Сандра Браун
Цената на Рая (10)

Глава десета

Блеър възкликна:

— Какво се е случило?

— Работех на покрива на пристройката им. Той се качи по стълбата да ми донесе торбата с пирони. Подхлъзна се и падна. Удари си главата. В безсъзнание е и много кърви.

Блеър усети, че ръцете й треперят. Андрю, миличкият весел Андрю — в безсъзнание, с рана на главата! Не, не!

— Извика ли линейка?

— Да, извиках. Ще дойдат всеки момент. Пам излезе с децата преди час. В полицията ще известят Джо. Но как да намерим Пам?

Пам! Сърцето на Блеър се сви. Горката, как ли ще се притесни! Шон добави:

— Трябва непременно да я намеря.

И затвори телефона.

Боже господи, имай милост към Андрю, замоли се Блеър. И към Пам. Дано всичко бъде наред. Трябва да бъде наред. Шон нали е там. Но той… той е сам… И отчаян… А как обича Андрю…

Блеър скочи от леглото, рязко стъпи на пода и усети пронизваща блока в коленете, от която почти и прилоша.

Закуцука към шкафа, взе фланелката и шортите, облече се, обу сандалите и без да обръща внимание на болката, се втурна по стълбите.

— О, джипът! — разочаровано възкликна тя, защото очакваше да види мерцедеса на Шон, но той бе излязъл с него. Налагаше се да отиде със стария джип. Шон й беше казал, че винаги има резервен ключ под седалката. Без да обръща внимание на мръсотията, Блеър опипа пода и намери ключа. Завъртя го. Нищо.

— По дяволите! — избухна тя. — Хайде, пали! Тъп джип такъв!

Опита пак да запали, и пак, и пак, но напразно.

Тя облегна глава на кормилото и се разплака. Сълзите напираха още от мига, когато чу гласа на Шон. Блеър сграбчи кормилото с две ръце.

— Трябва да отида при него, трябва! Проклет джип! — гневно крещеше тя.

Отвори вратата, слезе и безпомощно се огледа. Погледът й се спря на задната градина на Шон и тогава изведнъж й просветна. Ами да! Ще мине по прекия път, по който минаваше Андрю. Той й беше разказал за тайната пътечка между тяхната къща и къщата на Шон, която минаваше през задни дворове и алеи.

Блеър хукна, без да се замисля за болката в коленете, в бедрата, по цялото й тяло чак до главата. Всъщност тя дори не я чувстваше.

Миличкият Андрю! Той толкова я обичаше. Нали Пам беше споделила с нея… Пам, най-добрата й приятелка, разумната здравомислеща Пам, с която толкова често се шегуваше, беше изпаднала в беда. Блеър винаги се беше облягала на нейното рамо. Сега беше моментът тя да й помогне. Казвала ли й беше някога колко важно за нея е приятелството им? Ами Шон… Той я обичаше. След като отхвърли любовта му, дали все още я обичаше? Шон, не ме изоставяй. Моля те.

Блеър тичаше през алеи и дворове. Забелязваше учудените погледи на хората, които работеха в градините си, или надничаха през прозорците — по всичко личеше, че тя не бяга просто така, за здраве.

Блеър не забелязваше бурените, които жулеха краката й, нито камъните, които щяха да оставят синини по глезените й. Пред очите й беше Шон, гол, сред вълните, излъчващ жизнерадостта и увереността, която непрестанно й вдъхваше.

Тя не забелязваше, че едва диша от бързия бяг, чуваше смеха на Шон и нежните му любовни слова и те й даваха сили да продължава да тича още по-бързо и с по-голям устрем.

По тялото й се стичаше пот. Ала тя усещаше само ласките на Шон, омайващи, нежни, настойчиви.

Как можеше да допусне, че ще живее без тях? Тя трябва да му покаже, че е способна на много нежност, че и тя може да дава любовта си от сърце и душа. Тя го обичаше, тя милееше за него. А сега той имаше нужда от нея. Не биваше да го разочарова. В никакъв случай! Тичай, Блеър! Остава ти само още една улица…

Краката й тичаха бързо, движеха се като бутала на току-що смазана машина. Вече виждаше пристройката. Благодаря ти, боже, мълвеше Блеър, благодаря ти. Успях да стигна.

