Том Кланси
Буферна зона (37)

36.
Великата хималайска верига
Четвъртък, 16:42

В 16:31 ч. съгледвачът на майор Дев Пюри, ефрейтор Сиваги Сайгал, забеляза нещо, което го притесни. Той веднага докладва на майор Пюри. Офицерът силно се разтревожи от чутото.

Преди да тръгнат, от кабинета на министъра на отбраната Джон Кабир го бяха уверили, че всички разузнавателни полети в региона са преустановени. Нито Кабир, нито Пюри желаеха независими свидетели или фотографски сведения за онова, което очакваха да се случи в планините, а именно залавянето и екзекуцията на пакистанските терористи и тяхната заложница от Каргил.

Ниското прелитане на самолета АН-12 на „Хималайските орли“ беше не само неочаквано, но и безпрецедентно. Самолетът се намираше на повече от дванадесет мили извън сигурните летателни коридори, защитавани от индийската артилерия. Съгледвачът продължи да наблюдава машината, а майор Пюри използва полевия телефон, за да осъществи радиовръзка с кабинета на министър Кабир. Майорът попита първия заместник на министъра какво търсеше там въпросният самолет. Нито Кабир, нито помощниците му имаха някаква представа. Самият министър взе слушалката. Той изрази подозренията си, че ниският полет се дължи на независима акция на военновъздушните сили, целяща да установи местонахождението на пакистанската група и да помогне в залавянето й. Той обаче не можеше да си обясни защо подобна мисия би била предприемана със самолет. Кабир нареди на Пюри да държи линията отворена, докато той провери летателния график на машината.

Докато чакаше, Пюри си мислеше, че провеждането на този разузнавателен полет ще усложни нещата. Дори и ако групата бъде забелязана, неговият отряд ще се добере до нея първи. Пюри и хората му ще обяснят как терористите са се съпротивлявали на задържането и как е трябвало да бъдат неутрализирани. Никой нямаше да оспори разказа им.

Кабир се върна на телефона след по-малко от минута. Министърът никак не беше доволен. Самолетът Ан-12 беше пътувал до Анкара и по разписание трябваше да лети директно за Чушул. Очевидно беше отклонен. Освен това списъкът с оборудването беше променен, за да включи и парашутна екипировка.

Няколко секунди по-късно Пюри разбра защо.

— Парашутисти! — възкликна той.

— Къде? — настойчиво попита Кабир.

— На около една миля разстояние — провикна се съгледвачът. — Използват парашути на „Хималайските орли“ — каза той, когато куполите започнаха да се отварят. — Но не носят униформи.

Пюри докладва получената информация на Кабир.

— „Орлите“ трябва да са забелязали групата — каза министърът.

— Възможно е — отвърна Пюри. — Но скачачите не носят планинските униформи на „Орлите“.

— Значи са взели някакъв външен екип в Анкара — отбеляза Кабир. — Възможно е да сме компрометирани.

— Какво ще правим? — попита Пюри.

— Ще защитим мисията — отвърна Кабир.

— Разбрано — потвърди Пюри.

Майорът приключи разговора и нареди на отрядните си командири да придвижат персонала си напред. Всички трябваше да се съберат около зоната на кацане на парашутистите. Заповедите на Пюри бяха недвусмислени и категорични.

Войските трябваше да стрелят без второ нареждане.