Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карл Глогауър
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Behold the Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
debora (2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Silverkata (2020)
Източник
sfbg.us

Издание:

ЕТО ЧОВЕКА!. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.16. Фантастичен роман. Превод: от англ. Юлиян СТОЙНОВ [Behold the Man, Michael MOORCOCK (1966)]. Предговор: Майкъл Муркок, или модерният човек в търсене на душата, Юлиян СТОЙНОВ — с.5–6. Художник: Цветан ПАНТЕВ. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 11. Тираж: 10 000 бр. Страници: 176. Цена: 12.00 лв. ISBN: 954-444-011-9.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Седма глава

За втори път се срещнаха с Моника през лятото на 1962, малко след като той се отказа от следването. Работеше каквато му падне временна работа и се чувстваше много потиснат.

Моника бе за него голяма помощ, опора в духовната празнота, която го бе обгърнала.

И двамата живееха недалеч от Холандския парк и именно в него се срещнаха една неделя, край езерцето със златните рибки в декоративната градина.

През това лято почти всяка неделя се разхождаха из Холандския парк. По това време той бе дълбоко увлечен по чудатия християнски мистицизъм на Юнг.

Не след дълго тя, която първоначално ненавиждаше Юнг, започна да възприема неговите идеи, но ги пречупваше през собствените си объркани възгледи за живота, та успя да обърка и него напълно.

Трябваше да минат още шест месеца преди да легнат заедно в леглото.

 

 

Той се събуди и видя, че Йоан се е надвесил над него. Кръстителя го гледаше с изражение на сериозна загриженост.

— Е, Емануиле?

Карл се почеса по брадата. Той кимна.

— Добре, Йоане. Ще ти помогна в бедата, защото ти се сприятели с мен и ми спаси живота. Но в замяна, ще изпратиш ли хората си да докарат тук моята колесница, веднага щом това бъде възможно? Искам да видя дали не мога да я поправя.

— Ще го направя.

— Не бива да храниш голяма вяра в моите способности, Йоане…

— Имам абсолютна вяра в тях…

— Опасявам се да не останеш разочарован…

— Не ще бъда — Йоан постави ръка на рамото на Глогауър. — Ти ще ме покръстиш на заранта, за да видят всички, че волята на Адоная е с нас.

Все още се притесняваше от безкрайната вяра на Кръстителя в неговите способности, но нямаше какво повече да каже. Ако и другите споделяха вярата на Кръстителя, тогава вероятно той ще успее да направи нещо.

Отново в него се върна вдъхновението от предишната нощ и на устата му се появи усмивка, която той с мъка потисна.

Кръстителя започна да се смее, отначало несигурно, но после все по-уверено.

Глогауър също се разсмя неудържимо като поспираше, за да си поеме шумно въздух.

Беше напълно невероятно, че той ще е оня, който заедно с Кръстителя ще подготви пътя за явяването на Христа.

Но Христос още не бе се появил.

Глогауър с тревога осъзна, че до разпятието остава само една година.

И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Йоан свидетелства за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.

Йоан 1: 14–15

Беше невероятно задушно.

Седяха в сянката на кафетерията, загледани в далечното състезание по крикет.

На тревата близо до тях седяха две момичета и едно момче и пиеха портокалов сок от пластмасови чаши. Едното от момичетата държеше в скута си китара. То остави чашата си на тревата и запя някаква фолклорна песен с тънък, нежен глас.

Карл се заслуша в думите на песента. В колежа бе започнал да харесва фолклорни песни.

— Християнството е мъртво — каза Моника и отпи от чашата си. — Религията е мъртва. Бог е бил убит през 1945 година.

— Значи тепърва му предстои да възкръсне — отвърна той.

— По-добре да не се надяваме. Религията е рожба на страха. Познанието убива страха. Без страх религията не може да оцелее.

— Мислиш, че в наши дни няма страх ли?

— Не е същият страх, Карл.

— Замисляла ли си се някога над идеята за Христа? — запита я той, променяйки насоката на разговора. — Какво значи тя за християните?

— Каквото идеята за трактора означава за марксистите — отвърна тя.

— Но кое се е появило първо? Идеята, или същността на Христа?

Тя сви рамене.

— Същността, ако това има някакво значение. Исус е бил еврейски бунтовник — организатор на въстание срещу римляните. Бил е разпънат за своите прегрешения. Това е всичко, което знаем, или което трябва да знаем.

— Една велика религия не би могла да започне толкова просто.

— Когато хората се нуждаят от нея те ще я създадат дори от най-невзрачното начало.

— Точно това искам да кажа, Моника — той размаха развълнувано ръце и тя се отдръпна. — Идеята предхожда същността на Христа.

— О, Карл. Моля те, не продължавай. Същността на Исус предхожда идеята за Христа.

