Пол Андерсън
Последният бастион (10)

7.

— Да не ставаме черногледи — каза Гътри. — По-добре да поговорим за нас.

Кайра се съгласи с благодарност.

— Бих искала просто да отлетя съд самолет някъде другаде. — Не можа да се стърпи и не допусна, че той би имал нещо против: — С вас като ръчен багаж. — И продължи със сериозен тон: — Но Полси със сигурност са вдигнали в тревога всички системи за сигурност по летищата, за да наблюдават за нещо, което може да сте вие. Ще ни пипнат още на влизане в летището.

Лий кимна.

— Жалко, че Тахир не беше в състояние да отпрати безопасно тази биокутия до Кайро или където и да е другаде — каза той.

— Това би могло да се уреди, ако разполагахме с повече време — отбеляза Гътри.

Лий повдигна вежди.

— Наистина ли?

— Предполагам. Да се поразровим в компютърните файлове, да попълним граничните и другите формалности за освобождаване на багаж и сега щях да съм на път. Но да се свържем с подходящите хора, да ги убедим, да планираме подробностите и т.н. би отнело няколко дни.

— Защо дни? — попита Кайра.

Гътри се изкикоти.

— Невинна девойка. Е, за твоя информация, макар че вече би могла да си отговориш сама, активно подмолно съпротивително движение действително съществува. Хора, които не само бленуват за свалянето на авантистите и създаването на една свободна държава отново, но и са готови да рискуват главите си за това. Не са много и за обществото са безукорни граждани, но са отлично обучени и постепенно са натрупали оръжия. Знаят, че не биха могли да вдигнат революция сами, но искат да са подготвени, ако въобще някога възникне такава възможност, а междувременно някои от тях вършат безшумно по нещичко тук-там. Като други такива приятелчета в миналото те са организирани в групи по няколко души. В групата никой не познава повече от един човек от някоя друга група в организацията. Така че ако Полси хване някого, дори да го подложат на най-дълбок разпит, не би могъл да ги насочи към другарите си. Но това значително забавя комуникациите.

Гърбът на Кайра изтръпна.

— А действително ли има хаотици в правителството — поне на няколко полезни поста?

— Аха. Не знам подробности и не би трябвало.

Лий се вторачи в лещите.

— Откъде знаете как да постъпите, сър?

Гласът му потрепна едва забележимо.

— Мисля, че е очевидно — натъртено отговори Гътри.

Да, помисли си Кайра, сега вече да, след всичко видяно и това, което той беше разказал. С годините „Метеор“ трябва да са установили известни връзки, макар и незначителни, с тайните служби. Например отделни сътрудници, които оказват помощ при извеждане на политически бежанци през границите, дочуват някои неща и впоследствие наученото стига до Гътри.

Той може да е свързан или да не е свързан пряко с хунтата. Вероятно не е, предположи Кайра. Би било опасно и за тях, и за „Метеор“. Освен това, независимо от обвиненията на авантистите, компанията никога не се беше ангажирала със сваляне на правителства. Дори сега, предполагаше тя, jefe би предпочел възстановяване на статуквото.

И все пак предпазливо и непряко „Метеор“ и бунтовниците поддържаха известни контакти. От време на време едната страна правеше по някоя услуга на другата.

Въпросът изникна внезапно в съзнанието й.

— „Метеор“ също ли е проникнал?

— Не заслужава да го обсъждаме — отговори Гътри. — Биографиите на повечето хора, които можехме да ангажираме и на които да се доверим, изключват такава възможност. Освен това не ги бива за добри правителствени служители. — Тонът му стана по-рязък — От друга страна, изглежда е очевидно, че авантистите са внедрили свои агенти между нас. Не са фамилни членове, вероятно не са дали обет, но са наемници, които шпионират, ако не нещо повече. Може би тъкмо по този начин са разбрали, че си заслужава да отвлекат и поизмъчат Джонас Нордберг — моя приятел, който е знаел къде е укрит моят двойник. Това означава също, че не можем просто ей така да се обадим в Кито от някоя обществена кабина. Нямаме представа какви са възможностите на врага да засече разговорите ни. По всяка вероятност са сравнително добри, в противен случай авантистите не биха имали самочувствието да предприемат подобна акция. А със сигурност моят друг Аз знае онова, което знаех за контактите на „Метеор“ в Северна Америка по времето, когато се върна. Оттогава са се развили, но той разполага с указания, които Полси няма да се забави да изпълни. По-добре да не използвам правителствените комуникации, до които имам достъп, и да не разчитам на информацията за него. Така биха могли да попаднат на следа и да ме издирят.

