Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на ехото (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Scrutator, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Скрутатор

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

Коректор: Катрин Якимова

ISBN: 978-954-2989-50-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3788

 

 

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Скрутатор

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

Коректор: Катрин Якимова

ISBN: 978-954-2989-51-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3789

История

  1. — Добавяне

Тридесет и седем

Макар да бяха прекарали часове на студа, пленниците се нуждаеха от известно време, за да осъзнаят екстравагантността на подготвяния спектакъл. Механици и въжари монтираха пръстени върху крепостните стени. Тежки кабели бяха спуснати от въздухоплавите и закрепени към образувалите се метални рамки. По средата им перпендикулярно бяха опънати други, по-тънки кабели. Те оформиха подобие на паяжина, разположена успоредно на земята.

Върху тази увиснала основа бяха разстлани огромни топове платнище. Така се образува фигура с четиринадесет страни и диаметър над сто и петдесет дължини. Тази платформа нямаше нито стени, нито перила, само платнище, което бе изопнато. Опънът бе такъв, че дори стъпките не го огъваха.

— Това е въздушен амфитеатър — каза Флид. В гласа му се долавяше искрено възхищение. — Каква хитра идея! Публиката ще заеме краищата, а ние, заедно със съдиите и екзекуторите, ще застанем в средата.

Бързото издигане на платформата загатваше, че построяването й е било многократно упражнявано в Ненифър. Тя бе привършена още преди обед. Пленниците бяха издигнати във въжени кошници, от които висяха крайниците им. Войниците и скрутаторите получиха привилегията на привързани платнени столове. След половин час всички затворници бяха струпани в средата на платформата. Войниците не им позволяваха да се втурнат към ръба или към дупката, оставена в средата. Повечето от онези, намиращи се на борда на въздухоплавите, също се спуснаха, за да наблюдават процеса. Те щяха да играят ролята на свидетели. Но пилотите останаха по местата си. Много от войниците също останаха на борда на машините, бдейки за врага.

На борда на въздухоплавите стояха войници с брадви, готови да срежат дебелите въжета при нужда. В такъв случай свидетелите щяха да разполагат с изключително кратко време, за да се оттеглят към стените на Физ Горго. На забавилите се би предстоял полет от петдесет дължини.

Въжените столове останаха да висят над всеки от скрутаторите, осигурявайки мигновена евакуация при нужда. Иризис не спираше да се моли за вражеска атака. Щеше да посрещне смъртта по-спокойно, ако можеше преди това да види как председателят Гор се гърчи уплашено на края на въжето, свиващ се под заплахата на ноктести атаки. Ако тя можеше да призове лиринксите по някакъв начин, би го сторила веднага. Дори изяждането от лиринкс бе за предпочитане пред унизителната орис, която им предстоеше.

Хроникьори и разказвачи стояха встрани, готови да запишат срамната сцена. Край тях стояха шестима художници, разпънали стативи. Те щяха да увековечат в рисунки всеки момент от делото, а също и да уловят агонията върху лицата на екзекутираните престъпници. Общите Истории на Сантенар, а също и Историите на замесените семейства, щяха да разказват за недостойния им край.

Зазвуча рог. Главният екзекутор прокара палец пред гърлото си. Настъпи пълна тишина. Председателят Гор пристъпи напред.

— Летописци и свидетели — поде той с тих и настоятелен глас. — Тези гнусни предатели не ще бъдат подложени на формален разпит. Намираме се дълбоко във вражеска територия, където не можем да предоставяме подобни луксове на онези, които се съюзяват с врага. Но процедурите, изисквани от тази ситуация, ще бъдат изпълнени без отклонения.

— Ще бъда кратък, защото е възможно дори в този момент враговете да се отправят насам. Съветът на скрутаторите ме упълномощи да изложа доказателствата. Заявявам, че всеки един от подсъдимите е виновен в измяна, а също и други углавни престъпления, чиято многобройност не позволява изреждане в настоящите обстоятелства. За подобна поквара законът отсъжда одиране, избирателно изкормване и отсичане на крайниците. Накрая телесните останки ще бъдат разпръснати, за да послужат за храна на най-нищожните мършояди.

