Кели Армстронг
Пробуждането (13)

13

Не бях им споменала за полудемона. Това само ненужно щеше да усложни историята и бе идеална възможност за Дерек да ме упрекне колко глупаво съм постъпила като съм я слушала. Ами онова, което каза — да се върна и да я освободя? Не исках да се замислям в момента. Ако наистина се върнем, ще намерим бащата на Саймън и той ще ни посъветва как да спрем групата „Едисън“, без да освобождаваме демони.

— Баща ми ще попълни празнотите — каза Саймън.

— Страхотно! — възкликна Тори. — Ще освободим лелята на Клоуи и Рей, ще получим отговори на всички въпроси… трябва само да намерим изчезналия ти баща. И как върви търсенето? — Тя се огледа. — Не много добре, както виждам.

В очите на Саймън проблесна гняв, ала след няколко премигвания изчезна.

— Работим по въпроса.

— Как?

— После ще разбереш — отвърна Дерек. — Но първо трябва да намерим топли дрехи за Клоуи…

— Клоуи, Клоуи, Клоуи. Престанете да се тревожите за бедната малка Клоуи. Още не е замръзнала. Ами баща ви? Имате ли някакви следи? Някакви указания?

— Още не — каза Саймън.

— Какво правихте през последните два дни?

Гневът му се възпламени отново и този път той не го скри, а се обърна към нея с такава бързина, че тя се сви и отстъпи назад.

— Използвахме всеки миг да постигнем три неща: да оцелеем, да намерим Клоуи и да открием баща ни. Ами ти какво правеше?

— Бях заключена.

— И какво от това? Нима това спря Клоуи? Нещо да добавиш, Тори? Да си открила нещо? Или просто си се възползвала от нейното бягство?

— Тори ми помогна — обадих се аз. — Без нея…

Тя рязко се извърна с лице към мен.

— Не смей да ме защитаваш, Клоуи Сондърс!

Мълчание. След малко Дерек рече:

— Къде да те отведем, Тори? При баба ти и дядо ти? При някоя приятелка? Сега си навън и си в безопасност, а аз съм сигурен, че има къде да отидеш.

— Нямам.

Понечих да им кажа какво се случи с баща й, ала тя ме спря с поглед.

— Няма къде да отиде — обясних. — Както и аз.

— Все имаш някого — продължи Дерек, — може и да не е в Бъфалоу, но ние ще ти купим билет за автобуса.

— За предпочитане такъв, който заминава веднага, нали? — попита тя. — Никъде няма да ходя. Ставам част от малката ви група от деца герои, които търсят своя Супертатко.

Саймън и Дерек се спогледаха.

— Не — отвърна Дерек.

— Не? Извинявай, но не аз ви издадох, а Рей. Аз помогнах на Клоуи.

— Рей ли я измъчваше в Лайл Хаус?

— Измъчвала? — презрително сумтене. — Не съм…

— Правеше всичко възможно, за да изгонят Клоуи от дома — заяви Саймън. — А когато не успя, се опита да я убиеш.

— Да я убия ли? — Тори стисна устни. — Аз не съм като майка си. Не смей да ме обвиняваш.

— Подмами я в подземието — продължи Дерек. — Удари я с тухла по главата, завърза я и й запуши устата, после я заключи вътре. Въобще разтревожи ли се дали тя е добре? Провери ли дали не си й строшила черепа?

Тори понечи да отрече, но по ужаса в очите и разбрах, че подобна възможност изобщо не и беше хрумвала.

— Дерек — казах аз. — Не мисля, че…

— Не, тя не мисли. Можеше да те убие с онази тухла, да те задуши, когато ти запуши устата, да ти причини сърдечен удар от ужас, да не споменавам какво щеше да стане, ако не бе успяла да се освободиш от въжетата. Само след два дни можеше да умреш от обезводняване.

— Никога нямаше да оставя Клоуи да умре. Не можете да ме обвинявате в такова нещо.

