Ръсел Къркпатрик
В земята пламък се крие (4)

Глава 2
Зад Желязната врата

— В града сте повече от месец, а още не знаете как стоят нещата? — запита с престорена изненада слаболикият мъж. — Как очаквате да получите аудиенция със Съвета, без да демонстрирате готовност за спонсорство с определена сума? Огледайте се! Нима, смятате, че поддържаме такава огромна сграда и съответстващия й персонал без помощта на просителите?

Четиримата кимнаха механично, бяха чували вариации на тази реплика от безброй служители.

— Несъмнено сте видели тълпите от хора, чакащи в Коридора на просителите. Някои от тях са платили големи суми, за да бъдат изложени случаите им пред Съвета. Нима искате да ви поставя преди тях? Това няма да е редно, не е ли така?

— Но както вече обясних на вашия помощник, ние не сме просто поредната група, която иска да измоли услуга от Съвета — търпеливо каза Манум. — Имаме жизненоважна информация относно заплаха, надвиснала над цяла Фалта.

— Каза ми — дойде обиграният отговор. — Но не можете да очаквате да повярвам, без да сте ми казали каква е въпросната заплаха. Може изобщо да не съществува такава, а вие просто да сте група побъркани, дошли в града да всяват смут и дестабилизират градската икономика. А може и просто да сте си измислили всичко, за да си осигурите достъп. Бъдете разумни! Самите вие може да се окажете заплахата!

Той им се подсмихна, доволен от находчивостта си.

— Слушайте, бихме ви платили, но парите ни свършиха. Със сигурност се случва някой обикновен човек да стигне до Съвета по обичайния път, с безкористна нужда? — въпреки заричането да обуздава сприхавостта си, Кърр усети гняв да бълбука под думите му.

— Безкористна нужда? Много от чакащите имат точно такива. Например братът на един молител се възползвал от липсата на завещание и след бащината смърт заграбил всичко. Ако ощетеният скоро не получи аудиенция, цялото му семейство ще бъде принудено да проси. Това безкористно ли е според вас?

— Ако ние не бъдем изслушани, ще му се наложи да моли за живота си! — промърмори под нос Фарр.

— Много добре! — процеди Кърр, осъзнавайки, че губи битката със самоконтрола си. — Да не искате да ни кажете, че сме стигнали чак дотук, а вие отказвате да ни пропуснете до следващия служител?

— Следващ служител? — слаболикият изглеждаше ужасно обиден, макар преструвката му да не включи и очите, останали все така безразлични. — Ще ви напомня, че съм секретар в Отдела по просители към Съвета на Фалта. В това си качество мога да препоръчам директно на Съвета всеки, когото избера. А във вашия случай избирам да не го сторя. Приятен ден!

Отвори се врата в малката ниша, където бяха застанали, за да пропусне надничаща глава.

— Фуроман! Не може ли по-тихо! Имам страшно много работа.

— Простете, Аркос, но тези просители са необичайно настоятелни и груби.

— Аркос? — прошепна Манум. — Тази титла е запазена само за представителите на Съвета!

Кърр моментално се възползва от възможността.

— Благодаря ви, Фуроман, за възможността да видим великия Аркос. Ще отнеме само няколко минути.

Той поведе останалите трима покрай смаяния секретар и през вратата, преди Фуроман да е успял да реагира. Объркан, Аркосът затвори след тях.

— Много умно! — със силен акцент призна тъмнокожият, чернокос мъж на средна възраст. Трябва да беше южняк, от някоя от горещите страни. — Необичайно настойчиви просяци? — запита той с въпросително изражение. — И какво искат тези необичайно настойчиви просяци от Съвета на Фалта?

Отвъд вратата Фуроман викаше яростно, ядосан как го бяха измамили.

— Изглежда нашата хитрина не спомогна за тишината — усмихна се широко Манум.

Фарр не можеше да откъсне очи от странната фигура на Аркоса. Никога не бе виждал човек с такива тъмни черти, в пълен контраст с русокосите фирейнци. Бе срещал лозиани, които приличат повече на истински фалтанци от този мъж.

Кърр пристъпи напред.

— С кого имаме удоволствието да се срещнем?

— Разбира се, трябва да се представя. Сараскар, Аркос от Сариста, саристански посланик в Съвета на Фалта! — протегна ръка.

— Кърр, фермер от Лулеа, селище в Северните покрайнини на Фирейнс! — каза старецът, поемайки протегнатата ръка с гордо отметнати рамене. — Това е Манум, Търговец от същото село, Фарр от Мьолкбридж, на седмица път от Лулеа, Перду, родом също от Мьолкбридж, впоследствие фенни от Мирвидда. Радваме се, че ни отделихте от времето си! — завърши той с приветлива ирония.

— Обикновено не виждам просяци, преди да застанат пред Съвета — дойде отговорът. — Но ето ви и вас! Седнете.

Компанията придърпа столове от стената и се настани. Последната седмица бе изпълнена с чакане по коридори и стоене пред врати.

— Значи прословутите фирейнчани най-сетне ми паднаха! — рече Сараскар, сключил ръце под брадичката си, а кръвта на четиримата внезапно се вледени. — Да видим, каква беше историята им? Почти предизвикали международен инцидент, като прекосили Дългия мост без нужните документи, преследвани от северни варвари, които със сигурност не притежавали пропуски. Въпросните фирейнчани били допуснати в града от свой сънародник, промъкнал се в Инструър без разрешение, заедно със съучастник, за когото не се знае много, освен че е много добър арфист, за което самият аз мога да потвърдя, тъй като съм го слушал няколко пъти. Историята вярна ли е дотук?

— Увивен и възхитен съм от информираността ви! — рече Кърр, по лицето му беше изписана изненада. Опитите им за дискретност бяха претърпели пълен провал!

— Само повтарям историята, която се носи из червивите проходи на тази проядена от червеи сграда! — тъмнокожият посланик от Сариста ги изгледа през проницателни и пресметливи очи, докато те се опитваха да попречат на опасенията си да проличат. — Е, какъв е случаят ви? — запита Аркосът, тонът му не издаваше нищо.

Възрастният фермер погледна към Манум, който кимна.

— Ще обясня какво искаме, сетне ще изтъкна причините ни — отвърна Кърр, после си пое дълбок дъх. Това може да е единственият ни шанс, помисли си той. Не бива да се разгневявам. Ако само Хал и Фемандерак бяха тук.

— Дойдохме в Инструър да подирим аудиенция със Съвета, защото вярваме, че Фалта е заплашена от наближаваща брудуонска инвазия.

Очите на Сараскар се разшириха леко, но това бе единствената му реакция.

— Смятаме, че Съветът на Фалта трябва незабавно да мобилизира войските на членуващите кралства, за да ликвидира тази заплаха или поне да я посрещне подготвен. Сериозността на убеждението ни е демонстрирана от дългото ни пътуване през северната зима до Инструър, както и от продължителната ни борба да бъдем изслушани от Съвета, дори и след като ресурсите ни се изчерпаха.