Мина през плета на градината. Виждаше всичко като в забавен кадър. Пам, Джо и Шон се бяха надвесили над Андрю. Той седеше на стъпалата пред къщата с обляна в кръв кърпа на главата. Значи беше по-добре! Щом седеше!

Джо я видя и извика:

— Блеър!

Пам и Шон се обърнаха — и тях видя като в забавен кадър. Чертите на учудените им лица изведнъж се разкривиха и размазаха. Затичаха се към нея, но Блеър ги виждаше като на сън, устните на Шон произнесоха името и, но тя не го чу…

Блеър не усещаше, че се бе привела и колената й почти докосваха земята. Само след миг тя тупна на пътеката и припадна за пръв път в живота си.

* * *

— В никакъв случай!

— Но Пам…

— Никакво „Пам“! Казах ти, че домът ми е и твой дом, лягаш и почиваш. Ще ти готвя, ще те пера, ще те разтривам и така нататък. Няма да мърдаш оттук!

— Ама че си деспот — усмихна се Блеър, подпряна на възглавниците в леглото.

Бяха изминали четири дни след падането на Андрю. Той гордо се разхождаше с бинт около главата. Блеър отказа да седи с възглавница под колената. А сутринта не взе болкоуспокояващите хапчета, предписани от лекаря. Краката почти не я боляха и по този случай реши да се издокара с блуза и панталони.

Пам я беше настанила в малката стаичка. Джо едва бе вкарал широкото легло, на което лежеше. Когато дойде в съзнание, Блеър вече бе настанена на него. Два дни имаше такива силни болки, че не забелязваше обстановката. Ала предишния ден се обнадежди, че състоянието й се подобрява. А днес бе напълно сигурна.

— Аз съм ти приятелка. Имам ти вяра за всичко — например знам, че и цял уикенд да си насаме с мъжа ми, нищо няма да се случи. Но някои неща не мога да свърша вместо теб. Ако искаш да се изнесеш от апартамента на Шон и да го напуснеш, плати наема и му дай ключа. Виж това не мога да направя вместо теб.

Пам се тръшна на стола — освен него и леглото в стаята нямаше място за други мебели — и хвърли ядосан поглед на приятелката си.

— Вие двамата ще ме подлудите. Шон например не припарва до твоята стая, сякаш си чумава! Работи в пристройката и си тръгва. Непрекъснато мърмори за нещо. Изглежда ужасно — също като теб.

— Благодаря много — прекъсна я Блеър.

— Смята, че го презираш.

— Да го презирам?

— Да. И той е толкова умен, колкото си и ти! Мисли, че го мразиш, защото си тичала, за да му помогнеш за Андрю, и така си влошила състоянието на колената си. И че никога няма да му простиш за това, че ти се е обадил сутринта.

— Що за глупост.

— Това не е единствената глупост, която вършите двамата. Доколкото разбрах, ти пък не желаеш да го видиш, защото е заявил в яда си, че не иска да се върнеш при него полусаката. Пак ти повтарям — докато се оправиш, аз и цялото ми семейство сме на твоите услуги, но с любовните си истории се оправяйте сами!

Пам възмутено се надигна и се запъти към вратата.

— Обади се майка ти. Попита дали изпълняваш нарежданията на лекаря.

Блеър протегна ръка, погледна умоляващо Пам и промълви:

— Ела за малко.

Пам се върна и седна на ръба на леглото.

— Благодаря ти за всичко.

— Защо направи тази глупост, кажи ми? Знаеш много добре, че не бива да тичаш, нали!

Блеър сви рамене, преглътна сълзите си и погледна загрижените очи на Пам.

— Обичам те.

Пам също се просълзи.

— И аз те обичам.

Помълчаха, а после Пам рече:

— Какво ще кажеш, да доведа ли Шон?

Блеър поклати глава.

— Не. По-добре да не идва.

— Ти мислиш, че е по-добре.

И Пам излезе от стаята, все още убедена в глупостта и на двамата, които упорито държаха на своето.

* * *

— Да — каза Блеър. Някой чукаше на вратата. Сигурно беше някое от децата със следващата рисунка за нея. Досега бе получила осемнайсет произведения на изкуството, съвсем неясни като сюжет. Блеър се усмихна в очакване на поредната изненада. Усмивката й угасна. На прага застана Шон.

