Маркъс Зюсак
Крадецът на книги (99)

Макс

Когато войната свърши, Хитлер беше предаден в ръцете ми, а Алекс Щайнер отново отвори шивашкото си ателие. Не печелеше почти нищо, но се занимаваше с нещо по няколко часа на ден и Лизел често му правеше компания. Те прекарваха много дни заедно, понякога ходеха в Дахау след освобождаването му, но американците отказваха да ги пуснат.

Най-накрая, през октомври 1945 г., в ателието влезе гладко избръснат мъж с блатисти очи и коса като птичи пера. Той се приближи към щанда.

— Има ли тук момиче на име Лизел Мемингер?

— Да, тя е отзад — отговори Алекс. Макар да се надяваше, че ще се случи нещо хубаво, той все пак искаше да бъде сигурен: — Мога ли да попитам кой я търси?

В този момент Лизел влезе.

Те се прегърнаха, плакаха и паднаха на пода.