— Простете за думите ми — каза Аркосът с дълбокия си, плътен глас, — но ми се струва малко вероятно група фермери и занаятчии от най-западните и — как да го кажа — най-неразвитите фалтански страни да знаят за брудуонска заплаха, когато нито Сна Вацта, нито Пискасия, които граничат с Брудуо, не са казали нищо по въпроса, поне доколкото се простират знанията ми. Така че трябва да зная с какви доказателства разполагате. Ако ме убедите във валидността на твърденията си, ще се погрижа да бъдете незабавно изслушани от Съвета, подкрепяйки ви открито. Но ако доказателствата ви са нереални и недоказуеми, мога да ви уверя, че не само няма да напреднете повече, а и ще бъдете изведени от Инструър, за да се предотврати пръскането на слухове. Някои биха рекли, че отговорността ми би приключила едва със смъртта ви. Разбирате ли?

Четиримата кимнаха. Всеки от тях знаеше, че игрите бяха приключили, носената от тях история щеше да бъде подложена на изпитание, от което зависеше живота им.

— Справедливо — отвърна Кърр — и благоразумно. Благодаря ви, че ни изслушвате.

Отново погледна към Манум, който кимна с едва забележимо движение на главата.

Фермерът вдиша дълбоко и обърса длани в плаща си.

— Преди две години Манум получи заповед от краля на Фирейнс да отпътува за Брудуо като Търговец, за да разследва слухове за мобилизиране на брудуонска армия. Не сме сигурни откъде са произлезли, макар да подозираме самия двор, където според подозренията ни има брудуонски привърженици. Би могло някой да е дочул таен разговор или царедворец да е отказал подкупа на предател. Каквато и да е била причината, кралят бе притеснен, така че изпрати Манум — синът на най-известния фирейнски Търговец, да разследва.

Погледна към Манум, който продължи:

— Без проблеми влязох в Брудуо и скоро забелязах, че в обширната земя е настъпила рязка промяна. Разследвах по-задълбочено и се убедих, че брудуонски мъже биват набирани за армия, но не можах да определя целта й. Тогава бях заловен и отведен в Андратан.

Брадичката на Сараскар се скова.

— Там бях разпитан, както се изразяват те, сетне, обречен да умра, ми бяха разказани подробностите на обширен и сложен план за завладяването на Фалта. С неочаквана помощ успях да избягам, отнасяйки със себе си това знание обратно до Фалта. Ала бях последван от четирима от най-силните им воини, Повелителите на страха, чиято задача бе да ме заловят и узнаят какво съм научил. Най-вероятно са били изпратени от някой водител, който не е свързан с Андратан, защото Господарят на Андратан вече бе научил всичко, което знаех.

Воините ме настигнаха точно когато се бях прибрал у дома в Лулеа, пленявайки мен и жена ми. Но бях съумял да разкажа на синовете си историята, така че те организирали отряд от фермери и занаятчии, както правилно се изразихте, за да ни спасят от брудуонците и да предупредят фалтанци за предстоящото нападение.

Кърр отново пое разказа:

— Група от нас последва брудуонците по Западния път, сдобивайки се междувременно с помощта на Фарр и Перду. На запад от Виндстроп Хаус, град в пустата северно от Трейка, устроихме засада на враговете и освободихме пленниците им. Също така успяхме да заловим един от брудуонците и го доведохме в Инструър като потвърждение за истинността на историята ни.

За съжаление група мародерстващи уайдузи отвлече един от синовете на Манум, отвеждайки го на юг в крепост. С помощта на местните горяни Манум ги проследи и помогна за освобождаването на сина си. Били преследвани от уайдузите, които впоследствие тръгнаха и подир нашата Компания чак до портите на Инструър, откъдето вече историята ви е позната.

Четиримата наблюдаваха съветника много внимателно, но изражението на саристанския посланик не издаваше нищо.

— Можем да приложим две доказателства към историята си — рече Манум, запълвайки тишината. — Първо, брудуонският воин, понастоящем държан на тайно място в града, когото ще представим пред Съвета. Присъствието му със сигурност ще потвърди историята ни и предупреди съвета, че наистина нещо се готви. Доколкото се простират знанията ми, никой от Повелителите на страха не е пристъпвал във Фалта от края на брудуонската окупация преди хиляда години.

Второто доказателство е информацията, която нося в главата си. Дирейки да узнае какво съм научил, инквизиторът от Андратан ми описа с пълни подробности плановете за инфилтриране на най-висшите фалтански ръководни постове. Мога да ви кажа кои крале са предатели и дори имената на членовете на Съвета, които се канят да предадат Фалта. Разкривам ви това, защото вашето име, Сараскар, не е сред тях. — Манум се усмихна слабо. — Твърде дълго време носих тези ужасни тайни, трябва да предам информацията на някой доверен, който разполага с нужния авторитет. Както виждате, зная неща, които могат да разрушат фалтанската политика и да докарат смъртта на мнозина, ако с информацията бъде злоупотребено. Животът ми, както и този на мнозина други, стои във вашите ръце.

Аркосът от Сариста се опита да остане безстрастен, но сключените му ръце потръпваха, кокалчетата му бяха побелели.

— Правилното дело е било да докладвате на фирейнския крал или по-скоро на неговия регент, според сегашната ситуация. Ако той е откажел да ви приеме, трябвало е да се обърнете към фирейнския посланик. Опитахте ли? — гласът му беше необичайно тих.

— Не — предпазливо отвърна Манум. — Както казах, Аркосе, зная имената на онези, предали Фалта. Сам можете да си извлечете заключенията.

— И нямаше да говорите с мен, ако името ми беше сред онези, споменати на Андратан?

— Не.

— Убеден ли си, че тези имена са точни? — запита Сараскар. — Не е ли възможно да са били завербувани и други предатели?

— Възможно е — рече Манум със съмнение в гласа. — Инквизиторът ми изглеждаше уверен в тази информация. Останах с впечатлението, че той е умът зад цялата операция.

— Самият Рушител? — Сараскар изглеждаше скептичен. Търговецът сви рамене.

— Животът ви наистина е в ръцете ми — съгласи се посланикът, изправяйки се внезапно и заключвайки вратата с ключ, който висеше на верига около кръста му. — Може би е било глупаво от ваша страна да ми разкривате всичко това. Знаете ли какъв е инструърският метод за разрешаване на подобни ситуации?

Четиримата поклатиха глави.

— Щяха да ви пратят в най-дълбоката тъмница, където да ви запознаят с редица сложни инструменти, проектирани да допринесат за словоохотливостта ви. Жестоко, но много ефективно, казват. След като веднъж получат информацията ви, не би имало причина да ви оставят живи. Дори напротив, биха имали много причини да искат смъртта ви. Разбирате ли ме?

Четири глави кимнаха.

— За ваш късмет не съм от Инструър и ненавиждам тези методи, недостойни за потомците на Първородните. И отново за ваш късмет съм от малцината, на които можете да разкриете историята си, без това да означава преждевременната ви гибел. Но не се заблуждавайте — в този град сте в много по-голяма опасност, отколкото по време на безспорно рискованото си пътуване дотук. — Той се замисли за момент. — Склонен съм да приема историята ви на сериозно, макар и не изцяло на доверие, защото тя потвърждава редица неща, които самият аз подозирам от известно време, но не исках да повярвам.

— Ако ми дадете имената на предателите в Съвета, ще ви осигуря аудиенция, така че да ги обвините в лице — продължи посланикът. — Разбирате, че самият аз не съм в състояние да предприема нищо срещу тях. Пълномощията ми в Инструър са стриктно определени, разполагам само с неколцина телохранители. Обещавам да не разкривам тайната ви никому. Но трябва да знаете, че опасността е голяма, защото без значение дали историята ви е истина или не, обвинените от вас ще търсят начин да ви убият. Знаейки това, все още ли желаете да продължите? Или бихте предпочели да напуснете Инструър сега, докато още можете, оставяйки мен да разследвам историята?

