Робърт Б. Паркър
Огън и лед (17)

17

Седях със Спайк в бара на един ресторант в Уелсли, който се казваше „Блу Джинджър“.

— Така стоят нещата. Елизабет има среща с човек, когото никога не е виждала. Бои се да се срещне с него сама, затова ще седим тук и когато тя влезе, ще бъде във възторг да ни види и ще ни покани да седнем при тях.

— Не съм бил толкова надалеч в предградията, откакто даваха „Семейство Брейди“ по телевизията — каза Спайк.

— Елизабет го избра. Смята, че градът е опасен.

Спайк пиеше водка с лед. Отпи малко от питието си и каза:

— Мразя сестра ти.

— И аз не съм луда по нея, но ми е роднина.

— Това е голям жест, Съни.

— Да, така е, но аз заслужавам голям жест.

— Ричи не би ли го направил?

— Вечерям с Ричи всяка сряда — казах. — Не бих й позволила да ни прави компания.

— Защо тогава не си вечеряш сама с нея?

— Тя има среща и иска и аз да съм с някого.

— Трябва ли да спя с теб след това?

— Не.

— Къде е намерила тоя тип?

Вгледах се в повърхността на питието си.

— Чрез персонална обява — казах много тихо.

— Какво?

— Персонална обява. Във вестника — изрекох малко по-високо.

— Исусе Христе! — възкликна Спайк.

— Знам.

— Съни, това е доста неловко.

— Знам.

Спайк изпи остатъка от водката си и направи знак на бармана да му налее.

— Ей, наистина, ама наистина е много голям жест — поклати глава той.

— Знам.

— И там на една маса за четирима седи сам един наистина, ама наистина неприятен наглед тип. Знаеш ли му името на оня?

— Не. Елизабет не иска да се срещаме с него, преди да е дошла.

— Надявам се да не е той.

Погледнах към мъжа.

— О, господи, надявам се, че не е.

Мъжът беше около петдесет и с наднормено тегло. Носеше слънчеви очила и лоша перука. Беше облечен в тъмен двуреден костюм и бяла копринена риза, без вратовръзка. Горните три копчета бяха разкопчани и яката на ризата беше отметната върху реверите на сакото. Мъжът носеше и някакво колие, но бях твърде далеч, за да го видя ясно, и макар да се притеснявах, че той демонстрира доста сиви косми на гърдите, бях твърде далеч, за да видя и това. Пред него имаше питие и той си поглеждаше от време на време часовника.

— О, боже господи — простена Спайк и кимна към вратата.

— Елизабет — трепнах аз.

Беше тя, с тъмни очила. Личеше си, че току-що е излязла от фризьорския салон. Носеше обувки с каишки на близо десетсантиметрови токове и палто от норка, което бе разкопчано и отдолу се виждаше черна рокличка с дължина колкото да прикрива бельото, в случай че имаше такова.

— Ако тия двамата са наистина заедно — каза Спайк, — някой ще повика ченгетата.

— Моли се с мен — помолих го.

Елизабет каза нещо на жената, която посрещаше посетителите, и тя я отведе до масата, на която седеше противният тип. Той стана. Тя му подаде ръката си и той я целуна.

— Насадихме се на пачи яйца — обобщи ситуацията Спайк.

Елизабет се усмихна ослепително, обърна се към нас и ни направи знак да идем на масата им. Спайк гаврътна втората си водка. Аз слязох от стола и се усмихнах на Елизабет. И докато се усмихвах, прошепнах на Спайк:

— Със сигурност се насадихме.

Отидохме и седнахме при тях. Онзи се казваше Морт Крейкън. Наистина имаше сиви косми на гърдите, а колието се оказа дебела златна верига с медальон. Не се вгледах достатъчно отблизо, за да видя какъв е медальонът.

— И така, вие двамата женени ли сте? — попита Морт.

— Не.

— Аз бях женен — съобщи ни той. — Но после открих, че можеш да си имаш безплатно мляко, без да е нужно да си купуваш крава.

Спайк се отпусна леко на стола си и се загледа в тавана.

— Добра идея — казах отчаяно.

Сложих ръка на бедрото на Спайк. Ако скочеше срещу онзи, това щеше да е най-лошата вечер в живота на Морт.

Дойде сервитьорката.

— Е, кой какво пие? — попита Морт. — Първите питиета са за моя сметка.

Означаваше ли това, че накрая щяхме да се мъчим да отгатнем по сметката кой за кои питиета е платил и кои от нас са поръчвали салата? Мисълта как ще реагира Спайк бе смразяваща. Поръчах си мартини. Спайк си поръча водка с лед.

