Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (34)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hundred-Dollar Baby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Робърт Паркър. Момиче за сто долара

Обсидиан, София, 2007

Американска. Първо издание

 

Превод Богдан Русев

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

 

Формат 84×108/32. Печатни коли 16. Цена 10 лв.

Печат и подвързия: „Инвестпрес“ АД, София

ISBN: 978-954-769-156-8

История

  1. — Добавяне

4

В шест и десет вечерта Сюзън се качи в апартамента си от офиса на първия етаж. Седях на канапето с Пърл, където четяхме вестник и пиехме синьо Джони Уокър. Всъщност Пърл не четеше и не пиеше — лежеше настрани с протегнати крака, отпуснала глава на лявото ми бедро, така че ми пречеше да обръщам страниците.

— Ела тук — повика я Сюзън. — Не пречи на бебчо.

Пърл енергично размаха късата си опашка, но не стана.

Сюзън прекоси стаята, целуна ме по устата, а после целуна и Пърл.

— Поне бях пръв — обадих се.

Сюзън отиде до хладилника, извади бутилка ризлинг, наля си и седна срещу мен.

— Как мина днешният ден в света на откачалките? — попитах.

— Имам една пациентка, за която любовта и сексът са неразривно свързани — каза Сюзън. — Така че сексът й се струва много важна, сериозна и дори малко плашеща работа.

— А не забавна?

— За съжаление, не — отвърна Сюзън. — Все още не. А как мина днешният ден в света на разбойниците?

— Появи се Ейприл Кайл — отвърнах.

— Малкото момиченце, което ти подтикна към проституция?

— Аз я спасих от лапите на долната проституция и я насочих към доставянето на достойни сексуални услуги — уточних.

— Ако има такива — каза Сюзън.

Довърших питието си и събрах сили да стана и да си налея друго.

— Не — спря ме Сюзън. — Аз ще ти донеса. Виж колко й е удобно.

Тя ми приготви питието и ми го донесе.

— Почти във всичко може да има повече или по-малко достойнство — казах аз.

— Знам — отвърна Сюзън. — Просто те дразнех. Ти направи за нея най-доброто, което беше възможно при онези обстоятелства.

— Прекалено е травмирана, за да стане майка от предградията.

— Или психоаналитичка — добави Сюзън. — Как е тя?

— Истинска жена — отвърнах. — Малко е стряскащо. От години си спомням за нея като за дете, а сега изведнъж вече не е дете.

— Все още ли се занимава с проституция?

— По достоен начин — отвърнах.

— Разкажи ми — подкани Сюзън.

Докато й разказвах, Пърл изведнъж скочи, сякаш чу някакъв глас, отиде при Сюзън и успя да се намърда при нея на креслото. Пърл тежи трийсет и пет килограма, което създаде известни териториални усложнения. Накрая Сюзън ги разреши, като седна на ръба на креслото и остави Пърл да се свие зад нея.

— Тя не започна ли точно в Бак Бей? Преди години, когато я намери?

— Аха — отвърнах. — На друг адрес, но да, предполагам, че по някакъв начин се е върнала към корените си.

— Звучи ми като преуспяваща очарователна млада жена — отбеляза Сюзън.

— Такава е — съгласих се. — Патриша Ътли, изглежда, е свършила добра работа.

— С живот като нейния, особено в началото, със сигурност е претърпяла сериозни травми — каза Сюзън.

— Знам.

— Травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.

— Знам.

— Ти май много знаеш — отбеляза Сюзън.

— От много години общувам с една адски интелигентна психоаналитичка — обясних. — По всички възможни начини.

— Интересно — каза тя. — Като се замисля за всички тези години общуване по всички възможни начини, не си спомням много разговори за психоанализа.

— А спомняш ли си да е било забавно? — попитах.

— Най-често здраво стискам очи и си мисля за Фройд — отвърна тя.

Разклатих кубчетата лед в чашата си.

— Значи смяташ, че проституцията във всички случаи е унизителна за жените? — попитах.

— Устроени сме да мислим, че е обидна за женското достойнство — отвърна Сюзън.

— Но не и за мъжете?

— Предполагам, че не сме научени да мислим, че е обидна за мъжкото достойнство. Но също така предполагам, че повечето от нас не одобряват мъже, които често посещават проститутки.

— Това може да обиди и двете страни.

— Или може би всички сме като моята пациентка — каза Сюзън. — За която сексът трябва да е доказателство за любов, всеки път. Може би влагаме прекалено голямо значение в него и не сме готови да признаем вероятността сексът без любов и обвързаност също да е забавен.

— А ако има и любов, и обвързаност? — попитах.

— Както при нас? — попита Сюзън. — Вероятно допълнително усилва всичко, което не означава, че не трябва да е забавно.

— Знаеш ли какво друго е забавно? — попитах аз. — Китайска храна за вкъщи.

— Особено когато има и любов, и обвързаност?

— Особено тогава.

— Може би искаш да ми кажеш, че си гладен?

— Да.

— А какво смяташ по въпроса за достойната проституция?

— Ще ти го кажа над порция свинско със сладко-кисел сос — отвърнах. — Или може би пиле с лимон.

— Да поръчам ли?

— Само ако ми разрешиш да ям с вилица — отвърнах. — Мразя клечките.

— Разбира се — съгласи се Сюзън. — Стига да ти е забавно.

Вдигнах чашата си.

— Скоч със сода, пиле с лимон и ти — друго не ми трябва.

— Ще поръчам — реши тя.