Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (13)

12

Изминаха още два дни. Джорджи беше в кухнята, опитвайки се да приготви един от невероятно вкусните коктейли на Чаз, когато чу шум откъм входната врата на къщата. След секунди в кухнята се втурна Мег Коранда като игрива млада хрътка, изхвърляна толкова пъти от школи за обучение и дресиране на кучета, че собствениците най-сетне са се отказали да я тренират. В конкретния случай нейните собственици бяха обожаващите я родители — екранните легенди Джейк Коранда и Фльор Савагар, „бляскавото момиче“, жената, чието лице някога красеше кориците на най-търсените модни списания, а сега беше влиятелна собственица на най-престижната актьорска агенция в страната.

Мег се хвърли на врата на Джорджи, донасяйки със себе си уханието на тамян.

— Мили боже, Джорджи! Чух новината едва преди два дни, когато се обадих у дома, и се качих на първия самолет. Бях в един фантастичен ашрам — напълно изолиран от света и дори хванах въшки по главата! Но си струваше. Мама казва, че напълно си откачила.

Джорджи прегърна горещо Мег, като тайничко се надяваше, че въшките са едно от преувеличенията на двайсет и шест годишната й приятелка, макар че подстриганата й почти нула номер тъмнокестенява коса не вещаеше нищо добро. Но пък и прическите на Мег се променяха според годишния сезон, а червената точка между веждите и дългите полюшващи се обици, които, съдейки по вида им, навярно бяха изработени от кост на тибетски вол, караха Джорджи да подозира, че приятелката й може би се е пристрастила към екстравагантна шикозна имитация на монашеската мода. Впечатлението се допълваше от грубите кожени сандали и прозрачната кафява блуза. Само джинсите й бяха стопроцентово лосанджелиски.

Мег беше висока и стройна като тръстика, наследила големите ръце и стъпала на майка си, но не и своеобразната й красота. Вместо това Мег бе взела неправилните черти на баща си, кестенявите му коси и мургавата кожа. В зависимост от светлината, очите на Мег ставаха сини, зелени или кафяви, променливи като настроението й. Мег беше по-малката сестра, за която Джорджи винаги бе мечтала, и тя безкрайно я обичаше, но това не я правеше сляпа за недостатъците й. Приятелката й беше разглезена и импулсивна, цели метър и седемдесет и осем сантиметра бликаща енергия, добри намерения, добро сърце и почти пълна безотговорност в стремежа да надмине знаменитите си родители.

Джорджи я стисна за раменете.

— Как можа да изчезнеш за толкова дълго, без да се обадиш на нито една от нас? Затъжихме се за теб.

— Бях отрязана от цивилизацията, напълно загубила представа за времето. — Мег се бе отдръпнала достатъчно от приятелката си, за да зърне блендера, в който розовееше някаква съмнителна на вид каша. — Ако това е алкохол, искам една чаша.

— Едва десет сутринта е.

— Не и в Пенджаб. Започвай отначало и ми разкажи всичко.

На прага се появи Брам, който навярно й бе отворил вратата.

— Е, как върви дългоочакваната среща между старите приятелки?

Мег изтича към него. Двамата бяха излизали заедно, въпреки протестите на Джорджи, Саша, Ейприл и родителите на Мег. Мег се кълнеше, че никога не са били любовници, но Джорджи малко се съмняваше. Сега Мег го прегърна през кръста.

— Извинявай, че не ти обърнах внимание, когато влязох. — Погледна отново към Джорджи. — Двамата никога не сме спали заедно. Кълна се. Кажи й, Брам.

— Ако не сме спали заедно — заговори той с най-дрезгавия си чувствен тон, — откъде ще зная, че на задника си имаш татуиран дракон?

— Защото аз ти казах. Не му вярвай, Джорджи. Не те лъжа. Знаеш, че излизах с него само защото родителите ми вдигнаха такава пушилка за това. — Измери с поглед Брам. Имайки предвид внушителния й ръст, трябваше само леко да повдигне очи. — Аз страдам от синдрома на противопоставянето. Правя всичко напук. В мига, в който някой ми каже да не правя нещо, това е първото, което ще сторя. Недостатък на характера.

Брам прокара длан по гърба й и снижи гласа си до съблазнително мъркане.

