Дейвид Гемел, Стела Гемел
Гибелта на царете (11)

IX
Пътуването на „Кървавия ястреб“

На половин ден плаване на изток, в един защитен залив на остров Наксос, моряците на „Кървавия ястреб“ и екипажите на четири други галери бяха насядали в кръг около легендарния разказвач Одисей. Гласът му ехтеше над тях и изплиташе история за богове и хора, и за кораб, хванат от велика буря, полетял високо в небето и закотвен за сребърния диск на луната. Публиката надаваше радостни възгласи, докато набитият крал украсяваше историята си с нимфи и дриади.

Седнал малко встрани от кръга, войнът Ахил слушаше внимателно. Той обичаше историите на Одисей, особено онези, в които смъртните се опълчваха на боговете и печелеха. Но най-вече обичаше образите в тях, другари, седнали заедно като братя, които се грижат един за друг и умират един за друг.

— Как слязохте от небето? — извика един мъж от тълпата.

Одисей се засмя.

— Свалихме платното, прерязахме го на две и го завързахме за греблата. После ги използвахме като криле и отлетяхме. Изморителна работа, казвам ви, да размахваш тия крила.

— Последния път като разправяше тая история, каза, че си извикал Татко Зевс и той е пратил петдесет орела да ви свалят — извика един моряк.

— Онова беше друга история — изтътна гласът на Одисей. — И тогава не ми се хабеше платното. А сега, ако някой от вас, нещастници, ме прекъсне отново, ще го напоя в масло и ще го погълна целия.

Ахил се усмихна. Нямаше друг като Одисей. Той погледна стария цар с привързаност. Беше облечен в избеляла червена туника и с богато украсен златен колан, който се опъваше около големия му корем. Брадата му сега бе повече сребърна, отколкото червена, а косите му оредяваха. И все пак излъчваше мощ, която беше безсмъртна.

Запознаха се за пръв път преди много години, когато Ахил бе още дете, в двореца на баща му в Тесалия. Тогава той се промъкна от спалнята си и се скри заедно със сестра си Калиопа на широкия балкон над мегарона на Пелей, за да слушат ококорени историите на бащиния си гост.

Мислите за сестра му носеха тъга и усещане за загуба и той си спомни първия си истински разговор с Одисей, след падането на тракийския град Калирос. Грозния цар доведе флота снабдителни кораби по реката, а после остана, за да забавлява войските. Ахил го покани на вечеря в завладения дворец.

Одисей бе изморен след представлението си и срещата им бе скована. По някое време стана дума за Калиопа. Очите на Одисей станаха сурови.

— Чудесно и смело момиче — каза той. — Много я харесвах.

— Тя предаде дома на Пелей — отвърна Ахил.

За миг старият цар не каза нищо. Разклати чашата си с вино, а после я пресуши.

— Нека говорим за други работи, Ахил, защото нямам навика да обиждам хора на собствените им угощения.

Отговорът изненада младия войн.

— Не знаех, че казвам нещо, което може да породи обида. Това беше просто факт.

— Не, момко, ти просто повтаряш една огромна лъжа. Не вярвам, че Калиопа е била способна на предателство повече, отколкото си ти. Тя напусна Тера, защото една стара гадателка й каза, че неин приятел ще бъде в ужасна опасност. Момичето само преживя големи опасности, за да спаси този приятел. И загуби живота си, докато го правеше.

— Нямах това предвид — каза Ахил. — Тя предаде баща ми.

— А сега вече наистина трябва да спрем да говорим за нея — каза Одисеи и стана от масата. — Защото иначе ще стигнем до размяна на удари. А аз съм твърде стар и дебел, за да се бия с млад войн като теб. Благодаря ти за вечерята.

Ахил стана, за да стисне ръката на възрастния мъж.

— Нека не се разделяме с лоши чувства — каза той. — Като дете обожавах историите ти. Те ме вдъхновяваха. Подтикнаха ме да стана герой. През целия си живот съм се опитвал да бъда достоен за тази мечта.

Изражението на Одисей се смекчи.

— В живота има и други неща, освен героизма, Ахил. Има обич и приятелство, и смях. Струва ми се, че ти не си имал твърде много досег с тях.

Това го засрами.

— Познавам ги — отвърна в опит да се защити. — Като малки, двамата с Калиопа бяхме много близки и никой не може да има по-добър приятел от моя щитоносец Патрокъл. Познавам го от детинство.

— Нека пийнем малко вино — каза Одисей и отново седна. — И да поговорим за злините по света и как да използваме дарбите си, за да ги поправим.

