Кен Фолет
Пробуждане (27)

6 часа следобед

„По форма спътникът прилича по-скоро на куршум, отколкото на сфера. На теория сферата е псистабилна, но на практика от спътника трябва да се подават антени за радиовръзка, а антените развалят сферичната форма.“

Люк хвана такси да го закара до Джорджтаунския психодиспансер и след десетина минути, застанал на рецепцията, се представи, като каза, че има назначена среща с доктор Джоузефсън.

По телефона тя прозвуча много ентусиазирано — загрижена за него, зарадвана, че го чува, заинтригувана от факта, че е изгубил паметта си и нямаща търпение да се види с него по най-бързия начин. Говореше с южняшки акцент така, сякаш смехът бе готов всеки момент да избликне от устата й.

И ето я — хвърчаща надолу по стълбите ниска жена с дълга бяла манта, огромни кафяви очи и зачервено от вълнение лице. Люк не можа да сдържи усмивката си, като я видя.

— Толкова се радвам да те видя! — възкликна тя развълнувано и го прегърна.

Той понечи да отвърне импулсивно на прегръдката и да я притисне силно до себе си, но уплашен, че може да постъпи не така, както трябва, замръзна с вдигнати във въздуха ръце, сякаш се предаваше на враг.

Тя се засмя сърдечно.

— Не ме помниш каква съм, а? Спокойно, няма да те изям.

Люк отпусна ръце на раменете й. Дребното й тяло бе нежно и приятно закръглено под мантата.

— Ела да ти покажа кабинета си — повлече го тя нагоре по стълбите.

Докато двамата вървяха по някакъв широк коридор, една белокоса жена, облечена в дълъг халат, се обади:

— Докторе! Много ми харесва приятелят ти!

Били се засмя и отвърна:

— Имаш го веднага след мен, Марлене.

Кабинетът й бе малък — в него имаше само обикновено бюро и железен шкаф за документи, но Били го бе оживила със саксии цветя и абстрактни картини по стените. Тя сложи чаша кафе пред Люк, отвори му кутия с бисквити и го заразпитва за амнезията му, водейки си бележки, заслушана в отговорите му.

Люк не бе виждал храна от дванайсет часа насам и изяде всички бисквити. Тя се усмихна и го попита:

— Искаш ли още? Имам още един пакет.

Той поклати глава.

— Е, картинката ми е горе-долу ясна — каза тя най-накрая. — Имаш глобална амнезия, но всичко останало със съзнанието ти е наред. Не знам какво е физическото ти състояние, защото не съм вътрешен лекар, но съм длъжна да те посъветвам да се прегледаш колкото е възможно по-скоро. — Усмихна се. — Обаче изглеждаш добре, може би само поразтърсен.

— А този вид амнезия лекува ли се?

— Не, не се лекува. Процесът е необратим.

Това бе удар. Люк се бе надявал, че всичко ще се върне само за секунда.

— Исусе Христе! — промърмори той съкрушено.

— Не унивай — продължи Били съчувствено. — Пострадалите запазват всичките си умения и са способни лесно да наваксат онова, което е забравено. Така че обикновено бързо се вземат в ръце и скоро след това продължават да живеят нормално. Ще се оправиш.

Макар че чуваше ужасни новини, той се улови, че я гледа очарован, съсредоточил погледа си отначало в очите й, в които като че ли непрекъснато блещукаше огънче на съчувствие, после вниманието му се насочи към изразителните й устни, за да се спре накрая на отблясъците, които настолната лампа хвърляше по тъмните й коси. Искаше му се така да си говори вечно с нея.

— А какво може да причини подобна амнезия? — върна се той с усилие в реалния свят.

— Мозъчната травма е първата възможност, която трябва да се провери — заобяснява тя търпеливо. — Може да се получи в резултат на прекаран продължителен стрес, внезапен шок или медикаменти. Освен това може да се появи като страничен ефект от лечение срещу шизофрения посредством електрошокова терапия, комбинирана с медикаменти.

— Има ли начин да се разбере кое точно от тия неща е станало?

— Не и със сигурност. Казваш, че тази сутрин си бил махмурлия. Ако не от алкохол, това може да е било в резултат от прилагане на някакъв медикамент. Обаче никой лекар не може да ти каже нищо със сигурност. Самият ти трябва да разбереш какво се е случило с теб между вчера сутринта и днес.

— Е, сега вече поне знам какво да търся — отвърна той. — Шок, медикаменти или лекуване от шизофрения.

— Но ти не си шизофреник — забеляза тя. — Имаш много здраво отношение към заобикалящата те действителност. Каква ще бъде следващата ти стъпка?

Люк се изправи. Не му се искаше да се махне от тази магьосница, но тя му бе казала всичко, което знаеше.

— Ще отида да се видя с Бърн Ротетън. Той може да измисли нещо.

— Имаш ли кола?

— Помолих таксито да ме изчака.

— Ще те изпратя.

Докато слизаха по стълбите, Били го хвана нежно за ръката.

— От колко време сте разведени с Бърн? — попита я Люк.

— От пет години. Достатъчно време, за да станем отново приятели.

— Знам, че ще прозвучи странно, но въпреки това трябва да те питам. Двамата с теб ходехме ли?

— О, боже! — възкликна Били. — И още как!