Христо Смирненски
Проза и поезия

— Аз съм странник безприютен,

аз съм бледен пилигрим,

моят замък е порутен

и блуждая аз залутан

в облаци, мъгли и дим.

 

Вред край мене е пустиня,

вред покруса и тъга!…

Бледолика монахиньо,

прибери в свещена скиня

изнурената снага.

 

Разтвори сърдечни двери,

приюти ме, приюти;

може в тебе да намеря

своята умряла вера,

свойте пръснати мечти!…

 

— Ще отворя аз вратите,

чувам скръбний ви романс,

но познавайки певците,

искам да ми заплатите

наема си във аванс.

«Българан», 10 юли 1919