Сюзън Елизабет Филипс
Ваканция в Тоскана (20)

19

— Какво искаш — шоколадова торта или черешов пай? — Изабел спря в края на градината, наблюдавайки как Британи подава пръстена чиния на Рен.

Той се втренчи съсредоточено в асортимента от листа и клонки.

— Мисля, че ще взема парче черешов пай. И може би чаша уиски, ако много не те затруднявам.

— Не се казва това — смъмри го Стефи. — Трябва да поискаш чай.

— Или слърпи^[1] — уточни Британи. — Можем да пием слърпи.

— Не, не можем, Бритни. Само чай. Или кафе.

— Чай е чудесно. — Рен взе въображаемата чашка с чинийка от ръцете й, жестовете му бяха толкова убедителни, че Изабел почти видя чашката в ръката му.

Тя постоя още малко, за да ги погледа. Странно, Рен изглеждаше прекалено напрегнат и съсредоточен, докато играеше с момичетата. Не беше такъв с момчетата. Когато подхвърляше Конър във въздуха или надничаше с Джереми под капака на наскоро ремонтираното мазерати, го правеше непринудено. Не по-малко озадачаваща беше готовността му да се включва в игри, които момичетата му измисляха, включително и въображаеми, като това чаено парти. Трябваше да го поразпита какво става.

Изабел се запъти към фермата, за да провери докъде са стигнали вчера с претърсването с металните детектори. Джулия я видя и й махна уморено. Имаше кално петно на бузата и сенки под очите. Зад нея трима мъже и една от жените методично претърсваха маслиновата горичка. Другите стояха с лопати, готови да копаят, ако детекторите избибипкат, което се случваше час по час.

Джулия подаде лопатата си на Джанкарло и отиде да я поздрави, а Изабел нетърпеливо я попита за новини.

— Още монети, гвоздеи и част от колело — отвърна тя. — Преди час намерихме нещо по-голямо, но се оказа част от счупена стара готварска печка.

— Изглеждаш уморена.

Джулия разтърка с длан бузата си, размазвайки калта.

— Скапана съм. И работата ми страда, защото почти през цялото време съм тук. Виторио не позволява на търсенето да се отразява на неговата работа. Той развежда групите по график, докато аз…

— Зная, че си разстроена, Джулия, но се опитай да не си го изкарваш на Виторио.

Тя измъчено се усмихна на Изабел.

— И аз все си повтарям същото. Виторио е принуден да търпи толкова много заради мен.

Те се преместиха под сянката на едно маслиново дръвче.

— Мислех си за Джоузи, внучката на Паоло — поде Изабел. — Марта е говорила с нея за статуята, но очевидно италианският на Джоузи не е много добър, така че един бог знае какво е разбрала, нали? Исках да й се обадя и да разбера какво знае, но може би е по-добре ти да го направиш. Все пак ти по-добре от мен познаваш семейството.

— Да, идеята е добра. — Тя погледна часовника си, пресмятайки часовата разлика. — Трябва да се върна в офиса. Ще й се обадя от там.

След като Джулия си тръгна, Изабел хвана един от металните детектори и съвестно претърсва известно време, преди да го предаде на Фабиола, съпругата на Бернардо, след което се отправи към вилата. Взе тетрадката си и се настани удобно на един от столовете в розовата градина.

Закътаната градина бе едно от любимите й места. Бе разположена върху тясна земна тераса под основната градина, но малката овощна градина я скриваше от любопитни погледи. На полянката досами гората мирно пасеше кон, а лъчите на късното следобедно слънце образуваха златист ореол около руините на стария замък на върха на хълма. Денят беше топъл, по-скоро приличаше на август, отколкото на късен септември, а въздухът бе изпълнен със сладкото ухание на рози.

Тя погледна към тетрадката в скута си, но не я отвори. Всички идеи, които бе нахвърляла, повтаряха предишните й книги. В нея се зароди обезпокоителното усещане, че вече е написала всичко, което знаеше за овладяването на личната криза.

— Ето къде си била. — Рен вървеше към нея, облечен в шорти и тениска на сини и бели райета. Подпря ръце върху облегалката на металния стол, на който тя седеше, и се наведе, за да я дари с дълга целувка. После дланите му обхванаха гърдите й. — Точно тук. Точно сега.

— Изкушаващо. Но нямам белезници в себе си.

Той заряза гърдите й и се пльосна на стола до нея с нацупена физиономия.