— Не — отвърна Дерек. — Обвиняваме те само за това, че искаше да я въдворят в психиатрична клиника. И защо? Защото не я харесваш. Защото говореше с момчето, по което ти си падаше. Може и да не си майка си, Тори. Но ти си… — той я прикова с леден поглед на мястото й. — Не искам такова нещо да се навърта около нас.

Изражението на лицето и… съжалих я, нищо, че тя не би приела съчувствието ми.

— Нямаме ти доверие — заяви Саймън с по-мек тон от този на брат си. — Не можем да се движим с човек, на когото не вярваме.

— Ами ако нямам нищо против? — намесих се аз. — Ако с нея се чувствам сигурна.

— Но не е така — каза Дерек. — Ти не си като нея и никога не би направила, това, което направи тя. — Той срещна втренчения поглед на Тори. — Аз съм като теб. Клоуи няма да те накара насила да си тръгнеш, защото ако ти се случи нещо, ще се чувства ужасно. Но аз? На мен не ми пука. Заслужи си го.

Това вече бе много грубо. Саймън се смути, отвори уста.

Аз го изпреварих:

— Но къде ще отиде? Тя няма пари. Към когото и да се обърне, тутакси ще повика родителите й.

— Не ме интересува.

— Не можем да постъпим така — обади се Саймън. — Не е правилно.

Знаех, че Дерек не е лишен от съчувствие — не можеше да забрави какво бе сторил на момчето, нападнало Саймън. Но в себе си сякаш имаше строги критерии, по които преценяваше и балансираше нещата в живота, така че ако случайно се озовеш на погрешната страна като Тори, той, без да му мигне окото, ще те запрати в ъгъла и ще те остави на милостта на съдбата, каквато и да е тя.

— Не бива — възразих аз.

— Няма какво да го обсъждаме. Тя няма да дойде с нас.

— Добре. — Станах и си изтупах джинсите. — Хайде, Тори.

Саймън се изправи и аз помислих, че ще ме спре. Но той ме последва до вратата. Тори ни настигна и тримата влязохме в съседната стая, ала Дерек скочи и ме дръпна за ръката с такава сила, че изгубих равновесие.

Потреперих и отлепих пръстите му от ръката си.

— Не тази.

Той бързо ме пусна, осъзнал, че ме е хванал за ранената ръка.

Помълча малко, после каза:

— Добре.

Обърна се към Тори:

— Имам три условия. Първото: какъвто и проблем да имаш с Клоуи, трябва да го преодолееш. Ако й направиш нещо, свършено е с теб.

— Разбрано — отвърна Тори.

— Второ: не се задявай със Саймън. Той не се интересува.

Тя се изчерви и се озъби:

— Мисля, че вече всички го разбраха. Номер три?

— Не бъди такава егоистка.

След като грозната сцена приключи, за пръв път в живота си усетих вълнение от предстоящото обикаляне по магазините. Нямах търпение да изляза от влажната, тъмна, студена дупка, която твърде много ми напомняше за омразните подземия. Да се махна далеч от мъртвото тяло, чиито флуиди ми опъваха нервите. Да си взема топли дрехи, истинска храна и да се изкъпя в истинска баня със сапун, течаща вода и тоалетна. Не ме питайте как се справях с „телесните си нужди“ до този момент — ще премълча отговора.

— Щом се отдалечим на достатъчно разстояние от тук, ще опитам кредитната си карта — казах аз. — Сметката ми вероятно е блокирана, но си струва да направя един опит. Човек винаги има нужда от още пари.

— Имаме си — обади се Дерек.

— Добре. Щом мислите, че няма да е безопасно да опитам…

— Клоуи, ти няма да излизаш. Ще излезем, но без теб. Ти ще останеш тук.

— Където ще си на сигурно място — каза Тори. — Не бихме желали да си счупиш нокътя, докато натискаш бутоните на банкомата.

— Тори — обърна се към нея Дерек. — Предупредих те. Не се занимавай с нея.