Манум се обърна към останалите:

— Можем ли да рискуваме?

— Не можем да се отметнем — отговори Перду. — Ако откажем, той може да ни предаде.

— И какъв по-добър шанс от това ще ни се отвори? — каза Фарр.

— Трябва да рискуваме всичко или да избягаме бързо от града.

— Вероятно ще ни се наложи да сторим това така или иначе — рече Кърр. — Аркосът е прав. Ако обвиним членове на Съвета, те ще искат да ни убият, без значение дали Съветът ни повярва или не.

Манум се изправи.

— Ще ви кажа имената — рече той. — Ще говорим пред Съвета.

* * *

Вратата се затвори след четиримата северняци, оставяйки Сараскар, Аркос от Сариста, насаме с мислите му, а те бяха тревожно мрачни. Малките неща, които се бе опитвал да загърби — групичките по коридорите, неохотата на градската стража да изпълнява заповедите му, въздигането на Аркос от Немохайм, внезапното забогатяване на някои от колегите му — сега се изясняваха в лицето на предателството. А само след ден предателите щяха да бъдат разкрити, защото утре предстоеше събрание на Съвета. Той щеше да осигури на северняците възможност да разкажат историята си.

Но дали това нямаше само да ускори брудуонските планове? Със сигурност заблуда на такова равнище би трябвало да бъде внимателно планирана, за да остане тъй незабележима. И в такъв случай заговорниците не биха ли имали план в случай на преждевременно разкритие? Нямаше ли да се разправят жестоко с онези, които повдигаха обвинение?

Страхуваше се, нямаше никакво съмнение относно това. Може би ако се намираше в Инструър сам… ала Сариста беше на повече от хиляда мили южно от града, съпругата му и двете му скъпи момичета не бяха пожелали да се отделят от него, настоявайки да го придружат в известния фалтански град. И сега те споделяха опасността, на която бе изложен Сараскар.

Щеше ли да има достатъчно време да ги отпрати? Въздъхна, убеден в противното. Трябваше да бъде изискано разрешение за подписани документи, да им бъдат зачислени стражи… всичко това щеше да отнеме време. Дали не можеше да забави северняците, докато семейството му не напусне Инструър?

Тогава си помисли за демонстрираната от тези селяни храброст и изпита срам. Засрамен — и разгневен, изпитвайки гняв към предполагаемите си приятели и колеги от Съвета за извършеното предателство към него, към сънародниците, към всичко онова, което почиташе. Нямаше да избяга. Аркосът на Сариста щеше да изиграе роля в отбраната на Фалта — и трябваше да я изиграе сега.

* * *

Същата нощ Фоилзиното мазе стана сцена на разгорещени дискусии. След седмици напрегнатост и разочарования, Съветът на Фалта щеше да ги приеме утре. Сараскар изрично бе поискал присъствието на всички членове на Компанията, така че им се наложи да поискат свободен ден от работодателите си. Сараскар от Сариста се прояви като важен съюзник, обещавайки да ги подкрепи пред Съвета. Много добре разбираха в каква опасност го поставя това.

— Трябва да приемем фактите — трезво каза Манум. — Ако нещата тръгнат зле и не ни повярват — или още по-лошо, ако ни повярват, но точно заради това отсъдят против, изправени сме пред голяма опасност, може би смъртна. Сараскар ни предупреди.

Фарр се приведе напред.

— Трябва да поемем риска. Уайра и Парлевааг го поеха, не трябва да се задоволяваме с по-малко.

— По един или друг начин утрешният ден слага край на приключението ни — изтъкна Кърр. — Така че трябва да се приготвим за дълго пътуване към дома. Имаме достатъчно пари за един кон, ако не и за два. Видях добри на пазара, ще поразпитам сутринта. Тази вечер искам да си приготвите багажа за бързо потегляне, ако ни се наложи.

— Какво ще правим с брудуонеца, след като приключим със Съвета? — запита Перду.

— Бихме могли да им го предадем — или инструърци да си правят с него каквото искат — отговори Кърр. — Не съм сигурен. Да караме по ред и да се съсредоточим върху предстоящия ден. Жизненоважно е да убедим Съвета.

В този момент по стълбите слезе Фемандерак, току-що завърнал се в квартирата. Моментално го заляха с новините, от които по някое време успя да разбере, че Компанията, благодарение на късмета и храбрия опортюнизъм на Кърр, е успяла да се сдобие с аудиенция пред Съвета. Той се присъедини към радостта им, сетне сподели своите добри новини.

— Може би сте забелязали, че за трета поредна вечер излизам — рече философът. — Открих безценно съкровище в Залата за знанието — хранилище, в което се пазят много ранни ръкописи за делата и поверията на Първородните. За разлика от преди година, когато не получих достъп, архиварят ми оказа голяма помощ, позволявайки ми да изучавам тези ценни записи, дори помагайки ми в разчитането на неясния им език. Очевидно сега няма ограничения за четенето им, макар архиварят да каза, че към тях малцина проявявали интерес.

— Чудя се защо — тихо каза Фарр.

— Как отбягваш вечерния час? — попита старият фермер с лек оттенък на подозрение в грубия му северен глас. Стройният философ се намръщи, но реши да не обръща внимание. Бъди търпелив с Кърр, бе го посъветвал Лийт. Той се доверява бавно, но е добър човек.

— Лесно — отвърна той. — Не зная защо не се бях сетил по-рано, когато исках достъп до Архивите. Просто заговорих архивиста, който изглеждаше склонен да общува с друг учен — нещо обичайно за тези като него. Малко е самомнителен и своеволен, но приятелството с него ми спечели едно от тези.

Той показа зелена плочка с големината на длан, върху която личеше печатът на Съвета на Фалта.

— Нощен пропуск! — възкликна Фоилзи едва ли не почтително.

— Имам приятели, които биха платили много за това.

— Съжалявам, мадам — отвърна Фемандерак, покланяйки се леко. — То принадлежи на архиваря — или по-точно на съпругата му. Ако изчезне, биха възникнали въпроси.

— Във всеки случай ще ни бъде от полза — каза Фарр.

— Щеше да ни бъде от полза — поправи го Кърр. — Забравяш, че вече не е нужно да прекосяваме противния път до Съвещателната зала — като се изключи още една последна разходка. Така че пропускът не ни е нужен. Но можеше да ни спести много време.

— Съжалявам — отвърна Фемандерак, като издълженото му лице леко почервеня. Сметна, че е най-добре да не казва как се бе сдобил с пропуска преди десет дни.

— Откри ли нещо интересно в Архивите? — възпитано запита Стела.

— Множество удивителни неща! — ентусиазирано отвърна философът. — Поезия, вероятно създадена от братята от рода на Уента, един от първите четири рода; пергаменти с търговската история на Инструър, простиращи се назад до сто години след основаването му; обширна монография за доброто и злото, която е много интересна и много други подобни неща лежат недокоснати в хранилището. Очевидно Залата на знанието някога е притежавала екип учени, които са преписвали и тълкували тези произведения, но напоследък учените биват заменени със стражи и най-древните ръкописи са започнали да се разлагат.

Кърр не каза нищо. Ала смръщването му говореше много.

