Владимир Набоков
Други брегове (46)

6

Когато си представям редуването на тези учители, ме поразяват не толкова забавните трусове, които те внасяха в живота ми, колкото устойчивостта и хармоничната цялостност на този живот. Със задоволство отбелязвам висшето постижение на Мнемозина: майсторството, с което тя съединява отделните части на основната мелодия, като събира и свързва момините сълзи на нотите, провесени тук и там по цялата чернова партитура на миналото. И ми харесва да си представям при гръмкия възторжен изблик на събраните звуци отначало някакви слънчеви петна, а сетне, в избистрящия се фокус, празничната трапеза, наредена в алеята. Там, в самото й устие, до пясъчната площадка на вирското имение, пиехме шоколад в дните на летните именни и рождени дни. Върху покривката личи същата игра на светлосенките, както и върху лицата, под разлюляния легендарен листак на липите, дъбовете и яворите, едновременно увеличени до живописни размери и умалени до вместимостта на едно сърце, и целият празник се управлява от духа на вечното завръщане, който ме подтиква да се промъквам към тази маса (ние, призраците, сме толкова предпазливи!) не откъм къщата, откъдето са слезли всички останали, а отвън, откъм дълбините на парка, сякаш мечтата, за да има право да се върне, трябва да се приближи боса, с беззвучните стъпки на блуден син, изнемогнал от вълнение. През трепетната призма различавам лицата на домочадците и роднините, движат се беззвучни уста, безгрижно произнасят забравени думи. Трепка парата над шоколада, синкаво лъщят десертите със сладко от черни боровинки. Крилато семенце се спуска като малък хеликоптер от дървото върху покривката и на покривката леко се е извърнала към преливащото се слънце с тюркоазните жилки на вътрешната страна голата ръка на момиченце, протегната лениво с разтворена длан в очакване на нещо — може би на орехотрошачката. На мястото, където седи поредният гуверньор, виждам само течащ, неясен, променлив образ, който пулсира заедно с променливите сенки на листака. Взирам се отново и багрите намират очертанията си, а очертанията се раздвижват, сякаш се включва вълшебен ток и нахлуват звуците: гласове, които говорят едновременно, пукот на счупван орех, леката крачка на небрежно предаваната орехотрошачка. Старите дървета шумят от вечния вирски вятър, високо пеят птиците, а през реката долита нестройната и възторжена врява на селската младеж, която се къпе, като дивите звуци на нарастваща овация.