Маркъс Зюсак
Крадецът на книги (84)

Горчивият вкус на въпросите

Горе-долу седмица след рождения ден на Лизел в средата на февруари тя и Роза най-накрая получиха подробно писмо от Ханс Хуберман. Момичето прелетя разстоянието от пощенската кутия до къщата и го показа на мама. Роза я накара да го прочете на глас и те не можаха да сдържат вълнението си, когато Лизел стигна до мястото, където се говореше за счупения му крак. Тя беше толкова стъписана, че прочете следващото изречение само на себе си.

— Какво? — подкани я Роза. — Saumensch?

Лизел вдигна очи от писмото и почти беше готова да изкрещи. Сержантът бе удържал на думата си.

— Той си идва вкъщи, мамо. Татко си идва вкъщи!

Те се прегърнаха в кухнята и писмото беше смачкано между телата им. Един счупен крак определено беше нещо, което трябва да се отпразнува.

Когато Лизел съобщи новината в съседната къща, Барбара Щайнер изпадна във възторг. Тя стискаше ръцете на момичето и извика на останалите в къщата да дойдат. Когато членовете на семейство Щайнер се събраха в кухнята, вестта за завръщането на Ханс Хуберман като че ли повдигна духа на всички. Руди се усмихваше и се смееше с глас и в същото време сякаш се опитваше да прикрие нещо.

И Лизел почувства горчивия вкус на въпросите, които останаха неизречени от момчето.

Защо той?

Защо Ханс Хубермаи, а не Алекс Щайнер?

И Руди имаше право.