Йън Ървайн
Скрутатор (51)

Двадесет и четири

Притисналият се към земята Ниш усети познатото ритмично разтърсване, породено от ударите на метални крака. Кланкерът мина наблизо, позволявайки оглед на значителните модификации, които бе претърпял. Бойната кула бе обгърната с разнообразни по големина и цвят парчета метал и покрита с чугунена броня, задигната от други кланкери. Покривът бе осеян с метални шипове. В предната и задната част на машината стърчеше по един копиемет. Всичко бе ръждясало, немарливо и отблъскващо грозно.

Сред метално стържене машината спря. Трима скочиха на земята. Те бяха рошави и мърляви създания, облечени в парцали и потъмнели частични брони. И тримата притежаваха мечове и ножове, а двама от тях можеха да се похвалят и с привързани към гърбовете им арбалети.

Единият приклекна и посочи нещо.

— Открили са следите ни — тихо каза Игур. — Сега ще ни последват и ще останат тук.

— Да се надяваме, че дирите свършват преждевременно — каза Ниш.

Плячкаджиите обикаляха около бариерата почти час, преди да се върнат в машината си и тежко да се отдалечат.

— Хващай се на работа, Ниш — каза Игур. — Ти също, Иризис. Аз ще остана на пост. Не мисля, че са отишли далече.

По пладне Иризис се плъзна по корпуса и скочи на земята. Игур й подаде торба, която жената внимателно постави на земята и приседна на сянка.

— Какво е това? — попита механикът.

— Устройството на контролера. — Иризис започна да отчопля строшен нокът.

— Знаеш ли как да го използваш?

— Конструктът е бил деактивиран, но мисля, че ще успея да го разгадая — отвърна Игур вместо нея. — Ти как се справяш, Ниш?

— Успях да освободя задвижващия механизъм, но е прекалено тежък, за да го повдигна сам. Дори и за трима ни ще се окаже трудно да го пренесем.

— Първо да го извадим. — Игур се приведе под наклонения конструкт (едната страна на машината се бе натъкнала на канара при изчезването на полето). Той започна да дърпа и каза: — Иризис, вземи онзи клон. Подпъхни го под механизма и го насочи към земята, когато го повдигнем.

Тримата се хванаха на работа. След много сумтене и напрягане, а също и един момент, в който Ниш за малко щеше да остане без пръсти на краката, двигателят най-сетне бе преместен върху каменистата земя, непокътнат.

— Чакайте тук — нареди Игур и се отправи към невидимата граница. Премина отвъд, огледа се за въздухоплава и изчезна сред храсталаците.

Изминаха няколко минути.

— Надявам се, че не се е отдалечил прекалено — рече Ниш.

— Или по-лошо — мрачно отвърна Иризис.

Разнесе се познато разтърсване.

— Плячкаджиите се връщат — додаде тя.

— Уви.

— Какво ще правим?

— Нямам представа.

Още няколко минути двамата помълчаха. Кланкероподобието изникна, следващо границите на бариерата. Същите трима пройдохи се появиха.

— Току-що ми хрумна нещо неприятно — каза механикът.

— Какво?

— Щитът не пропуска живи същества, но вятърът без проблем преминава.

— Не разбирам накъде биеш.

— Ами ако бариерата не пречи на оръжията им?

Едър, космат мъж се покатери на върха на машината и насочи ръждясал далекоглед в тяхната посока. Останалите двама приседнаха на земята.

— Имаме проблем — каза Ниш. — Не мърдай.

— Ти си този, който диша тежко — отвърна с типичното си спокойствие Иризис.

— Надявам се, че Игур е затворил бариерата след себе си.

Далекогледът отмина сенчестия участък, където двамата се бяха прикрили, сетне се върна. Косматият изкрещя нещо, което Ниш не можа да разбере.

От задния люк на конструкта изникна жена, повлякла след себе си дете — мърляво момиче на около десет години, със сплъстена коса. Покатерилият се върху кланкера извика към жената и посочи наклонения конструкт. Жената изкрещя нещо в отговор, зашлеви опитващото се да се освободи девойче и го завлачи до бариерата.

Там момичето се отскубна от жената, обърна се към мъжа, който още ревеше, и отправи обиден жест към него. Сетне се изплези на жената, с което си спечели нов шамар.

Притискайки зацапани ръце към бариерата, девойчето се вторачи отвъд. Докато погледът й минаваше над Ниш, той отново усети разливащ се по стъпалата му гъдел.

— Сега я втасахме — каза Иризис. — Изглежда малката е перцептор.

— Това не обяснява как е открила мен. Както ти особено често обичаш да изтъкваш, аз не притежавам никакъв талант.

— Компенсираш с други характеристики, Ниш.

Момичето посочи към тях и изкрещя развълнувано.

— Внимавай! — възкликна Иризис, когато косматият насочи копиемета към тях.

