Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (1)

На моите три жени,

Флорбела, Катарина и Инеш

Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао.

Име, което може да се именува, не е постоянно име.

Безименното е начало на Небето и Земята.

Притежаващото име е майка на всички неща.

 

Ето защо, който няма страсти, вижда безпределното;

който има страсти, вижда пределното.

 

Тези двете имат еднакво начало, но различно име.

 

И двете се наричат дълбоко.

От една дълбочина към друга, по-дълбока — врата на всяка тайна.^[1]

Лао Дзъ, „Дао Дъ Дзин“