— Ако го знаех, докато двамата излизахме, щях да настоявам да не си сваляш дрехите.

Очите на Мег проблеснаха, променяйки цвета си от синьо-зелен в буреносно син.

— Сваляш ли ме?

— Не забравяй да го издрънкаш на Джорджи.

Мег посочи с пръст към приятелката си.

— Тя стои пред теб.

— Откъде знаеш, че ни слуша? Ако си й истинска приятелка, не й позволявай да остава сляпа за това, което се върши под носа й.

Джорджи повдигна вежди, сетне заглуши гласовете им с воя на блендера. За зла участ, бе забравила да завинти капака.

— Внимавай!

— Исусе, Джорджи…

Тя се опита да изключи блендера, но бутоните бяха хлъзгави и съдържанието му се разлетя из цялата кухня. Сместа от ягоди, банани, ленено семе, житни кълнове и моркови оплеска безупречно чистия плот, шкафовете, пода, както и скъпата маркова туника с цвят на пшеница, с която Джорджи се бе накиприла днес. Брам я избута настрани и изключи уреда, но не преди бялата му тениска да се обагри в яркоцветната каша.

— Чаз ще те убие — обяви той, забравил за съблазнителното мъркане. — Говоря сериозно.

Единствено Мег, която стоеше по-настрани, остана незасегната от лепкавото бедствие, ако не се брои късчето банан, което тя невъзмутимо облиза от ръката си.

— Коя е Чаз?

Джорджи грабна кърпата за чинии и трескаво започна да бърше туниката си.

— Спомняш ли си госпожа Данвърс, страховитата икономка от „Господарката на Мандърлей“?

Обиците на Мег от кост на тибетски вол се разлюляха.

— Четох книгата в колежа.

— Представи си я като вечно нацупена, груба, двайсетгодишна пънк рокаджийка, която властва над имението като сестра Рачид в „Полет над кукувиче гнездо“, и ще получиш Чаз, очарователната икономка на Брам.

Мег погледна към Брам, който припряно изхлузваше тениската си през глава.

— Не долавям помежду ви истинската силна любов.

Той грабна кухненската кърпа.

— Предполагам, че не си толкова проницателна, колкото си въобразяваш. Защо иначе ще се женим?

— Защото в последно време Джорджи не отговаря за действията си, а ти преследваш парите й. Мама казва, че си от тези момчета, които никога не порастват.

Джорджи не можа да сдържи ехидната си гримаса.

— Това може би обяснява защо мама Фльор отказва да те представлява.

Недоволното изражение на Брам щеше да бъде много по-впечатляващо, ако бузата му не беше украсена с лепкаво ленено семе.

— Тя не желае да представлява и теб.

— Само защото съм приятелка на Мег. Това може да се нарече конфликт на интереси.

— Не е съвсем вярно — изтъкна Мег. — Мама те обича като личност, Джорджи, но даже под смъртна заплаха няма да се съгласи да работи заедно с баща ти. Между другото, приятели, ще имате ли нещо против да ви се натреса за няколко дена?

— Да! — тутакси я отряза Брам.

— Не, разбира се, че не! — възкликна Джорджи и стрелна приятелката си с тревожен поглед. — Какво се е случило?

— Просто искам да прекарам известно време с вас, това е всичко.

Джорджи не остана особено убедена, но кой можеше да каже какво точно се върти в главата на Мег?

— Можеш да се настаниш в къщата за гости.

— Не, не може — настръхна Брам. — Кабинетът ми е в къщата за гости.

— Той заема само половината от къщата. Ти никога не влизаш в спалнята.

— Та ние сме женени едва от три седмици! — обърна се Брам възмутено към Мег. — Кой загубеняк ще се натрапи на младоженци по време на медения им месец?

Лекомислената и разсеяна Мег Коранда изчезна и на нейно място се появи дъщерята на Джейк Коранда с непреклонно лице като това на баща си в ролята му на справедливия, но безмилостен каубой Калибър.

— Този загубеняк, който иска да се увери, че интересите на най-добрата му приятелка са добре защитени, особено ако подозира, че същата тази приятелка навярно не е способна да се погрижи сама за себе си.

— Аз съм добре — побърза да я увери Джорджи. — Двамата с Брам сме безумно влюбени. Просто го показваме по по-особен начин.

Брам се отказа от непосилната задача да почисти тениската си.

