Брад Мелцър
Петият убиец (23)

Глава 22

— Кажи ми какво виждам — каза Тот, загледан как на монитора на компютъра му се зарежда видео изображение. — Охранителни камери?

— Камери за контрол на трафика — каза компютризирания глас на Честния измамник от телефона на Тот, който седеше на бюрото зад преградата си в Архива.

На монитора видеото най-после оживя. Изображенията не бяха перфектни, но бяха ясни — и цветни — и показваха кръстовище, което Тот разпозна. Беше на улиците 6-а и „Ейч“ в центъра на Вашингтон, недалеч от Белия дом.

— Изненадан съм, че Министерството на вътрешната сигурност ти позволява да се приближиш толкова.

— Не позволяват. Никога не можеш да получиш ясно изображение на Белия дом. Но на една пресечка от него. Министерството на транспорта излъчва в интернет, така че пътуващите да могат да избегнат задръстванията на трафика заради кортежите и други закъснения.

— Бог да благослови Америка.

— Не. Бог да благослови параноичните хора — каза Чес. — Виждаш ли в кой сайт си?

— EyesOnWhiteHouse.com? — попита Тот като прочете адреса. След 11 септември всички искаха да знаят кой се разхожда по улиците в близост до Белия дом. И един сайт започна да записва всички излъчвания на трафика по пътищата, да каталогизира и складира кадрите, така че да можеш да ги видиш, когато пожелаеш — като на собствен плейър. Това е заснето в 21:00 часа снощи.

В левия ъгъл на монитора Тот видя ясен кадър на църквата „Свети Йоан“.

Неподвижното изображение се опресняваше на всеки три секунди, сякаш гледаше лоша стоп-моушън анимация. Колите се появяваха, замръзваха — после… хоп, бяха десет метра напред, а после… хоп, нямаше ги.

Тот се наведе, сложи очилата си за четене и се втренчи в предното стълбище на църквата в очакване да види убиеца.

— Ако чакаш да влезе убиецът, няма да стане — каза Чес. — Според доклада на полицията е проникнал откъм гърба. Но тук става интересно…

Курсорът на Тот, контролиран от разстояние от Чес, натисна един бутон и видеото бързо прескочи на 21:30, после на 22:00. По улиците още имаше коли, но хората не бяха много.

До 22:19.

На монитора се появи първо сянката на човек, а след това… хоп, той беше там: на стълбището, излизащ от църквата. Като призрак. Високите църковни колони закриваха гледката и Тот можеше да го види само от кръста надолу.

Носеше ръкавица на лявата ръка, беше пъхнал другата в джоба на якето си. Слезе едно стъпало надолу, влезе повече в кадър и погледна наляво… хоп… после надясно, сякаш се тревожеше да не го наблюдават.

Хоп.

Слезе на предпоследното стъпало преди тротоара. Но когато светлината огря лицето му…

Хоп.

Очите на Тот се разшириха.

— Виждаш ли това? — попита Чес и спря записа точно на този кадър.

Тот не отговори. Взираше се в монитора — и в убиеца. Ето го.

На лицето му имаше бяла гипсова маска.

Приведен към монитора, Тот присви очи. Дори и през уеб камера, дори и при лоша светлина, макар че не можеше да се различи много повече… някои лица не можеха да се сбъркат.

Нямаше място за спор, беше Ейбрахам Линкълн.