Двамата разговаряха почти цялата нощ. Когато пресушаваха петата кана с вино, а перлената светлина на зората се появяваше на изток, Ахил призна, че никога досега не е изпитвал такова удоволствие от разговор.

Одисей се засмя.

— Виждаш ли, момко, ние не сме противници — обясни той. — Аз съм твърде стар, за да съм ти съперник. А ти нямаш приятели именно заради това. Ти си Ахил и се състезаваш за всичко. Повечето млади мъже или са възхитени от теб, или се боят. Само Патрокъл не е толкова възхитен, защото сте израснали заедно и той знае както силните ти страни, така и слабостите ти.

Одисей помисли малко и продължи:

— Чувал съм баща ти да говори за детството ти. Тогава е било същото. Разправял е за победите ти в надпреварите, в борбата, в хвърлянето на копия и съревнованията с меча. Смазвал си всички други и никога не си губил. Лесно е да се възхищаваш на човек, който винаги те побеждава. Рядкост е обаче да го харесваш.

— Но всички харесват Хектор — възрази Ахил.

— Е, тук ме хвана. Когато пристигнах тази вечер, двама войници ме отведоха при теб. Кои бяха те?

— Не забелязах.

— А Хектор щеше. Освен това, ако го бях питал, щеше да ми каже имената на жените и децата им.

— Хитро от негова страна.

— Така е, но той не го прави, защото е хитро. Прави го, защото го е грижа. И затова всички го обичат.

— По гласа ти долавям, че и ти го харесваш.

— Да, така е. Истинска трагедия е да съм негов враг. Но това не е по мой избор.

— Струва ми се, че преценката ти за мъжете е добра, Одисей.

— Както и за жените, което, ако не сме внимателни, ще ни върне на темата за сестра ти. Така че сега, когато слънцето изгрява, мисля да си потърся легло.

— Ще ми отговориш ли на един въпрос преди това?

— Зависи от въпроса.

— Защо не харесваш баща ми?

— Не искам да тръгвам по този път, Ахил. Никой не трябва да застава между баща и син. Ти си чудесен млад мъж и имаш остър ум. Така че ще ти дам един съвет. Вярвай на инстинктите си и съди по това, което ти диктува сърцето. То никога няма да те предаде, Ахил.

 

 

Докато месеците война се точеха, Ахил си спомняше този съвет много пъти, особено при срещи с баща си. Като дете, той бе виждал в Пелей велик цар, могъщ и смел и не му се искаше да губи този образ. И все пак, осъзнаваше отново и отново, че се опитва да търси извинения за поведението му — за дребнавостта му, за жестокостта и най-лошото — за навика му да обвинява други за собствените си грешки. После започна ревността. Докато преди Пелей изразяваше единствено гордост от постиженията на сина си, сега той започна да го обвинява, че му „краде славата“. Всеки успех на Ахил в битка беше принизяван и омаловажаван.

Накрая, когато превзеха Тракия, а Хектор и оцелелите му войници избягаха към източните брегове, Пелей отне командването на Ахил и го прати с Одисей на Наксос, за да изтъргуват от цар Гаделос провизии зърно и месо.

— Искаш да бъда търговец? — попита той невярващо.

— Ще правиш каквото ти наредя. Агамемнон се нуждае от храна за армията. Гаделос може да се почувства поласкан, че един велик герой е част от делегацията.

— А кой ще поведе атаката срещу Хектор? Той не е обикновен военачалник. Дори самото му присъствие струва повече от сто войника.

Пелей почервеня.

— Аз ще водя атаката. Пелей, царят на Тесалия, ще порази троянеца!

Ядосан и без да се замисля, Ахил отвърна бързо:

— Досега не беше показвал кой знае какъв апетит за битки, татко.

Царят го зашлеви.

— И двете ми деца ли ми е писано да ме предадат?

Шокиран от удара, Ахил най-сетне даде глас на онова, което сърцето му чувстваше.

— Аз обичах Калиопа и не вярвам някога да е предала когото и да е.

— Куче такова!

Ръката на Пелей отново полетя, но този път синът му го хвана за дебелата китка.

— Никога повече не се опитвай да ме удряш — каза той със студен глас.

Тогава видя страха в очите на баща си и последните останки от детското възхищение изчезнаха като мъгла на слънце. Пелей облиза нервно устни и се насили да се усмихне.

— Съжалявам, синко. Напрежението от войната… Знаеш, че те ценя повече от всеки друг. Гордостта ми от теб няма граници. Но позволи и на мен малко гордост — примоли се той. — Аз ще заловя Хектор и ще донеса победа. Ти трябва да идеш в Наксос, иначе мъжете ще кажат, че победата над троянеца е твое дело. Направи го за мен!

