Съставителство, редакция, встъпителни думи, бележки и приложение:

Симеон Правчанов

Нашият народ и преди всичко работническата класа, в средата на която се роди, израсна, твори и се бори Смирненски, с право ще съхранява завинаги в своите сърца светлата негова памет.

Богатото литературно наследство на Смирненски — една драгоценна съкровищница — следва да се направи достояние на всички трудещи се и особено на нашата славна младеж в днешния исторически период, когато у нас се изграждат с героичен труд и ожесточена борба против вътрешния класов враг и външната империалистическа реакция основите на социалистическото общество — благоденствието на нашия народ и възходът на нашата родина.

Георги Димитров

1948

Христо Смирненски възвести нова ера в развитието на българската литература, издигна високо знамето на комунистическата партийност, на социалистическия реализъм, под което и днес се изгражда и ще се изгражда националната ни култура. С право той заема най-лично място в съкровищницата на нашата социалистическа поезия.

Изковано в мъжествените революционни битки на работническата класа, творчеството на Христо Смирненски стана могъщо партийно оръжие. То беше и си остава властелин на човешките умове и сърца, страстен агитатор на комунистическите идеи, творчество, което десетилетия наред довеждаше в редовете на партията хиляди предани народни синове и дъщери, вдъхновяваше ги за подвизи и жертви в името на освободителното пролетарско дело, в името на комунизма.

Тодор Живков

1963

I

5 Първи май
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

„В малката преходна стаичка зад редакцията на в. «Равенство», на втория етаж на Синдикалния дом на ул. «Кирил и Методий», влезе непознат възнисичък мургав младеж, с по-голяма за тялото му глава, умни учи и черна като смола коса над челото, облечен в тъмносиня блуза-толстовка, и ми подаде лист хартия с напечатано на машина стихотворение.

— Млади другарю — обърнах се аз след прочитането. — Ето вече 30 години чета и пиша първомайски стихотворения, но аз за пръв път прочитам такова хубаво като вашето. Поздравявам ви.

Младежът беше Христо Смирненски, а стихотворението — «Първи май».“

(Из спомените на Димитър Полянов, по същото време редактор на седмичното хумористично художествено-литературно списание „Червен смях“, орган на БКП (т.с.))

„Първи май“ е великолепният дебют на пролетарския поет Христо Смирненски. Дотогава широко известен като хуморист с няколко десетки псевдонима и като автор на няколко лирически стихотворения без особени идейно-художествени достойнства, с „Първи май“ двадесет и две годишният поет поставя славното начало на своята революционна социалистическо-реалистична лирика.

Кои образи от „Първи май“ непрекъснато се срещат, и как се обогатяват по-сетне в лириката на поета („зората пурпурна“, „морни бледолики братя“, „огнена разплата“, „рухващия кървав храм“ и др.)?

5,5 Ний

При първото публикуване на „Ний“ в „Червен смях“ буржоазната цензура е унищожила последните две строфи. Обяснете защо именно тях!

Изобщо стихотворението е поместено в стихосбирката „Да бъде ден!“, първото и второто издание.

Във всяко литературно произведение художествената идея има осмислено развитие. Каква е и как бихте определили развитието на поетическата идея в стихотворението „Ний“?

Като анализира тази творба на Смирненски, литературният критик Минко Николов подчертава, че тя е „прослава на бунтовно преобразователната мисия на милионите труженици, възхвала на революцията като истинско творчество, а не само като разрушителна стихия“.

5,6 Червените ескадрони

През април 1920 г. съветската страна е нападната от войските на буржоазна Полша. Защитата на пролетарското отечество отприщва благородната енергия на съветските народи. Масовият героизъм и една блестяща военна операция през лятото на същата година. (Първа конна армия на Будьони извършва неочакван, невероятно тежък хилядокилометров поход и нанася в тил унищожаващ удар на белополяците) са поводът за написването на „Червените ескадрони“. Твърде често Смирненски получава творчески подтик от реални, конкретни исторически събития. Но при истинския талант художественото пресътворяване и внушение са толкова могъщи, че неговото произведение се обезсмъртява.

Кои български поети преди Смирненски са възпели победата на Октомврийската революция и защо неговите стихове за Съветска Русия представляват качествено нов етап в развитието на нашата революционна поезия? Не забравяйте, че тук като предпоставка за възникване лириката на Смирненски в сложна взаимовръзка се преплитат и новите обществено-социални условия в нашата страна (засилващата се борба на българския пролетариат под ръководството на благоевската партия), и натрупаният опит на пролетарската ни поезия, и голямото, щедро дарование на младия поет.

Защо литературните изследователи определят „Червените ескадрони“ като ода?

Какъв е смисълът на последния стих — „възцарете вечна обич, вечна правда над света“? Социалистически хуманизъм — какво означава това понятие?

4,8 Улицата
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Тук Смирненски прави сполучлив опит да конкретизира образа на пролетарското множество, да го види в реалната му делничност, да го изобрази на градската улица с нейния типичен пейзаж, с борческото въодушевление на хилядите и с готовността им за саможертва в името на революцията.

От „Улицата“ и от „малкия Гаврош“ водят началото си и честите исторически препратки в поезията на Смирненски, които по-нататък имат да изпълняват важна роля като символ на революцията, като свързващи звена в човешката история от древността до съвремието (Прометей, Спартак и др.).