Фемандерак погледна Компанията. Живели са с тази мисия в продължение на месеци, помисли си той, живеейки и умирайки за нея. Не мога да очаквам да проявяват интерес към крехки древни ръкописи, които с нищо няма да им помогнат. Дълбоко в себе си усещаше нещо да го зове към хранилището, нещо изискваше да бъде открито и прочетено. Как бих могъл да им кажа това? Как да им кажа, че търсеното от мен е по-важно дори от безопасността на сегашното поколение фалтанци?

— Не открих нищо, което бихте сметнали за важно — призна той. — Още не. Но ще го сторя.

 

 

Някъде след закуска силни ръце потропаха на вратата. Известно време остана без ответ, тъй като по-голямата част от членовете на Компанията бяха на пазара. Останалите (Перду, Стела, Манум и Кърр) очакваха Фоилзи да отвори. Дарите станаха по-силни и по-настоятелни.

— Ще видя кой е — най-сетне рече Стела, притиснала ръце от двете страни на главата си и отиде до вратата.

— Стела! — прогърмя дълбок глас. — Радвам се, че те намирам жива и здрава! А останалите от Компанията? Как са те?

— Хауфутът, това е хауфутът! — развълнувано викна Стела към къщата. — Влизай, влизай!

Тя изтича пред него, викайки:

— Имаме гост!

— Гости! — поправи я хауфутът, крачейки подире й. — Моят приятел отшелникът също е тук. Има ли нещо за хапване?

— Всички сме добре — отвърна на предното му питане Стела. — Аз се върнах от пазара с главоболие, но останалите работят там.

— Хубаво е да те видя отново здрав! — каза Кърр, стискайки протегнатата ръка на отшелника. — Сядайте! Има много да ви разправяме!

— Приятелю — рече хауфутът с усмивка, — знаеш, че бих искал да чуя историята, макар да предполагам, че зная една част. Но освен ако не си забравил, че колкото е по-голяма, толкова повече сила е нужна за изслушването й, съответно и закуската трябва да е подобаваща. Ще ми позволиш ли поне да вкуся от деликатесите на Инструър, преди да се строполя от глад?

Фоилзи се приближи до масата и Кърр я запозна с лулеанския кмет и отшелника.

— Няма да останеш разочарован от тази жена — отбеляза Кърр, когато закуската бе поднесена.

— Изглежда пристигнахме точно навреме! — отбеляза между хапките хауфутът.

— Да, аудиенцията е днес следобед — каза Манум. — Откъде знаеш? И как така ни намери, друже?

Кърр се изсмя.

— Освен ако не греша, нашият водител говори за закуската. Прав ли съм?

Хауфутът изглеждаше позасрамен.

— Три дни ви търсихме из града — рече той. — Беше все едно да търсиш стръкче трева сред полето, докато не попаднахме на определен пазар — и хауфутът им се усмихна широко. — Оттам нататък беше лесно.

— Хубаво е да те видя отново! — каза му Манум. — Но ако ми простиш за питането, къде си оставил благоутробието си?

— Вини него! — рече хауфутът, сочейки към отшелника. — Не ме остави да поседна достатъчно дълго, за да си запазя шкембето! Погледни! — Той се изправи, промушвайки юмрук между колана и ризата, по лицето му изписано разочарование. — И все пак — продължи, сядайки с глух удар, — ако положеното пред мен сега е образец на това, което градът предлага, не ще ми отнеме много време да се възстановя!

 

 

Отшелникът се усмихна. Бе започнал да се привързва към хауфута, след като го опозна и си припомни, че с останалите бе прекарал само ден. Известен риск беше да им предостави услугите си след годините усамотение. Компенсираше тази неловкост с вълнението, което пораждаше мисълта за подобен риск. Ето, седеше сред хора, които бегло познаваше, на прага към нов живот. Бе убеден, че щеше да пристъпи в него без да трепне.

— А Уайзънт? — попита Перду с поръбен от притеснение глас. — Настанихте ли го?

— Да! — отвърна хауфутът. — Но не беше безплатно. Надявам се Компанията да разполага с достатъчно пари да плати за престоя, конярят изрично настоя да му се плати като за две отделения и храната на два коня. Имах пари само за три дни.

— И пак си сключил изгодна сделка! — рече усмихнато Перду. — Яде поне като за четири. Ако ме напътиш, ще ида да го посетя.

Феннито излезе, за да се срещне отново с щедрия дар на вожда.

Хауфутът и отшелникът изслушаха разказа на Кърр за преживяното в тяхно отсъствие — Южният маршрут, засадата и смъртта на Уайра, дългото пътуване през Трейка и Деювър, бягството на Лийт и Манум от Адунлок и надпреварата с уайдузите до градските стени, приключила със смъртта на Парлевааг. Чуха за трудностите на Компанията в този град на градовете и с радост узнаха за предстоящата аудиенция пред Съвета.

Кърр насочи вниманието си към мъжа в синя роба от дивотата.

— Ами ти? Оздравя ли?

— И нещо повече, благодарение на вашия водач! — в думите му имаше искрена благодарност. — Вече не съм отшелник — макар че ще продължа да нося името, докато не открия какво съм станал.

— Може да не разполагаш с много време — тихо каза Манум. — На твое място бих избрал бързо новото си име, защото след края на днешния ден…

Остави изречението недовършено, увиснало като предвестие на екзекуторския меч, като напомняне срещу какво се изправят.

 

 

Останалите от Компанията работиха само половин ден на пазара. С разчуването на причината за това, около сергията на Индретт се събра малка тълпа.

— Казах ви, че ще ви приемат! — рече една едра жена. — Просто си разпределете парите мъдро. И какво стана? Приеха ви само в рамките на един месец. Нечувано!

— Да, но какво ще кажат? — рече друг. — Кой знае дали Съветът ще удовлетвори молбата ви? Никаква сума не може да купи съвета.

— Кой знае? — рече старец. — Но Съветът не е това, което беше. Ако ни кажете каква е молбата ви, може би бихме могли да ви посъветваме…

— Да, кажете, кажете! — настоя тълпата. Но Индретт оставаше безмълвна, както и другите от Компанията, тъй като знаеха с каква скорост щяха да се пръснат слуховете, ако проявяха недискретност. Когато тълпата осъзна, че няма да бъдат разкрити тайни, движените от чисто любопитство се отдалечиха, оставяйки само приятелите на Индретт, подкрепяйки я мълком. А когато тя затвори сергията си и се отправи към къщата на Фоилзи, следвана от останалите приключенци, някои от тях я придружиха.

 

 

Компанията стигна до Съвещателната зала в ранния следобед, придружавана от двадесетина приятели от пазара. Малко бяха думите, подобаващи да опишат тази постройка — бижуто на Инструър, планирана и издигната в зенита на славата му. Дори и сега, когато златната ера бе отдавна отминала и градът на градовете бе само сянка от някогашното си величие, когато умението и търпеливостта, построили сградата, бяха отдавна забравени, инструърчани все още се гордееха с огромната постройка. Отряд стражи бяха постоянно зачислени да почистват извисяващите се стени, рискувайки живота си, докато почистват (в някои случаи и изстъргват) мръсотията, натрупваща се по красящите ги барелефи.