Нямаше време да бягат. Ниш можеше единствено да се притисне към земята и да се надява, че се слива със сенките. Копието се вряза в основата на съседния конструкт. Иризис извика.

— Добре ли си? — попита механикът.

— Влезе ми мръсотия в окото. Да се махаме! Следващият изстрел ще ни прониже.

Двамата трескаво запълзяха към отсрещната страна, където щяха да останат скрити от стрелеца. Второ копие прелетя досами кръста на Ниш.

— Адски бързо презарежда — задъхано рече механикът.

— Какво ще правим сега?

— Чакаме ги да си отидат?

— Имаш ли вода?

— Не. А ти?

— Не. Жадно чакане ще бъде.

— Но с добра компания — отбеляза Ниш.

— Вече се чудех кога ще забележиш — рече Иризис, преструвайки се на наскърбена.

— Познаваш ме…

— Да, зная, че си бавен.

— Налага ми се сам да узнавам всичко.

— Но не и на мен. Ела тук. — Тя го прегърна. — Толкова ми липсваше, Ниш.

— Ти също… Ти си най-близката ми приятелка. — След един проточил се момент той се отдръпна. — Съжалявам, прекалено е горещо.

Иризис въздъхна.

— Игур ще направи нещо — каза тя след известно време.

— Стига вече да не са свалили въздухоплава. Не забравяй, че има още два кланкера.

— Колко успокояващо.

— Радвам се, че можах да помогна — изсумтя механикът.

— Струва ми се, че с всеки изминал миг става все по-горещо — рече Иризис след още един интервал чакане. — Мислиш ли, че все още са там?

— Щяхме да чуем кланкера. Плячкаджиите са свикнали да чакат.

Бе късен следобед и Ниш умираше от жажда. В един момент той не издържа и предпазливо се прокрадна до предния край на конструкта, за да надникне. Долетялото копие за малко не отнесе носа му. Скоро след това се появиха и останалите два кланкера.

— За колко ли време се умира от жажда? — небрежно попита Иризис.

— Поне няколко дни.

— Аз не…

— Какво беше това? — прекъсна я Крил-Ниш и се вслуша напрегнато.

— Изглежда Игур се връща с въздухоплава.

Сянка премина пред слънцето. Скоро машината увисна високо над бариерата, извън обхвата на копиеметите.

— И сега какво? — рече Ниш. — Въздухоплавът не може да се спусне, а ние не можем да помръднем.

— Ще изчакаме да се стъмни.

Така и сториха. Но безкрайното чакане не им донесе утеха. Плячкаджиите струпаха някаква кула върху първия кланкер, над която по тайнствен начин запалиха ослепителна светлина, насочена право към конструкта на Ниш и Иризис. Другите два кланкера сториха същото, заели позиции встрани, така че зад двамата остана неголяма сянка, в която да се укриват. Скоро припламнаха лагерни огньове, разнесе се миризмата на печено.

— Не бих отказал едно бутче, каквото и да е това месо — сухо отбеляза Ниш.

Иризис взе ръката му и я стисна.

— Трябва да направим нещо, Ниш.

Някога механикът би споделял мнението й, но вече бе поумнял.

— Няма какво. Игур ще се погрижи. Той има план, нашите действия само биха попречили.

— Ами ако не е изготвил план?

Той не отговори.

— Чуваш ли нещо? — Иризис се надигна. От дясната им страна долитаха крясъци, единият лъч се отмести.

— Нещо гори.

Вторият лъч изчезна. Ниш надникна откъм притъмнялата страна.

— Един от фургоните им се е подпалил.

— Игур им отвлича вниманието — рече тя. — Това означава ли, че трябва да побегнем?

— Не е дошъл чак тук, за да си тръгне без механизма — възрази Ниш. — Да видим дали не можем да измъкнем и него.

След още крясъци и третият лъч се извъртя. Двамата пролазиха до механизма и започнаха да го отместват, но светлината се завърна почти веднага. Те застинаха под конструкта, стараейки се да се слеят с пръстта и метала.

— Щом осъзнават, че сме тук — промълви Иризис, — трудно ще пропуснат да ни прострелят.

— В тази светлина няма и да разберем. — Ниш заслони очи в напразен опит да види случващото се при кланкерите.

Механикът различи малка искра да се спуска плавно надолу. Тя се носеше към позицията на втория кланкер.

Експлозията покри взора му с червенина. За момент кланкерът се очерта в черно, подскочи във въздуха и се стовари на една страна. Тъпанчетата на механика го заболяха от оглушителния трясък. Разнесоха се викове на болка и ужас. Лъчът се отдръпна от конструкта, за да се насочи към небето в дирене на въздухоплава.

Някой тичаше към конструкта, за да се плъзне под него. Флангърс!

— Това ли е? — задъхано попита той, сочейки механизма.

— Да, но не можем да го преместим.

— Няма да ни се наложи. — Тримата го изтеглиха изпод конструкта. — Сега ще заобиколим, за да не им предоставяме възможност да стрелят по нас.

