Робърт Б. Паркър
Огън и лед (52)

52

Седях с Мери Лу Годар в офиса й в „Големи крачки“. Тя изобщо не беше по-дружелюбна от Натали.

— Още от деня, в който те срещнах — и теб, и онова противно псе — започнах да съжалявам — каза Мери Лу.

Нанесената на Роузи обида изглеждаше неоснователна, но я пропуснах, тъй като Роузи я нямаше да чуе.

— Може и още повече да съжалявате — казах.

— Твърде нищожна си за мен, за да съжалявам още повече. Ти си нагла, нахална, себична жена, която няма усет за мястото си в по-големия ред на нещата.

— В по-големия ред на нещата ли?

— Ние тук имаме важна работа. А ти, изглежда, се каниш да попречиш.

— Това може да е страничен ефект — казах. — Но преди всичко искам да разбера защо бяха убити трима души.

— Трима?

— Гретчен Крейн, Лорънс Рийвс и Джърмейн Листър.

— Джърмейн кой?

— Листър.

Наблюдавах лицето й. Тя не даде знак, че името й говори нещо.

— Не познавам никого на име Листър — каза Мери Лу.

Аз си замълчах. Трябваше да й разкрия идентичността на приятелката й и да видя какво ще направи. Но си спомних как Натали седеше на пейката край река Чарлс и плачеше. Понякога се чудех дали съм достатъчно корава за тоя тип работа.

— Можете ли да ми кажете как се запознахте с Натали?

— В никакъв случай.

— Натали познаваше ли Гретчен?

— Нямам какво да ти казвам — отвърна Мери Лу.

— Каква беше фамилията на Натали, когато се запознахте?

Мери Лу седеше със скръстени ръце и мълчеше.

— Знаеше ли тя за вас и Лорънс Рийвс?

Мери Лу стана, без да каже дума, излезе от офиса си, тръгна по къс коридор и изчезна. Хрумна ми да я проследя. Но ми дойде наум, че се е заключила в тоалетната, а мисълта да блъскам по вратата не ме вдъхновяваше. Нито пък изглеждаше вероятно да доведе до внезапен голям напредък в разследването.

През следващите няколко дни се опитах да поговоря с персонала на „Големи крачки“. Отне повече време, защото трябваше да го правя, без Мери Лу да ме хване, и бях принудена да ловя жените на излизане от офиса през почивката за кафе, за обяд или… о, ужас, за по една цигара. Никой не знаеше нищо за Натали, за интимния живот на Гретчен, за Лорънс Рийвс, за интимния живот на Мери Лу, за Джърмейн Листър или за Тони Маркъс, или колко е часът. Една млада жена призна в началото, че Мери Лу ги е предупредила да не разговарят с мен. Но аз продължих, докато не говорих с всяка от тях, ала не научих нищо. Колкото по-неразрешим ставаше случаят, толкова по-упорита ставах пък аз. Само че след три дни не бях отбелязала никакъв напредък, затова взех Роузи и отидохме на вечеря със Спайк. Понякога той имаше добри идеи. Понякога ми бе утеха. Но при всички случаи бе забавен.