— Довечера ще го направим в колата, като всички в този град.

— Дадено. — Тя повдигна лице към слънцето. — При условие че женският ти фен клуб не те надуши.

— Кълна се, че онези малки дяволици имат радари.

— Ти беше изумително търпелив с момичетата. Изненадана съм, че прекарваш толкова време с тях.

Очите му станаха ледени.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което казах.

— Не желая да говоря за тях.

Изабел повдигна вежди. Той умееше да се дистанцира от хората със същата лекота, с която ги очароваше, въпреки че тя не можеше да си представи защо бе нужно да го прави точно сега.

— Май някой е станал с дупето нагоре.

— Извинявай. — Рен протегна крака и кръстоса глезени, но позата изглеждаше по-скоро премерена, отколкото небрежна, като че ли се насилваше да се отпусне.

— Трейси каза ли, че двамата с Хари възнамеряват да наемат къща в града?

Тя кимна.

— Онзи апартамент в Цюрих само е усилил разногласията им. Прекалено е малък за тях. Решили са, че ще е по-добре, ако тя и децата останат тук, където се чувстват почти като у дома, а Хари да си идва през уикендите.

— Аз ли съм единственият, който намира за малко изнервящ факта, че настоящата ми любовница е брачен консултант на бившата ми съпруга?

— Не виждам защо, след като явно в случая не се спазва строга конфиденциалност. Един от двамата, изглежда, ти разказва за всичко, което обсъждаме.

— Въпреки всичките ми усилия да ги обезкуража. — Той улови ръката й и разсеяно се заигра с пръстите й. — Защо се подлагаш на това? Какво толкова те е грижа за тях?

— Това ми е работата.

— Ти си във ваканция.

— При моята работа няма ваканции.

— При всяка работа има ваканции.

— Аз нямам строго определено работно време.

Той се намръщи.

— И откъде си толкова сигурна, че помагаш? Не е ли твърде арогантно винаги да смяташ, че знаеш кое е по-добро за другите?

— Мислиш, че съм арогантна?

Рен зарея поглед към високата декоративна трева, полюшваща се от лекия ветрец.

— Не. Ти си напориста и твърдо държиш на своето. Но не си арогантна.

— Обаче ти си прав. Наистина има известна арогантност да смяташ, че знаеш кое е по-добро за останалите.

— И въпреки това не се отказваш.

— Понякога се втренчваме в недостатъците на другите, за да не виждаме своите. — Изабел се усети, че нокътят на палеца й приближава към устните, и побърза да отпусне ръка в скута си.

— Ти това ли мислиш, че си правила?

Не го мислеше, но сега май трябваше да се запита дали наистина не е било така.

— Предполагам, че дойдох в Италия, за да си изясня точно това.

— И изясни ли го?

— Не съвсем.

Той я потупа по крака.

— Ако ти е нужна помощ, за да откриеш недостатъците си, аз съм насреща. Като например манията ти за ред и навика ти да манипулираш всичко, за да командваш парада.

— Трогната съм, но има нещо, което се налага сама да разбера.

— Ако това е някаква утеха, аз мисля, че си дяволски готин човек.

— Благодаря, но твоите стандарти са по-ниски от моите.

Рен се засмя, сетне стисна ръката й и я изгледа съчувствено.

— Горката доктор Фифи. Да си духовен водач, е тежко бреме.

— Не чак толкова, колкото да си глупав и невеж духовен водач.

— Ти не си глупава, нито невежа. Просто се развиваш и израстваш. — Той бръсна с палец бузата й.

Тя не желаеше той да се разчувства. От дни се опитваше да се убеди, че всъщност не е влюбена в него, а подсъзнанието й е съчинило емоцията, за да не изпитва вина заради секса. Ала не беше вярно. Тя го обичаше, в това нямаше съмнение, и този момент обясняваше защо. Как може някой, който е нейна пълна противоположност, да я разбира толкова добре? Когато бяха заедно, тя изпитваше усещане за цялостност. Той се нуждаеше от някой, който да му напомня, че по природа е почтен и порядъчен, а тя от човек, който да й попречи да се превърне в самодоволна лицемерка. Но Изабел знаеше, че Рен далеч не смята така.

— Рен! — Две малки момиченца се промушиха през храсталаците.

Той отметна глава назад и изпъшка.

— Те наистина имат радар.

— Навсякъде те търсихме! — заяви Стефи укорително. — Построихме къща и искаме да си играеш с нас.

