Дейвид Кази
Джакпот (31)

31.

Понеделник, 24 декември, 10:45 ч.

— Божичко! — възкликна Флаг, насочил пистолета си към Саманта. — Останах без сили, докато ви догоня. Изтощихте ме. А сега ми го дайте, че ме чака и друга работа!

— Какво да ви дадем? — попита Саманта. Беше отчаяна и се опитваше да протака, тъй като не се съмняваше, че ги очаква съдбата, сполетяла Картър.

Флаг въздъхна.

— Опитваш се да спечелиш малко време, а? Виж какво, можеш да ми дадеш билета още сега и ще обещая да те убия бързо. Ти обаче вече изразходваш малкото добра воля, която съм склонен да проявя към теб. Продължиш ли да ми създаваш проблеми, ще те прострелям в корема. Уверявам те, че това е изключително болезнен начин да умреш.

— Ами ако не е у мен? — каза тя. — Убиеш ли ме, никога няма да го откриеш.

— О, разбира се, че е у теб! — отвърна Флаг. — Ако си толкова умна, колкото смятам.

— Виж какво, давам ти билета и всеки си тръгва по своя път — предложи Саманта, скована от ужас. — Защо да не постъпим именно така? Защо трябва да…

— Ще броя до три — предупреди Флаг.

Е, това, значи, е краят, каза си Саманта. Нямаше никакъв смисъл да му дава билета. Той можеше просто да я застреля и да прерови джобовете й. Секунди я деляха от смъртта. Щеше да умре в задната алея на жилищен комплекс за социално слаби. Щеше да умре на трийсет и четири, без да е постигнала нищо.

— Едно!

— Две!

Езикът на Флаг тъкмо докосна небцето, за да изрече „Три!“, когато задната врата, водеща към апартамента на Джамал, отхвърча, отнесена сякаш от експлозия. Флаг се извърна само за миг, но за Саманта и Паскуале това беше повече от достатъчно.

Саманта се хвърли в краката му, а Паскуале заби рамо в гърдите му, успявайки за втори път по време на краткото им запознанство да избие пистолета от ръката му. Още топлото оръжие падна безшумно в снега и потъна в него като котва. Изненадан от нападението, Флаг се олюля назад, но все пак запази равновесие. Откъм площадката прозвучаха два изстрела, които отекнаха силно в празничния ден. Инстинктът за оцеляване на Сам се задейства в пълна мяра, тя сграбчи Паскуале за ръката и хукна към блока, колкото се може по-далеч от стрелбата.

Ако вниманието му не бе отклонено от парещата болка в бедрото му, Чарлз Флаг би останал впечатлен от тази проява на инстинкта за самосъхранение. Втори куршум прониза рамото му. Той изохка, удивен от собствената си глупост. Докато търсеше прикритие, мислите му се върнаха към случилото се в апартамента на Джамал.

 

 

Флаг бе нахлул в апартамента на Джамал, използвайки тялото на Мичъл и като човешки щит, и като боен таран. Джамал откри огън мигновено, в резултат на което превърна тялото на собствения си телохранител в кървав шницел. Флаг пусна трупа на Мичъл, който вече бе изиграл своята роля, и се озова от другата страна на вратата. Откри Джамал приклекнал в ъгъла и изстреля в тялото му три куршума, преди онзи да успее да отвърне на огъня. Докато Флаг презареждаше обаче. Джамал го изрита рязко и го събори на земята, след което запълзя към тъмния коридор, оставяйки кървава диря след себе си. В коридора беше тъмно като в рог, мракът бе прекалено непрогледен за Флаг. Искаше да последва Джамал, но не можа да събере сили да го направи. След като изпразни цял пълнител в мрака, той се обърна и тръгна към кухнята, където смяташе, че се крият Саманта и Паскуале. Докато крачеше натам. Чарлз Флаг си мислеше, че е крайно време да направи нещо по отношение на този свой страх от тъмното.

Е, стореното — сторено, не можеше да направи нищо, за да поправи грешката си. Мигом забрави билета и остави Сам и Паскуале да избягат. Приоритетите му бяха съвсем други. Куршумите можеха да убиват. Огледа снега и откри дупката, която се бе образувала при падането на пистолета.

