Пол Андерсън
Последният бастион (19)

16.

„Безгранични подвизи“ се помещаваше в малка кула на един хълм в Портланд. Кайра се запита коя от виртуалните би съвпаднала с гледката на далечния връх Худ, блещукащ сред стихналия крайбрежен вечерен сумрак. Енцефалитните и жлезисти стимулации без никакво съмнение можеха да те убедят, че всяко нещо е неизразимо красиво или страховито, или възможно, или каквито са предпочитанията ти. Тя влезе.

По заявка и срещу заплащане една служителка я отведе до стая, където да изчака приятелите си и да се срещне с тях при гарантирана конфиденциалност за няколко часа според желанието им. Уютната мебелировка включваше закачено за стената легло, което спуснато побираше четирима души. Предположи, че рядко го използват. Кой би дошъл тук за земна оргия? Освен ако конструираната възбуждаше до нажежаване.

Странно, мина й през ума, колко толерантни са авантистите в много отношения. Доколкото знаеше, Обновлението би трябвало да е смърт за подобни задоволявания. По всяка вероятност — не беше изучавала подробно историята — много от нещата, които авантистите осъждаха, вече са били категорично утвърдени по времето, когато са взели властта, и не са ги отстранили с декрет. А и нали идеята беше да се действа не с насилие, а чрез образование, индоктриниране и изграждането на научнообосновани социално-икономически условия, които неизбежно ще доведат до утвърждаването на Преобразяването?

„Което се сгромоляса, разбира се — подхвърли веднъж Гътри. — Като болна крава. Колкото повече се разочароваха и обезверяваха хората, толкова по-зле се развиваха нещата, а идеолозите и бюрократите беснееха и всичко се сведе до нескончаема битка да грабнеш и да задържиш властта. Както приключват всички правителства, но най-нахалните се докопват първи. Целта на всяка власт е самата власт.“

Тя го разопакова и го постави на масата.

— Благодаря — изръмжа той. — Не е голямо удоволствие да седиш в кутия в друга кутия. По дяволите, изтощих се да съм безтелесен!

Прониза я съчувствие.

— Не мога да си представя, че бих издържала дори частица от това време — призна тя.

— Съществуването за мен е различно. Търпението ме обладава по-лесно, отколкото като бях жив. — Той изрече фразата с непреднамереност, от която я полазиха хладни тръпки. — Понякога действително изтънява, но си казвам, че в края на краищата отново ще бъда свързан.

Що за заместители на плътта гарантираха роботизираните сензори и ефектори? Кайра не посмя да попита. Все пак го беше опознала достатъчно и това първо директно признание за изтощение, за вътрешна болка я докосна така дълбоко, сякаш го беше чула от баща си.

— Вие сте много смел, jefe. Аз не бих се копирала.

— Дяволски малко на брой са го правили досега и всички, освен още двама, вече са го приключили. Мен ме забавляваше „Метеор“. — Тонът на Гътри поомекна. — Но не е въпрос на смелост. Процедурата не те наранява. Просто копира съзнанието ти, съвършено самостоятелно творение.

Кайра кимна.

— Разбира се. Никакво спасение от смъртта на личността.

Никакво спасение, след като се беше оказало, че стареенето е вградено в човешкия геном. Нещата можеха да се усъвършенстват само до известна степен.

— Но аз — добави тя — бих се страхувала, че копието ще ме прокълне.

— По-късно можеш да промениш чувствата си, скъпа. Това е извънредно интересна вселена. Още повече че…

Нечий глас обяви мелодично:

— Приятелите ви пристигнаха, сеньорита Уикъм.

Кайра се изправи.

— Пуснете ги да влязат.

През вратата пристъпиха Естер Блум и някакъв мъж. Беше на трийсет и няколко, предположи Кайра, среден ръст, слаб, но широкоплещест и по котешки пъргав. Мургавото му и добре оформено лице не беше безизразно, но не издаваше мислите му. Свободно скроеното сако хармонираше с плътно прилепналата блуза, панталоните и обувките, които гарантираха стабилни крачки. Дрехите му бяха в традиционни тонове. На челото му имаше биобижу, което в момента блещукаше в хладно зелено.