5,5 Северно сияние

Стихотворението е написано по случай тригодишнината от победата на Октомврийската революция. Както във всички свои стихове, възславящи Съветска Русия, Смирненски и тук изтъква нейното епохално значение за революционното възпитание на световния пролетариат. Октомврийската революция събужда особено силен отзвук в България поради кръвната, историческа и културна общност между двата славянски народа. Непосредствено след Октомврийската революция „Работнически вестник“, орган на БРСДП (т.с.), излиза с голяма уводна статия, в която възторжено приветствува руския пролетариат и обяснява световноисторическия смисъл на неговата победа. Като певец на своята класа Смирненски дава ярък художествен израз на чувствата, които българските трудещи се изпитват към съветските си братя, на политиката, която нашата комунистическа партия пропагандира сред масите и неотклонно следва.

4,7 През бурята

Най-лична и интимна е неговата (на поета — б.р.) изповед в стихотворението „През бурята“. То е монологична творба, откровена равносметка по съдбовни въпроси, размисъл за живота, смъртта и любовта. В целия тон долавяме особена затаеност и съсредоточеност. В подобни случаи се проверяват искреността и съвестта на твореца, той най-малко може да се прикрие зад бронята на шумни декларации и клетвени обети. Смирненски издържа блестящо проверката. Стиховете ни сродяват с неповторимото му вътрешно състояние, с една удивителна скромност и мълчалива готовност да се сражава на барикадата заедно със своите бледолики братя, да падне за „утрото на празника ни пръв“ (Минко Николов).

Потърсете паралели между „През бурята“ и изповедните стихове на Христо Ботев и Никола Вапцаров. Как виждат тримата поети своето място в общата борба за социална свобода?

3,5 Бурята в Берлин

Стихотворението е отклик на двегодишнината от потушаване въстанието на берлинския пролетариат. „Спартак“ — така се е наричал съюзът на комунистите в Германия, основан през 1916 г. от Карл Либкнехт и Роза Люксембург, които Смирненски непосредствено визира („най-верний вожд и син“ и „безумно смелата жена“). Спартак, освен като наименование на действителна революционна организация, тук има и друго, символично значение — на революцията, чийто синоним са станали името и делото на древния предводител на въстаналите роби.

При подготовката на сбирката „Да бъде ден!“ поетът е погледнал с критическо око на публикуваните преди това в печата свои творби. Неговите поправки не са много — понякога това са само отделни думи, най-често епитети; целта на автора е била да постигне пределна точност на художествения израз. В отделни случаи Смирненски съкращава някои строфи, които му изглеждат по-повествователни или чийто образен строй натежава от по-абстрактни понятия и метафори. Значителна е преработката на стихотворението „Бурята в Берлин“. Да си послужим само с един пример: В „Червен смях“ и в „Да бъде ден!“, първото издание, в строфа осма стиховете 9–12 четем така:

и подлостта на озверения джелат

обвила е във смъртна хладина

най-смелата и доблестна жена,

отстояла докрай на поста свят…

Колко по-поетични са стиховете, с които Смирненски е подменил предишните — декларативни и констативни!

5,9 Йохан

„Йохан“! То вече не слезе от нашата сцена през цялата година. Каквото и друго да декламирах, публиката бисираше и искаше да чуе „Йохан“! На какво се дължи този успех! Запитах го (Смирненски — Б.р.) веднъж как ще си обясни това. Та сюжетът не е от нашата родна действителност. Даже го упрекнах за това. Още звучат думите му:

— Йохан е наш. Йохан съм аз, ти, всички работници борци. Не била наша действителност: а как си представяш ти, голубчик, революцията у нас? Без барикади? Без Йохан? Борците са интернационалисти!

Невяна Липошлиева, първата декламаторка на „Йохан“.

Стихотворението пресъздава въстанието на берлинския пролетариат през януари 1919 г. и кървавия му разгром. Поетът не е бил очевидец на събитието, но с помощта на своето творческо въображение рисува художествено правдиво и вълнуващо подвига на революционните маси и на един от редовите борци, жертвоготовността им, техния революционен оптимизъм.

4,7 Пролетарий
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

След „Йохан“ това е следващият характерен опит на поета да извае възторжения, привлекателен, възпитаващ образ на пролетария — човека на новото време, не само страдалец, но и убеден борец. За разлика от поемата, в която Йохан е по-земен, по-конкретно обрисуван като характер, пролетарият е образ-символ, фигура титанична, планетарна.

Много показателно е осъзнатото високо самочувствие на пролетария, увереността, съзнанието му за своята класова сила, дълг и справедливост на извършваното от него историческо дело. „И велик съм, защото бях роб“ — вникнете в този стих! Защо поетът така натрапчиво противопоставя сегашно и минало време на спомагателния глагол?

Не случайно Смирненски е избрал формата на лиричния монолог. Стихотворението е чудесен повод да се размисли как сполучливо избраната литературна форма има най-пряко отношение към пропагандното въздействие на една художествена творба върху читателите.

5,3 Москва

При първата публикация стихотворението е имало посвещение — „III конгрес на III интернационал“. (Комунистически интернационал, Коминтерн или Трети интернационал — международна революционна пролетарска организация, която обединява и ръководи комунистическите партии в отделните страни през периода 1919-1943; изградена е върху идейните, тактическите и организационните основи на марксизма-ленинизма.) Стихотворението е поетичен отклик на III конгрес на интернационала (Москва, 22 юни — 12 юли 1921), поставил задачата за разгръщане работата на комунистическите партии сред трудещите се.

Творческите реакции на Смирненски са наистина светкавични. Поетът с дълбок интерес е следил работата и решенията на III конгрес на Интернационала и само два дни след приключването му неговото стихотворение — творба с ярко идейно-политическо и художествено съдържание — е вече написано.

