Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breathing Room, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Айра (2016)
Корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: Сюзън Елизабет Филипс

Заглавие: Ваканция в Тоскана

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 22.03.2016

Редактор: Диана Кутева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-153-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3556

История

  1. — Добавяне

Епилог

Порочната principessa[1] от месеци желаеше почтения коняр, но търпеливо бе изчакала до тази бурна февруарска нощ, преди да нареди да го доведат в господарската спалня на „Вилата на ангелите“. Тя беше облечена в алено — любимия й цвят. Предизвикателната рокля с широко деколте, оголващо раменете, разкриваше малка татуировка върху извивката на гърдата. Свободно пуснатата й руса коса образуваше ореол от блестящи къдрици около главата, големи златни халки висяха от ушите й, а малките й пръсти, чиито нокти бяха лакирани в преливащия тъмносин оттенък на узряла слива, се подаваха изпод края на роклята.

Той бе облечен доста по-семпло, както подобаваше на скромното му положение — в светлобежов работнически панталон и бяла риза с дълги широки ръкави.

— Милейди?

Дълбокият му глас възпламени сетивата й, замая главата й, но като principessa тя не бе свикнала да показва чувствата си пред простолюдието, затова го измери с надменен поглед.

— Изкъпа ли се? Не понасям миризма на конска пот в спалнята си.

— Да, милейди.

— Много добре. Нека те огледам.

Докато той стоеше покорно, тя го обиколи, потупвайки с показалец брадичката си, любувайки се на изваяното му тяло. Въпреки нисшия си произход, той с достойнство издържа огледа й, което още повече я възбуди. Когато повече не можеше да се сдържа, благородничката докосна гърдите му, сетне плъзна пръсти по стегнатото му дупе и стисна едното полукълбо.

— Съблечи се.

— Аз съм добродетелен човек, милейди.

— Ти си прост селянин, а аз — principessa. Ако не ми се подчиниш, ще заповядам да изгорят селото до основи.

— Ще заповядате да изгорят селото само за да задоволите греховната си похот?

— След минута по нюйоркско време.

— Ами в такъв случай, предполагам, че ще трябва да се пожертвам.

— Дяволски си прав.

— От друга страна… — И преди да се опомни, порочната principessa се озова върху леглото, с алена пола, запретната до главата.

— Хей!

Панталонът се свлече на пода.

— За ваше сведение, милейди, аз не съм вашият беден, но почтен коняр. Аз съм вашият отдавна изчезнал съпруг, преоблечен като прост селянин, завърнал се, за да предяви правата си.

— Мамка му!

— Понякога злото се наказва. — Той се намести между краката й, галеше я, но не проникваше. И когато тя повдигна ръка, широката златна гривна, от вътрешната страна на която бе гравирана думата „ХАОС“, се свлече до другарчето си върху китката й — гривната, която й напомняше да диша — и двете половинки на живота й най-сетне се сляха в едно.

— Моля те, бъди нежен.

— И после да се оплакваш? Няма начин.

Те най-после зарязаха приказките и се заеха с това, което умееха най-добре. Да се любят със страстни докосвания и задъхани, сластни думи, които ги отнасяха в тайния свят, обитаван само от тях двамата. И когато свършиха, изцедени докрай, любовниците се сгушиха един до друг в огромното легло, защитени от зимната буря, вилнееща около старата къща.

Тя отпусна крак върху прасеца му.

— Крайно време е да започнем да се държим като възрастни хора.

— Все още сме твърде незрели. Особено ти.

Тя се усмихна.

Двамата притихнаха за малко. Задоволени. Отпуснати. Щастливи.

— Имаш ли представа колко много те обичам? — погали шепотът му бузата й.

— О, да — изрече с абсолютна увереност тя, притисна устни в неговите и отпусна глава върху възглавницата.

Той продължи да я милва, сякаш още не можеше да повярва, че е негова.

— Пак го правиш, нали?

Тя долови усмивката в гласа му, но продължи да се моли. Молитвите й бяха станали необходими като въздуха. Толкова много молитви на благодарност.

Когато свърши, Изабел отправи поглед към камината в другия край на стаята, където върху полицата блестеше златният „Оскар“ за ролята му в „Среднощно убийство“. А талантът на Рен дори още не се бе разгърнал с пълната си мощ и освен ако не бе изгубила интуицията си, много скоро статуетката върху полицата щеше да си има другарче.

Тя също далеч не бе разгърнала своите възможности. „Несъвършеният живот“ беше безспорен бестселър — дотук с намерението да не мисли мащабно — а „Несъвършеният брак“ щеше да излезе след няколко месеца. Издателят й искаше да получи „Възпитанието на несъвършеното дете“ колкото се може по-скоро, но книгата се нуждаеше от още много работа и Изабел не възнамеряваше да бърза със завършването й.

Благодарение на отличните си контакти тя поддържаше малка консултантска практика. Както си бе обещала, Изабел всеки ден отделяше време за размисъл, молитва и забавления. Бракът й с Лоренцо Гейдж беше безпорядъчен, но прекрасен и наситен с емоции. С много емоции.

Рен се измъкна от леглото и изруга тихо, като настъпи пластмасова фигурка от детски конструктор. Утре щяха да присъстват на кръщенето на второто дете на Джулия и Виторио — момченце, което се роди четиринайсет месеца след сестра си. Двамата с Изабел се радваха на всеки предлог да дойдат в Тоскана. Колкото и да обичаха дома си в Калифорния, винаги с удоволствие се връщаха при своите корени. Всяко лято прекарваха по един месец тук, заедно с Хари, Трейси и децата, включително и Анабел — петото и последно попълнение в многодетното им семейство, която се роди един ден след сватбата на Рен и Изабел, състояла се в градината под прозореца на тяхната спалня.

Рен събра дрехите, които бе разхвърлял, и ги метна в сандъка, където държаха богат асортимент от маскарадни костюми и закачлив реквизит.

Благословен да си, Господи, задето ме дари с актьор.

Той отвори гардероба, измъкна една нощница и й я подаде.

— Колкото и да не ми се ще да ти давам това…

Изабел я нахлузи през главата, докато съпругът й пъхаше крака в сивото копринено долнище на пижамата. После отиде до вратата, въздъхна страдалчески и я отключи.

— Прочете ли сценария? — попита той, когато се мушна под завивките.

— Да.

— Знаеш, че няма да приема ролята, нали?

— Зная, че ще я приемеш.

— Исус, Изабел…

— Не можеш да откажеш.

— Но Исус?

— Признавам, че ще бъде истинско предизвикателство. Той е бил целомъдрен и е проповядвал против насилието. Но и двамата обичате децата.

— Особено нашите.

Тя се усмихна.

— Ти беше прав, близнаците са истински дяволчета.

— Но дяволчета, научени да ползват гърнето. Аз изпълних своята част от сделката.

— Ти си истински майстор в това.

Той запуши устата й с целувка, любимият му начин за разрешаване на всякакъв спор. Двамата се прегърнаха. И докато вятърът свиреше в комина, а кепенците хлопаха, те отново нашепваха клетви за обич и вечна вярност.

Тъкмо се унасяха, когато вратата се отвори с проскърцване и два чифта малки крачета изтопуркаха по килима, бягащи от всички чудовища, които живееха в тъмното. Рен протегна ръка и придърпа натрапниците в топлото легло. Майка им ги притисна в прегръдките си.

През следващите няколко часа във „Вилата на ангелите“ царяха тишина и покой.

Бележки

[1] Принцеса (ит.). — Б.пр.

Край