Председателят поспря, за да се навъси към затворниците, а сетне към свидетелите. Иризис остана с впечатлението, че той се старае да впечатли художниците и разказвачите. Само как го презираше…

— Но — продължи Гор — формалностите на делото трябва да бъдат запазени. Нека се знае, че дори скрутаторите не стоят над Закона.

Гнусен лицемер, помисли си Иризис. Стотици хиляди пъти, когато ви е изнасяло, скрутаторите са раздавали правосъдие според собствената си преценка. Но сега си седнал да се правиш на справедлив, за да си изградиш красив образ за хрониките. Тя си пое дъх, за да изкрещи мислите си, само че Флид я сръга в ребрата.

— Недей! — остро прошепна той. — Няма полза.

— Ще ми достави удовлетворение!

— Скрутаторите разполагат с уникални форми на мъчение, които биха приложили, ако упорстваш. За да дадат пример какво се случва с устатите, те ще те отведат обратно на изток, като те измъчват през целия път…

— Ще си струва.

— Иризис, повярвай ми, нищо не би оправдало онова, което биха могли да ти причинят. Просто мълчи и се моли за възможно най-бързата смърт. Аз нетърпеливо очаквам своята — тихо додаде той.

— Сър! — шокирано прошепна Иризис.

— Говоря сериозно. Сражавах се дълго, но накрая бях сразен. Настоящето е провал, жалка пародия на живот. Всичките ми надежди и дела рухнаха. Вече не мога да направя нищо. Вече не ми се налага да нося тежестта на света. Най-сетне мога да се отърся от нея и да се отправя към смъртта си с достойнство. Ще я приветствам.

— Ще я приветствате?

— Откакто скрутаторите ме измъчваха като млад, не е минал ден, в който да не ме измъчва болка. Вече дори маковият сироп не действа. Смъртта означава край на цялата тази болка. И аз копнея за този край.

Тя потръпна и не каза нищо повече.

— … и затова — продължаваше Гор, — преди да произнеса присъдата, обръщам се към събраните свидетели, за да потвърдят вината на затворниците. Свидетели, ако някой сред вас не се съгласи с решението, излезте напред и изложете аргументите си, след което останалите свидетели ще гласуват. Скрутаторите, разбира се, ще се въздържат от гласуване. Ако волята ви подкрепи съответния затворник, той ще бъде освободен. Ако се произнесе против, вината му ще бъде потвърдена и очакващото наказание ще бъде изпълнено веднага след края на делото.

Гор направи знак на главния екзекутор, който с жест му поднесе свитък и се поклони.

— Не, ти трябва да го прочетеш! — шепотът на председателя достигна чак до Иризис. — По-бързо! Предстои ни да печелим война.

В смущението си главният екзекутор изпусна свитъка. Все така притеснен, той го разгърна и започна да чете.

— Пилот Инуи — поде той с нервен глас, — Съветът на Скрутаторите те намира за виновна в измяна. Има ли свидетел, който не е съгласен?

— Моля за разрешение… — поде Флид.

— Отхвърля се — каза Гор.

Никой друг не се обади. След дълга пауза, през която главният екзекутор оглеждаше редиците свидетели, той се обърна към Гор и каза:

— Тъй като никой свидетел не се възпротиви на решението, присъдата е потвърдена.

— Към свидетелите, не към мен, глупако! — просъска Гор. — Не трябва да изглежда, че скрутаторите имат отношение.

Екзекуторът се обърна към свидетелите пред себе си и каза по-гръмко от необходимото:

— Пилот Инуи е виновна в измяна. Отведете я до мястото за екзекуции.

Дребната жена бе завлечена до място, обградено с бодлива тел и поне двадесетина войници с изтеглени оръжия.

— Сержант Флангърс — каза главният екзекутор. — Съветът на скрутаторите те намира за виновен в измяна. Има ли свидетел, който не е съгласен?

След нова проточила се пауза сред тълпата изникна раздвижване. Някой изкрещя:

— Сержант Флангърс е герой, получил Звезда за храброст заради героизма си, проявен по време на обсадата на Плаймс. Оспорвам решението.

Гор се навъси.

— Свидетелят да излезе напред и да се аргументира.

Напред пристъпи войник в офицерска униформа.