— Каква беше онази експлозия? — попита Иризис.

— Голям балон с газ, към който привързахме торби с пясък. Ефектно беше, нали?

— Не се оплакваме — промърмори Иризис.

— А преди това излях кана горещо олио върху един от фургоните им.

— В критични обстоятелства ставаш опасен човек — рече Ниш. — Какъв е планът?

— Игур подготвя още един балон. След неговото избухване ще спусне въже, за да изтегли механизма през дупка, която отвори в бариерата.

— Не бих искала да вися на въже и да се моля лъчът да не ме открие.

— Ние ще побегнем — отвърна Флангърс — обратно по пътя, по който дойдох аз.

— Хубаво — рече Иризис. — Поне Игур ще разполага с това, което искаше, дори и ние да не успеем.

— Такъв е животът — каза войникът. Тонът му подсказваше, че самият той не би имал нищо против саможертвата. Все още живееше заради дълга си към Иризис, но не бе променил намерението си за край.

Нова експлозия разтърси нощта, макар че тя не причини толкова щети.

— Пригответе се — рече Флангърс.

Въжето се спусна със съскане, удряйки земята недалеч от тях. Флангърс го взе, умело обви механизма, дръпна трикратно и се отдръпна.

Въжето се опъна и механизмът напусна земята. Но само след един лакът спря и започна да се поклаща.

— И Игур възнамерява да го издърпа съвсем сам? — каза Ниш.

— С помощта на макари — рече Флангърс.

От последния кланкер се разнесе крясък. Лъчът се върна и очерта въжето — разсякла нощта черта. Копиеметът стреля.

— Изстрелът е труден, но ако уцели въжето, с нас е свършено — каза Флангърс. — Ще трябва да им отвлечем вниманието. Бягайте натам, поотделно. Аз ще тръгна последен.

Най-опасната позиция.

Иризис се затича по диагонал, отдалечавайки се от кланкерите и горящия фургон. Ниш се впусна няколко секунди след нея, последван от Флангърс. Разнесе се гласът на момиченцето, надаващ предупредителен вик. Лъчът се завъртя, намери Иризис и започна да я следва.

— Лягай! — изрева Флангърс.

Занаятчията веднага се хвърли на земята, където се плъзна по инерция. Копието прелетя право над раменете й, за да заоре пръстта. В следващия миг Иризис отново скачаше на крака.

Лъчът се извъртя към механизма, до този момент издигнал се на десет дължини над земята. Ниш чу метално иззвънтяване, загатващо попадение върху корпуса на двигателя. Надяваше се, че то не е увредило нищо. Последва завъртане на светлината, ново копие прелетя край ухото на Иризис — сребърна змия, изстреляла се през лъча — и вече се намираха извън обхвата.

Флангърс подмина Ниш. Войникът тичаше с лекота.

— Още колко остава? — промълви механикът. Далакът вече го болеше.

— Към хиляда крачки.

— Дано да са по-малко.

Войникът се изравни с Иризис, посочи леко наляво и пое напред. Занаятчията бе започнала да се задъхва. Същото се отнасяше и за Ниш. Тичането не бе лесно след цял ден без храна и вода.

Механикът се извърна назад. Кланкерът стреля отново към въжето, но пропусна. Механизмът вече почти не се виждаше.

Тромавата машина се извъртя в тяхна посока, следвайки втората, която бавно обхождаше периметъра на бариерата. Пред тях Флангърс търчеше, почти незабележим в мрака. Когато го настигнаха, той бе спрял и с една ръка търсеше отвора, който Игур бе оставил за него.

— Тук е — тихо каза той, избутвайки някаква невидима завеса.

— После накъде? — на пресекулки попита Иризис.

— Право напред към северозападния ъгъл на снизортската стена. — Той указа посоката с пръст.

Иризис се затича натам. Със залитане Крил-Ниш я последва. Заради сухотата на гърлото си механикът дишаше стържещо. Флангърс взе арбалета, който бе оставил край отвора, и ги последва.

Вече бяха прекосили половината път до стената, а кланкерите все така тътнеха зад тях. Бяха ги накачулили поне тридесет настроени за мъст плячкаджии. Изглежда момиченцето напътстваше преследването, защото машините неумолимо следваха дирята на бегълците, без да се подлъгват от лъкатушещите им маневри в мрака.

От хребета на едно възвишение Иризис видя, че стената се намира на още половин левга от тях. Флангърс се отпусна на едно коляно, прицели се и стреля. Ниш чу как болтът отскача от металните плочки.

Точно когато механикът бе решил, че не може да направи нито крачка повече, между кланкерите избухна експлозия. Сред метално пищене те спряха и насочиха лъчите си към небето, трескаво търсейки. След миг светлините им угаснаха.

Въздухоплавът се спусна до Иризис. Тримата се прехвърлиха на борда, след което машината отново набра височина и се отдалечи.