Георги Коновски
Калейдоскоп (91)

Глава осемдесет и седма

За първи април

То пък се оказа, че днес било първи април, та жената се почувства в свои води. А аз — не. Не обичам първи април. Не обичам да ме лъжат открито, непрекъснато, все за моя сметка. Ей го — вчера отварям вестника и чета, че ми увеличавали заплатата с цели 5%. Дребнаво изчислено — по-малко от кило сирене. Че точно днес ли намериха да го кажат, да убият вярата ми в родната икономика и блестящото утро на родината?

А виж — втори април и останалите делнични дни са друго нещо. Лъжат ни, но свикнахме. Отиваш на пазара, викаш: „Много скъп е тоя щраус“, те ти казват: „Ама това е пиле“, пък ти викаш: „О, извинете, аз най-напред погледнах цената“.

Или — настъпващото предизборно време. Потоци обещания, дето всички знаем, че няма да станат реалност. На малко ли хубавици сме обещавали луната и звездите, а после сме били отбой: „Да, така е, но за брак дума не съм отварял.“ А нашите политици обещават не само луната и звездите. Като отворят предизборна уста: „На селяните ще дадем земята, на моряците — водата, сексуалното малцинство ще стане мнозинство, за бедните — всяка сутрин пресни остатъци от коктейлите ни“… И ти става едно хубаво, едно мило, едно топло на душичката… Не че вярваш, де!

А от лъжа се печели. Особено ако лъжеш себе си. Един познат стана милионер в зелено. Купуваше политици за толкова, колкото струват, а ги продаваше за толкова, колкото сами се оценяват. Друг познат пък направи банка със съдружници — честни и почтени частници. Е, банката фалира, но нали знаете закона на икономиката — изгърми ли фирмата, съдружниците делят печалбата по равно. Та и той се оправи, въпреки че остана излъган, горкият. А как се лъжем с държавата… Тя ни лъже, че се грижи за нас, ние я лъжем, че й даваме данъците. И сме прави, защото как се издържа с една заплата и семейство, и община, и държава?

С две думи — защо не проявим малко реализъм и не обявим първи април за национален празник? И така да си спестим 364 дни?