Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (85)

LXXXIII

Централата на мобилния оператор се включи с механичен глас, когато отново опитаха да се свържат с похитителя.

Единадесет минути.

Стрелките на стенния часовник препускаха в луда надпревара към третия час след полунощ и Томаш чувстваше, че и последната надежда го напуска. Очевидно Хари Фъч не можеше да се свърже по друг начин с мъжа, а на колегите му от ЦРУ нищо не им хрумваше.

— Имаме само телефонния му номер — отбеляза отчаяно Питър. — Дори не знаем къде я е отвел.

Завладян от внезапна решителност да не се предава без борба, Томаш седна зад бюрото и включи компютъра.

— Не е вярно — поправи го той. — Той ми каза, че ще бъде в Дома на храма на Соломон в три сутринта. Спомням си, че спомена числото тринадесет над основата на пентаграма и гробницата на Мавзол.

— Но какво, по дяволите, означава това? Доколкото знам, Храмът на Соломон е в Йерусалим и всъщност вече дори не съществува. Нима е отвел приятелката ви в Израел? Пълна безсмислица! И какво означава тази глупост за тринадесет над основата на пентаграма? Тринадесет какво? Какъв пентаграм? Ами гробницата на Мусул? Кой е този?

Екранът светна, историкът веднага отвори една търсачка и въведе параметри за карта на Вашингтон.

— Гробницата на Мавзол е едно от седемте чудеса на древния свят, намира се в Халикарнас, Турция.

— Турция ли? Боже! Каква бъркотия!

Картата на американската столица изпълни екрана.

— Пит, разполагате ли с хеликоптер тук в Лангли?

Синът на Франк Белами погледна към Сам Дън, сякаш настояваше мъжът от Националната служба за тайни операции да отговори. В крайна сметка той се занимаваше с операционна дейност.

— Разбира се — отвърна Дън. — Защо?

Подгответе го за излитане. Ще тръгнем след няколко минути.

Без да задава въпроси и съзнавайки, че времето изтича и трябва да се довери на преценката на португалеца, завеждащият нощното дежурство на оперативния отдел в ЦРУ извади мобилния си телефон и излезе, за да се обади на хората си. Останалите американци в кабинета се спогледаха въпросително.

— За какво ви е хеликоптер?

С един клик на мишката Томаш увеличи картата на административния център на Вашингтон.

— Виждате ли Белия дом? — попита той, като взе един маркер, за да посочи мястото, където се намираше официалната резиденция на президента на Съединените щати. — Ако поставим една линия върху Кънектикът авеню, ще свържем Белия дом и „Дюпон Съркъл“, където е живял Франк Белами. След това чертаем друга върху Масачузетс авеню, свързвайки „Дюпон Съркъл“, „Скот Съркъл“ и Върнън Скуеър; трета — върху Кей стрийт между Върнън скуеър и „Уошингтън Съркъл“, и още една върху Род Айлънд авеню между „Уошингтън Съркъл“ и „Логан Съркъл“. Последната линия поставяме върху Върмонт авеню между Логан скуеър и Белия дом. Свързвайки улиците по този начин, получаваме това. Погледнете.

Мъжете от ЦРУ се наведоха над екрана и се взряха в начертаната с маркер фигура върху картата на американската столица.

— Петолъчна звезда.

— Да, но това не е обикновена звезда. Както сами виждате, тя представлява пентаграм с два лъча, сочещи нагоре, и един — надолу, като основата й лежи точно върху Белия дом. Това е обърнат пентаграм, познат още като главата на козела Бафомет — символа на Сатаната.

— Моля?

— Правителственият център на Вашингтон бил проектиран от Пиер Шарл л’Анфан през XVIII век като център на властта. Какъв по-подходящ символ на властта от този на дявола?

— Нима намеквате, че властта в Америка е… демонична?

— Не, в никакъв случай. Но е факт, че властта покварява, независимо в коя страна, и затова обърнатият пентаграм най-добре символизира жаждата за власт. — Томаш посочи обърнатия надолу звезден лъч. — Забележете, че главата на козела Бафомет лежи върху Белия дом. Това не е случайно.

— Какво искате да кажете? Смятате, че приятелката ви е отведена в Белия дом?

— Не, разбира се. Както ви казах, похитителят ме информира, че ще ми предаде Мария Флор в залата в Дома на храма на Соломон, тринадесет над основата на пентаграма, в самата гробница на Мавзол. Затова този храм не е Белият дом, а очевидно е използван като ориентир. — Той отново взе маркера.

— Така, ако начертаем линия върху Шестнадесета улица, която свързва вертикално Белия дом, по протежение на тринадесетте пресечки, ще минем през „Скот Съркъл“ и ще стигнем до… тук.

— Томаш посочи точката на картата. — Мястото, където Ар стрийт и Ес стрийт се пресичат с Шестнадесета улица. — Развълнуван, той вдигна поглед към американците. — Моля ви, кажете ми дали на това място има някаква особена сграда.

Фъч и Халдерман поклатиха глави; или не знаеха, или не искаха да съдействат. Питър се взря в указаното кръстовище, докато се опитваше си спомни какви сгради има в района.

— Върховният съвет! — възкликна изведнъж. — Там е Върховният съвет!

— Какво е това?

В този миг в кабинета се появи Сам Дън с разтревожено изражение и им направи знак да го последват.

— Бързо! Бързо! — извика той. — Хеликоптерът е готов за излитане. Къде отиваме?

Без да обръщат внимание на равнодушните Фъч и Халдерман, Томаш и Питър се втурнаха. Португалецът хвърли последен поглед към часовника на стената, чиито стрелки показваха два и петдесет и три.

Седем минути.

Вече тичаха по коридорите на Лангли към пистата, където ги чакаше хеликоптерът с въртящи се перки, когато синът на Франк Белами най-сетне разкри посоката на пътуването.

— Седалището на американските масони.