Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (46)

46

Обърнах се към Сюзън и казах:

— Когато ми дадоха тази касета, ме посъветваха да я гледам с гаджето си.

— И ти реши да я гледаш с мен? — каза Сюзън. — Поласкана съм.

— Освен това ми казаха, че на касетата има доста секси работи.

— А, тогава е ясно защо си решил да я гледаш с мен — отвърна тя. — Какво има на касетата?

Седяхме в хола ми. Сюзън пиеше мартини. Аз си бях налял скоч със сода. Пърл се беше настанила на обичайните си две трети от канапето, така че Сюзън седеше притисната към мен на останалата една трета. Нямах нищо против. Касетата беше във видеото. Всичко беше готово за прожекцията.

— Не знам още — отвърнах. — Не съм я гледал. Но може би съдържа някаква следа по случая с Оли Демарс.

— Който е свързан и с Ейприл — каза Сюзън.

— Така е — отвърнах.

— Имаш ли вече някаква идея какво точно става с нея?

— Освен че ме лъже ли? — уточних. — Не.

— Но смяташ, че касетата съдържа някаква следа?

— Това е една от шестте касети, които липсват от офиса на Оли Демарс, след като е бил убит.

— В теб ли са останалите пет?

— Не.

— Значи вероятно някой ги е взел?

— Вероятно.

— Е, тогава може би наистина тук има следа — съгласи се Сюзън.

Взех дистанционното.

— А може би не. Ще трябва да я изгледаме, за да разберем.

— Нищо не губим — каза Сюзън. — Нали имало секси работи.

Натиснах бутона и пуснах касетата. Нямаше звук или субтитри. Образът беше черно-бял и нямаше движение на камерата. Мъж и жена правеха секс. Отне ми известно време да разпозная жената.

— Това е Ейми — обадих се накрая аз.

— Ейми?

— Едно от момичетата на Ейприл — обясних. — Аспирантка.

Ейми беше гъвкава и енергична. Мъжът беше някъде на петдесет, но очевидно беше в доста добра форма.

— Този е доста надарен — обади се в един момент Сюзън.

— Така ти се струва от ъгъла на камерата — обясних. Сюзън се усмихна.

— Като изключим този ефект, операторската работа не е особено динамична.

Най-сетне схванах какво гледаме.

— Защото камерата е неподвижна — отвърнах. — Това е охранителна камера. Оли се е сдобил със записите от охранителните камери в къщата на Ейприл.

— Охранителни камери в спалните?

— Очевидно.

— На бас, че клиентите не знаят — каза Сюзън.

— Предполагам — съгласих се аз.

На няколко пъти по време на акта партньорът на Ейми беше обърнат с лице към камерата.

— Според мен това не е случайно — казах.

— Според мен нищо в този случай не е случайно — каза Сюзън.

— Не, имам предвид, че човекът е с лице към камерата. Мисля, че Ейми нарочно се завърта така, че той да застане с лице към камерата.

— Изнудване? — попита Сюзън.

— Не, не смятам. Ако започнат да изнудват клиентите си, съвсем скоро няма да им останат никакви.

— Тогава какво?

— Предохранителна мярка. Ако имат проблеми с някой клиент, ще имат и с какво да го държат под контрол.

Сюзън кимна. Докато дремеше, Пърл беше отпуснала главата си от канапето почти до нивото на пода. Краката й стърчаха във въздуха, за да я поддържат в състояние на равновесие, и явно не проявяваше почти никакъв интерес към касетата. Изгледахме я докрая. Имаше записи на Ейми с още няколко мъже, всеки от които поне по веднъж заставаше с лице към камерата по време на акта. Накрая касетата свърши.

— Научи ли нещо ново? — попитах Сюзън.

— Тц — отвърна тя.

— „Тц“ е еврейска дума за „Еха, каква готина касета“? — уточних.

— Не.

— Ако човек седи отстрани и гледа, тази работа не изглежда много елегантно.

— Сексът е спорт, в който трябва да се участва, за да ти е интересно — съгласи се Сюзън. — Но този запис поне не беше отегчително гинекологичен, както обикновеното порно.

— И не се отнасяше с подчертано презрение към участниците — добавих. — Както обикновеното порно.

— Значи порното не ти харесва? — каза Сюзън.

— Не, не особено. Ако някой ми каже: „Имам гола снимка на една готина мацка, искаш ли да ти я покажа?“, ще кажа: „Естествено.“ Но ако ми каже: „Имам касета, на което едни побъркани кучки се скъсват от секс“, ще му кажа: „Не, благодаря.“

— Обичам мъже с принципи — одобри Сюзън. — А ти научи ли нещо ново от касетата?

— Разбирам защо са инсталирали охранителните камери. Дори в първокласна къща като тази на Ейприл сигурно идват гадняри. Значи Оли някак си е успял да отмъкне някои от касетите и вероятно е смятал да изнудва Ейприл, клиентите или и двете страни.

— Да, но така е трябвало да знае кои са — изтъкна Сюзън. — Предполагам, че не ги е познавал по лице.

— Правилно — съгласих се. — Значи дори само касетите и евентуалният ефект от тях са му давали някакво предимство, за да се пазари с Ейприл за нещо.

Сюзън кимна. Пърл леко похъркваше.

— Дявол да го вземе — казах след малко.

— Дявол да го вземе? — повтори Сюзън.

— Ако има проблеми и това се вижда на камерите, кой се намесва? — попитах.

— Охраната?

— В повечето скъпи публични домове тази функция се поема от сводника — отвърнах. — Или поне момичетата остават с впечатление, че той ще поеме тази функция, ако се наложи.

— А тук?

— Тук няма сводник, значи няма охрана.

— А не трябва ли да има? — попита Сюзън.

— Е, обикновено не можеш просто да извикаш ченгетата за такава работа. Освен ако нямате специална уговорка с тях, излиза по-евтино и бързо да използваш частна охрана, която не задава въпроси.

— Значи трябва да има.

— Да, трябва да има.

— Ейприл има ли лично оръжие? — попита Сюзън.

— Така казва, но човек не може просто да стреля по клиентите в публичен дом, дори да му стиска да го направи. Разследване на убийство би съсипало бизнеса.

— Дали е смятала да се обърне към теб, ако се наложи?

— Тя е работила известно време в града, преди да ми се обади — отвърнах.

— Тогава защо има охранителни камери, но няма охрана? — попита Сюзън.

— Предполагам, че така може да контролира по-лесно момичетата, които имат някакъв нормален живот освен работата си.

— Ще говориш ли с Ейприл? — попита Сюзън.

— Не още — отвърнах. — Досега ме лъже толкова много, че предпочитам да събера възможно най-много информация, преди отново да говоря с нея.

Сюзън кимна.

— Защо Оли е взел касетите? — попита тя. — Дали е имал достъп до имената на клиентите?

Свих рамене.

— Мислиш ли, че са го убили, за да си върнат касетите? — продължи Сюзън.

— Ето един въпрос, който смятам да разследвам — отвърнах.

— Е, предполагам, че така е много по-добре, отколкото съвсем да нямаш какво да разследваш — съгласи се Сюзън.