— Казвам се генерал Галимън. Аз бях начело на плаймския гарнизон преди две години. Сержант Флангърс изигра ключова роля в спасяването на града. Десет пъти той се хвърляше срещу лиринкските редици, поваляйки девет от чудовищата. Над два часа той остана да се сражава съвсем сам, край труповете на другарите си. Макар и ранен, сержантът успя да задържи враговете и остана на поста си чак до пристигането на подкрепления. Целият Съвет взе решение да му бъде присъдена Звезда за храброст. Храбростта, която той показа в Плаймс, която трябва да служи за пример на всички ни, далеч не е единствената му проява.

Главният екзекутор се обърна към Гор, очаквайки отговор.

Председателят се подсмихна.

— Добре съм запознат със случая, тъй като лично наградих сержант Флангърс. Но справедливостта на скрутаторите се разпростира дори над най-великите герои. Впоследствие сержантът е осквернил собствения си лик, вземайки участие в бягството на Иризис Стирм и Фин-Мах, а впоследствие и като подпомогнал бягството на Ксервиш Флид и Крил-Ниш Хлар. Със собствените си ръце някогашният герой унищожил въздухоплав, с което отнел живота на мнозина от някогашните си другари и нанесъл необратими наранявания на скрутатор Кларм. — Гор кимна към джуджето, което седеше до него. Единият крак на едроглавия дребосък бе обвит с метална шина. — Скрутатор Кларм е оцелял по чудо. Трябва да изтъкна, че сержант Флангърс е изпълнил това дело, след като неговият въздухоплав е получил изрична заповед да се приземи.

— Доколкото ми е известно, сър — каза генерал Галимън, — сержант Флангърс е действал в отговор на легитимна заповед, отправена му от перквизитор Фин-Мах.

— А доколкото е известно на мен, генерале, сержант Флангърс е знаел, че перквизитор Фин-Мах е получила пряка заповед да предаде въздухоплава си. Тази заповед е идвала от временен скрутатор Джал-Ниш Хлар, намиращ се над нея в йерархията. Фин-Мах е избрала да не се подчини. Екзекуторе, нека свидетелите гласуват.

— Моля за разрешение да защитавам сержант Флангърс — каза Флид.

— Отхвърля се! — изфуча Гор.

— Обръщам се към свидетелите — продължи Ксервиш, извъртайки лице към въпросните. — Сержант Флангърс е войник със съвършено досие. Обсадата на Плаймс далеч не е единственото сражение, в което той е демонстрирал забележителна храброст. Мога да изброя над десет други сражения, сред които е и падането на Туркад, а също и първата битка край Никеранд, където сержантът е бил не по-малко дръзновен и героичен. Какъв е вашият отговор, свидетели, имам ли право да говоря в негова защита? Да или не?

След кратко колебание се разнесе потвърдителен рев. Гор беше побеснял, но не можеше да стори нищо. Той даде знак на главния екзекутор.

— Можеш да говориш — каза последният, — но не повече от минута. Говори бързо.

— Една минута… — Флид навлажни пресъхналите си устни. Бе подготвил защита, но не и тъй кратко изложение. — Ето аргументите ми: сержант Флангърс се е подчинил на пряка заповед от перквизитор Фин-Мах, която е следвала писмени нареждания, връчени й от мен, докато заемах позицията на главнокомандващ снизортската армия. Тези нареждания са притежавали по-голяма тежест от заповедите на временен скрутатор Джал-Ниш или скрутатор Кларм. Флангърс не е имал избор. Трябвало е да се подчини на Фин-Мах, издала легитимни нареждания, защото той е мъж, който обича родината си и не се спира пред нищо, за да изпълни дълга си, каквото и да му струва това. Съгласно военния закон, постъпката му е била правилна, следователно той е невинен.

— Не — възрази Гор. — Предишния ден ти бе лишен от права и привилегии. Всички заповеди, които си издавал преди това, са станали невалидни.

— Перквизитор Фин-Мах не е знаела — каза Ксервиш Флид, — така че нарежданията ми запазват силата си.

— Законът бе променен — бързо каза председателят. — Незнанието вече не е оправдание…

— Кога е бил променен? — прогърмя Флид. — Покажете ни главата, страницата, реда.