— Време е за работа. — Той стисна ръката на Изабел и се надигна от стола. — Хей, и бъди по-нежна и снизходителна към себе си, става ли?

Сякаш беше възможно… Младата жена го гледаше как се отдалечава. Една част от нея искаше да изтръгне от сърцето си любовта, която изпитваше към него, но другата отчаяно копнееше да я задържи завинаги. В гърдите й се надигна напълно заслужено самосъжаление и я стегна за гърлото.

Отлична работа, Господи, няма що! Можеше да изпречиш на пътя ми някой като Хари Бригс, това се казва сродна душа. Но, не. Трябваше да ми поднесеш на тепсия един мъж, чиято работа е да убива и изнасилва жени. Много мило, приятел.

Младата жена захвърли тетрадката. Днес беше твърде разсеяна, за да пише каквото и да било. Навярно е по-добре да слезе във фермата и да се хване за лопатата. Може би ще успее да изразходва част от негативната енергия.

Когато пристигна във фермата, Андрея Киара беше там. Двамата с Виторио бяха чаровници по природа, но доктор Андрея не беше толкова безобиден и кокетката в нея тайно пожела Рен да е наблизо, за да види как младият мъж й целува ръка за поздрав.

— С още една красива жена да ни вдъхновява — изрече той галантно, — работата ще потръгне много по-бързо.

Изабел погледна крадешком към вилата, но уви, Рен не се виждаше никъде.

Трейси се появи тъкмо когато Изабел завършваше смяната си. Очите й блестяха от възбуда.

— Току-що се чух с Джулия. Къщата, която наехме в града, ще е готова след три дни.

— Много се радвам.

— Ще ни е тежко да сме толкова далеч от Хари, но всяка вечер ще говорим по телефона, а и той ще може да работи по осемнайсет часа на ден, без да бърза да се прибере вкъщи или да го е страх, че ще му вдигна скандал. А най-хубавото е, че когато ще си идва тук за уикендите, ще го имаме само за нас, без никакви мобилни телефони.

— Мисля, че ще бъде чудесно.

— А когато наближи да раждам, ще работи от тук. Децата са на седмото небе от щастие, че не се налага да се връщат в Цюрих. Те усвояват италианския много по-бързо от мен и много се привързаха към Ана и Марта. Ние ще останем тук още месец, а Рен почти три седмици. Тук ще бъдем много по-щастливи.

Три седмици. Той не й бе казал. Тя би могла да го попита, но се надяваше, че той ще й каже, вместо да се държи така, сякаш бъдещето не съществуваше за тях, въпреки че това беше самата истина. Рен едва ли можеше да се нарече „сериен женкар“, както го представяха медиите, но различни периоди от живота му бяха белязани с различни връзки. След години ще си спомня смътно Изабел като своята тосканска авантюра. Не й харесваше, задето сама се бе поставила в това уязвимо положение, но не знаеше как другояче да живее.

Трейси отдавна бе спряла да говори и я наблюдаваше развеселено.

— Ти си единственият човек, когото познавам, който може да върши черна работа, без да се изцапа.

— Години на практика.

Трейси посочи към маслиновата горичка, където Андрея пушеше цигара, докато довършваше претърсването с металния детектор.

— Записах си час за следващата седмица при доктор Мокри сънища. Ана каза, че е великолепен лекар, въпреки репутацията му на плейбой. Може да се позабавлявам, докато съм просната с вдигнати крака на онова „магаре“.

— В такъв случай нека ти съобщя още хубави новини. Отменям забраната за секс.

Трейси разтри замислено корема си.

— Добре.

Изабел ни най-малко не очакваше подобна реакция.

— Има ли някакъв проблем?

— Не точно — смънка Трейси и пъхна ръка под плетеното горнище, за да се почеше. — Но… имаш ли нещо против да не казваш на Хари за вдигането на забраната?

— Залогът за успеха на вашия брак е откритото общуване, забрави ли?

— Зная, но… о, Изабел, обожавам нашите разговори. Миналата нощ говорихме за китовете — и съвсем не за формата на тялото ми. Опитвахме се да изброим видовете, които познаваме. Както и да си спомним най-страшния филм, който сме гледали като деца. Аз му споделих за разправията с моята съквартирантка в колежа, която и до ден-днешен ме вбесява, щом се сетя. Представи си, че през цялото това време съм мислила, че любимият му сладолед е шоколадовият, а се оказа сметановият с орехи. Изброихме всички подаръци, които сме си правили през годините, и чистосърдечно си признахме кой ни е харесал и кой не. И въпреки че през цялата седмица съм ходила със стиснати крака, защото не можех да си намеря място от похотливи мераци, не искам да се отказваме от разговорите. В крайна сметка се оказа, че външността ми не е най-главното. Той ме обича цялата, с всичките ми вбесяващи недостатъци.