Коя е главната тема на стихотворението? Забележете, че за поета Москва бди „над братски стиснати ръце“, че когато той възторжено се обръща към столицата на съветската държава, казва: „Сред теб са Лондон, Рим, Берлин, Париж, сред теб е целий пролетарски свет“. Именно „сред“, а не „след“, както понякога неправилно се заучава и рецитира!

Тук може да се види ролята на поетическите метафори, които според един сполучлив израз съставят „метафоричният букет“ на това стихотворение.

При публикуването на „Москва“ в сбирката „Да бъде ден!“, първото и второто издание, Смирненски е отстранил първоначалното посвещение, което е свързвало творбата му с непосредственото политическо събитие и тогава е усилвало агитационно-пропагандния й ефект. Но като всяка истинска художествена творба, изразяваща значителна и правдива идея, „Москва“ продължава да вдъхновява и вълнува, дори ако не знаем, че стихотворението е написано по един съвсем конкретен повод.

5,8 Безименните души
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В „Червен смях“ стихотворението е с посвещение — „Т. Павлову“. (Акад. Тодор Павлов — български философ, марксист, деец на революционното работническо и комунистическо движение. По времето, когато дружи със Смирненски, е член на БКП и дейно участвува в младежкото комунистическо движение, редактира сп. „Младеж“, на което поетът сътрудничи.)

През лятото на 1921 г., след тежко боледуване, Смирненски почива, работи и укрепва здравето си в рилското село Радуил, дето Тодор Павлов го навестява. Ето какво пише в спомените си Тодор Павлов:

Тогава имаше подем, движението (революционното — Б.р.) се разливаше като буйна пълноводна река из цялата страна и Христо чувствуваше с цялото си същество неговата сила и красота. А кои го изграждаха? Незнайни, невидими, скромни градски и селски зидари; жадни за светлина, за работа и подвиг души — армия от безименни борци и герои.

Когато заговорихме на тази тема, аз подчертах, че върху нея може да се напише цяла поема или роман. Христо ме загледа втренчено с огромните си, пълни с мисъл и хубост очи и не отговори нищо.

На сутринта ми прочете „Безименните души“, което излезе впоследствие в „Червен смях“ и бе посветено на пишещия тези редове. По-сетне, в София при една среща, обърнах му внимание, че самата тема на поемката не позволява тя да бъде посветена на отделно лице.

4 Карл Либкнехт

Карл Либкнехт (1871–1919). Вж. и бележката към стихотворението „Бурята в Берлин“. Изтъкнат деец на германското и международното работническо движение. Един от създателите на Германската комунистическа партия. Заедно с Роза Люксембург е начело на Берлинското въстание през 1919 г. „Напразно ме погреба ти в зловещата алея“ — Либкнехт е бил зверски убит от враговете на революцията в Зоологическата градина, а трупът му — тайно заровен в една от нейните алеи.

В „Карл Либкнехт“ Смирненски пресъздава образа на пролетарския водач — вдъхновител и организатор на революционните маси. Конкретната историческа личност (Карл Либкнехт) в претворението на поета вмества в себе си художественото обобщение на онези реални духовни качества, които определят същността на всеки революционен трибун и вожд, обезсмъртяващ се чрез своята борба, подвиг, смърт и пример.

5,3 Това е улицата…

„Обичаше той (Смирненски — Б.р.) улицата. Тя му беше близка, своя, там той с пълни шепи береше материал. В най-усилената работа (а той работеше!) Христо винаги намираше да й отдели време. Нищо по-лесно за него да заговори непознат на улицата. В тия свои бегли разговори, полушеговити, полусериозни, той издиряше характери и случки, които в най-близкия номер на «Българан», «Червен смях» или «Маскарад» се запечатваха. Поразявал ме е той със силната си впечатлителност. И тая негова впечатлителност не беше празно, скучаещо любопитство. Не, когато той спираше вниманието ми на дреболии (срещани дотогава хиляди пъти от мене, но винаги отминавани), тия «дреболии» добиваха нов смисъл и същина. В тях той виждаше това, което за мнозина е невидимо.

Но особено обичаше той улицата в дни, когато масата с червени знамена и плакати я заливаше. Никога не съм го виждал в по-добро настроение от това, което го овладяваше при демонстрации и митинги.“

Александър Жендов, близък приятел на Смирненски, впоследствие един от най-големите наши художници социалистически реалисти.

5,8 Въглекопач

През есента на 1921 г. Смирненски и неколцина негови другари слизат в пернишкия рудник „Бели бряг“. Силните впечатления от зловещото подземно царство на робския труд отприщват творческата активност на поета, мисълта и въображението му. Изхождайки от непосредствено виденото, той изгражда едно оригинално и изключително могъщо идейно-художествено обобщение за капиталистическата действителност, за социалната неправда и за социалния протест.

Както вече отбелязахме във връзка със стихотворението „Москва“, на III конгрес на Коминтерна по предложение на Ленин се приема програмата за единния фронт на работническите партии, за разгърната политическа агитация и пропаганда сред най-широките слоеве на народа. „Навътре в масите!“ — този ленински призив приема на въоръжение и Българската комунистическа партия. Приема я не само като комунист, но и като творец и Смирненски. „Въглекопач“ е показателно за удивителната способност на поета да улавя в движение най-актуалните идейни повели и веяния на живота и да им намира траен художествен израз.

Въглекопачът, това е реално лице с точно определена професия и едновременно — алегоричен образ на политическия агитатор, призван да разбива пластовете черни на робските души, да ги буди за борба. Въглекопачът — това е и всеки читател, към когото се обръща с толкова плам и призивност поетът.