Какви може да са тези комуникации, запита се Кайра. Гътри беше свидетел на възникването на авантизма. Беше направил всичко възможно да го предотврати, продължи и след установяването му. Това дали включваше заразяването на важни компютърни програми с вируси? Колко от Енсън Гътри се беше промъкнало в мозъците на самите управляващи?

Колко скоро можеха да отвърнат на това неговият двойник и преследвачите? Кога щеше да се насочи срещу него и този източник?

Той обърна стълбчетата си към Лий.

— Първият проблем, с който трябва да се справим, засяга теб — продължи той. — Ако ченгетата започнат сериозно да те подозират и се задействат, ще стигнат до Тахир и хората му, които организираха нашето бягство, а това би било непочтена отплата за любезността им и удар срещу съпротивителното движение.

Лий не помръдна в стола си. Отговорът му беше категоричен:

— Знам. Предвидил съм предохранителна мярка.

Чантата, която беше донесъл, лежеше в скута му. Той я отвори и извади бутилка и инжектор.

— Ето — продължи той. Устните му пребледняха. — Лесмонил.

— Какво е това?

Кайра усети, че вената на врата й ще се пръсне. В подмишниците й изби студена пот.

Лий не откъсваше очи от стената срещу себе си.

— Синтетична дрога — отговори отсечено той. — Рядко се използва, но не само защото е незаконна и трудно се намира. Непосредственият ефект е екстатичен. Но и минимална свръхдоза предизвиква амнезия като огромна свръхдоза алкохол, само че тотална. — Той се разсмя хрипливо. — Не е ли забавно на следващия ден да не помниш нищо, а? Действително е мощна. Не възпрепятства прехвърляне от циркулиращата в постоянната памет и унищожава всяка следа. Ето защо възбраната й се съблюдава много по-строго, отколкото обикновените мозъчни отрови. Дори психомедиците, които искат да я използват за лекуване на душевноболни пациенти, не могат да се снабдят.

— Освен ако са правителствени психомедици, които превъзпитават най-тежките случаи, предполагам — обади се Гътри.

Изражението на Лий остана изопнато.

— Да, чувал съм, че в тези институции се използва понякога. Колкото до нищожните количества на черния пазар, повечето служат за удоволствие — не забравяйте, че предизвиква екстаз, — но смея да кажа, че различни престъпници го прилагат и за други цели.

Кайра скочи към него.

— Не, Боб! — изкрещя тя. — Не можеш… да се изтриеш… така!

Той се опита да й се усмихне.

— Нямам намерение. Преди да разменя моя датчик за това, влязох в базата данни. Формулата я няма, естествено, но основните физиологични параметри са посочени. Първо атакува най-свежите спомени. Предполагам, че са най-лесно достъпни цитологично. Мога да изчисля необходимата за моето телесно тегло доза, която да елиминира приблизително последните петдесет часа. Не повече.

— А после? А после?

— Какво толкова, утре ще се събудя тук болен, объркан какво точно се е случило, но в състояние да се прибера у дома. Ако ме арестуват скоро, кръвната проба може да покаже, че съм бил на лесмонилов купон. Полси несъмнено ще се запитат какво ме е накарало да направя нещо толкова непривично за досегашния си живот — както и самият аз — и може да ме подложат на задълбочен разпит. В такъв случай ще научат, че съм укривал jefe, но това ще е всичко, защото няма да има какво друго да измъкнат. Някой ден ти ще ми обясниш.

— Ако… оцелееш.

Той повдигна рамене.

— Рядко убиват подложените на техните манипулации, както знаеш. Ще ме пратят за възстановяване.

Онова, което остане от теб, след като са преровили мозъка ти с техните химикали и електронни уреди, искаше да изкрещи Кайра. А ако издържиш многогодишните лечебни процедури в корекционните центрове, онова, което ще пуснат най-накрая, само ще носи името Робърт Е. Лий.

Тя затвори очи, стисна юмруци и процеди:

— Н-ние скоро ще те измъкнем.

Преди да успеят да ти сторят нещо непоправимо, зарече се тя наум. А междувременно реши да запази самообладание като него.

Надеждата не беше проява на глупост. Беше необходима, за да оцелееш.