Огромната сграда бе видима от всяко кътче на града, проектирана от архитектите да властва над Инструър, но не по агресивен начин, наместо това тя напомняше на гражданите за тяхното единение, за ролята, която имаха в управлението на своята страна. В златната епоха преди брудуонската инвазия главите на всяко семейство можели да се съберат в огромната Външна камера, способна да приюти пет хиляди. Но повече от хилядолетие не бе имало събирания и постройката бе надвиснала над града като спомен за някой тиранин, двойните й кули издигнали се двеста фута към небето.

Компанията бе извикана вътре едва в късния следобед. Приетите сутринта просители бяха отнели необичайно дълго време. Поне това оправдание изтъкна Фуроман, надутият секретар на Отдела по просители към Съвета. Лично Кърр се учудваше на това, тъй като бе имало двучасова пауза между излизането на последния (и очевидно разочарован) сутрешен просител от Желязната врата. Най-накрая, изключително изнервени, видяха Фуроман да крачи важно по широкия коридор, да спира и да им прави знак да го последват. Прекосиха редиците чакащи от лявата страна на коридора, под гравюрите и големите колони, които Кърр вече бе намразил. Всички усещаха ненавистта в очите на останалите просители — поредната група с пари, която злоупотребяваше със системата. След един завой се изправиха пред Желязната врата.

Висока като кораб, изработена от изтръгнато от недрата на Ремпарерските планини желязо, тя бе от огромно символно значение за съвременни инструърци. Тя отделяше управлявани от управляващи, поддържаше йерархията, тъй важна за град от подобен размер, междувременно фокусирайки върху себе си омразата, която малките хора изпитваха към големите за притежаваната от последните власт. В умовете на долната класа на Инструър големите работеха зад Желязната врата — там се вземаха неразбираемите решения и приемани нетърпимите закони. С приближаването си Лийт усети могъществото на мащабите й като сила, която го отблъскваше и не искаше да му позволи да премине. Не виждаше как ще я преодолеят. Но точно когато Фуроман се доближи на допир разстояние, вратата бавно потъна в тавана сред скърцане на колела и дрънчене на вериги. Компанията премина под нея. Лийт вдигна глава — портата бе поне десет фута дебела.

Зад Желязната врата се простираше обширна зала с висок таван — Външната камера на Съвещателната зала. Сложно украсените й стени се простираха в далечината, сякаш бяха преминали през паст, отвела ги в огромния стомах на Съвета. Обширни мраморни подове, върху които мозайки изобразяваха сцени от Долината на Първородните, отвеждаха окото към колони с канелюри и кремави стени — камъкът за тях докаран от петстотин мили от мрачните каменоломни в най-северната част на Ремпарерските планини. Високият купол привидно бе поддържан от два реда статуи, както бяха запланирали архитектите.

 

 

Фуроман проследи очите им, отбеляза изражението по лицата им и остана доволен — мястото никога не пропускаше да породи възхита у онези, които го виждаха за пръв път, представлявайки безценно оръжие в ръцете на съвета, сплашвайки просители, които инак биха създавали проблеми.

— Статуите разказват делата на Най-възвишения с Първородните! — рече той. — Не че провинциалисти като вас биха разбрали подобна древна история.

Това подмятане със сигурност бе предназначено да ги провокира, но членовете на Компанията установиха, че заобиколени от подобно великолепие, не могат да отговорят.

 

 

Лийт бе погълнат от огромните барелефи между пода и тавана, виждайки елементи от историята, която Кърр им бе разказал в Брейданската пустош. Мрачната сива фигура трябваше да представлява Каннуор — Рушителят, коленичил с протегната ръка, канейки се да отпие от Фонтана, с което да наруши забраната на Най-възвишения. Онази фигура без лице, положила стрела в лъка си, перата й докоснали каменната му буза, бе самият Най-възвишен. Стрелата бе насочена към ръката на Рушителя. Скулпторът бе съумял да улови и пресъздаде драматичността — двете фигури на ръба на сблъсък, на път да срещнат очи, водата, която щеше да бъде отпита, стрелата, готова да изхвърчи от тетивата, присъдата, чието произнасяне предстоеше, светът, който щеше да бъде променен завинаги. Около тях други фигури наблюдаваха този сблъсък, битката в собствените им сърца въплътена в това противопоставяне между добро и зло, опитвайки се да преценят кое предпочитат.

Какво избирам? — запита се Лийт. Безсилието на продълженото покорство или да поема контрол, като потопя ръка във фонтана?

— Хайде, Лийт! — прошепна Хал, дърпайки го за ръкава. — Съветът ни очаква.

 

 

През дървена врата в края на залата влязоха в дълбоко, но тясно помещение, Вътрешната камера на Съвещателната зала, почти изцяло заета от дълга маса, обградена със столове. Нямаше никакви украшения, само бели стени и таван. Край центъра на масата седяха шестнадесетимата членове на Съвета на Фалта. Преди пътниците да се приближат напълно, Сараскар се изправи и дойде при тях. Представи се на всеки член на Компанията, повтаряйки имената им, сетне ги отведе на масата.

Надвисналото напрежение започна да оказва влияние върху Лийт още преди да е седнал, той започна да се тресе от страх. Не от самите съветници — или не точно; повече се страхуваше от ситуацията, в която се бяха оказали, от несигурността, от това да не каже или стори нещо, с което да обрече Фалта — или по-просто — себе си. Присъдата щеше да бъде произнесена, светът щеше да бъде променен завинаги. Седна на ръцете си, но се затресе толкова и бе сигурен, че останалите забелязват. Никой не каза нищо, бяха заети със собствените си борби.

Защото следобедът не беше необичаен само за северняците. При свикването на срещата Сараскар бе длъжен да представи накратко молбата на Компанията, макар да бе прибягнал до най-мъглявите възможни думи, но бе наясно, че е предупредил предателите. Беше видял лицата им. В това отношение заседанието ставаше излишно, защото потвърждението бе налице. Думите на северняците бяха истина — дори и ако не в детайли, то поне в общ смисъл. Фалта биваше предавана.

Бе получил толкова малко време да се подготви. Една къса нощ, нощ, в която дори той не би нарушил вечерния час без добра причина, нощ, в която бе изкъсо наблюдаван. Никакъв шанс да се срещне с лоялистите — вече мислеше за тях по такъв начин — които живееха в различни недостъпни части на града. Времето бе достатъчно само да говори с изплашеното си семейство и слугите, да им съобщи мрачно за надвисналата заплаха, от която можеше да не съществува изход. Напускането на предадения град щеше да премахне последната защита на Инструър против брудуонските интриги. Съпругата му бе прехапала устна, прегръщайки го и уверявайки, че ще стори всичко, което е нужно. Момичетата бяха плакали. Прислужниците се заеха с известни дискретни приготовления в случай на пропадането на предстоящото заседание или в случай че злото бе напреднало повече от думите на северния Търговец.

Сараскар се постара да оползотвори времето колкото се може по-пълноценно, ала то не бе достатъчно. Съветът се бе събрал рано сутринта (всъщност веднага след изгрев), за да впечатли потока просители, изпълнили коридорите на Съвещателната зала. Нямаше възможност да говори с лоялните Аркоси, като се изключат няколко разменени шепнешком реплики, от които разбра, че те подобно на него, не разполагат с ясен план, нито са имали шанса да подготвят такъв. Денят напредваше и напредваше, Съветът отпращаше бързо молителите, ръководен от силната ръка на Аркос от Немохайм — техният председател. Един от предателите, припомни си Сараскар. Той сякаш ги държеше непрекъснато заети, за да не им даде възможност да обсъдят предстоящата аудиенция.