5,5 Северния Спартак
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Стихотворението е посветено на първата пролетарска държава — Съветска Русия. Поетът използува образа на древния Спартак, за да изтъкне приемствеността на революционната борба за свобода в човешката история и още, че за световния пролетариат Съветска Русия е символ, пример и призив. Мисълта за непобедимостта на освободилия се чрез революция трудов народ преминава през всички стихове на Смирненски за Октомври и Съветска Русия.

5 Работникът
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Тези стихотворения: „Вълкът“, „Братчетата на Гаврош“, „Стария музикант“ и „Уличната жена“, са поместени в „Червен смях“ като цикъл с общо заглавие „Децата на града“. Както подсказва и самото заглавие на цикъла, Смирненски е представил различни социални категории на „децата“ (думата е употребена условно, в най-широкия си смисъл) на капиталистическия град. Тук са и работникът, и хищникът капиталист, и жертвите на социалната несправедливост — малките гаврошовци, бездомният музикант, уличната жена. В зависимост от изобразявания герой различна е и образно-емоционалната атмосфера на всяко от стихотворенията. Ако „Работникът“ е романтично възторжено утвърждаване на бъдещия стопанин на света, „Вълкът“ е сурово лирико-сатирично отрицание на стария. „Братчетата на Гаврош“ е гневно обвинение срещу капиталистическия град в защита на онеправданите, а в „Стария музикант“ и „Уличната жена“ протестът е заключен в самите характери — хора с души вече опустошени от мизерията и безнравствеността на едно античовешко общество, но заслужаващи по-добра съдба.

Каква е историческата мисия на работническата класа според стихотворението „Работникът“?

5,7 Вълкът
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Твърде показателен е контрастът, използуван от поета: в утрото работникът „пристъпя… с походка дръзка“ („Работникът“), а капиталистът, вълкът, „отива да си легне гузен и пиян“. Това „разминаване“ на представителите на новия и стария свят е характерно за цялата поезия на Смирненски. Пролетарият, революцията винаги извикват картината на пурпурната зора; класата на експлоататорите, на обречените поетът неизменно свързва с кошмарите на отминаващата нощ.

5,8 Стария музикант
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

[Виж бележките към „Работникът“.]

5,5 Братчетата на Гаврош
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Почти всички близки и приятели на Смирненски отбелязват в своите спомени трогателната обич и искреното съчувствие на поета към пролетарските деца, подгонени от нуждата, лишени от слънце и радост, още невръстни впрегнати в робския хомот. Но съчувствието на Смирненски към бедните гаврошовци винаги върви редом с вярата му, че те ще бъдат не само борци, но и граждани на утрешния свободен и щастлив свят.

5,7 Уличната жена
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

[Виж бележките към „Работникът“.]

5,5 Да бъде ден!
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

За пръв път е публикувано в сбирката „Да бъде ден!“ (излиза в края на февруари 1922 г.) като уводно и по всяка вероятност е било написано специално за изданието. Стихотворението има смисъла на идейно-художествено обобщение върху всички лирически късове, поместени в стихосбирката: от пасивното страдание на онеправданите пролетарии — към техния действен, осъзнат протест, борба и социална революция. Поетичният възклик „Да бъде ден!“, този алегоричен императив, е дал заглавието на сбирката, която бележи голямото начало и един от най-високите върхове в българската революционна поезия.

5,7 Цветарка

За пръв път стихотворението е публикувано в сбирката „Да бъде ден!“.

Как Смирненски използува похвата на контраста, за да ни внуши своята художествена идея?

4,7 Смъртта на Делеклюз

И това стихотворение е поместено за пръв път в сбирката „Да бъде ден!“.

Делеклюз, Шарл (1809–1871) — деец на Парижката комуна. След нейния разгром от реакцията, за да не падне жив в ръцете на враговете, Делеклюз отива на една от последните барикади, където се сражава и загива.

През 1921 г. комунистическата партия чествува петдесетгодишнината на Парижката комуна. Това е поводът за написването на стихотворението.

Защо Смирненски така често рисува своите герои на барикадата?

5 Руския Прометей

През 1922 г. международната империалистическа реакция подготвя нова интервенция срещу Съветска Русия. В този именно момент Смирненски възпява непобедимостта на руската революция и нейното непредотвратимо въздействие върху световния пролетариат.

Прометей — герой от гръцката митология. Преизпълнен от обич към хората, открадва огъня от Олимп (планина в Гърция, на която се е смятало, че живеят боговете) и им го дава, научава ги на занаяти и изкуства. За наказание Зевс, бог на боговете, приковава Прометей на една скала в Кавказ. От древността до наши дни много писатели са използували образа на Прометей като символ на бунтарство против силите на злото, като символ на човеколюбие.

Олицетворение на какво са Прометей и Зевс в стихотворението на Смирненски?

6 Гладиатор

Стихотворението е включено във второто издание на сбирката „Да бъде ден!“ (излиза в края на 1922 г.) с частични поправки. Ето някои паралели на стиховете от първата и окончателната редакция:

строфа IV, стих 3
захвърля той щита и скръства ръцете… отпуска той щита и скръства ръцете…
строфа V, стих 4
за луди възторзи горят… за диви възторзи горят…
строфа VIII, стих 2
Разля се тълпата за миг… патриции хукнаха в миг…
строфа IX, стихове 1-3
Смутената стража вратите препречи Смутената стража изпречи се с крясък
но меч върху прозвъня пред буйната робска вълна;
и ето: обагри се бледата вечер… и мигом обагри се жълтия пясък…

Какво е целял и постигнал Смирненски с направените поправки?

