Сандра Браун
С дъх на скандал (1)

Пролог

Ню Йорк, 1990 г.

Тя се връщаше в Палмето.

Права до прозореца на кабинета си, Джейд Спери вдигна щорите и погледна от двайсетия етаж към плетеницата на уличното движение около площад „Линкълн“. Иззад ъглите на преките духаше студен вятър, състезавайки се с градските автобуси, които бълваха вредни изпарения в замърсения въздух. Като безумни жълти бръмбари такситата преминаваха от едно задръстено платно в друго. Пешеходците продължаваха да крачат, без да намаляват ход и стискаха вещите си.

След като се премести в Ню Йорк, за Джейд беше истинска борба да се настрои към това непрекъснато движение. В началото се страхуваше да пресече улицата. Нямаше нищо по-ужасяващо от това да стои на бордюра на претъпкано авеню в центъра на Манхатън и да се чуди какво първо ще я помете — връхлитащо такси, грухтящ градски автобус или тълпата пешеходци, които я притискаха отзад и бяха нетърпеливи към провинциалистката, чийто говор беше бавен като колебливата й походка.

Както при всяко предизвикателство, Джейд се беше хвърлила с главата надолу, за да го преодолее. Вървеше бавно, чуваше трудно, въобще не говореше като местните хора, но не беше се пречупила, просто беше различна. Не бяха я учили да препуска и да се суети. Възпитана бе в среда, където едно водно конче, пърхащо около блатна вълничка, можеше да бъде най-усърдното същество в летните горещини.

Преди пристигането й в Ню Йорк познаваше само упоритата работа и въздържание. Това й помогна да се аклиматизира и оцелее, защото твърдоглавата гордост на момиче от Южна Каролина беше типична като говора й.

Днес за всичко имаше отплата. Хиляди часове на планиране, кроежи, непосилен труд бяха най-после възнаградени. Никой не можеше да отгатне колко години и сълзи беше вложила в завръщането си в родния град.

Тя се връщаше в Палмето.

Там бяха онези, които трябваше да изкупят греховете си, и тя щеше да се погрижи за това. Възмездието, за което беше мечтала, бе в ръцете й. Сега беше силна да го реализира.

Продължаваше да гледа замислено през прозореца, но почти не забелязваше уличната сцена. Виждаше по-скоро високата, полюляваща се трева по бреговете на блатата. Усети острия солен въздух и вдъхна опияняващите магнолии. Вкуси местните ястия. Високи борове замениха небостъргачите, широките булеварди се превърнаха в лениви канали. Припомни си какво означава да поемаш тежкия и толкова наситен въздух, че дори и мекият сив мъх, висящ от клоните на вековните вечнозелени дъбове, да не помръдва.

Тя се връщаше в Палмето.

И когато се върнеше, целият ад щеше да се отприщи.