Изабел отново усети как жилото на ревността бодна сърцето й. При цялата си емоционална обърканост, Трейси и Хари споделяха нещо скъпоценно.

— Аз отменям забраната — каза тя. — А колкото до това, дали ще кажеш на Хари, нека съвестта ти да реши.

— Супер — измърмори мрачно Трейси.

 

 

След като размени няколко думи с Андрея, Трейси се отправи към вилата. Почете малко с момичетата, опита се да даде на Джереми урок по история, но скоро установи, че не може да се съсредоточи. Какво да прави с решението на Изабел да отмени забраната за секс?

Продължаваше да умува над проблема, когато вечерта двамата с Хари вървяха, хванати за ръка, към фермата. Като разглезено богато момиче, тя ненавиждаше моралните дилеми, но бракът й нямаше да сполучи, ако не събере смелост да се изправи лице в лице с предизвикателствата. Когато влязоха в къщата през кухненската врата, Трейси реши, че е дошло време да приложи в действие някои от новите методи, на които Изабел ги бе обучила. Затова улови ръцете на съпруга си и го погледна право в очите.

— Хари, има нещо, което съм длъжна да ти кажа, но не желая. Имам основателна причина и моля за разрешението ти засега да не споделям информацията с теб.

Тя знаеше, че му е нужно време, за да обмисли чутото, и докато чакаше, се взираше с безкрайна любов в милото му познато лице.

— Работата на живот и смърт ли е? — попита той накрая.

Сега тя имаше нужда да помисли.

— Почти, но не съвсем.

— И е нещо, което ще искам да узная?

— О, да.

— Но ти не желаеш да ми кажеш.

— Наистина не желая. Не сега. Скоро. Много скоро.

Той леко повдигна вежда.

— Защото…?

— Защото безкрайно те обичам. Обичам да говоря с теб. Нашите разговори са много важни за мен, а след като узнаеш тази новина, която искам още малко да запазя в тайна, се боя, че вече няма да разговаряме толкова много и аз ще започна да мисля, че ме обичаш само заради външността ми.

Очите му заблестяха.

— Изабел е отменила забраната за секс!

Трейси пусна ръцете му, обърна се и излезе от стаята.

— Мразя откровеното общуване.

Той се засмя и хукна след нея. Грабна я в прегръдките си и я целуна по челото. Бебето помежду им енергично зарита в корема й.

— Хей, ти не си единствената, която обича нашите разговори. И вече знаеш, че щях да те обичам, дори да беше по-грозна от чичо Уолт. Хайде да сключим сделка: за всяка минута, която прекарваме голи, ще разговаряме цели три. Което, имайки предвид чувствата ми в момента, означава доста дълго говорене.

Тя се усмихна, завряла глава под брадичката му. Само уханието на кожата му караше кръвта й да кипва. Но ако отново се върнат към предишните навици? Двамата бяха получили жесток урок, който ги бе накарал да разберат колко много усилия са нужни, за да имат стабилна и щастлива връзка. Може би бе дошло времето да подложат на изпитание наученото.

— Първо трябва да ме гушкаш и милваш — заяви тя. — Но с дрехи. И няма да пускаш ръце под кръста.

— Дадено. И първият, който не издържи, ще трябва да направи на другия пълен масаж на тялото.

— Става. — Какво пък, по дяволите! Тя обичаше да го масажира.

Хари я сграбчи и я положи на дивана пред камината, но тя едва се сгуши до рамото му и простена:

— Трябва да пишкам. Постоянно ми се пишка. Ако някога само спомена, че искам ново бебе, те умолявам да ме занесеш на върха на планината и да ме оставиш да умра.

Той се засмя и й помогна да стане.

— Ще дойда с теб.

Докато съпровождаше съпругата си на горния етаж, Хари не спираше да се пита какво е направил в този живот, че да заслужи тази жена. Тя беше бурята, а той — тихото пристанище; тя беше живакът, а той — солидният метал. Последва я в банята. Трейси не възрази, когато Хари приседна на ръба на ваната. Преди Изабел и нейните списъци тя нямаше представа, че той търси най-различни извинения, за да бъде с нея, когато е в тоалетната, просто защото обичаше интимността на тези мигове, обикновения им уют. Трейси се бе задавила от смях, докато се опитваше да й обясни, но той бе сигурен, че е разбрала.