Не можеха да откъснат очи един от друг. В погледите им се четеше и взаимно състрадание. Лицата им бяха напрегнати и измъчени, а под очите им тъмнееха кръгове — свидетелство за дълбоки емоционални терзания.

— Пам ми каза, че искаш да ме видиш — каза Шон.

— Тя… — Блеър реши да не отрича. Погледът му беше толкова тъжен, че не намери сили да възрази. В очите му се четеше молба за прошка и дълбоко угризение за това, че бе станал причина за състоянието й. Тя сведе очи към стиснатите си в скута ръце. — Аз… такова… Тя ми каза, че ти се обвиняваш за случилото се. Ти не си виновен, Шон.

— Виновен съм. Ако не бях помолил Андрю за пироните, нямаше да му шият главата, и ако не ти се бях обадил да търся Пам, сега нямаше да лежиш и да те боли.

— Вече не ме боли. А ако слушам доктора, съвсем ще оздравея. Стана ми лошо не само от тичането. Имаше и други причини, но нали не чувам какво ме съветваш — тихо се засмя Блеър.

Шон леко се усмихна, ала все така продължаваше да се укорява.

— Андрю само си беше изкарал въздуха. А аз помислих, че е припаднал от удара в главата. Когато Джо дойде, той беше вече в съзнание. А Пам дори ни се накара, че сме изцапали с кръв една от най-хубавите хавлиени кърпи. Докато тя и аз… докато тя се грижеше за теб, Джо го заведе до болницата, за да го зашият.

Блеър се засмя.

— Пам смята, че Андрю ще носи бинта и след като му мине раната.

— Притеснявам се за теб. Какво каза докторът?

Шон всъщност знаеше, защото бе разговарял с него. След като двамата с Пам съблякоха Блеър и я настаниха в леглото, Пам се обади на доктора и го помоли да дойде, тъй като Блеър не беше в състояние да пътува до Ню Йорк. Той се съгласи за огромен хонорар.

Докторът заяви на Шон, че лекарската етика му забранява да обсъжда състоянието на пациентката с човек, който не е неин близък. Шон не се сдържа и гневно му подчерта, че са достатъчно близки, и че ще бъде най-добре господин докторът веднага и всичко да му каже. И така, той оправи връзката си „Карден“, преглътна и обясни на Шон състоянието на Блеър.

— Две седмици не бива да ставам и да ходя — започна Блеър, — после ще правя по няколко крачки и постепенно ще увеличавам разстоянието. Ще ходя в болницата няколко пъти седмично за ултразвукова терапия. Предписа ми кортизонови инжекции, но аз съм против тя. Отказвам да взимам и болкоуспокояващите хапчета — решително заключи тя. Не обърна внимание на недоволния му поглед и продължи: — След месец докторът ще ме прегледа основно. Ако всичко е наред, продължавам в този дух, ако ли не, вероятно ще се наложи операция — тихо добави Блеър. — Това означава дълго лечение и… сигурно вече няма да мога да танцувам. Не и професионално.

Шон мълчеше. Тя му беше предала диагнозата дума по дума.

— Предполагам, че една такава операция и последствията й са убийствени за теб.

— Да. — Блеър седеше с наведена глава и не можа да забележи тъжното изражение на и без това умисленото му лице.

— Ясно…

— Защото ти каза, че не ме искаш полусаката и никому ненужна… Аз…

— Блеър — прекъсна я той и коленичи на леглото, — затова ли си така неутешима? Защото мислиш, че вече не те искам?

Тя кимна.

— Шон, аз ще бъда една развалина. Ще се движа бавно, ще имам белези, ще седя в количка, докато…

— Блеър — Шон зарови лице в скута й, — и по корем да лазиш, аз пак ще те искам.

— Но нали каза, че…

Той вдигна глава и Блеър видя изтерзаното му изражение.

— Прости ми. Милион пъти се проклех, че ти казах тази глупост! Бях се побъркал, откачил от любов по теб, идеше ми да умра, защото любовта ми не бе достатъчна за теб.

Блеър обви с ръце главата му, а пръстите й потънаха в русата му коса.

— Достатъчна е и още как — отчаяно възрази тя. — Държах се много глупаво. Като разглезена егоистка. Не ми се сърди, че не приех любовта ти, не знаех как да й отвърна, разбираш ли? За пръв път ми се случва. Страхувах се да се обвържа с нещо различно от балета. С теб открих един нов свят, един божествен свят, който не подозирах, че съществува. Ако болните ми колена са цената да разбера всичко това, то тогава цената е много ниска.