— Ти, един негражданин, смееш да подлагаш думите ми на съмнение? Всичко е така, както казах. Освен това на Фин-Мах бе съобщено за провала ти. Въпреки това тя не се е подчинила на представител на Джал-Ниш, а впоследствие и на скрутатор Кларм, който се е намирал на борда на въздухоплава, чието сваляне тя е наредила. Така ли беше, перквизиторе?

След известно колебание тя призна:

— Така беше.

— Не мога… — поде Ксервиш.

Гор го прекъсна:

— Ти вече каза повече, отколкото ти се полагаше. Сега мълчи, за да не бъдеш смълчан.

Флид улови погледа на Флангърс. Войникът поклати глава, а скрутаторът отпусна своята. Вече нищо не можеше да стори.

Председателят направи знак на главния екзекутор да продължи.

— Свидетели — извика последният, — чухте аргументите на защитата в лицето на генерал Галимън, последвани от опровержението на председателя. Чухте как молбата на негражданин Флид бива отхвърлена. Онези, които не са съгласни с председателя, да вдигнат дясната си ръка, отричайки решението.

Изникнаха значително количество ръце.

— Чиновник-екзекуторът ще преброи несъгласните — рече главният екзекутор. И тихо добави: — Запиши им и имената.

След като писарят приключи, главният екзекутор каза:

— Свидетели, вдигнете дясната си ръка, ако подкрепяте председателя и сте съгласни с решението на съда.

Изникна гора от ръце. Писарят преброи и тях и подаде дъската си на главния екзекутор. Той плъзна поглед по нея и каза:

— Присъдата е потвърдена. Триста осемдесет и един гласа за, двеста и четиридесет против. Сержант Флангърс е виновен в измяна. Отведете го до мястото за екзекуции.

Флангърс се поклони на говорещия, на хроникьорите, на свидетелите и накрая на Флид, а после пое към ограждението, сподирян от група войници, сякаш почетна стража.

Не след дълго оставащите двадесет и осем затворници, включително пазачите и слугите на Игур, безразличната Фин-Мах, яростно съпротивляващия се Гилаелит и мразовития Игур бяха осъдени и отведени сред другите осъдени. Някои плакаха, други ругаха, трети умоляваха за милост, като се оправдаваха с обични съпруги, възрастни майки или малки деца. Нищо не трогна свидетелите. Флид опитваше да се застъпи за всеки от тях, но всеки път молбата му биваше отхвърляна с изтъкването, че един затворник не може да защитава останалите обвиняеми. Никой друг не се застъпи.

Малиен и Тиан бяха единствените пленници, които не участваха в делото, но и двете бяха овързани стегнато, а аахимата беше и със запушена уста, за да не използва могъществото на гласа си.

Най-сетне дойде ред и на Иризис. По някаква незнайна причина тя си бе внушавала, че нейната присъда ще бъде отхвърлена.

Но не беше така. Никой свидетел не поиска да я защити.

— Моля за разрешение да защитавам майстор Иризис Стирм — каза Флид.

— Отхвърля се по вече изложени причини — каза председателят.

Главният екзекутор повиши глас:

— Тъй като никой свидетел не се обяви против решението, присъдата бива потвърдена. Майстор Иризис Стирм е виновна в измяна. Отведете я до мястото на екзекуция.

Войниците я повлякоха. От лявата й страна як екзекутор заточваше остриетата на инструментите си за дране. В опитни ръце остротата им бе способна да отдели кожата на жив човек, без да докосне плътта му. Край него майсторът изкормвач подготвяше своите скалпели, шипове, резачки, клещи, щипци, преси, ножици и дълбачки.

Последен, майсторът разчленител се бе вторачил в ръждиво петънце върху триона си. Видът на специалистите и техните инструменти, очакващи да се врежат в кожа, плът и сухожилия, втрещи Иризис. Тя дори не чу как присъдата на Флид бива потвърдена.

Фин-Мах извика от мъка. Скрутаторът обърна глава, разбрал чувствата й, и я погледна изключително нежно, преди да й направи някакъв знак с лявата си ръка. Иризис не можа да го разчете, но другата жена се насили да се усмихне. Флид изглеждаше необикновено спокоен, докато заемаше мястото си сред останалите. Той бе готов да посрещне съдбата си.