Грабна го и се хвърли в снега с надеждата да му осигури прикритие, а и да охлади раната в крака му. Миг по-късно надзърна иззад пряспата и огледа задната площадка. Остана смаян от видяното. Джамал се бе подпрял на парапета, а ръката му, която стискаше пистолета, стърчеше над старото напукано дърво и търсеше мишената. Бе прострелян смъртоносно и от крайчеца на устните му се стичаше кръв. Лицето му беше мъртвешки бледо, което го караше да изглежда още по-зловещо предвид черната му кожа. Дрехите му бяха покрити с червени петна, сякаш досега беше правил доматен сок.

Флаг се прицели в главата му и плъзна пръст пред спусъка. В същия миг пистолетът на Джамал се завъртя право към него. Флаг виждаше, че в младежа не е останал много живот, но въпреки това не можеше да му отрече куража.

Двамата стреляха едновременно.

Последният куршум, изстрелян от Джамал, прелетя далеч от целта и се заби в стената, обсипвайки алеята с късчета бетон. Горещите отломки паднаха в снега и дори зацвърчаха в него. Флаг, който все пак се намираше в доста по-добра форма от Джамал, стреля три пъти. Всеки от куршумите прониза противника му в гърдите и довърши започнатото вътре в апартамента.

 

 

Саманта и Паскуале се изнизаха тихо през вътрешния двор. Екотът от последните изстрели продължаваше да кънти в ушите на Саманта. Озърна се през рамо, но не видя нищо друго, освен бяла снежна пелена. Жителите на Рейвънууд си знаеха урока и щяха да останат по домовете си, докато полицейските автомобили не блокират целия комплекс, след което щяха да излязат и да обсъдят случилото се в безопасната компания на сините полицейски униформи.

Покритият пасаж между блоковете ги отведе обратно на Алън Авеню, където поеха на север, прекосиха шосето и се добраха до аудито на Саманта. Стори им се, че този преход продължава цяла вечност, но когато се дотътриха до колата, запъхтени като чифт впрегатни коне, Саманта погледна часовника си и видя, че е изминал само час.

— Изморена ли си? — попита Паскуале.

— Не повече от теб — отвърна тя.

— Трябва да измъкнем колата от снега — каза Паскуале и сложи ръка на гърба й.

— Така е. Имам идея.

След като прибра билета в джоба на джинсите си, Саманта съблече якето си и го пъхна под задната лява гума на автомобила.

— Да изчезваме оттук — каза тя.

Паскуале вдигна вежди.

— Умно момиче!

Качиха се в колата. Саманта се настани зад волана, сложи ръка върху скоростния лост и натисна леко педала на газта. Надяваше се гумата да намери някакво сцепление върху плата на якето. Тя превъртя за миг, при което сърцето на Саманта подскочи в гърлото й, но сетне грайферите се впиха в плата и колата потегли. Тръгнаха на юг към Гроув Авеню, където Саманта зави на запад, далеч от центъра на града.

— Никога няма да ни остави на мира! — каза тя, докато се движеха покрай къщи с викторианска архитектура и хасиенди в испански колониален стил. Колкото по̀ на запад отиваха, толкова по-свеж бе снегът, толкова по-малко улици бяха почистени. Навлязоха във Фен, или Ветрилото, квартал, разположен западно от центъра на Ричмънд, наречен така заради формата, която заемаше на картата. От Белведере Стрийт, която минаваше край Университета на Вирджиния, започваха половин дузина улици, разтворени като ветрило.

Паскуале замълча.

— Ще трябва сами да осребрим билета — продължи Саманта. — Направим ли го, няма да има за какво да ни преследва.

— Освен за да ни убие — каза Паскуале.

Саманта не отвърна нищо, а започна да навива на пръсти една тъмна къдрица.

— Да — съгласи се тя, — предполагам, че си прав.

— Какво ще правиш с парите?

— Нямам представа. Може да купя бейзболния отбор на „Доджърс“. Или тази улица от Фен. А на теб ще купя съседната. На нея има страхотно заведение за бургери.

— Питам те сериозно.

— Ще потърся наследници на Джулиъс.

— Не каза ли, че няма други роднини? — попита Паскуале.