— Ние с дамата ще пием коктейли с шампанско — заяви Морт.

Елизабет се усмихна. Бе оставила палтото от норка да се свлече на облегалката на стола, разкривайки, че черната рокличка се държи на тънки като спагети, или може би като фиде, презрамки и покрива горната й половина толкова, колкото полата долната, с една дума — оскъдно.

— Само такова пия — заяви Морт с категоричен жест. Имаше голям пръстен на кутрето. — Нищо друго. Коктейли с шампанско.

Ръката ми все още беше на бедрото на Спайк. Усещах, че то потрепва леко.

— Кажете ми, Морт, с какво се занимавате? Какво работите? — попита ведро Елизабет. Блестящ въпрос.

Беше се наклонила към него, а устните й бяха полуотворени. Имаше много силен грим на очите и тежките й мигли едва ли не плющяха. Усетих, че ще повърна.

— Богат съм — отвърна той, отпусна се на стола си и се засмя много високо. — Това е, с което се занимавам като работа, красива госпожо. Богат съм.

— Как забогатяхте? — попита Спайк.

Дишането ми се поуспокои — опитваше се да е любезен.

— Ей, той говори — извика Морт.

Боже господи! Стиснах бедрото на Спайк. Чух го как си пое дъх.

— Не често — отвърна Спайк. — Как забогатяхте?

Морт направи неопределен жест с другата си ръка, на чието кутре имаше пръстен. Всяко откритие бе ужасно.

— Малко от това, малко от онова — каза Морт. — Сигурно е нещо генетично, нали разбирате. Каквото и да направя, носи пари.

— Това наистина е чудесно — обади се Елизабет.

Тя бе напълно завладяна от Морт; зяпаше го така, сякаш в ресторанта нямаше никой друг освен него. Знаех, че Елизабет е далеч по-голяма снобка от мен и затова гледаше на Морт като нещо далеч по-нищожно от хлебарка. Трябваше да се възхитя на нейната всеотдайност към ходенето по срещи. Питиетата дойдоха. Спайк изпи половината от своето, а Елизабет, забелязах, погълна на един път доста от коктейла си с шампанско. Морт вдигна чаша.

— Наздраве за запознанството ни. — После попита: — Откъде идва името ти, Спайк?

— Моминското име на майка ми.

— Искаш да кажеш, че това ти е истинското име?

— Аха.

— Не може да бъде. Моето име е Мортимър. Сума ти народ мисли, че Морт е галено от Мортън, но не е. Съкращение от Мортимър.

— Така ли? — обадих се.

Сервитьорката ни раздаде менюто. Морт дори не погледна своето.

— С тях се разберете — каза той и кимна към нас със Спайк. — Ние с красивата госпожа ще вземем шатобриан за двама с всичките там гарнитури.

— Съжалявам — каза сервитьорката. — Всъщност нямаме такова нещо.

— В какво, по дяволите, долнопробно заведение си ме довлякла — обърна се той към Елизабет, а после към сервитьорката: — А бьоф уелингтън?

— Тук предлагаме най-вече тихоокеанска кухня — обясни сервитьорката. — Мога да попитам дали биха могли да приготвят за вас нещо с говеждо.

Елизабет не искаше да ме погледне.

— Не, ще вземем същото като тях.

После се облегна назад и отпусна едната си ръка върху облегалката на стола на Елизабет. Изглеждаше доволен от себе си, че е успял да преметне сервитьорката. Поръчахме.

— И така — обърна се Морт към мен. — Казахте ли вие двамата, че сте женени?

— О, не, те са просто приятели — поясни Елизабет.

— Естествено — каза Морт и ми намигна бавно. — Чувал съм я тая история преди.

— Аз съм гей — каза Спайк.

— Моля?

— Аз съм гей.

За момент Морт изглеждаше леко объркан, сякаш нещо наистина прониза металната ризница на глупостта му.

— Не знаех. Искам да кажа… ей богу, не изглеждаш гей.

Спайк се усмихна. Не беше приятна усмивка, но не мисля, че Морт го разбра.

— Гащетата ми са лилави — каза Спайк.

— Спайк, обичаш ли ме? — попитах.

— Да.

— Знаех си.

Спайк хвърли поглед към мен, после към Морт и си пое дълбоко дъх. Кимна на себе си, изпусна полека въздуха през носа си, усмихна ми се унило, вдигна чашата и изпи една дълга бавна глътка водка. После погледна многозначително сериозно Елизабет и Морт и каза:

— Надявам се, че няма да тръгнат да се размножават.