Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Професор Томаш Нороня (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Chave de Salomao, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш

Заглавие: Ключът на Соломон

Преводач: Дарина Бойкова Миланова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: португалски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: португалска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 26.11.2015

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Здравка Петрова

ISBN: 978-954-26-1520-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5066

История

  1. — Добавяне

LVI

Едва влязъл в акаунта си в системата на ЦРУ, майор Фуентес вече знаеше, че проникването в сайта на Джорджтаунския университет и сдобиването със списъка на чуждестранните преподаватели и студенти бе лесно като детска игра. Отне му по-малко от десет минути да открие имената и адресите и да разпечата списъка. Взе листа от принтера и потърси имена, които изглеждаха португалски. Откри двама с фамилия Силва, един Ферейра, един Коутиньо, двама Соуза, един Маркеш, един Агиар и още десетина подобни имена. Имаше и някои двусмислени като Сантуш, Тореш и други, които можеха да бъдат както португалски, така и испански.[1]

Верен на стриктните си работни методи, майор Фуентес се върна към страницата на университета и провери имената едно по едно. Започна с двусмислените и се увери, че само две от тях бяха португалски. Останалите преподаватели и студенти бяха от Мексико, Пуерто Рико, Перу и други испаноезични страни. Разполагаше с общо двадесет португалски имена. Следващата стъпка бе да ги провери. Бързо откри, че четиринадесет от тях бяха бразилски и по едно от Кабо Верде, Мозамбик и Ангола. Изключи всички.

Взря се в останалите три.

— Някой от вас е приютил клиента ми…

Разгледа профилите на тримата португалци, които посещаваха университета в Джорджтаун. Двама от тях бяха студенти — единият от Порто, другият — от Авейро. Третият бе професор по математика, дошъл на специализация. Сред тримата този му се стори най-обещаващ. Казваше се Жорже де Соуза Маркеш и специализираше модерни информационни системи.

— Хм, потенциален хакер — усмихна се майорът, предусещайки как скоро ще пипне жертвата. — Ако не греша, ти си този, който ровеше в системата ни…

Кликна върху реда с биографията на Жорже де Соуза Маркеш и страницата изпълни екрана. Според биографичната справка заподозреният бе роден във Вила Нова ди Гая и в момента бе професор по математика в Нов лисабонски университет.

Тази информация накара майор Фуентес да прегледа отново досието на Томаш Нороня, което Фъч му бе дал. Ето ти я връзката. Нороня преподаваше в същия университет.

— Бинго!

Разпечата страницата с биографията на Жорже и огради адреса. Професорът по математика, изглежда, живееше в кампуса на Джорджтаунския университет. Прибра листа в папката, изправи се и се отправи към работния си шкаф.

По рафтовете имаше различни оръжия, всяко от които предназначено за определена мисия. В този случай Фуентес търсеше дискретност и затова избра полуавтоматичен пистолет „Зиг Про“. Провери пълнителите и заглушителя и го пъхна в кобура, закопчавайки го отпред. След това облече сакото си, взе куфарчето с инструментите за разпит и палтото от закачалката до прозореца и го облече, докато вървеше към вратата.

Обръчът се затягаше.

Бележки

[1] На испански тези имена се произнасят Сантос и Торес, но се пишат по един и същи начин и на двата езика. — Б.пр.