Силните му мазолести пръсти разтриваха слепоочието й.

— Скъпа, надявам се, че отново ще танцуваш. Аз също го искам. Спирах те, защото се боях, че е опасно за теб. Когато те видях да падаш, помислих, че ще умра.

— Знам, че искаш да ме видиш отново да танцувам. — Блеър прокара пръст по вдлъбнатината на брадичката му, а после погали и мустаците. — Ако не оздравея, поне мога да стана учителка, и то от най-добрите. Пък нали имам и балетната школа! Е, известно време ще почивам, но после…

Той сложи пръст на устните й.

— Не си поставяй много високи цели. Не искам отново да се разочароваш.

— Няма. Обещавам. Стига да имам теб.

— Имаш ме. — Шон целуна устните й, шията, гърдите и корема, сякаш искаше да се увери, че Блеър е истинска, че е цяла-целеничка, и че го обича.

Тя понечи да каже нещо, но трудно си пое дъх — виновни бяха целувките на Шон.

— Не знам как ще го приемат родителите ми… Старомодни са… Те не знаеха за Коул. Сигурна съм, че ще бъдат против… аз и ти…

— Против това да живеем заедно ли? Аз съм също старомоден. — Зелените очи на Блеър се изпълниха със сълзи и тя срещна синия му поглед. — Аз никога не съм живял с друга жена. Тази привилегия е запазена за жена ми. Ще помислиш ли върху тази привилегия? Съгласна ли си да станеш моя съпруга?

Блеър отривисто кимна.

— Да, да.

Шон я прегърна и вдигна от леглото. Тя сключи ръце зад врата му и попита:

— Къде отиваме?

— Вкъщи — тихо отвърна той.

Пам ги срещна в коридора и се усмихна заговорнически.

* * *

— Беше чудесно. Ставаш все по-добър — промълви Блеър.

Силните му ръце я обърнаха на гръб и наместиха възглавниците. Той я целуна по носа.

— Естествено. По два масажа дневно, откакто се оженихме… Това е истински рекорд.

— Така е. Но не точно по масажиране. — Зелените й очи го погледнаха шеговито.

Бяха женени от пет дни. Блеър се чудеше как изобщо се е чувствала добре в другите къщи, в които бе живяла преди. Шон я разнасяше по стълбите, из стаите, а тя непрестанно се извиняваше за неудобството, което му създаваше. Ала за него това не бе неудобство.

Двамата се целунаха.

— Утре ще те изведа на слънце. Бледа си.

— Някъде, където няма хора.

— Защо?

— За да се пека гола. Нали не искаш да ми останат следи от банския?

Шон се наведе и долепи устни до ухото й.

— Не съм съгласен, защото тогава изобщо няма да хванеш тен, а моето „д“ ще изгори! — Престорено срамежливият й поглед го разсмя и той отново я целуна.

— Телефонът не звъня ли преди малко? — попита Блеър. Шон беше изнесъл телефона от спалнята, за да не й пречи, докато почива следобед.

— Барни се обади.

— И?

— Казах му да върви по дяволите.

Тя се засмя.

— Ще му се обадя тези дни. Той лесно се засяга.

Шон не се разтревожи, защото жена му го беше уверила, че няма да танцува, докато напълно не се излекува. След няколко дни вече щеше да ходи. Но не биваше да прибързват.

— Обади се и Андрю. С Манди и Анджела са ти нарисували картинки от сватбения ден. Неговата била най-хубава, защото Анджела те нарисувала по-висока от мен, а Манди заляла картината си с кола. — Двамата се засмяха. Блеър се притисна в обятията му.

— Родителите ти също се обадиха. Пристигнали са благополучно. Питаха как си. Тревожат се дали ще можеш отново да танцуваш. На сватбата майка ти ми каза, че винаги се е гордеела с теб. И това е истина, Блеър. Родителите ти са горди с теб, просто не са ти го казвали. Не са могли да преодолеят силното си желание да не ги напускаш, а да си наблизо. Балетът всъщност те е „откраднал“ от тях.

Тя сгуши глава в гърдите му, за да прикрие сълзите си.

— Наистина ли казаха, че се гордеят с мен?

Той кимна. Блеър избърса сълзите. Трябваше да гледа в бъдещето, а не в миналото.

