Джейн Костело
Нежененият ми приятел (39)

Глава 39

Накрая, в 2 и 15 сутринта, се отървахме от Джими, Браян и Час, след като бяхме обиколили всички барове в центъра на града, Джими бе повърнал под една маса и бяхме любезно помолени да напуснем. Докато излизахме, Браян и Час, се натъкнаха на две жени от някакъв колцентър, където преди бил работил братът на Час, Дарън. По някаква щастлива случайност успяхме да ги изгубим.

— И така, вече си от посветените — ухили се Пол и ме прегърна, докато вървяхме бавно нагоре по улица „Касъл“ и се оглеждахме за такси. — Имам чувството, че приятелите ми те харесаха.

А аз имах чувството, че Пол определено се бе побъркал, но реших да не казвам нищо.

Той обгърна ръце около талията ми и се наведе, за да целуне косите ми. Пулсът ми се ускори. Случващото се ме накара незабавно да забравя, че бях ядосана, задето ме бе принудил да преживея една от най-ужасните вечери в живота си. Вместо това почувствах как ме заля вълна от сладострастие.

— Жалко, че нямахме възможност да останем насаме обаче — продължи той.

— Наистина — свих рамене.

Той спря и се обърна към мен. Обгърна лицето ми с ръце, а светлините от сградата на кметството проблясваха в очите му.

— Господи, Луси, толкова си секси — прошепна той. Усещах как бедрата му нежно се притискаха в моите и преглътнах с усилие. Наведе се и устните му леко докоснаха моите. Под новото ми бельо избухнаха фойерверки. Странно, но се бях хванала, че купувам това бельо, въпреки че се бях заклела, че сексът щеше да е на дневен ред едва когато отново можех да се доверя на Пол след случилото се на Бизнес наградите за Северозападна Англия.

Обвих ръце около врата му и усетих как в краката ми се притиска някаква издутина. Не знаех колко дълго се бяхме целували на улицата, но за мен беше минало достатъчно време и бях наясно, че когато предложи да си хванем такси и да идем у тях, нямаше да се поколебая. Целувахме се през целия път до дома му. И докато таксито се движеше по улиците, усещах, че се възбуждам все повече и повече.

Когато спряхме пред къщата му, едва си поемах дъх от желание и очакване и бях така завладяна, че не намерих сили да спра ръката му, щом я пъхна под блузата ми. Влязохме, препъвайки се, в апартамента му, като не спирахме да се целуваме, и в мига, в който затръшнахме вратата, разбрах, че правилата ми щяха да се изпарят през прозореца.

Преди да се усетя, бях останала по сутиен в коридора, а устните му целуваха врата ми. Изкачвах се, залитайки, по стълбището, когато ризата му се свлече на земята. Нахлухме през вратата на спалнята, полата ми беше захвърлена на пода. Задъхвах се от желание, панталоните му бяха метнати в другия край на стаята, а от портфейла му се появи пакет с презервативи, който беше решително разкъсан.

Заизвивах се в леглото му и със затворени очи се предадох на удоволствието от мига, на неподправената радост, която ме беше обзела, че остатъкът от нощта щеше да се превърне в най-сладострастното изживяване, каквото не бях имала от доста дълго време.

Взирах се в тавана на спалнята на Пол, докато хъркането му звънливо се разнасяше из стаята. Придърпах юргана му към гърдите си и се зачудих дали не трябваше да се прибера у дома.

Беше напълно невъзможно да го разбудя от съня му, за да продължим любовната игра. Освен това не смятах, че бих успяла отново да се настроя, дори и да исках. Пол заспа, докато го правехме, всъщност — преди да го направим, което водеше класацията на нещата, които можеха да ти скапят настроението.

Започнах да се чудя дали сексът щеше да е добър. Вероятно не, съдейки по това колко бързо заспа. И като си знаех късмета, щеше да свърши за по-кратко време, отколкото бе нужно, за да свариш рохко яйце.

Въздъхнах, избутах Пол в другия край на леглото и започнах да си събирам дрехите. Едва тогава осъзнах, че бях зарязала блузата, провесена на долния край на стълбището, а сутиена — пред банята.

Отворих вратата и надникнах. Когато се уверих, че в къщата нямаше никой друг, слязох дебнешком на долния етаж, грабнах блузата си от парапета и препуснах с все сила към банята, като пътьом се докопах и до сутиена си.

— Хей.

Този глас така ме стресна, че едва отново не изпуснах блузата си, но, за щастие, успях да я притисна отбранително към гърдите си.

Източникът на поздрава се оказа един от съквартирантите на Пол.

— Хубава вечер, а? — каза той.

— О, страхотна — отвърнах аз, чудейки се дали беше забелязал факта, че се намирах на най-горното стъпало на стълбището му с разголени гърди и никак не бях в настроение да си приказвам.

— Къде бяхте? — попита той.

— В „Лофт“ — загърнах гърдите си още по-плътно с блузата.

— Ясно — кимна той. — Не мога да го понасям.

— Наистина ли? Няма значение. Трябва да тръгвам.

— Няма проблем — обади се той. — До скоро. Джанис, нали?

— Луси — поправих го аз, като се шмугнах зад вратата на Пол.

— Добре — кимна той. — До скоро, Дарси.

— Да — усмихнах се и тръшнах решително вратата под носа му.

Пол се бе обърнал по корем, когато се върнах. Сега пред погледа ми се разкриваше атлетичният му гръб, а юрганът едва покриваше задника му. Приклекнах, за да се доближа до лицето му, притиснато към възглавницата. Меките му устни бяха полуотворени, а потрепващите клепачи издаваха трескави сънища. Изглеждаше уязвим, почти като малко момче, и това ме накара да се усмихна. Наведох се и го целунах по главата.

— Не се надявах точно на това — прошепнах аз и отметнах кичур от лицето му. — Жалко, че продължавам да те харесвам толкова много.