Натъжен и отвратен от мазния му тон, Ахил отстъпи.

— Ще следвам желанията ти, татко. Добре ще е да се махна от тук за известно време, а и харесвам историите на Одисей.

— Той е дебел лъжец, безполезен и суетен. Не слушай лъжите му, момче.

Ахил не обърна внимание на коментара.

— И помни, татко, че Хектор няма равен. Когато го приклещиш, боят ще е до смърт. Не може да има отдръпване или отстъпление. Той е лъв. Хванеш ли го за опашката, само един от двама ви ще си тръгне жив.

Ахил напусна двореца на следващия ден и отпътува с „Кървавия ястреб“ — тясната бойна галера, управлявана от ветераните на Итака, служили на Одисей в продължение на много години. Младият войн се опита да се държи приятелски с тях, но както винаги те му се възхищаваха, държаха се почтително, ала на разстояние.

Дните в морето, прекарани в насилствено бездействие, в началото го напрягаха и отегчаваха, но той малко по малко се отпусна и започна да вижда защо Великата зеленина толкова запленява моряците. Обширното вечно море освобождаваше ума от дребнавите мисли и суетни амбиции.

Сега, докато седеше на плажа на Наксос и слушаше Одисей, той осъзна, че няма особено желание да се връща в Тракия или дори да продължава войната с Троя. Част от него искаше просто да бъде моряк — гребец, странстващ из моретата.

Одисей завърши историята си сред бурни аплодисменти, а после слушателите се развикаха за още.

— Твърде стар и изморен съм, за да продължа — отвърна Грозния цар и ги остави, за да отиде до един готварски огън.

Ахил забеляза, че неколцина войници го приближават. По време на разговора Одисей се вцепени като статуя и младият войн се зачуди какво ли му казват. Още хора от екипажа се струпаха наоколо. Ахил видя, че Одисей го поглежда за миг. Очевидно новините бяха важни. Помисли си дали да не иде при другите, но в този момент царят ги остави и сам тръгна към него. Ахил стана, за да го поздрави.

Одисей изглеждаше шокиран. Лицето му бе посивяло и но него бе избила пот. Той погледна Ахил в очите и въздъхна.

— Пристигнаха вести за битката на баща ти с Хектор — каза накрая.

По изражението му младежът разбра, че новините не са добри.

— Мъртъв ли е?

— Да. Съжалявам, момко. Хектор го е унищожил заедно с армията му на място, наречено Карпеа.

Одисей се умълча. Ахил извърна поглед, загледан над нощното море.

— Боях се от това — каза той тихо. — Опитах се да го предупредя. Но той беше жаден за слава. Достойно ли е умрял?

Одисей сви рамене.

— Не чух всички подробности, но ти трябва да се връщаш. Цар Гаделос още е неутрален. Утре ще видим дали не може да задели една галера да те отведе на север.

— Ти няма ли да дойдеш с мен?

Одисей поклати глава.

— Има още новини, Ахил. Трябва незабавно да се върна на Итака.

Младежът се вгледа в пепелявото лице на стария цар и разбра, че не смъртта на Пелей го е потресла така. Одисей изглеждаше състарен с десет години.

— Какво е станало, приятелю?

— Пиратска флотилия с неколкостотин войни е нападнала острова. Хванали са моята Пенелопа.

За миг Ахил не каза нищо. Войнският му ум обмисляше проблема.

— Ти разполагаш само с четиридесет мъже — каза накрая. — Трябва да поискаме помощ от критянските галери или да намерим войни на континента.

Одисей поклати глава.

— Критяните имат заповеди да патрулират морето около Наксос. Само пряка заповед от цар Идоменей може да промени това. А той е далече, сражава се край малката Тива.

— Значи ще се изправиш срещу тях само с един кораб?

Очите на Одисей запламтяха.

— Пенелопа е любовта на сърцето ми и светлината на живота ми. Ще отплавам на зазоряване.

— Тогава ще дойда с теб, приятелю.

Старецът бе трогнат. Той се пресегна и положи длан на рамото на Ахил.

— Благодаря ти за това, момко. Наистина. Но сега ти си цар и мястото ти е у дома, а не да водиш битките на друг човек.

— Не, Одисей, грешиш. Станах мъж, преди да стана цар, а никой истински мъж не си тръгва, когато приятелят му е в нужда. Така че стига спорове. Идвам с теб.

Грозния цар въздъхна.

— Не мога да кажа, че не съм облекчен. Добре тогава. Отплаваме утре сутрин. Трябва да намеря един човек, който може да ни помогне?

— Войн с голяма армия?

— Не — отвърна Одисей. — Стар пират на име Секундос.