— Предупредила ли си родителите си, че ще останеш тук? Защото, кълна се в бога, Мег, последното, от което се нуждая сега, е Джейк да ме погне. Или майка ти.

— Аз ще се оправя с татко. А мама и без това не те понася, така че тя не е проблем.

Чаз избра точно този момент да влезе в кухнята. Бе вързала косата си — днес яркочервена — с тесни гумени ластици на две опашки, стърчащи на върха на главата й като миниатюрни дяволски рогца. Приличаше на четиринайсетгодишна, но когато видя мръсната кухня, започна да ругае като препатил моряк, обиколил всички морета. Цветистият поток секна, когато Брам пристъпи напред…

— Извинявай, Чаз. Блендерът ми се изплъзна от ръцете.

Момичето мигом омекна.

— Следващия път ме изчакай, става ли?

— Непременно — обеща той смирено.

Чаз се зае да къса квадратни парчета от кухненската ролка и да ги раздава на присъстващите.

— Избършете си краката, за да не разнасяте мръсотията из цялата къща.

Отказа предложената й помощ и енергично се зае да почиства. Докато излизаха от кухнята, Джорджи си припомни с какъв ентусиазъм Чаз й разказваше за чистенето и съжали, че не си е взела камерата.

Пропуснала тази възможност, тя реши да си навакса с Мег и когато по-късно следобед двете седяха край басейна, включи камерата и започна да разпитва приятелката си за приключенията й в Индия. Но за разлика от Чаз, Мег бе отраснала с камери и отговаряше само на определени въпроси. Когато Джорджи се опита да я притисне, тя заяви, че й е писнало да говори за себе си и иска да поплува.

Не след дълго се появи Брам. Затвори телефона си, излегна се на шезлонга до Джорджи и зарея поглед към плискащата се във водата Мег.

— Идеята приятелката ти да се мотае наоколо не е особено добра. Аз все още страстно я желая.

— Не, не я желаеш. Просто искаш да ме дразниш.

Той беше гол до кръста и похотливостта отново завладя развратницата, спотайваща се в тялото й. Брам смяташе, че тя си играе игрички, отказвайки да легне с него, ала нещата бяха много по-сложни. Джорджи никога не бе гледала на секса като на незначително забавление. Винаги бе искала физическата любов да е важна част в една връзка. Досега.

Нима най-после бе станала толкова трезвомислеща и самоуверена, че да си достави удоволствие с краткотраен секс, без любов и обвързване? Няколко горещи лудории в леглото и след това: „Ариведерчи, бейби, и прав ти път!“. Ала този сценарий имаше огромен недостатък. Как да правиш необвързващ секс с мъж, когото после не можеш да отпратиш? Откъдето и да го погледнеше, съвместното им съжителство под един покрив беше проблем, който не можеше да пренебрегне с лека ръка.

— Нищо не си казал за тазсутрешната си среща в „Мандарин“ — поде тя, за да се разсее от потискащите мисли.

— Няма много за разказване. Онзи тип просто искаше да се докопа до някои мръсни подробности от нашия брак — сви рамене Брам. — Но на кого му пука? Денят е прекрасен и никой от нас не е нещастен. Трябва да признаеш, че това е страхотна трета среща.

— Добър опит.

— Стига, Джорджи, откажи се. Забелязах как ме гледаш. Само дето не се облизваш.

— За нещастие, аз съм обикновено човешко същество, а ти си станал много по-секси, отколкото беше някога. Само ако беше реален мъж, а не надуваема гумена мъжка кукла…

Той преметна крака през шезлонга и се надвеси над нея като златния Аполон, спуснал се от Олимп, за да напомни на простосмъртните жени за последствията от опасните игри с боговете.

— Само още една седмица, Джорджи. Това е всичко, с което разполагаш.

— Или какво?

— Ще видиш.

Незнайно защо, ала думите му не й прозвучаха като заплаха.