Северняците не знаеха нищо за това. Част от великите мъже на света се бяха събрали в това помещение, за да се произнесат по случая им. Лийт хвърли поглед към Аркоса от Сариста и разчете изписания по лицето му страх. Надеждите му се попариха. Ако този мъдрец се страхуваше, каква надежда имаха? Каква ли ще е наградата им за обвинението на тези могъщи мъже в предателство? За един абсурден момент се надяваше, че баща му се е объркал, измислил си е всичко, че добронамерените водители на Фалта ще им простят непочтението и ще ги пуснат.

От лявата му страна седеше Хал. До него стоеше брудуонският воин, отведен до Съвета под зорките очи на Фарр и Перду. Хал бе успял да предизвика някаква промяна у суровия мъж, но Компанията по никакъв начин не бе склонна да го отвърже, така че той беше с вързани ръце, една нестабилна експлозия, чакаща само искрата. Със сигурност това доказателство Съветът не можеше да пропусне. Без съмнение истината щеше да победи, както Хал твърдеше. Моля те, моля те, моля те! — помисли си Лийт, желаейки с все сила това да се случи. — Моля те, моля те, моля те…

 

 

Срещата тръгна зле още от самото начало. Въпреки важността на момента — а може би точно заради това — суровите взиращи се в тях лица притесниха повечето от Компанията, които сведоха очи в скутовете си. Особено се затрудняваше хауфутът, пристигнал в града едва преди три дни и още не успял да привикне с характерната за инструърци навъсеност. Научните аргументи на Фемандерак не помогнаха, тъй като неизменно биваха прекъснати далеч преди да е достигнал до същината на внимателно изградените си логически конструкции. Фарр и Перду смятаха да оставят другите да говорят. Тъй като бяха жени, Индретт и Стела биваха търпени единствено ако мълчат. Това постави Манум и Кърр в ролята на говорители, обсипани с остри въпроси от неколцина съветници. Тогава Лийт неволно събори една гарафа с вода, което накара Аркосът от Табул да спре насред обширната си реч относно уменията си да разпознава придвижването на брудуонските сили и да забърше разляното със собствената си носна кърпичка.

Членовете на Съвета настояха сами да разпитат брудуонеца. Един след друг изстрелваха въпроси към него, но Последователят оставаше безмълвен. Той не разбира общия език, изкрещя наум Лийт. Казахме ви! Естествено, че няма да отговори! Когато Хал се опита да влезе в ролята на преводач, му бе заповядано да мълчи. Хал се опита да ги накара да приемат друг подход на разпит, не толкова конфронтиращ. Нищо. Дори Сараскар изглежда губеше търпение.

Изключително дебел мъж, по-едър дори и от хауфута миналата зима, се изправи на крака, вкопчвайки се в ръба на масата и заговори с брудуонеца на друг език. Войнът очевидно разбираше, защото започна да отговаря. Дебелият съветник превеждаше въпросите и отговорите — има ли армия, която планира да завладее Фалта? Не, повелителю, няма армия. Какво правиш във Фалта? Дойдох в тази изостанала страна преследвайки мъж, който окраде господаря. Този мъж в стаята ли е? Да, повелителю, седи срещу вас. На кого служиш? На Вартал, майстор Търговец.

Членовете на Компанията скочиха като един в протест, но им бе заповядано да седнат. Лийт се чувстваше като в клетка.

— Не ни казвате същинските отговори на брудуонеца — оплака се Кърр, след като тирадата приключи.

— Подлагаш честта ми на съмнение? — долетя острият отговор.

— Разбира се! — искрено отвърна старият фермер. — Подлагаме на съмнение честта на Съвета на Фалта. Затова сме тук.

— Вярвате ли на думите му? — запита открито Манум, обръщайки се към целия съвет. — Със сигурност дори самата поява на брудуонски воин във Фалта говори за опасност.

— Вярвам — рече дебелият съветник. — По някаква своя причина, вероятно за да спечелиш предимство при размяната на стоки, си подкупил или принудил един брудуонски гражданин, за да поставиш под съмнение доброто име на Съвета на Фалта. Ти си Търговец, нали?

— А присъствието му тук? — настоя Манум.

— Не е необичайно — твърдеше дебелият. — Мнозина брудуонци пътуват през Фалта всяка година на път за пазарите на роби в Гадир Масаб.

— Търговци, но не воини.

— Да не си експерт по делата на южна Фалта, северняко? Би ли ни обяснил как тези брудуонски търговци предпазват товара си от крадците на пустинята? Дали пък не използват бойци? — жестокият глас поряза Манум, който не отговори.

— Къде си се научил да говориш брудуонски? — обърна се Сараскар към дебелия си колега.

— Бе сметнато за нужно някои от Съвета да проучат врага — каза Аркосът.

— Но ако Брудуо не е заплаха, защо да ги изучавате? — викна Кърр.

— Благоразумие — отвърна дебелият, но отговорът му бе очевидно неискрен.

Не бива да става така! — помисли си Лийт. Съветът трябва да ни изслушва добронамерено и да предлага помощ — или да вдигне тежестта от нас и да организира отбраната на града пред предстоящата инвазия. Какво се е объркало?

 

 

Най-накрая Аркосът от Трейка се приведе напред и зададе въпроса, който всички очакваха.

— Търговецо, чул си имената на неколцина предатели от Фалта? Отговори ми внимателно! Има ли присъстващи сред тях в тази стая?

Манум не изглеждаше засегнат от заплахата.

— Да, има — отвърна той. Лицето на Индретт засия от гордост към съпруга й.

Така да бъде. Да ни екзекутират, ако искат.

Той заговори внимателно:

— Сред шестнадесетимата съветници има седмина предатели. Това са Аркосите на Фирейнс, Трейка, Фавония, Табул, Строукс, Немохайм и Вертензия.

Умишлено поглеждаше всеки мъж в очите, изричайки имената им. Двама не отвърнаха на погледа му, а останалите се взираха в него с презрение, граничещо с омраза.

В стаята се възцари гробна тишина. Всички изчакваха Търговецът да продължи.

— Никому не казах подробностите — как е било извършено предателството, кои са били замесени, докъде се простира — нито дори на своите спътници. Сега ще разкрия предателското дело, в което са взели участие тези мъже, както ми бе разказано в Андратан, дела, които лесно могат да бъдат проверени при желание. — Манум говореше бързо, твърдо решен да изрече колкото се може повече, преди да бъде принуден да замълчи. — Аркосът на Фирейнс заговорничил с Уисула, понастоящем регент, да убият законния крал и да завземат престола. Това било извършено по предложение на Редананския посланик в царския двор в Раммр — мъж, който е брудуонски агент. Че Аркосът на Фирейнс и регентът са брудуонски марионетки, може да бъде потвърдено от редица царедворци, които сега живеят в страх.

Колко сурови са думите — помисли си Манум. — колко грубо оформени, почти невъзможни за преглъщане, още по-малко за смилане!

Аркосът на Фирейнс, предполагаем слуга на Лулеа и всички други фирейнски села, открито се усмихна презрително при тези думи. Нещо не е наред, тревожно си помисли Търговецът. Ако само седем от шестнадесет са предатели, защо не се страхуват за живота си, след като предателството им е разкрито?

— Аркосът на Трейка уредил доставката на брудуонско въоръжение в Инструър, предвидено да служи за въстание, което да съвпадне с предстоящата инвазия.