— Добре, че дойдоха на сватбата. Много са радостни, защото най-сетне се омъжих. Толкова те харесаха. — Тя го целуна по брадичката.

— А моите родители, които не вярваха, че ще убедя някое момиче да ме вземе за мъж, смятат, че си луда или пък светица. Влюбиха се моментално в теб. Страхотна сватба беше, нали, Блеър — особено като имаш предвид, че с Пам я подготвихме само за една седмица.

— Малко беше странно, защото седях по време на церемонията, но…

— А след това пък дни наред не стана от леглото!

Тя се засмя.

— Ама ти за друго не мислиш ли?

— Не и откакто ми стана жена.

Блеър се подпря на лакът и провря пръсти през гъстата му коса.

— Прояви голямо мъжество, като спа в другата стая през цялата седмица преди сватбата.

— Заслужавам медал, нали? — Шон я прегърна. — Исках да знаеш, че не това е най-важното за мен, и че желая да бъдеш моя жена и поради много, много други причини. Пък, и ти не беше добре, не смеех…

Той целуна устните й дълго и томително. После въздъхна.

— Госпожо Гарет, вече сте ми съпруга, така че — внимавайте.

— Не е честно. Защото дори не мога да избягам.

Блеър обсипа лицето и шията му с целувки и тихо продължи:

— Умът и сърцето ми бяха другаде. Трябваше ми време. Размислях върху думите ти, колебаех се и се страхувах дали всичко това е за мен…

— А сега?

— Сега искам да бъдеш щастлив и да те обичам, всичко останало е на заден план.

— Обичам те, Блеър.

— Обичам те, Шон Гарет. — Тя се засмя и той я погледна.

— Какво смешно има?

— Трябва официално да знаеш колко много те обичам, щом отсега нататък ще бъда Блеър Гарет!

— Поетичната ми натура винаги го е предусещала.

— Шон, сигурен ли си, че не ти отнемам много време? Непрекъснато се грижиш за мен като за инвалид.

— Засега се справям. Наел съм няколко работници да довършат пристройката на Делгейдо. Наглеждам ги и всичко върви добре. Другите ми клиенти проявиха разбиране — нали сме в меден месец. Не смея да те оставя сама по-дълго, да не вземеш пак да извикаш някой масажист и…

— Няма такава опасност. Само ти си способен на такова нещо. Как се осмели, кажи ми.

Шон се засмя.

— Толкова исках да те докосна. Най-напред, за да се уверя, че не си видение, а че си жена от плът и кръв. Приличаше на малка фея, като изключим зелените пламъчета в очите. Уверих се, че си истинска, и тогава страстта надделя… Исках да те докосвам навсякъде. И все още искам… — Шон плъзна устните си по ключицата й.

После целуна устните й и Блеър усети как потъва в унес под нежните му ласки.

— Шон, толкова те обичам, че дори ме е страх.

— От какво?

— Да не те загубя.

Той я погледна мило и погали устните й с палеца си.

— Никога, Блеър. Никога няма да ме загубиш.

— Люби ме — промълви тя.

Не се наложи да го увещава. Шон плъзна жаден поглед по тялото й — поглед, който я изгаряше. Ръцете му я галеха, а тя откликваше на всяко докосване.

— Прелестна си — въздъхна той, а погледът му се задържа върху тъмния триъгълник между бедрата й.

— Докосни ме — с тих и любовен глас прошепна Блеър.

— Там ли?

— Да, да, да.

— Блеър, толкова си красива и толкова те желая.

Езикът му попиваше капчиците пот по гърдите й, а устните му отпиваха от плътта й, докато Блеър потрепери от страст.

— Шон, нека аз…

Устните й се плъзнаха надолу по корема му и той изстена, обзет от сладостни тръпки. Шон притвори очи, чувстваше, че едва се владее.

— Блеър, ако не спреш…

В следващия миг тя го приюти в пулсиращите омайващи дълбини на своето тяло.

— Шон, любов моя… — Устните му жадно я целуваха, а пръстите й се впиха в бедрата му. — Всъщност аз… аз не ходих на гинеколог и…

Той се надигна, очите му горяха от любов, но бяха и загрижени.

— Блеър! Забравих за това. Искаш ли да…

— Не, не — усмихна се щастливо тя. — Хореографът е първокласен. Нека видим следващата стъпка!