 

 

Лора Муди дояде салатата и хвърли кутията в кошчето до бюрото в остъкления си офис, намиращ се на третия етаж в сградата на „Старлайт Артисте Мениджмънт“. Беше на четирийсет и девет, неомъжена и постоянно на диета, за да свали излишните четири и половина килограма, които според холивудските стандарти я превръщаха в неприлично дебела. Имаше мека и непокорна кестенява коса, без нито един посивял косъм; очи с цвят на отлежал коняк; и дълъг нос, който обаче отлично хармонираше с изразителната волева брадичка. Не беше нито красива, нито грозна, което в Ел Ей я превръщаше в невидима. Дизайнерските й рокли и костюми, задължителната униформа за холивудските агенти, никога не изглеждаха добре върху дребната й фигура. Дори да беше облечена в тоалет от „Армани“, винаги се намираше някой, който да й поръча да му донесе кафе.

— Здравей, Лора.

Като чу гласа на Пол Йорк, тя едва не събори бутилката с диетична пепси-кола. Сега щеше да си плати, задето цяла седмица избягваше да отговаря на обажданията му. Пол беше много хубав мъж, с гъста, стоманеносива коса и правилни черти на лицето, но под впечатляващата външност се спотайваше характер на затворнически надзирател. Днес беше облечен в обичайната си униформа — сив панталон и светлосиня риза, със затъкнати в малкото й джобче слънчеви очила „Рей Бан“. Безгрижната му походка не можеше да я заблуди. Пол излъчваше ленивата, но опасна грация на кобра.

— Изглежда, напоследък си добила навика да не вдигаш телефона си — рече той.

— Тук беше истинска лудница. — Лора зашари с крака под бюрото, търсейки сандалите, които бе изритала преди малко. — Смятах днес да ти позвъня.

— С пет дни закъснение.

— Пипнах стомашен грип.

Тя откри единия сандал и се насили да си припомни всичко, което я възхищаваше у него. Той се вписваше напълно в стереотипа на властния и надменен баща на кинозвезда, но беше отгледал и възпитал прекрасна дъщеря. За разлика от много други деца звезди, Джорджи никога не се бе озовавала в клиника за наркомани или алкохолици. Не бе сменяла гаджетата си като носни кърпички, нито бе „забравяла“, че не носи бельо, когато слизаше от автомобил. Освен това Пол беше безупречно стриктен в управлението на парите й, вземаше доста скромен процент за работата си, така че да живее комфортно, но не и в показен разкош. Собствените му амбиции бяха единственото, от което не можеше да предпази дъщеря си.

Пол отиде до стената при дивана и започна бавно да оглежда дипломите, почетните грамоти и снимките на Лора в компанията на различни знаменитости, които никога не бе представлявала. Джорджи беше единствената й изтъкната клиентка и основният източник на доходите й.

— Искам Джорджи да участва в проекта на Грийнбърг — заяви Пол.

Учудващо и за самата нея, Лора успя да задържи усмивката на устните си.

— Историята за бимбо^[1] вампирката? Интересна идея. — Ужасна идея.

— Сценарият е великолепен — рече той. — Останах впечатлен от таланта и находчивостта на автора.

— Наистина е увлекателен и забавен — съгласи се агентката. — Всички говорят за него.

— Джорджи ще внесе нов аспект в сюжета.

Пол отново пренебрегваше желанията на дъщеря си. Героинята в „Отмъщението на бимбо вампирката“, въпреки забавните сцени и остроумния диалог, беше точно от онези роли, от които Джорджи искаше завинаги да се отърси.

Лора забарабани с нокти по бюрото.

— Ролята е написана все едно за нея. Жалко, че Грийнбърг твърдо е решил да вземе за нея драматична актриса.

— Той само си въобразява, че знае какво иска.

— Сигурно си прав. — Лора завъртя очи. — Обаче той смята, че присъствието на сериозна драматична актриса ще придаде повече достоверност на сценария.

— Не съм казал, че ще бъде лесно. Заработи своите петнайсет процента и го накарай да я прослуша. Кажи му, че Джорджи направо се е влюбила в сценария и го иска повече от всичко на света.

— Разбира се. Веднага ще поговоря с него. — Как, по дяволите, щеше да убеди Грийнбърг да се срещне с Джорджи? Повече вярваше в способността на Пол да застави дъщеря си да приеме роля, която тя не желае.

— Знаеш ли… — Така и не успя да намери втория сандал, затова не можеше да стане, което даваше на Пол възможност да се извисява доминиращо над бюрото й. — Снимките започват следващия месец, а Джорджи си взе шестмесечен отпуск.

— Аз ще се погрижа за Джорджи.

