Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (34)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hundred-Dollar Baby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Робърт Паркър. Момиче за сто долара

Обсидиан, София, 2007

Американска. Първо издание

 

Превод Богдан Русев

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

 

Формат 84×108/32. Печатни коли 16. Цена 10 лв.

Печат и подвързия: „Инвестпрес“ АД, София

ISBN: 978-954-769-156-8

История

  1. — Добавяне

На Джоун: безценна

1

В един слънчев ден на януари в офиса ми влезе страхотна жена.

В косата й имаше дискретни руси кичури, а бежовият й костюм сякаш беше ръчно ушит от Майкъл Корс. Свали пелерината си, обшита с кожа, метна я на облегалката на канапето ми, приближи се до бюрото и седна на един от столовете за клиенти. После ми се усмихна. Аз също й се усмихнах. Тя зачака. Тази сутрин светлината, която бликаше през прозореца, беше особено ярка, подчертавана от снега, който беше паднал през нощта. Жената не изглеждаше опасна. Запазих спокойствие.

След малко тя каза:

— Не ме познаваш, така ли?

Гласът й сякаш беше шлифован с помощта на наследено богатство. Но имаше и нещо в очите. В тях се криеше някой, когото познавах.

— Все още не — отвърнах.

Тя се усмихна.

— „Все още не.“ Съвсем в твой стил. „Не знам как ще го направя, но ще го направя.“

— И чашата ми винаги е наполовина пълна — добавих. — Ще ми кажеш ли, или трябва да те претърся за документи за самоличност?

Вторачих се в нея. Да, наистина беше тя.

— Ейприл Кайл — казах и се изправих.

Посетителката също стана. Заобиколих бюрото и тя почти се хвърли към мен. Протегнах ръце и я прегърнах. Беше красива, но в момента, в който осъзнах коя е, задейства вградената ми защита срещу кръвосмешение. Все едно прегръщах малко момиченце. От хладния й финес не беше останала и следа. Тя продължи да се притиска в мен.

— Все едно се прибирам у дома — каза тя.

— Там винаги те чакат — отвърнах.

— Робърт Фрост.

— Отлично — одобрих.

— Ти ме научи — каза тя.

Кимнах. Тя продължаваше да притиска лице към гърдите ми и гласът й звучеше малко приглушено.

— Ти ме научи на почти всичко, което има значение в живота.

— Лесна работа — отвърнах аз. — Става дума за доста малко неща.

— Да, но все пак са много важни.

Ейприл ме пусна, отстъпи, изгледа ме от глава до пети и пак седна. Върнах се на стола зад бюрото и се облегнах.

— Още ли си със Сюзън? — попита Ейприл.

— Да.

Тя кимна.

— И все още се занимаваш с това?

— С голям успех — уточних.

— И изглеждаш по същия начин — продължи тя.

— Това хубаво ли е? — попитах.

— Прекрасно е — отвърна тя. — Мина толкова време. Изпитвах ужас, че няма да си тук. Но за щастие не си се преместил. И изглеждаш все така изпълнен с ирония и сила.

— Ти си станала доста красива — отбелязах аз.

— Благодаря ти.

— И изискана — добавих.

Тя се усмихна.

— Наистина ли е така? — попитах.

— Общо взето.

Замълчах. Долавях уханието на парфюма й. Беше скъп. Всичко в нея изглеждаше скъпо: дрехите, маниерите, грима, жестовете й. Начинът, по който си кръстоса краката. Говорът й.

— Все още съм проститутка — каза тя.

— И явно имаш успех.

— Всъщност вече не се занимавам с толкова, хм, физическа работа — уточни тя и се усмихна. — Вече съм на ниво мениджмънт.

— Американската мечта — отбелязах.

— Значи нямаш нищо против?

— Все пак аз лично те изпратих при мисис Ътли — напомних.

— Ти нямаше избор — отвърна Ейприл. — На нищо не приличах. Просто трябваше да ми намериш някой, който да се грижи за мен.

— А ти? — попитах. — Имаш ли нещо против?

— Нещо против? — повтори Ейприл. — Аз съм в този бизнес, откакто навърших петнайсет.

— Това не означава, че нямаш нищо против.

— А и ти ме изпрати при най-добрата собственичка на публичен дом в Ню Йорк — каза тя. — Най-елитната мадам.

— Наложи се да помисля малко, защото все пак ставаше дума за теб — обясних аз. — Но ако пълнолетни го правят по взаимно съгласие, май наистина нямам нищо против.

— Правил ли си секс с проститутка? — попита Ейприл.

— Не и в последно време.

— Значи все пак имаш нещо против.

— Или пък съм такъв магнит за мацките, че не ми остава време за проститутки — изтъкнах.

Ейприл се усмихна и погледна през прозореца към яркото утро над Бъркли Стрийт.

— А имаш ли нещо против мен? — попита тя.

— Не — отвърнах. — Съвсем не.

— Предполагам, че всъщност ме интересуваше само това.

— Вероятно — съгласих се.

— Мина повече от година, откакто се прибрах в Бостън — каза Ейприл.

Кимнах.

— Но не ти се обадих. Пак кимнах.

— Май ме беше страх, че няма да бъдеш същият и че няма да ти хареса, че още съм в бизнеса с проститутките.

— Мисля, че по-правилната фраза е „жрици на любовта“ — обадих се аз.

Ейприл поклати глава.

— Преди казваше, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена.

— Така е — съгласих се.

Отново замълчахме. Тя искаше да й помогна да се справи с някакъв проблем, но не искаше да си признае, че е така. Половината от хората, които идват в офиса ми, се държат по този начин.

Продължих да чакам.

— Преди две години — започна Ейприл — тя ми даде малко пари и ме изпрати тук.

— Патриша Ътли — уточних.

— Да. Нали знаеш за бизнеса й в Ню Йорк?

— Да.

— Тя искаше да отворя клон в Бостън — каза Ейприл.

— И?

— И аз го направих. Купих една голяма къща в Бак Бей, наех момичетата, платих на когото трябва и… всичко останало.

— Сериозна операция — отбелязах.

— Със сериозна печалба — отвърна тя. — Бизнесът върви много успешно. Правя много пари за нея и много пари за себе си.

— Добре — казах аз.

— Във фирмата работят само жени — продължи Ейприл. — Мисис Ътли, аз, момичетата, дори персоналът, който не е свързан със сексуални услуги, като барманките и сервитьорките, всички са жени. Единствените мъже в къщата са клиентите, така че за тях е нещо като частен клуб.

Кимнах. Тя млъкна и отново погледна през прозореца. Чаках.

— Но сега се появиха едни мъже, които искат да ни го отнемат — каза тя.

Аха.