг, постави сабята и автомата върху гърдите им, след което пъхна батерията в сателитния телефон, засне ги и натисна бутона за изпращане. Спомни си за грозните фотографии на мъртви престъпници от времето на Дивия запад, които били разлепвани по стени и огради, за да ги виждат минувачите.

Остави телефона включен достатъчно дълго, за да може снимката да стигне до Тирел, придружена от въпроса: КОИ СА ТЕЗИ ТИПОВЕ? После го изключи отново и махна батерията.

 

 

Когато се върна в пещерата, където бе оставил птиците, Нейт извади трите празни гилзи и постави на тяхно място патрони. Замисли се за Номер три, който неслучайно бе останал скрит в сенките. Бе постъпил така или защото се бе уплашил, или защото ръководеше операцията. Нейт бе по-склонен да се спре на втория вариант.

Остави телата на Безсърдечния и Хипстъра на мястото, където ги бе довлякъл, за да ги снима. Така Номер три щеше да ги види, ако се върнеше. И щеше да разбере посланието.

Предположи, че Номер три е Гази Саид. А може би Мохамед Ибрахим, наричан Иби. В този случай не е необходимо да му измислям име, каза си Нейт.