— Всъщност тя в момента е на меден месец и…

— Казах, че ще се погрижа за нея. Когато разговаряш с Грийнбърг, не забравяй да изтъкнеш комедийния й талант и каква голяма част от дамската аудитория се отъждествява с нея. Познаваш всички хватки и номера в занаята. Напомни му за огромното внимание на пресата към Джорджи. Това ще помогне билетите да се разпродават като топъл хляб.

Не непременно. Славата на Джорджи като любимка на таблоидите никога досега не се бе отразила върху бокс офис класациите на филмите й. Лора побутна нервно бележника върху бюрото си.

— Да, ами… знаеш, че ще направя всичко възможно, но не бива да забравяме, че това е Холивуд.

— Никакви извинения. Постарай се да стане, Лора. При това бързо. — Пол кимна кратко и излезе.

Главата й пулсираше от болка. Преди шест години Лора беше на седмото небе от щастие, когато Пол я избра сред всички агенти на „Старлайт“. Сметна го за голям успех, закъсняло признание за десетте години упорит труд, в продължение на които бе засенчвана най-безсрамно от млади напористи кандидати за слава, завършили университетите от Айви лигата, непритежаващи и половината от опита й. Тогава Лора не разбра, че е сключила сделка с дявола — дявол с името Пол Йорк.

Мечтата й да стане една от влиятелните агенти в Холивуд сега изглеждаше смехотворна. Тя не притежаваше нито дързостта, нито светкавичните реакции на колегите си. Пол я бе наел по една-единствена причина — нуждаеше се от покорна марионетка, която можеше да контролира, а обиграните и утвърдени агенти на „Старлайт“ нямаше да играят по свирката му. Прехраната й, всичко, което притежаваше, включващо луксозния й апартамент, зависеше от способността й да изпълнява желанията на Пол.

Някога се гордееше със самостоятелността и решимостта си да отстоява професионалните си преценки. Но сега едва си спомняше какво означават тези думи.

 

 

През следващите четири дни Брам се срещна с друг потенциален инвеститор, който, както и останалите, не изгаряше от желание да рискува, влагайки пари в неособено надеждно начинание.

Джорджи взе още два урока по танци, скъси косата си с два сантиметра и продължи да се терзае за бъдещето си. Когато депресията й се задълбочи, тя се опита да убеди Мег да обиколят магазините, но приятелката й добре познаваше Холивуд.

— Ако исках физиономията ми да лъсне по страниците на „Ю Ес Уикли“, щях да изляза с родителите ми. Вие, приятели, сте си избрали този начин на живот. Не и аз.

Вместо това Мег отиде да поязди, а Джорджи бе принудена да изтърпи един нелек обяд с баща си в най-модния ресторант в града, където двамата се настаниха в тапицирано с кожа сепаре, под екстравагантен полилей от стоманени пластини.

— Сценарият на „Отмъщението на бимбо вампирката“ е блестящо написан и наистина забавен — подхвана той, докато похапваше от салатата с парченца крехко месо на грил. — Знаеш колко рядко се среща подобно съчетание.

Той побутна панерчето с хляб към нея, но Джорджи нямаше апетит. През последните две седмици Чаз всеки ден я угощаваше с планини от макарони със сирене и огромни порции лазаня. Сега костите й не изпъкваха толкова силно, а страните й не приличаха на дупки, зейнали след фатален взрив, макар че Джорджи не беше съвсем уверена в благородните намерения на икономката на Брам.

— Сигурна съм, че филмът ще има поразителен успех. Но… — Младата жена порови из купата с ризото с лимон, опитвайки се да мобилизира всичките си сили, за да отстои решението си. Ставаше дума за нейния живот, за нейната кариера и тя трябваше самостоятелно да следва избрания път. — Омръзна ми да играя лекомислени празноглавки. Посветих доста време на комедиите и не желая повече да участвам в подобни филми. Нужно ми е ново предизвикателство, нещо по-дълбоко и сериозно, което истински ще ме вдъхнови и ще ми помогне да покажа таланта си в друга светлина.

Не си направи труда да спомене шестмесечния отпуск, който бе извоювала с толкова усилия. Сега се налагаше да се върне на работа колкото може по-скоро, за да не прекарва толкова време в компанията на Брам.

Баща й се облегна на стената.