— Това, че го е казал, не означава, че е истина.

— Саманта!

— Какво? Възможно е!

— Знам, че е възможно. Само че до края на живота си ще взимаш слюнка за ДНК тестове.

— Мога да ги даря за благотворителност — не се предаде тя.

— Това е един от възможните варианти.

— Имаш ли по-добра идея?

— Мисля, че трябва да задържиш парите.

— Какво?

— Помисли само какво преживя — продължи Паскуале. — Помисли какво можеш да направиш с тях. Защо не? Какво обезщетение ще получиш, когато от „Уилит & Хол“ прекратят договора ти? Можеш да основеш фондация. Да я превърнеш в делото на живота си. Ще си определиш някаква заплата, а всичко останало ще отиде за благотворителност. Ще се справиш далеч по-добре с управлението на парите от онези благотворителни организации, които харчат лъвския пай от даренията за собствени нужди. Не умирай заради този билет!

Идеята резонира в душата й като акорд от добре настроена китара. Какво друго можеше да направи? Единствените двама души, които имаха законни права върху билета, бяха мъртви. Саманта дори нямаше представа откъде да започне издирването на останалите наследници на Джулиъс Уийлър. Освен това беше толкова уморена. Ужасно уморена. Струваше й се, че през последните три дни около нея непрекъснато валят трупове.

Дали ще успее да връчи билета на законния му собственик, който и да бе той в момента? Или щеше да загине, преди да успее? Наистина ли идеята на Паскуале беше чак толкова нелепа? Тя можеше да извърши толкова много добри дела с парите. Целта й не бе да забогатее, нали? Е, вярно, щеше да плати дълговете на родителите си и да ги осигури до края на дните им. Така само щеше да компенсира злото, сторено от онзи идиот брат й. Щеше да си осигури комфортен живот. Да извърши куп добрини. И никога вече да не работи като адвокат. Това не бяха лоши неща. Тя не беше лош човек. Именно такива мисли се въртяха в главата й като хамстер във въртележка, докато насочваше колата на запад по Гроув Авеню.

— Много съжалявам, че те забърках във всичко това — каза Саманта. С крайчеца на очите си забеляза, че Паскуале трепва при всяко помръдване в седалката. — Как са ребрата?

— Честно казано, нуждаят се от още малко сос.

 

 

Когато приливът на адреналин отмина като излял се набързо летен дъжд, остра болка прониза крака на Флаг. Огледа раната и със задоволство установи, че куршумът е влязъл и излязъл съвсем чисто, без да засегне костта, малко над коляното. Раната в рамото обаче изглеждаше по-сериозна. Тя изискваше повече грижи и щеше да зарасне едва след няколко седмици. За щастие снегът бе ограничил кръвотечението, макар да съществуваше вероятност раната отново да се отвори, когато Флаг се прибере на топло. Трябваше да се снабди с аптечка и да си почине малко.

Надигна се, подпря се на стената и закуцука по задната алея на Рейвънууд. Безжизненото тяло на Джамал Уийлър висеше върху дървения парапет, но Флаг не му обърна никакво внимание. Беше прекалено отвратен от самия себе си. Този дребен гангстер едва не му бе видял сметката. „Браво, Чарли, отлично се справи! Къде ти беше умът бе, човече? Освен това крайно време е да преодолееш този свой страх от тъмното. Започваш да се излагаш, нали, Флаг? — каза си той, докато крачеше в снега. — Страх от тъмното, а?“.

Час по-късно откри една къща на Гроув Авеню, чиито собственици бяха заминали някъде за коледните празници. Може би трябваше да смени престъпното си поприще. Проникването в чужди домове беше толкова лесно! На верандата лежаха четири вестника, грижливо навити на руло. Лампата над входната врата светеше, а снегът, покрил алеята за автомобили отстрани, бе дълбок до коленете, което означаваше, че никой не е паркирал тук поне от три дни. Откри резервен ключ под една саксия, в която някой бе посадил отдавна изсъхнали стръкчета босилек. Вратата се отвори и Флаг се озова пред купчина писма и сметки, разпилени по пода.