— Кожодерецо — каза Ксервиш Флид, обръщайки се към първия от тримата екзекутори, — надявам се, че за мен си приготвил особено остър нож. Кожата ми все още е чувствителна заради усилията, които баща ти вложи над мен преди няколко десетилетия.

— Не се тревожи, приятелю — отвърна онзи. — Аз притежавам редки умения, ако ми позволиш тази нескромност. Толкова бързо ще ти смъкна кожата, че дори няма да усетиш кога е изчезнала.

— О, не се съмнявам — засмя се скрутаторът. — Само не им позволявай да си ушият торба от задницата ми. Достойнството ми не би го понесло.

— Спокойно — рече екзекуторът. — Ще се отнеса към теб с уважението, което ти се полага. — Иризис смяташе, че той говори иронично, но мъжът тихо добави: — Съжалявам, сър. Вие сте последният човек, когото бих искал да одера, но бяхте осъден законно.

И той разпери ръце. Какво би могъл да стори един честен човек, казваше позата му.

— Разбира се, че трябва да изпълниш дълга си — каза Флид. — Друго не бих и очаквал от теб.

Флид започна да си разменя закачки и с останалите двама специалисти, докато главният екзекутор не се провикна:

— Моля за тишина. Пристъпваме към изпълнението на присъдите. — Той направи справка със списъка си. — Започваме по реда на процеса. Пилот Инуи.

Двама войници довлякоха дребната жена. Това изглеждаше престараване — и един от тях би могъл да я пренесе с една ръка.

Краката на Инуи се плъзгаха по платнището. Изглеждаше, че тя доброволно се отправя към смъртта си, но ако останеше сама, не би се задържала права.

Първият специалист започна да подбира ножа, с който да започне, когато главният екзекутор се извърна объркано. Фушт крещеше и махаше към него. Главният екзекутор притича към него, изслуша го и се обърна към войниците:

— Върнете я, момчета. Скрутаторите искат първи да бъде екзекутиран най-големият престъпник и предател. Ксервиш Флид — продължи той, — заеми позиция в коритото за дране.

За частица от мига Флид изглеждаше шокиран, сякаш не бе очаквал краят му да настъпи толкова скоро. Той кимна, повдигна ръка в поздрав към другите затворници и към Иризис, сетне се отправи в указаната посока. Коритото за дране представляваше дълга метална вана, обградена от две широки платформи. От дъното й се простираше тръба, която се спускаше през дупката в средата на платформата.

— Би ли се съблякъл? — каза екзекуторът. — Легни по гръб, ако обичаш, с разперени крака. Не бързай. Настани се удобно.

Фин-Мах отново нададе приглушен вой. Ръката на Флид трепереше, коленете му заплашваха да не издържат. Той свали чаршафа, отпусна кльощавото си тяло върху метала и раздалечи нозе. Погледът му откри очите на Иризис. Скрутаторът опита да се усмихне, но дори той не успя да го постигне в такъв момент.

Сърцето на Иризис щеше да се пръсне от болка. Скоро нейният край също щеше да настъпи.

— Бъдете смел, Ксервиш — каза тя. — Всичко ще свърши по-бързо, отколкото очаквате.

Ксервиш Флид се засмя сухо.

— Странно защо, тези думи не звучат толкова успокояващо, когато някой ги казва на мен.

— Започвай, майсторе! — изрева Гор и зае властна поза за пред художниците и хроникьорите. — Ще удвоя възнаграждението ти, ако успееш да снемеш кожата на негодника цяла. Вече съм й предвидил специално предназначение.

Изглежда тези му думи наскърбиха специалиста по одиране.

— Не ми е нужен подкуп, за да дам най-доброто от себе си, сър.

Той взе ножа си и в престорено колебание огледа проснатия Флид, давайки си вид, че търси най-подходящото място за започване. В действителност и двамата добре знаеха какво предписва процедурата. Одирането започваше от центъра, от най-чувствителното място, и се разгръщаше във всички посоки.

— Момент! — кресна Фушт. — Нещо не е наред.

— Съвсем точно следвах ритуалите! — възмутено се оправда главният екзекутор.

— Не говоря на теб! — озъби се змиеподобният скрутатор. Той трескаво се огледа, после изтича към председателя. — Един от най-големите негодници липсва. Къде е предателят на предателите, механик Крил-Ниш Хлар?