— Не ставай банална, Джорджи — скастри я той. — Поредната комедийна актриса, мечтаеща да изиграе Лейди Макбет. Прави това, за което те бива.

Джорджи нямаше да се остави да я пречупи.

— Откъде мога да съм сигурна, че нямам талант за други роли, след като никога не съм имала шанса да ги изиграя?

— Имаш ли представа колко се потруди Лора, за да ти уреди среща с Грийнбърг?

— Тя би трябвало първо да говори с мен — промърмори Джорджи. Сякаш на Лора изобщо щеше да й хрумне да се посъветва първо с нея!

Пол свали очилата си и разтри очи. Изглеждаше уморен и Джорджи мигом се почувства виновна. Животът му никак не беше лек. Беше останал вдовец на двайсет и пет години с четиригодишна дъщеря на ръце. Баща й бе посветил живота си, а тя му се отплащаше с недоволство и обида. Той отново надяна очилата си и взе вилицата, но веднага я остави.

— Предполагам, че това твое бездействие…

— Не си справедлив! — прекъсна го тя.

— В такъв случай нежеланието ти да се съсредоточиш и да се захванеш за работа навярно се дължи на влиянието на Брам. Откровено казано, страхувам се, че ще зарази и теб с безотговорността и непрофесионализма си.

— Брам няма нищо общо с това.

Докато ровеше из ризотото си, тя чакаше баща й да изтъкне колко по-сговорчива и разумна е била, докато беше омъжена за Ланс. Баща й и Ланс имаха едно и също мнение по всички въпроси и понякога Джорджи си мислеше, че Ланс би трябвало да е негово дете, а не тя.

Пол отново поднови атаката.

— Създателите на „Отмъщението на бимбо вампирката“ смятат да го пуснат по екраните на Четвърти юли догодина. Идеален филм за лятната почивка. Ще бъде истински блокбастър.

— Не и ако аз играя в него.

— Не го прави, Джорджи. Негативните мисли водят до негативни резултати.

— „Лесни неща“ ще бъде пълен провал. И двамата го знаем.

— Съгласен съм, че продуцентите и режисьорите взеха някои лоши решения, и тъкмо заради това е необходимо името ти да се свърже колкото се може по-скоро с „Бимбо вампирката“. Цялата тази публичност ще ти даде шанс, какъвто скоро няма да се появи. Ако го пропуснеш, ще съжаляваш до края на живота си.

Джорджи сподави гнева си, като си напомни, че баща й винаги се е грижил за интересите й. Още от самото начало на кариерата й той беше нейният най-предан и яростен защитник. Ако не я одобряха за някоя роля, той казваше, че директорът на кастинга е загубеняк. Не можеше да отрече, че правеше всичко, за да я предпази. Дори й забрани да изиграе силната и обещаваща роля на детска проститутка, когато Джорджи беше едва на дванайсет. Колко й се искаше желанието му да я закриля да се дължи на бащинска любов, а не на амбиция.

Младата жена отново си помисли, че ако майка й беше жива, нещата може би щяха да бъдат по-различни.

— Татко… ако мама не беше починала, смяташ ли, че щеше да продължиш кариерата си на киноактьор?

— Кой знае? Сега вече няма смисъл да мислим за това.

— Зная, но… — Ризотото беше прекалено солено и Джорджи побутна купата настрани. — Разкажи ми още веднъж как сте се запознали.

Той въздъхна.

— Срещахме се в колежа през последната година. Аз играех Бекет в „Убийство в катедралата“, а тя дойде да ме интервюира за университетския вестник. Привличане на противоположностите. Тя беше много разсеяна и нехайна.

— Обичаше ли я?

— Джорджи, това беше толкова отдавна. Сега трябва да се съсредоточим върху настоящето.

— Обичаше ли я?

— Много. — Нетърпението, с което изрече думата, й подсказа, че го казва само защото знаеше, че тя иска да чуе точно това.

Докато се взираше в неизяденото си ризото, Джорджи осъзна, че по някаква странна ирония беше започнала да се чувства много по-свободно с разпътния си съпруг със съмнителна репутация, отколкото с баща си. Но навярно се дължеше на факта, че не я бе грижа за мнението на Брам.

Може би някой ден щеше да престане да се интересува толкова много и от мнението на баща си.