Съскане долетя от аристократичната фигура срещу Стела.

— Тези оръжия могат да бъдат открити в дома, който е наел в близост до Струърската порта.

— Не е истина! — викна трейканският посланик. — Лъже!

— Ти ни каза, че тези оръжия били за градската стража, купени на пазарите в Табул — тихо каза Сараскар.

— Така е, така е! — настоя Аркосът на Трейка.

— Тогава откъде един фирейнчанин е научил за тях?

Манум продължи неотклонно, сякаш рецитираше нещо, покорено в ума му.

— Кралят на Табул е наложил забрана върху износа на злато от мините на Гелол. Това разгневило владетеля на Вертензия, чиято страна разчита на митото върху златото през Джардин — единственото дълбоководно пристанище в южните брегове. Аркосът на Табул и Аркосът на Вертензия са съзаклятничили да заобиколят тази забрана. Използват брудуонско сребро — което не е забранено в Табул, тъй като е близо до пазарите на Гадир Масаб — за да подкупят гелолските миньори. Така значително количество злато достига на юг през Мамона до Вертензия. Кралят й използва това злато, за да набере войска за анексирането на Табул. Очевидно Аркосът на Табул не е наясно с тази част от споразумението.

Двамата съветници се обърнаха един към друг, бузите им почервеняха — съответно от срам и страх. Манум не им обърна внимание и продължи безмилостното си изложение.

— Аркосът на Строукс е получил известно количество личности да му правят компания в леглото срещу информация за Източната и Западната дивизия на армията, както и за финансовото състояние на Строукс. Извършил е това тайно, тъй като дворът на Строукс е лоялен на Фалта, макар кралят им да е предател и да помага на Аркоса.

Аркосът на Строукс се изправи да протестира.

— Изчакай да приключи! — сряза го Сараскар. — И когато получиш думата, може би ще се постараеш да обясниш вулгарните си хвалби от миналото ни събиране край тази маса.

Аркосът се запъна, но очевидно не можа да каже нищо.

Манум продължи:

— Аркосът на Фавония е бил назначен в Съвета само преди две години. Бил е дребен служител в едно от далечните селца в планината Порвеир — до повишаването му от новия владетел на тази земя. Баща му е брудуонски шпионин с прозвище Ламтежника, наричан така заради умението си да прахосва злато. Синът му очевидно е наследил този му талант, както и прозвището, а огромните му дългове от комар са били поети от Брудуо в замяна на известни услуги към тях.

— Аркосът на Немохайм е водач на бунта. Той първи е предал страната си, пътувал до Брудуо два пъти. Първият път — преди четири години. Всъщност гласът на Андратан ми каза, че точно тогава Аркосът гостувал в крепостта. Което се случва преди около осемнадесет месеца. — Половин дузина глави се обърнаха към мъжа от Немохайм. — Привлякъл е поне трима от Съвета да служат на Брудуо.

Манум опря ръце върху масата — колкото да се успокои, толкова и да подчертае думите си. Поглеждайки към Компанията осъзна, че някои от тях биха изпитали затруднения да повярват в такова предателство. Ами ако Манум се е объркал, щяха да си помислят те. Нямаше да напуснат стаята живи. Може би бяха обречени дори и ако бе прав.

Над масата увисна тежко мълчание.

— Той приключи ли? — запита Аркосът на Вертензия, сетне, без да чака отговор, се изправи и заговори. — Защо позволяваме подобни приказки да окалват тази свещена маса безнаказано? Не по наша вина, освен ако не виним търпимостта. Но подобни вредни слухове, макар да са лесни за обяснение и нелепи като нещата, в които бива обвинявана Вертензия, не бива да достигат до населението. Поздравявам решението на Аркоса от Сариста да подкрепи тези заблудени странници в опита им да подкопаят управата, защото ако тези слухове бяха първо пръснати на пазара, много нисши люде биха били погълнати от паника.

Той седна със самоуверено лице.

Сараскар се изправи и заговори с властен глас в последен блъф.

— Обвиненията могат да бъдат лесно доказани. Няма съмнение, че седмина от нас са предатели. Не мога да повярвам, че сме били толкова слепи да оставим злината да расте сред нас необезпокоявана. Лично аз виждах множество признаци, но избирах да се вслушвам в лъжите, които чувах, вместо да повярвам в истината, която виждах. Е, сега съзирам истината ясно пред себе си. Пред себе си имаме брудуонец — неволно присъстващ, но все пак брудуонец — облечен в одеждите на Махди Дащ. Какво прави той във Фалта? Чухме детайли, които всеки от нас може да потвърди. Например колегата ми от Фавония винаги е отговарял на прозвището Ламтежник, макар този фирейнски Търговец да не е имало как да узнае причината. Откъде знае тогава?

Ако този Търговец казва истината, сред нас има предатели. Защо подобна група ще си слага главите в устата на лъва, ако членовете й не са убедени в истинността на казаното? Защото всички знаем, че рискуват смърт с оповестяването на тази информация.

— Това не трябва да се подлага на гласуване! — изръмжа Аркосът на Строукс. Плешивата му глава се завъртя към обвинителите.

— Откъде можем да сме сигурни, че това не е план на врага — няма значение дали той е Брудуо или някоя фалтанска страна — целящ да отклони вниманието ни? Макар че аз бих избрал по-убедителни пратеници. Погледнете ги! Жени, старец и хлапаци!

Фарр се намести в стола си, очевидно изпитвайки затруднения да се удържа.

Дебелият съветник положи тежката си ръка върху рамото на Сараскар, принуждавайки го да седне.

— Седни, приятелю, достатъчно дълго се стара да влееш живот на лъжите на враговете на този Съвет. Аз съм Аркосът на Немохайм — изтъкна той с пронизително хриптене. — Предполагаемият главен конспиратор на злите предатели. Мъжът, който според този достоен другар тук пътувал дважди до Брудуо, макар всички да знаят, че изпитвам затруднения да прекося Инструър. Има известни факти, които бих искал да бъдат изтъкнати. Първо, този Манум е синът на човек, екзекутиран от краля на Сна Вацта заради намеса във войната между Хаурн и Сна Вацта. Предшествениците ни са прекарали достатъчно време в обсъждане на Модал от Фирейнс — преди преждевременната му смърт. — Той се ухили злобно към Манум.

— За какво говори той? — обърна се Лийт към майка си.

— Дълга история — отвърна тя. — От която дори аз не знам всички подробности.

— Това семейство има традиция да се намесва във фалтанската политика и да си носи последствията от това — сладостният му гласец заливаше всички с лепкава заплаха. — Интересно е да се отбележи, че Лийт Манумсен е издирван от градската стража заради нападение. Разбрах, че внукът на Модал седи на тази маса.

С шок Манум осъзна, че тези думи се отнасят до Лийт, ударил градски стражник. Надявам се да не го е убил. Но е нямал избор, било е или това, или да изостави семейството и приятелите си… Пое си дълбок дъх и си наложи да гледа към Аркоса на Немохайм. Има някаква гнусота в злината му, рече си той, докато свинските очички го прогаряха. Брудуонците изглеждат зли, но хладни, сякаш си вършат работата, този мъж вони на гниещ труп, развалящ се отвътре навън. Не виждат ли това останалите членове на Съвета? Или се страхуват?