Гътри също се опитваше да запази хладнокръвие.

— Идеята ти е симпатична — изръмжа той. — Но ме послушай. Аз също нямах представа за тази супичка, но съм виждал какво могат да причинят на хората някои видове дрога. Основното е, че е непредвидимо. С каква точност можеш да измериш дозата? А да си чувал за идиосинкретични реакции? Можеш да се събудиш като повехнало растение. Или мъртъв, което лично аз бих предпочел.

Кайра забеляза, че Лий няма да отстъпи. Постепенно се успокои, чертите му се отпуснаха и изражението му се оживи.

— Рисковано е наистина — призна той. — Както и цялата ситуация. Но не и безнадеждно, щом вие двамата сте на моя страна. Освен това, сър, дал съм обет.

Възцари се тишина.

— Добре, синко — промълви най-после Гътри едва чуто. — Ще почитат името ти, докато има свободни живи хора, ако победим. За Бога, иска ми се да можех да стисна ръката ти.

Кайра се приведе над Лий и го обгърна с ръце.

— Gracias, mil gracias — пошепна тя.

От очите й потекоха внезапно рукнали сълзи.

Той се изправи и отривисто отвърна на прегръдката й… която премина в продължителна целувка.

— О — измърмори тя, без да откъсва очи от неговите, след като се отдалечиха на крачка един от друг — ти действително криеш доста изненади. Бихме могли да ги проучим по-задълбочено при удобен случай.

Той направи гримаса.

— Ще трябва да ми напомниш. Надявам се да го направиш.

Басът на Гътри ги накара да извърнат глави към него.

— Съжалявам, деца, по-добре да се захващаме с преките си задължения. Боб, ти несъмнено си по-добре информиран за местната ситуация от нас двамата. Кажи как можем да се измъкнем най-безопасно оттук.

Лий премигна и запелтечи като току-що събуден от дълбок сън човек.

— О… о, да. Bueno, мисля… Мисля, че би трябвало да напуснете зоната незабавно. Железопътни и автобусни станции… — Гласът му стана по-уверен. — Там няма детектори като на летищата и по всяка вероятност все още не са под наблюдение. Големият брой пътници също е благоприятно обстоятелство. Но не пътувайте открито. Нищо чудно да обявят обща тревога. Хвани някакъв влак, Кайра, и наеми частна квартира. Не стая и със сигурност не апартамент. Прекалено скъпо и подозрително е. Частна квартира. Относително евтини са, но почти винаги може да се намерят заради икономическия упадък. Плати в долари в брой.

— Добре! — възкликна Гътри. — Вече ти казах, че си обърнал гръб на призванието си; Следващия път, когато ми дотрябва конспиратор, ще се свържа с теб.

— Но къде би трябвало да отидем? — попита неуверено Кайра.

— Имам идея — отговори Гътри. — Служителите на „Метеор“ не са надеждни, а предвид уликите, до които Полси може да се е докопала, вече не се доверявам и на малкото внедрени хаотици, които познавам. Но ако купим билет до… хм, Портланд…

— Стига — изстреля Лий. — Тръгвайте.

— Но ти… ти ще забравиш — каза Кайра.

— Колкото по-бързо изчезнете, толкова по-добре. Отсъствието ми е възбудило любопитството им, нали?

— Да — потвърди Гътри. — След като получат сведения от другите места, в които са нахълтали, ще затегнат мрежата в този регион. Ако проследят обратно движението ти, ще открият служителката тук, която ще си спомни за Кайра. Това ще им отнеме няколко дни, но си прав, че е по-добре да вдигаме котва.

Лий пое дълбоко въздух.

— Освен това — обърна се към Кайра той — бих предпочел да съм сам, когато си сложа инжекцията и изпадна в екстаз. Доколкото знам, гледката не е изискана.

Тя не знаеше какво да каже. Гътри измърмори:

— Всичко хубаво, синко. Vaya con Dios^[1].

После прибра очите си и Кайра го напъха в раницата, метна я на гърба си и грабна чантата с дрехите в ръка. Колкото и да беше абсурдно, помисли си какво още ще й е необходимо — гребен, четка за зъби… На гарата сигурно имаше автомати. Обгърна със свободната си ръка врата на Лий.

— По дяволите! — успя само да измърмори.

Този път целувката беше кратка. Би могло да се каже целомъдрена. Той стоеше на входа и я гледаше, докато тя слизаше по стълбището.