5 Пролетно писмо
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Стихотворението е включено във второто издание на сбирката „Да бъде ден!“.

В името на какъв идеал борецът се отказва от радостите на младостта?

5 Тълпите
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Какъв нов смисъл влага Смирненски в образа на тълпата?

4,8 Огнен път
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

При първата публикация под заглавието е добавено в скоби — „По повод Конгреса на БК партия“. На 4 юни е открит IV редовен конгрес на партията. Смирненски присъствува на него като гост. Обзелото го вълнение е подтикнало поета да напише „Огнен път“ — патетичен израз на вярата в единството и могъществото на партията, на революцията. По-късно Смирненски включва стихотворението във второто издание на сбирката „Да бъде ден!“.

6 Към висини
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Първата публикация е с посвещение: „Конгресен привет на другарите младежи“. (На 8 юни същата година е открит IV конгрес на Съюза на комунистическата младеж в България.) И това свое стихотворение Смирненски е включил във второто издание на сбирката „Да бъде ден!“.

Поет на възторга и революционния ентусиазъм, Смирненски пресъздава творчески и приобщаването на младежта към великите идеали на комунизма, към борбата на партията.

5,7 Жълтата гостенка

През първата половина на юли стачкуват тютюноработниците от софийската фабрика „Арав“. След няколко дни техният пример е последван от работниците в Захарна фабрика. Щабът на стачниците заседава в Ючбунарския партиен клуб: оживено се обсъжда ходът на стачката, всеки час се вземат енергични решения, кове се работническата солидарност. Вероятно тук очите на поета са се задържали с участие и болка върху изпитите, бледи очи на тютюноработничките. И тогава е припламнала искрата на един замисъл, който веднага, с присъщата му творческа устременост, той се е заел да осъществи.

Ако трябва да посочим основния принцип на художествената постройка на поемата, ще го определим като принцип на контраста. Отделните части, заедно свързани и логически последователни, противостоят една на друга — и по предмет на изображение, и по настроение и даже по стилистична обагреност, за да формулират основната мисъл, която поетът ни внушава — за социалната несправедливост, за да обвини едно античовешко общество, което осъжда на преждевременна и жестока смърт още едно „дете, познало старостта“.

„Жълтата гостенка“ е една от най-драматичните творби на Смирненски. Драматизмът непрекъснато се усилва (поетът постига това и с рязката промяна на ритъма) и достига своята кулминация в сцената на смъртта.

5,7 Юноша

Стиховете на Смирненски са родени от дейното му участие в борбите на българския пролетариат и са ярко свидетелство за творческите му проникновения в тогавашните социални и психически процеси. Те са родени от живота, за да въздействуват върху живота, и са блестящ пример за художествено пресътворяване и обобщаване на явленията и фактите на действителността. Осъществявайки ленинския призив за разгръщане на агитационно-пропагандна работа сред най-широките слоеве на трудещите се, Българската комунистическа партия отделя особено внимание на работата сред младежта и на младежкото движение.

„Юноша“ има смисъла на духовна поетическа равносметка, към която е пристъпвало младото поколение. Реалният психически процес е предаден посредством романтични образи и романтичен патос. Смирненски художествено документира биографията на народните маси, на младежите, тръгващи съзнателно, непоколебимо по пътя на революцията.

5,8 Каменарче
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

„В капиталистическото общество трудът е тежък, често съсипателен за хората от народа и не на едно място в своето творчество Христо Смирненски е разкрил тази тъжна истина. Но именно чрез своя труд обикновените хора създават «земните блага», творят живота и историята. Затова поетът е разкрил и красотата на човешкия труд, неговата с нищо несравнима съзидателна сила…

И «Каменарче», и «Ковачът» — както впрочем и всички зрели стихотворения на Смирненски — се характеризират с размах на художественото, поетическото обобщение. От конкретното изображение на момчето с охлузената риза, което върти чука и разбива скалите, поетът стига до голямото обобщение за работника борец и творец, който руши стария свят и създава новия…“

Стоян Каролев

5,9 Роза Люксембург
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Писано по случай четиригодишнината от убийството на Роза Люксембург. (Вж. бележките към стихотворенията „Бурята в Берлин“ и „Карл Либкнехт“.)

Новото величествено съдържание на тая поезия (поезията на Смирненски — Б.р.) изисква тържествен тон и поетът, верен на своята творческа индивидуалност, го постига, като непрекъснато разширява кръга на своята тематика. Той оживява не само всичко, което вижда и разбира. Със своето богато въображение Смирненски умее да улови събития, станали извън обсега на неговото наблюдение; само с два стиха да ни накара да почувствуваме какво е загубил светът:

… и виждаш: цялата земя не стига

едно сърце да погребеш.

Николай Лилиев

5,6 Зимни вечери

„Смирненски предава непосредствени впечатления от столичните покрайнини във формата на лиричен репортаж: той се движи из улиците на беднотата и фиксира наблюдаваните сцени. Затова и изразът е монологичен, лирическият разказ се води от първо лице: «вървя», «виждам», «и пак вървя». Като че ли поетът се прибира в късна зимна вечер към къщи след изнурителен труд и по пътя се е сблъскал с живите картини на нищетата…

В «Зимни вечери» не се разразява вихрушката на революционния екстаз, която бушува в други стихове на Смирненски. Тук художественият маниер е по-друг, сдържан и пестелив, страданието избягва кресливите форми, бурните изблици. Поетът наслагва щрих след щрих, рисува отчетливи картини, които говорят със своята автентичност, приковават погледа с релефа си. Емоционалната оценка не липсва, но тя е идентична с онази спойваща материя, която композира отделните късове в неповторимо единство, като музикална симфония. В хаоса на разнородни впечатления художникът отделя тези, които са го поразили най-силно и които е носил трайно в съзнанието си.“

Минко Николов

В цикъла „Зимни вечери“ са показани делниците и нерадата съдба на бедните, на несретниците в капиталистическия град — оттук и елегичният тон на творбата. В коя част на цикъла Смирненски предава бодростта, поезията на труда и чрез това внушава своя социален оптимизъм?