Как е разбрал? И как успява да накара такива благородни и правдиви дела като тези на баща ми и сина ми да звучат тъй низки? Чувстваше волята на Съвета да затъва в думите на това гнусно създание. Все по-силно подозираше наличието на някакъв неизвестен факт, който подхранваше самочувствието на този мъж и неговите съзаклятници. Нещо, което заплашваше всички.

— Няма да настоявам за всичките си правомощия, полагащи ми се като член на Съвета, само този фирейнски Търговец и синът му да ми бъдат предадени за допълнителен разпит. Останалите са свободни да си вървят. За тяхна безопасност ще им зачисля ескорт, който да ги придружи до границата на страната им. След като приключа с разпита на сина и внука на Модал, вероятно те също може да бъдат освободени. Важно е да разкрием и да се разправим с източника на тези опасни и абсурдни обвинения.

Едрият мъж седна толкова рязко, че масата потрепери.

— Приятелю, въпросът не е в това. — Фемандерак скочи, опрял ръце на масата, острите му очи обхождаха останалите. — Целта на тази среща е да се обсъди брудуонската заплаха. Всичките ти необосновани стойки само я потвърждават. Ето въпросът — Брудуо кани ли се да ни атакува? Ако да, какъв трябва да бъде отговорът ни? Всичко друго е без значение, макар че Съветът вероятно би искал да обърне внимание на лоялността на известни членове.

Нужно е единствено да се разпратят шпиони, които да потвърдят формацията и местоположението на брудуонската армия. Манум твърди, че е запознат с разписанието, казва, че няма да им се наложи да навлизат дълбоко във вражеските земи, за да открият войските. Когато Съветът бъде уведомен за наличието на такава армия, цяла Фалта може да бъде мобилизирана. Ако войски липсват, тогава можете да обсъдите с Манум източника на тези слухове.

Или, като алтернатива — може да се скриете безотговорно зад нерешителността — или да се оставите да ви сплаши този… този човек с ограничен интелект. Тогава, когато всичко около вас се разпадне и колегите ви спокойно разкрият истинската си природа на предатели и убийци, може да се надявате на бърза смърт. Макар да изпитвам съмнения дали ще я получите. Не бих искал да бъда член на Съвета на Фалта в деня, когато Рушителят строши Желязната врата.

Философът не седна веднага, оставайки в тази поза, вперил очи в Аркоса на Немохайм.

Обсъждането продължи поне още час, но с напредването му Манум ставаше все по-неуверен в успешния завършек. Неколцина лоялни съветници взеха страната на Компанията, но призоваваха към внимание при делата с Брудуо, за да не бъде провокирана атака. Разкритията за техните колеги изглежда ги бяха изненадали, лишавайки ги от увереност и последователност. Ала противниците на Компанията не бяха сполетени от подобно объркване. Наясно бяха, че залагат живота си, което придаваше на речите им настойчивост и красноречие, рядко чувани в Камерата на дебатите. Фемандерак им противопоставяше ума си, Сараскар спореше убедително, но без особена сила, а Манум повтори чутото и видяното, но не му изглеждаше вероятно да надвият. Заплахата бе тъй страховита, тъй невероятна, че малцина искаха да рискуват кариерите си и навличането на гнева на останалите, като реагират утвърдително.

Накрая говоренето приключи и Компанията бе изтласкана обратно в коридора пред Желязната врата, очаквайки решението на Съвета. Всичко бе свършило и бе протекло ужасно.

— Просто не е възможно да игнорират доказателствата пред очите им! — гневно каза Фарр. — Що за слепота е сред изискванията за тази позиция?

— Биха предпочели доказателствата да отсъстват — рече Хал, заговаряйки за пръв път поне отпреди час. — Бездействието им дава надеждата, че нещата ще се поправят сами. Подобно мислене може да се очаква от тези, които никога не вземат важни решения.

— Дотук с Най-възвишения — каза Фарр. — Ние свършихме своето. Сега глупаците зад вратата ще провалят всичко, а него никакъв го няма.

Хал се обърна към разгневения.

— Слепотата не е ограничена само до членовете на Съвета — меко рече той. — Не можеш да видиш, където не поглеждаш.

— Съветът още не е решил — окуражаващо рече Стела. — Може пък да отсъдят в наша полза.

 

 

Едва бяха изречени тези думи, когато ги призоваха обратно. Само един поглед им бе достатъчен да узнаят всичко, което ги интересува. Сараскар и още шестима други седяха от едната страна унили, заобиколени от представители на градската стража, останалите членове на съвета се бяха скупчили в средата на стаята. При приближаването на Компанията, двама от съветниците помогнаха на Аркоса от Немохайм да се изправи. Той бе избран да изрече решението. Очевидно му се нравеше.

— Достойни фирейнци! — изкъркори той, подчертаването на думите противоречейки на значението им. — Съветът на Фалта взе решение относно предполагаемата брудуонска инвазия. Не смятаме Брудуо за заплаха, нито откриваме доказателства в подкрепа на твърденията на вашата Компания.

Думите му се стоварваха отгоре им като ударите на огромен юмрук.

— Също така решихме да обърнем внимание на слуховете за предатели на високите позиции. Дошли сте на правилното място с обвиненията си, което трябва да ви се признае — изглежда почти щеше да се задави със словата си. — И затова няма да бъдете наказани. Засега. Ала ако бъде доказано, че някой от членовете на вашата Компания разпространява подобни слухове, ще последва незабавно арестуване. Сега сте свободни. Забранява ви се да се обръщате към Съвета отново относно този или какъвто и да е друг въпрос!

— Това ли беше? — изкрещя Фарр. — Борихме се със зъби и нокти да прекосим земята, само за да ни каже някакъв мазен дръвник, че нищо не може да се направи? Е, поне аз мога да сторя нещо! — и при тези думи той пристъпи към едрия мъж.

— Фарр! Спри! — викна Кърр и хвана ръката на планинджията. — Само ще се озовеш в затвора! Не си струва!

В този миг Фарр се осъзна.

— Значи татко и Уайра остават ненаказани — каза с празен глас, — а цялото великолепие ще е в руини до края на годината. Е, поне това ще ми донесе малко удовлетворение. Не съм бил на по-отвратително място.

Позволи на Кърр да го придърпа обратно при останалите.

— Приятели, не мога да ви помогна повече — каза тихо Сараскар, лицето му бе потънало в мъка. — Както виждате, повече от седем са обединени срещу нас. Това мога да ви обещая, всички мои средства ще бъдат вложени в последващото търсене на доказателства за заплахата, която ни разкрихте. Политиката е неразумна работа, съжалявам, че бяхте изложени на това. Не се винете за провала си. Нищо по-малко от самата Джугом Арк, донесена от Най-възвишения, не би могло да подтикне този съвет към действие. Сбогом и се пазете, Аркосът от Немохайм не отправя празни заплахи.

— Сбогом! — бавно каза Кърр, поглеждайки към дебелия мъж, който бе спечелил битката. — Благодарим ви за подкрепата.

Компанията се обърна и напусна стаята, зад тях никой от Съвета, освен Сараскар и Аркосът на Немохайм, не ги проследи с очи. Лийт изчакваше да се разнесат викове, да бъдат заловени, измъчвани, разпитвани, ала нищо такова не последва. Поне бе очаквал да им вземат Ахтал — в крайна сметка го бяха обявили за невинен. Но и това не се случи. С много скърцане и дрънчене Желязната врата се затвори зад тях.