— Любим зеленчук? — попита тя. Тя не бе забравила колко силно я желае той и искаше да се увери, че Хари разбира притесненията й. — Няма значение. Зная. Грах.

— Зелен боб — поправи я той. — Но не преварен. Да е леко хрупкав.

Той се протегна и стисна прасеца й. Сега знаеше, че трябва да каже какво чувства, вместо да предполага, че Трейси разбира това, което за него е очевидно.

— Знаеш, че аз също обичам да разговарям с теб — рече той, ала честността го принуждаваше да признае: — Но в момента много повече ме интересува сексът. Господи, Трейси, мина толкова време! Знаеш ли какво ми причиняваш? Дори само да съм близо до теб?

— Да, защото ти ми го каза. — Двамата се усмихнаха един на друг и няколко минути по-късно се отправиха към спалнята. След като прекрачиха прага, Трейси го стрелна кокетно с поглед: — Ами ако забременея?

— Тогава ще се оженя за теб. Толкова пъти, колкото пожелаеш.

Той започна да я целува, но след миг тя се отдръпна.

— Това дете е последното, кълна се. Ще отида да ми вържат тръбите.

— Ако искаш да имаме още деца, аз нямам нищо против.

— Пет са напълно достатъчни. Винаги съм искала толкова. — Тя целуна ъгълчето на устата му. — О, Хари, толкова се радвам, че не си бесен заради това дете.

— Детето никога не е било причината за моя гняв и вече го знаеш. — Той помилва бузата й. — Ненавиждам чувството за несигурност.

— А пък аз мислех, че съм те отблъснала.

Той плъзна палец по брадичката й. Устните й бяха подпухнали от целувките им, както навярно и неговите.

— Повече няма да рискуваме, нали? Брачни консултации на всеки шест месеца, независимо дали имаме нужда, или не. Мисля, че трябва да кажем на Изабел, че твърдо отказваме да работим с други психолози освен с нея.

— Тя ще разбере, когато изникваме на прага й два пъти в годината.

Двамата стигнаха до спалнята, готови да се заемат със сериозната задача на любовната игра. Отначало устните им оставаха затворени, но това не трая дълго. Когато нейните леко се отвориха, той се възползва от възможността и плъзна език в медената сладост на устата й. Езиците им се преплетоха отначало в плах танц, но постепенно се разгорещиха. Много скоро това вече не им стигаше. Ръката му жадно се обви около гърдата й.

— От кръста нагоре — прошепна Хари.

— От кръста нагоре — съгласи се Трейси.

Той изхлузи горнището през главата й. Тя не откъсваше поглед от лицето му, докато разкопчаваше сутиена. Беше му казала, че никога няма да й омръзне да го гледа.

Гърдите й се изсипаха от чашките, а устата му пресъхна, докато се взираше в набъбналите зърна. Хари знаеше колко са чувствителни, както знаеше, че тя обича той да ги докосва. Припомни си изумлението й, когато й каза, че налетите й от бременността гърди са почти начело в списъка с нещата, които го възбуждат. Досега никога не му бе хрумвало да й го каже. Предполагаше, че тя го знае, тъй като той просто не можеше да откъсне ръце от тях.

Тя издаде гърлено стенание, когато той сведе глава и алчно засмука едното зърно. Ръката й се стрелна между краката му.

— Опа! Изгубих!

Самообладанието му рухна и дрехите им трескаво се разлетяха. Трейси го бутна силно и Хари падна върху леглото. Косата й се спусна като тъмен облак върху едното рамо, когато го възседна, а после тя се надигна леко, за да улесни достъпа му до въжделеното от него място. Той прокара нежно нагоре-надолу пръсти по влажната мускусна падина, преди да се гмурне вътре.

Споменът за това, което едва не бяха изгубили, ги накара да обезумеят. Той я докосваше навсякъде, а тя му отвръщаше с пламенна страст. Двамата се изпиваха с погледи, опиянени от любовта, струяща от очите им.

— Винаги ще те обичам — прошепна Хари.

— Винаги и вечно — отрони Трейси отмаляло.

Телата им откриха идеалния ритъм и всякакви думи станаха излишни, когато божествената тъма ги обгърна.