— Ударът бе насочен към теб, вълче.

Гласът му се понижи с още една октава и се превърна в глухо ръмжене.

— Не ме наричай така.

— Моля ви! Няма ли да спрете да се заяждате? — Застанах между двамата.

— Ако досега не съм ви доказала, че внимавам и мога да се грижа за себе си…

— Доказа ни го — отвърна Саймън. — Там е проблемът.

Той ми подаде изрезка от вестник. Прочетох заглавието и бавно се отпуснах върху една щайга, без да откъсвам поглед от статията.

Баща ми предлагаше награда от половин милион долара на онзи, който даде информация, с помощта на която да ме върнат у дома жива и здрава. Имаше и моя снимка от последната ми година в училище. Бяха публикували и фотография на татко от нещо, което приличаше на пресконференция.

В нощта след кризата, която бях получила в училище, баща ми дойде в болницата да ме види. Беше долетял от Берлин и изглеждаше ужасно — уморен, небръснат, разтревожен. На снимката от пресконференцията той изглеждаше още по-зле — имаше тъмни кръгове около очите, а лицето му бе цялото набраздено от дълбоки бръчки.

Нямах представа как групата „Едисън“ са обяснили моето изчезване. Сигурно са съчинили за пред него някаква история, може би, че са ме преместили и още е рано да ме посети. Искали са да скрият изчезването ми, но са действали твърде бавно.

Все пак се опитваха да прикрият следите си. Според сестрите и моята съквартирантка Рейчъл Роджърс, която бе интервюирана за вестника, аз бях избягала.

Дали татко им бе повярвал? Предполагам, че да. В статията се цитираха думите му, че не се е справил със ситуацията — всъщност, че не се е справил с доста неща около моето възпитание — и отчаяно търси възможност да започне отначало. Щом го прочетох, сълзите закапаха по вестника. Избърсах го с ръка.

— Половин милион? — Тори четеше иззад рамото ми. — Сигурно групата „Едисън“ са размахали пачките, само и само да ни върнат обратно.

Саймън ми посочи датата. Вчера сутринта, когато все още бяхме под тяхна опека.

— Добре — заяви Тори. — Накарали са баща й да привлече вниманието към бягството й, така че никой да не задава въпроси. Той предлага сума, която никога няма да изплати, защото всъщност знае къде е дъщеря му.

Поклатих глава.

— Леля ми каза, че татко не знае нищо за групата „Едисън“. — Вторачих се в статията, после бързо сгънах изрезката. — Трябва да го предупредя.

Дерек застана на пътя ми.

— Не можеш да го направиш, Клоуи.

— В момента, в който се е захванал с това, се е изложил на опасност без дори да го осъзнава — размахах вестникарската изрезка във въздуха. — Трябва да предупредя.

— Той не е в беда. Ако не се беше появил пред медиите, може би щеше да бъде. Но сега, ако нещо му се случи, ще привлече още повече внимание. Очевидно, той не се съмнява в историята, която са му пробутали за бягството ти, затова ще го оставят на мира… докато накрая не открие истината.

— Но аз трябва да му съобщя, че съм добре, ясно ли ви е? Той се тревожи.

— Ще трябва да почакаш още малко.

— Сигурни ли сме, че и той не е в играта? — попита Тори. — Какво каза леля ти? Измамила е майка ти? Или и майка ти е била вътре?

Измъкнах писмото от джоба си и прокарах пръст по редовете му. После им казах какво пише в него — онази част, която ги интересуваше.

— А за баща ти? — поинтересува се Дерек.

Поколебах се, после кимнах с глава.

— Какво пише?

— Че не е бил замесен, както ви казах.

— Което означава, че ако Клоуи се свърже с него, няма да й стори нищо лошо — отбеляза Саймън.

Дерек затърси с поглед очите ми. После тихо рече:

— Клоуи…

— Тя ми каза… леля ми ме посъветва да стоя настрана от него.