6 Вяра
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

„Вяра“ е едно от последните известни нам стихотворения на Смирненски, писано в края на април или в началото на май 1923. То е показателно за настроенията на поета в дните на тежкото му заболяване. Приживе Смирненски е предал ръкописа на своя близка. Стихотворението беше намерено и публикувано шест десетилетия подир смъртта на автора[1].

„Вяра“ е безценен човешки и художествен документ за големия наш поет.

II

5 Черешка
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Една от най-хубавите творби на Ведбал, в които лирическото настроение се съчетава с неподражаемо изящен, нравствено чист, закачлив хумор.

В същия брой на „Българан“ Ведбал участвува още с хумористичното стихотворение „Апел“ и фейлетона „Как ме назначиха чиновник“, и трите пратени от Сухиндол, дето младият хуморист е командирован и работи в инженерна бригада по трасирането на железопътната линия. Необикновено плодовит, Ведбал публикува в един и същи брой на „Българан“ по три, четири и повече свои творби.

5 Проза и поезия
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Смирненски е един от най-добрите наши хумористи пародисти. Първите три строфи на стихотворението са майсторска пародия на все още модната по онова време символистична поезия. Комичният ефект в случая произтича от противопоставянето между „високия“ лиричен стил, с който е изразен копнежът на певеца по „бледоликата монахиня“ и неочаквания, съвсем делничен отговор на практичната хазяйка, искаща предплата за наема.

4,5 Зъботраканица
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Отначало развлекателен, хуморът на Смирненски постепенно започва да придобива все по-определена социална насоченост — както в „Зъботраканица“. Тук виновниците за народните беди са направо посочени („гешефтарите“). След завършването на Първата световна война положението на трудещите се рязко се влошава, а някои разкрити в пресата гешефти за милиони левове, повишаването на цените, черната борса и безработицата показват на народа кои са неговите истински врагове.

5,5 Епитафии

Теодоров, Теодор — крупен капиталист, ръководен деец на народняшката партия. Маджаров, Михаил — буржоазен държавник, един от ръководителите на народняшката партия. Ляпчев, Андрей — един от водачите на демократическата партия. Чапрашиков, Стефан — крупен капиталист, тютюнотърговец и царски дипломат. Радославов, Васил — водач на националлибералната партия, министър-председател по време на Първата световна война, един от виновниците за националната катастрофа през 1918 г. Тончев, Димитър — банкер и водач на младолибералната партия. Пастухов, Кръстьо и Сакъзов, Янко — тогава водачи на широките социалисти. Ганев, Венелин и Костурков — водачи на радикалната партия.

Почти всички буржоазни държавници и водачи на буржоазни партии от двадесетте години са персонално разобличени в хумористичните и сатирични стихове и фейлетони на Смирненски. Сатирата му е конкретна, дресирана, действена.

В този цикъл на Смирненски има още няколко епитафии, които не са поместени тук.

5 Лято
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Голяма част от хумористичните и сатиричните стихове на Смирненски са злободневни — повод за написването им са „дребни“ факти от всекидневието — идването на студената зима или на горещото лято, неуредиците в столицата, „опашките“ пред празните магазини, събития от вътрешния и международния живот. Но винаги поетът съумява да отправи хапливата си безкомпромисна критика към ясно очертана социална цел.

5,5 Лорелай
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

Висока температура и дългото лежане го бяха изморили. Беше омърлушен. Аз бях седнала до леглото му и търсех начин да го развеселя. През дантелените завеси на прозорците откъм улицата се мярна фигурата на златокосото момиче, което той наричаше Лорелай.

— Христо, бърже погледни кой минава — позакачих го аз.

Той се повдигна, погледна през прозореца и се усмихна.

— Я не се закачай — присторено сърдито ми отговори той, — а ми донеси чаша чай, но преди това ми дай лист и молив.

И когато се върнах след малко с чаша чай, той ми пъхна в ръцете стихотворението „Лорелай“, на което личаха една-две поправки, и ми каза: „На, занеси го в редакцията“.

Това свидетелствуване на Н. Измирлиева ни позволява да установим колко стремително е протичал у Смирненски творческият процес, какъв блестящ импровизатор е бил той.

„Лорелай“ е може би една стихотворна шега. Но забележете какво дълбоко и сложно емоционално настроение има в нея, как щедро я е обсипал поетът с богати поетични образи, с какво артистично изящество се отличават преживяванията му.

4,5 Фердинанд де Бержерак

Сирано дьо Бержерак — герой на едноименна драма на френския писател Едмон Ростан. Бержерак се е отличавал между другото и с необикновено дългия си нос. Роксана — дама на неговото сърце.

Алюзията, която прави Смирненски с Фердинанд, абдикиралия български цар (неговият огромен нос е влязъл в историята на българската карикатура), е съвсем директна. В редица свои творби поетът злъчно осмива монархическия институт в България.