Към края на обяда угризенията й взеха връх и тя импулсивно го покани на обяд през уикенда. Щеше да покани и Трев, както и да помоли Мег да остане още няколко дни. Можеше дори да позвъни на Лора. Нейната марионетка агент умееше да води неангажиращи разговори на маса, а тъй като Брам и баща й щяха постоянно да се заяждат един друг, беше й необходим буфер.

Чаз се разфуча, когато й съобщи намерението си да наеме фирма за кетъринг.

— Моите ястия винаги са били достатъчно добри за Брам и приятелите му — изсумтя възмутено икономката, — но предполагам, че ти си прекалено претенциозна.

— Чудесно! — не й остана длъжна Джорджи. — Щом искаш да готвиш, готви тогава. Аз просто се опитвах да ти улесня живота.

— В такъв случай кажи на Арън, че трябва да ми помага при сервирането.

— Добре — съгласи се Джорджи, но не издържа и попита: — За какви приятели на Брам си готвила? Откакто съм тук, не е имал никакви гости.

— Разбира се, че е имал. Готвих за приятелките му. И за Тревър. Както и за онзи здравеняк, режисьора, господин Питърс, преди два месеца.

Значи, Ханк Питърс наистина се е срещал с Брам. Интересно.

 

 

Неприятната шумотевица заради снимките от балкона най-сетне започна да стихва, но Джорджи и Брам трябваше отново да се появят пред публиката, преди всичко да е започнало отново. В четвъртък, два дни преди вечерята, двамата се отбиха в „Пинкбери“ в Западен Холивуд. Напоследък Брам не се оплакваше от липсата на сексуален живот, което беше доста смущаващо. Дори се държеше така, сякаш това няма никакво значение, само дето се размотаваше из къщата гол до кръста и докосваше ръката й, когато минаваше покрай нея. Джорджи имаше чувството, че се пече на бавен огън.

Той си играеше с нея.

Сладкарницата „Пинкбери“ в Западен Холивуд се бе превърнала в любимо свърталище на знаменитостите, което означаваше, че наоколо винаги гъмжеше от папараци. За разходката Джорджи избра тъмносин панталон в комплект с бяла блуза с дълбоко, извито деколте, отпред с шест червени пластмасови копчета в ретро стил. Отне й един час, за да се приготви. Брам беше с джинсите и тениската, които бе облякъл сутринта.

Джорджи си поръча замразен йогурт с пресни боровинки и манго. Брам промърмори, че предпочита „Деъри Куин“, и нищо не си поръча. Когато излязоха, неколцината фотографи, дебнещи наоколо, тутакси насочиха обективите си към тях.

— Джорджи! Брам! Не сме ви виждали от няколко дни. Къде бяхте?

— Ние сме младоженци — сопна се Брам. — Къде, мислите, че сме били?

— Джорджи, ще кажеш ли нещо за спонтанния аборт на Джейд Джентри?

— Говори ли с Ланс?

— А вие двамата смятате ли да имате деца?

Въпросите се сипеха от всички страни, докато не се намеси един репортер с бруклински акцент:

— Брам, все още ли ти е трудно да си намериш прилична работа? — подвикна той. — Предполагам, че паричките на Джорджи са ти дошли точно навреме?

Брам се напрегна, а Джорджи побърза да го хване за ръката.

— Не ви познавам — разтегна тя устни в усмивка, — но дните на Брам, когато мачкаше досадни фотографи като червеи, още не са съвсем отминали. Или точно това искате?

Останалите папараци изгледаха мъжа с презрение, но държаха фотоапаратите и камерите в пълна готовност, в случай че Брам се развилнееше. Снимка с Брам, раздаващ юмруци, щеше да струва хиляди долари и навярно щеше да донесе доста тлъсто съдебно обезщетение за фотографа, предизвикал нападението.

— Няма да го ударя — рече Брам, когато двамата най-сетне се измъкнаха от хватката на чакалите. — Не съм толкова глупав, че да се уловя на въдицата на онзи боклук.

— Само защото си се улавял толкова често в миналото.

Той наклони глава към папараците, които ги следваха по петите, настръхнали в очакване.

— Нека им осигурим мечтаната снимка.

— Която е…?

— Ще видиш. — Улови ръката й и я повлече надолу по тротоара. Глутницата папараци се повлече плътно зад тях.