Блум насочи поглед към очните стълбчета на Гътри.

— Ето те и теб — поздрави го тя. — В хубава каша си се забъркал, некадърник. Трябваше да те оставя да къкриш, докато станеш вкусен за ядене, но не би било честно спрямо тази нещастна малка наивница, която си успял да подмамиш да хване ръката ти, която нямаш.

— Ха! — изсумтя Гътри. — Точно ти да си траеш по въпроса за прелъстяване на младоци. Пазете се от тази дърта вещица вие двамата. Злобна е и покварена. Виждал съм я да си слага сладолед в бирата.

Блум премигна — сълзи ли проблеснаха в очите й? — и се усмихна широко.

— По-добре да се хващаме за работа — каза тя. — Енсън Гътри, истинският Енсън Гътри, Кайра Дейвис, Неро Валенсия.

Ръкостискането му беше силно и кратко.

— Buenas tardes^[1]. Сеньората ми разясни вашето положение в общи линии.

Баритонът му придаваше грациозност на монотонния средноамерикански английски.

Тримата седнаха.

— Добре, Естер — каза Гътри — сега вероятно ще го разясниш и на нас.

Блум извади от джоба си кутия с пури.

— Един ден вероятно ще си дадеш сметка за проблемите, които си навлякох заради теб — отговори тя. — Под носа на Полси моите връзки трябваше да упражнят влияние върху свои връзки и всичко това за един ден. Запознах се с Неро преди два часа. Естествено, не влязохме заедно тук. И без това копоите се чудят какво прави на подобно място красиво еврейско момиче като мен. — Ироничната й жизнерадост помръкна. — Това е максималното, което можех да направя, Енси. Не бих рискувала да компрометирам моите „заселници“, но ти си някаква надежда за нас, а и… двамата с теб имаме красиви общи мигове.

— Щяха да са доста креваторазтърсващи, ако вече не бях се напил — отговори Гътри. — Благодаря ти за всичко, Естер.

— Стига похотливи закачки.

Блум запали пурата и дръпна дълбоко. Пушекът беше необикновено лютив.

— Имаш ли предвид някакъв план, начин да нанесеш удар, който да свърши работа?

Кайра се въодушеви.

— Обсъждали сме няколко — отговори тя. — В зависимост от това каква подкрепа ще получим…

— Не ми го казвай. Не трябва да чувам повече от онова, което вече знам. Но прецених, че можеш да използваш водач по пътища, които не са отбелязани на нито една карта, а ако той е и боец, ще бъде още по-забавно. Ангажирах този смелчага за теб.

Валенсия отривисто кимна с глава.

— От Братството „Сали Северин“, на вашите услуги — каза тихо той.

Гътри повдигна очните си стълбчета — единственият възможен за него физически жест. Кайра предположи, че името му е познато. На нея не й говореше нищо, но долови общия смисъл. Наемник, съвременен кондотиер^[2]. Дейността му не беше непременно криминална. В повечето случаи вероятно беше свързана с охрана на хора или имущество. С отдръпването на отделни общности, организации и заможни индивиди от правителството те предпочитаха сами да си наемат охрана, вместо да разчитат на полицията. Но беше слушала безброй разкази — измислици или факти — за готовността на повечето наемници да приемат нелегални поръчки, като се започне от контрабанда и се стигне до междуособни гангстерски войни.

Затова ли беше такова собственото му име? Може би родителите му бяха от първите неоезичници, които бяха заклети антихристияни.

Тя отново насочи вниманието си към него.

— Сключих договор със сеньората — обясняваше той — а тя ми възложи да ви оказвам всяка възможна подкрепа. Следователно съм подчинен на вас, сеньор Гътри, докато тя анулира договора или до изтичането му след две седмици. Междувременно, ако имате желание и аз приема, можем да сключим нов договор. Дотогава съм вашият човек в рамките на законите на братството. По същество това означава, че няма да участвам в зверства или извращения, а ако се наложи да рискувам живота си за вашата защита, не съм длъжен да предприемам самоубийствени действия. Ще ви предоставя брошура, която уточнява всички тези условия. — Той се усмихна. Беше най-чаровната усмивка, която беше виждала. — Не че очаквам да ми дадете основание да отклоня ваша заповед. През целия си живот съм ви се възхищавал, сър.