5 Вашингтонската конференция

„Смирненски следи хода на конференцията по печата. Въпреки лицемерната игра на буржоазните дипломати той разбира истинската същност на онова, което става в ония дни във Вашингтон, и върху конкретния материал на Вашингтонската конференция разкрива общите черти на империалистическата буржоазия — стремеж към господство на едни страни над други, подготвяне планове за война. За да подчертае лицемерието и лъжливостта на многообещаващите декларации на империалистите, поетът изобразява Вашингтонската конференция като тайнствено врачуване, в което участвуват «13 влъхви, 13 неми секретари, 13 неми разсилни». В друго свое произведение («Карнавална приказка») той нарича Вашингтонската конференция спиритически сеанс.

Сатирата се изгражда върху противопоставяне показното, външното на действителното, маскировката — на истинската същност. Подобен род противопоставяния разобличават лъжата на буржоазните управници, скритата подлост на задкулисната им игра.“

Д. Ф. Марков, съветски литературовед

5 Кихавица
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В политическите си злободневки Смирненски обикновено тръгва от факти на делника, на бита, за да стигне в хумора и сатирата си до по-значителни социални обобщения. „Простудена от две войни, България зловещо киха“ — както е известно, за България и Междусъюзническата, и Първата световна война по вина на буржоазията завършват с национални катастрофи: страната загубва част от територията си, осъдена е да изплаща огромни репарации, положението на трудещите се се влошава. Оттук и възникването на революционна ситуация, чиито върхове са Войнишкото (1918) и Септемврийското (1923) въстание.

5 Листопадна вечер
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В. „Народ“ — вестник с реакционна насоченост, орган на широкосоциалистическата партия.

В рамките на хумора Смирненски също така провежда последователно идеята за социална борба и социална революция — обърнете внимание на последната строфа.

5 Маскарад

През м. ноември 1922 г. започва да излиза седмичното хумористично списание „Маскарад“, редактирано от прогресивни писатели хумористи начело със Смирненски. След заболяването на поета, през май 1923 г., „Маскарад“ спира да излиза — един безспорен факт, потвърждаващ, че неговият стожер е бил Смирненски.

„Долу всяка скучна маска!“ — този стих може да бъде взет като наслов за зрелия хумор и сатирата на Смирненски — разобличителни, целенасочени, смъкващи всяка маска от лицата на класовите врагове, разобличаващи моралната низост на цялото буржоазно общество.

5,8 На гости у Дявола

In vino veritas (лат.) — истината е във виното.

Разобличителният ефект на произведението произлиза от начина, по който Дяволът изповядва и едновременно оценява своя житейски опит, метаморфозите си в един свят „на притворство и помисъл зла“. Неговият разказ върви по степените на едно нарастващо изумление пред официалните нравствени норми, които са обратни на здравия човешки смисъл и хуманни разбирания. Той е удивен от чудовищното несъответствие между нормалните понятия за чест, съвест и правда и официалното им изопачение. Тъкмо когато манифестира безчестието си и скъсва с всяка проява на идеализъм и рицарство, тъкмо тогава той е приет гостоприемно сред привилегированите и ситите. Така се стига до парадокса, в който се оглежда един противоестествен ред, една обществена аномалия: „Без чест ли си? — Прави ти чест!“ (Минко Николов).

III

6 Очи

Разказът е написан по непосредствени впечатления на поета от времето на Войнишкото въстание през 1918 г. и неговия разгром. Виденото там е потресло младото му съзнание. „Очи“ е свидетелство и за бързото идейно израстване на Смирненски. Тук той гневно отрича войната, за да премине малко по-късно към зрялото класово осъзнаване на извършващите се обществени събития. Известно е, че веднага след завръщането на юнкерите от Владая Смирненски един от първите решава и след няколко седмици напуска Военното училище, участвува все по-идейно в митинги, демонстрации и манифестации, организирани от партията; през пролетта на 1920 г. става член на Комунистическия младежки съюз, а година по-късно — на БКП.

5,3 Зидари

Както в лириката си, тъй и в „Зидари“ Смирненски рисува работника не само като рушител на старото общество, но и като вдъхновен строител на новия, социално справедлив свят. В „Зидари“ борбата е показана като трудна, продължителна, искаща скъпи жертви, но победата е неминуема, тя е исторически предопределена.

Може да се направи сравнение между „Зидари“ и стихотворенията „Пролетарий“, „Работникът“, „Каменарче“. Кое е определящото в образа на работника, претворен от Смирненски?

4 Пожар в Рила

Срещу нощта на 13 август 1922 г. в Рила, под върха Чадъртепе, избухва голям пожар. Радуилци тръгват да го гасят, а заедно с тях — и Смирненски. Още на другия ден той написва „Пожар в Рила“ и го праща в София. Две седмици по-късно фейлетонът е отпечатан в „Червен смях“. Този, както и някои други безспорно установени факти доказват не само как интензивно е протичал творческият процес у Смирненски, как незабавно е преработвал той своите наблюдения, но и — с какво нетърпение са очаквали партийните издания неговите художествени материали, с каква охота са ги публикували. А за творческата продуктивност на поета говори и това, че в същия брой на „Червен смях“ той публикува още две свои творби — „Народняците обявяват социалната революция“, пак с подпис Хр. Смирненски, и „Нов блок“ с подпис Гаврош.