След като затвори вратата зад себе си, той огледа къщата и откри добре заредена с козметични принадлежности баня непосредствено до дневната. Събра всички необходими неща, съблече се, влезе във ваната и се зае за работа. Първо изля половин шише перхидрол върху входната рана, а останалото — върху изходната, която беше малко по-голяма, тъй като куршумът се бе разширил леко по време на своя полет. Раните бяха чисти. Чарлз Флаг знаеше, че е извадил голям късмет. Типове като Джамал обикновено използваха куршуми с кух връх, наричани „убийци на ченгета“, които биха разкъсали бедрената му артерия. Докато обработваше раната, от нея изтече доста кръв и обагри ваната в аленочервено.

Флаг се присви и простена от болка, когато слабата киселина проникна в раната, но знаеше, че това е нищо в сравнение с болката, която го очаква след малко. Когато приключи, отвори шишенце спирт за разтривки. Без изобщо да се замисля, изля част от него в раната. Сякаш пъхна крака си в буен лагерен огън. В гърлото му се надигна мощен рев, досущ като двигателите на самолет, който стои на пистата в очакване да излети, но Флаг успя да го сдържи. По лицето му се стекоха бистри сълзи и той продължи да повтаря наум любимата си мантра.

Оцеляване на най-приспособимите. Оцеляване на най-приспособимите. Оцеляване на най-приспособимите.

Когато приключи с дезинфектирането на раните на крака, откъсна парче конец за чистене на зъби, накисна го в спирта, дезинфекцира и една игла за шиене, която бе намерил, и ги заши. Сетне ги покри с две големи парчета марля и бял лейкопласт. После насочи вниманието си към куршума в рамото. Бе пронизал лопатката, но не беше излязъл от другата страна. Напипа го точно под ключицата. Макар тази рана да кървеше по-слабо, тя можеше да му създаде далеч по-сериозни проблеми от много по-чистата рана в крака.

Затътри се към кухнята, където откри голям нож, който дезинфекцира със спирт. Върна се във ваната и изряза малко цилиндърче плът около куршума, сякаш белеше плод. Извади парчето олово с върха на ножа. Куршумът падна във ваната и остави кървава диря върху емайлираната повърхност. Флаг повтори процедурата за дезинфекция, след което заши раната и я покри с марли и лейкопласт, както бе сторил това и с другата. Болката бе чудовищна, направо апокалиптична, далеч отвъд пределите, които друг човек би могъл да издържи, без да изгуби съзнание. Чарлз Флаг обаче не беше като другите хора. Той го знаеше. Той бе еволюирал.

Импровизираното лечение бе приключило. Като допълнителен бонус Флаг откри в аптечката почти пълно шишенце с таблетки цефалексин. Мигом глътна една с надеждата антибиотикът да предотврати всяка инфекция още в зародиш. Таблетките щяха да му стигнат за двуседмичен курс на лечение. Огледа превръзките на раните си и реши, че в спешното отделение на която и да е болница едва ли биха могли да направят повече от това. Професор Дарвин би се гордял с него.

Идеята да взема лекарства не му допадаше особено, но еволюцията предполага човек да се приспособява към заобикалящата го среда. В резултат на несекващия си стремеж да се тъпче с все повече и повече лекарства обаче, човечеството бе направило бактериите хилядократно по-силни и устойчиви в сравнение с преди десет години например. Така поколение след поколение бактериите, с които човешкият организъм се бе справял без външна помощ, сега бяха еволюирали в супербактерии. Побиваха го тръпки само при мисълта за това.

Макар и тежко ранен, Чарлз Флаг си оставаше възпитан гост, затова изми кръвта от ваната и прибра куршума, който бе извадил от раната. Това беше най-малкото, което можеше да направи. Облече се бързо, но се почувства отпаднал, притеснен. Любопитството му надделя и реши да огледа всички стаи в къщата. На стената в трапезарията откри семеен портрет, доста професионално направен. Главата на семейството, набит, широкоплещест тип с елегантен костюм. Майката не можеше да се нарече дебелана, но нямаше да сбърка, ако пропуска едно-две хранения дневно. Лицето й бе покрито с тежък грим, а изражението й толкова високомерно, че на Флаг му се прииска да я зашлеви. Синовете им близнаци бяха високи и красиви.