Той се обърна към Кайра:

— А вие, госпожице, сте приятна изненада. — Отново стана сериозен: — Моята територия е Западното крайбрежие, приблизително от Ванкувър до Баджа. Работил съм и другаде, но не познавам добре тези райони. Ако искате да се отправим на изток, може да се наложи да ангажираме местен човек. Мога да го осигуря.

— Не вярвам да се наложи — изтърси Кайра.

— Казах да не ме осведомяваш! — изкрещя Блум. Тя се обърна смутено към Гътри: — Правилно ли постъпих? Това увеличава ли шансовете ти поне на йота?

— Слушай, момиче — изръмжа той — ако можех да се включа в мрежата тук, щях да ти спретна такъв купон, че похотливите ти останки да станат кривокраки. Бих могъл да го направя за копието ти. Ела да живееш с мен и бъди моя любов.

— Не, благодаря, в никакъв случай. Прати ми каса напитки, след като се прибереш. — Гласът й потрепери: — О, Енси…! — Тя се окопити върху стола си. — В такъв случай всичко изяснено ли е? Да направим план как ще се измъкнем от този вертеп.

— Предлагам да тръгнете първа, сеньора — каза тихо Валенсия. — Ако отвън наблюдава агент, би трябвало да тръгне след вас. Сеньорита Дейвис може да тръгне няколко минути по-късно, а аз отделно. Аз ще нося сеньор Гътри, защото не го носех преди това, а и ако стане гаф, мога най-лесно да се отърва от преследвачите. Приберете багажа си, сеньорита, и ангажирайте стая в хотел „Нептун“. Аз ще съм в 770.

— Първо да пакетираме Енси и след това да прекараме час-два в „Царството на мечтите“ — добави Блум. — Няма нужда да ги караме да се чудят защо не сме го направили. Едва ли съблюдават строга дискретност предвид настоящата истерия. В последните новини, които чух, правителството обеща тлъсти възнаграждения за информация, особено свързана с електронно-протонни устройства, които могат да взривяват централни контролни системи.

Не биха могли да стигнат по-близо до истината, без да повдигат въпроса за Гътри Втори, помисли си Кайра. Обзе я тревога. Би ли посмяла нейната тайфа да остави този Гътри в някакъв контейнер, който всеки можеше да отвори, докато се носят в други светове?… Нямаха избор. Блум имаше право. Това беше по-малкият риск. Не оставяй на багаж пакета, отнеси го в залата за развлечения, дръж се небрежно с него.

— Сеньората е благоразумна. — Валенсия повдигна рамене и се усмихна. — Ако се подложа на свободна програма, какво ще е?

— Нищо… интимно, por favor — каза Кайра. — Не настоявам особено.

— Не е и моят порок — съгласи се Блум.

— Някога пробвала ли си, Естер? — попита Гътри.

Веднъж от любопитство. Нескопосаната стара реалност е далеч по-изненадваща и прекрасна.

— Кивира може да ти я върне обратно, ако пожелаеш — каза тихо той.

— Да повтаряме? Не, благодаря. Заровила съм двама съпрузи, страхотни мъже, и един чудесен син. Да оставим спомените на мира. Свободното време, което ми е останало, е за живите ми деца и внуци. — Блум се усмихна. — Плюс най-хитрото дяволче на един праправнук. — Тя загаси пурата си и се надигна. — Не, че съм въздържателка по отношение на кивира. Всъщност прегледах един каталог с готови програми и избрах една за нас. Би трябвало да ти хареса, Кайра, и се надявам, че Неро няма да се отегчи. Да вървим.

— Какво представлява? — полюбопитства Кайра.

— Вечерна сбирка във Филаделфия. Домакин ще бъде Джордж Вашингтон, а гости — нашите приятели Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин. Непременно участвайте в разговорите, но внимавайте с маниерите. Вярно, че са илюзии от хиперкомпютърна програма, но същевременно са изключително точни имитации на личностите. По изключение бих предпочела да слушам, вместо да говоря.

— По дяволите — обади се Гътри — а аз трябва да седя и да ви завиждам.