5,8 Босоногите деца

Както вече стана дума, през лятото на 1922 г. Христо Смирненски заедно със своя приятел Йордан Воденичаров прекарва близо един месец в рилското село Радуил. Тук поетът другарува с младежите комсомолци и комунисти, със селяните и създава за кратко време някои от значителните си творби — „Юноша“, „Каменарче“, „Смело товарищи!“, „Босоногите деца“, „Куртова поляна“, „Пожар в Рила“. Ето какво разказва Йордан Воденичаров за повода, по който е написана лирическата импресия „Босоногите деца“:

„Радуил стана нашата постоянна база, но дълго не се застоявахме в базата си. Най-напред замислихме да отидем в Самоков. Речено-сторено. Турихме раниците и тръгнахме към Чамкория… По шосето профучаваха луксозните автомобили на буржоата, които отиваха да почиват и се веселят в Чамкория. Покрай нас минаваха дрипави и босоноги дечица, които с усилие мъкнеха дърва и съчки и триеха потните си лица, напрашени от минаващите коли. Под вежди гледахме с Христо охранените чорбаджии, глезените им деца в колите.

Христо се умълча. Очите му бяха станали много тъмни, много дълбоки. «Виждаш ли, Йорде, как живее буржоазията и как се мъчат децата на сиромасите? Два свята! И как да не се борим, приятелю!» Погледна ме, а очите му бяха пълни с гняв и мъка. Никога не ще забравя този поглед! И както често се случваше, когато нещо му направи впечатление или го развълнува дълбоко, Христо извади малкото си моливче и си записа нещо в бележника.“

„Босоногите деца“ е публикувано в „Работнически вестник“ едновременно със стихотворението „Юноша“.

5 „Смело, товарищи!“

Прозата на Смирненски е необикновено разнообразна (разкази, фейлетони, битови зарисовки и сценки, очерци, ситнежи) и свидетелствува за необикновено щедрия му, свеж и неизтощим талант. През последните две години от своя живот поетът написва и няколко великолепни лирични импресии („Смело, товарищи!“, „Зидари“, „Босоногите деца“). И в тях главната мисъл е революцията, бодростта и готовността на пролетариата за борба, вярата в победата над стария свят.

5,8 Приказка за стълбата

„Приказка за стълбата“ е написана през м. май 1923 г., когато след тежкото му заболяване родителите наемат на Христо Смирненски стая в Горна баня, та да възстанови здравето си. По спомени на негови близки и приятели повод за замисъла на „Приказка за стълбата“ са били преките впечатления на поета от самозабравил се член на партията. Както винаги, от единичния, но характерен случай Смирненски се извисява до художественото обобщение с трайно значение.

„… идеята за «Приказка за стълбата» — едно голямо предчувствие и предупреждение за опасността от ренегатството, за неусетното откъсване от собствената социална среда.

… Изкачването на социалната стълбица е едно възходящо падение.

… Смирненски е схванал тънко вътрешната логика на подобно превъплъщение. Ренегатството не е елементарно явление, то търси винаги своите психологически мотивировки, своите идейни оправдания… Ренегатът обикновено предпочита да се самозалъгва, да се успокоява и оправдава, за да постави измяната в приемлива светлина пред самия себе си.

… «Приказка за стълбата» излезе само няколко дни преди 9 юни, сякаш да напомни колко неподозирани опасности и угрози дебнат борците, как господарите разполагат с хиляди начини да откъснат отделни революционери от родната им среда.“

Минко Николов

5,6 Как ще си умра млад и зелен

Йордан Бадев — буржоазен литературен критик с фашистки възгледи; „Слово“ — реакционен фашистки вестник, неофициален орган на Народния сговор.

Фейлетонът е написан по време на тежкото боледуване и е публикуван след смъртта на поета.

Своето жизнерадостно хумористично чувство и начин на възприемане Смирненски съхранява дори по време на своето боледуване. Със себе си и със своите неволи могат да се шегуват само хора, изключително силни духом. Върху общия добродушно-хумористичен фон толкова по-разтърсващо звучи финалната фраза — „Нека другарите ми отмъстят, ако загина млад и зелен“ — искрен възглас на страдащата и горда душа.

5 Куртова поляна

През лятото на 1922 г., когато е в с. Радуил, поетът заедно с приятели прави няколко екскурзии. Едната (някъде към 17 август) из Родопите, до Куртова поляна. Като знаем бързината, с която Смирненски е реагирал на непосредствените впечатления, можем да бъдем сигурни, че фейлетонът е бил написан в един от следващите дни. По неизяснени засега причини „Куртова поляна“ вижда бял свят доста по-късно, чак след смъртта на поета.

Няма съмнение, че най-зрелите си прозаически творби Смирненски е създал от лятото на 1922 г. нататък. Те са излети с великолепна артистична свобода на изказа, с една независимост от спецификата на отделните жанрове. Ако „Смело, товарищи!“ е лирическа импресия, то „Босоногите деца“ са по-скоро сплав на лирическата импресия с очерка, а „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“ обединяват жанровите особености на пътеписа, очерка, битовата зарисовка и фейлетона. Преждевременната смърт прекъсва идейно-художественото възмогване на големия творец Христо Смирненски, който, ако беше живял по-дълго, щеше да остави още много ярки произведения в нашата социалистическо-реалистична литература. Георги Караславов пише: „Четирите тома на Смирненски са само едно прощъпулкване на изумителен талант — ако беше живял още няколко десетилетия, той би оставил десетки томове образци от всички видове и родове художествена литература“.

Бележки

[1] Вж. Борис Малешевски, „Последното стихотворение на Смирненски“. „Наша родина“, 1984, кн.1.


Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издание: осмо

Издател: Издателство „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: сборник

Печатница: ДП „Балкан“ — София

Излязла от печат: 30.I.1989

Редактор: Симеон Правчанов; Цветана Джагарова

Художествен редактор: Петър Тончев

Технически редактор: Веселина Недялкова

Коректор: Паунка Камбурова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10287