Минаваща наблизо двойка ги погледна с любопитство, докато спореха разгорещено.

Моника ги забеляза и млъкна.

— Защо си обхваната от такова презрение към религията и Юнг? — запита той.

Моника се изправи и той я последва, но тя поклати глава.

— Прибирам се у дома, Карл. Ти остани. Ще се видим след няколко дни.

Проследи я с поглед надолу по широката алея към входа на парка. Помисли си, че вероятно харесва компанията и защото като него винаги бе готова да влезе в разгорещен спор, или почти винаги.

 

 

Вампири.

Завършена двойка вампири сме ние…

 

 

Когато на следващия ден той се върна от работа вкъщи го чакаше писмо.

Сигурно Моника го бе написала и изпратила веднага, след като се бяха разделили. Отвори писмото и започна да го чете.

Скъпи Карл,

Разговорите изглежда не оказват голямо влияние върху тебе. Сякаш си погълнат изцяло от звука на своя глас, ритъмът на думите, без да се вслушваш в самото общуване.

Приличаш ми на някакво чувствително животно, което не може да разбере какво му се казва, но може да усети дали човекът, който му говори е добър или ядосан и т.н.т. Ето защо ти пиша — за да се опитам да ти внуша идеята си. Когато сме заедно реакциите ти са твърде емоционални.

Той се засмя на това място. Една от причините, поради която харесваше нейната компания бе способността и да реагира страстно на всичко, което я предизвикваше.

Твоята грешка е, че смяташ християнството за нещо, което се е появило само за период от няколко години — от смъртта на Исус до написването на Евангелието. Но християнството не е било нещо ново. Ново е било само името. Християнството е по-скоро място на среща, кръстопът на идеи, метаморфоза на западната логика и източния мистицизъм. Погледни как се е променяла религията през вековете, за да посрещне изискванията на новото време. Християнството е само едно ново име на конгломерат от древни митове и философии. Евангелието само преразказва по-стари предания заимствани от античните гърци и римляни.

Още през втори век някои еврейски летописци са отбелязали пълната бъркотия на тези предания.

Особено внимание са обърнали на близостта между различни слънчеви митове и Християнския мит. Чудесата не са се случвали — били са измисляни години по-късно или преписвани оттук-оттам.

Християнството е просто проводник на идеи, които са били в обращение векове преди Христа. Бил ли е Марк Аврелий[1] християнин? Стилът му е по-скоро в традицията на западната философия. Ето защо християнството намери почва в Европа, а не на изток!

Трябваше да станеш теолог, с твоите наклонности, а не да опитваш силите си в психологията. Същото се отнася и за твоя приятел Юнг.

Ако успееш да изхвърлиш всички тези глупости от главата си ще се справяш много по-добре в живота.

Твоя, Моника.

Той смачка писмото и го хвърли. По-късно през същата вечер изпита желание да го погледне отново, но успя да устои на изкушението.

 

 

Машината на Времето му изглеждаше странно непозната. Сигурно защото бе привикнал към примитивния живот на есеите и това пропукано кълбо му се струваше толкова чуждо, колкото и на самите тях.

Натисна копчето, което би трябвало да отвори люка отвън, но нищо не се случи.

Промъкна се през пукнатината. Течността бе изтекла, както вече знаеше, и без нейното амортизиращо действие всяко пътуване във времето вероятно би било пагубно.

Йоан Кръстителя надникна, сякаш уплашен, че Глогауър ще се опита да избяга в своята колесница.

Глогауър се усмихна.

— Не се страхувай, Йоане.

Всичко бе замряло. Двигателите не даваха никакъв признак на живот и дори да успееше да ги разглоби познанията му не бяха достатъчни, за да ги ремонтира. Нито един уред не работеше. Машината на Времето бе мъртва.

Обречен бе да прекара остатъка от живота си в този период от времето, освен ако Хедингтън не успееше да построи и да изпрати нова Машина на Времето.

Тази мисъл го порази като гръм.

Вероятно никога вече не ще види двайсети век, нито пък ще успее да разкаже за преживяното тук.

Очите му се напълниха със сълзи и той се залюля към изхода, отблъсквайки Йоан с ръка.

— Какво има, Емануиле?

— Какво правя тук? Какво правя тук? — проплака той на английски, произнасяйки думите с мъка. Сториха му се също така чужди. Какво ставаше с него?

Започна да се чуди дали всичко това не е някаква халюцинация, някакъв невероятно дълъг сън. Идеята за Машина на Времето започна да му се струва смешна и невероятна.

— О, Боже — изстена той — какво става?

Отново се почувства напълно изоставен.

Бележки

[1] Марк Аврелий (121–180) — римски император, привърженик на философията на стоицизма.