Шарън Озбърн
Реванш (18)

17

1997 г.

 

ДЕВЕТТЕ ЖИВОТА НА РОКСИ ПРИКЛЮЧВАТ

Новина от Би Би Си: „Деветте живота на Рокси“ — тийнейджърският сериал, който изстреля Челси Стоун към слава, богатство и необуздан живот — ще бъде снет след петгодишен живот на екрана.

Вчера режисьорът Саймън Мур обяви: Тези пет години с „Деветте живота на Рокси“ бяха прекрасни, но дори най-хубавите неща трябва да свършат някой ден. Освен това, филмът даде начало на няколко страхотни кариери. Всички вече познават единствената и неповторима Челси Стоун, която, разбира се, е самата Рокси; но там е и Гари Нокс, който играе брата на Рокси, Багс — и, разбира се, великолепният Франк Ланчестър в ролята на директора, господин Уелс. Тъжно ни е, че сериалът приключва, но имаме няколко вълнуващи нови проекта, които чакат реализация — включително и шоу, което ще замести „Рокси“ в този часови пояс и което Би Би Си ще обяви съвсем скоро.

Разбира се, всички познават Челси Стоун, която, в ролята на Рокси Джоунс, беше кошмарът на родителите в пет следобед. Сериалът се превърна в култов, а децата се молеха да им разрешат да гледат доста скандалната, но изключително завладяваща история. Аборт, наркотици, лесбийски сцени, домашно насилие — „Деветте живота на Рокси“ показваше тези страни от живота през петгодишното си съществуване, а Челси Стоун беше самото сърце на сериала, със своето живо и дръзко изпълнение, наситено с неподправена искреност. Но какво е бъдещето на 19-годишната Челси? Слуховете, че известността я е замаяла, както и дивите купони, в които се впуска, са нещо обичайно, а въпросите, които задават всички телевизионни продуценти и режисьори, са: ще може ли тя да излезе от сянката на Рокси? Дали е истински талант, или просто още едно дете-звезда, изгоряло прекалено бързо? Само времето ще покаже…

— Направи го отново, Челси.

— Добре де, добре. — Тя прочисти гърлото си и се опита да пренебрегне камбаните в главата си. Чувстваше се като парцал и се чудеше как не й личи. Не виждат ли, че се поти? Че от порите й се процежда алкохол, отровен и кисел?

— Готови?

Мамка му. По дяволите всички. Не й пукаше.

— Да! За бога, хайде да свършваме.

Намираха се при декора с къщата на семейство Джоунс. Гари, който играеше малкия й брат Багс, седеше на протрития диван. Отначало го бяха протрили нарочно, когато „Деветте живота на Рокси“ излезе на екран, но сега съвсем се беше изтъркал през годините и всички сядаха на него, не само по време на снимките, а и след това, когато отваряха бирите и бутилките вино. Челси за малко да изгуби девствеността си на този диван с асистент-режисьора Пол предното лято, след последното шоу за четвъртия сезон… Все пак го бяха направили по-късно, в гардероба зад кулисите.

А сега вече всичко приключваше. Челси погледна още веднъж оръфания сценарий. Помръдна нетърпеливо, като мигаше бързо, за да потисне усещането, което се опитваше да не изпитва, докато гримьорката пудреше носа на Гари, а клиновидните обувки с коркови подметки се впиваха в подпухналите й крака. Между пищните й гърди се събираха езерца от пот; беше замаяна. Саймън вдигна ръка:

— И-и-и… снимаме!

БАГС:

(Изглежда разтревожен)

— Рокси, какво мислиш?

РОКСИ:

— Казвам, че може би е време Рокси Джоунс най-после да заживее свой собствен живот. Да излезе от черупката си, да види света…

(Тя се взира невиждащо прел себе си.)

БАГС:

— Не го мислиш сериозно.

РОКСИ:

— Напротив. Училището свърши и макар че не беше идеално, някои от преживяванията тук бяха най-хубавите в живота ми. Но вече свърши, и знаеш ли какво? Писна ми да се отнасят към мен като към дете. Вече съм почти жена. И искам да видя какво ми предлага светът там, навън.

БАГС:

(Колебливо)

— Ще ни липсваш, Рокс.

РОКСИ:

— И вие на мен, Багс. Обичам те, нали знаеш? Но…

(Замълчава и повдига предизвикателно брадичка).

— Хей, свят, пази се, защото идва Рокси Джоунс.

КРАЙ

— Страхотно! — долетя от мрака гласът на Саймън. — Направо великолепно!

— Боже, бива си я! — промърмори един от асистентите. (Бяха уволнили Пол няколко месеца след като разбраха, че е откъснал черешката на най-известната — и най-уязвима — млада звезда на Би Би Си). — Нали? Страхотно изпълнение.

— Добра е, наистина — каза Саймън и свали слушалките от ушите си. После поклати глава и промърмори: — Бива я, и още как. — Но беше ли това наистина актьорска игра? Или тя просто играеше себе си?

Той заръкопляска, докато минаваше покрай камерите. Длъгнестата му фигура изскочи внезапно на осветената сцена и се приближи до треперещата Челси.

— Това беше, скъпа Челси. Време е да отделиш на махмурлука си вниманието, което заслужава.

— Ти си виновен, Саймън — каза Челси сподавено в прегръдката му.

— Ти си тази, която пи абсент — отвърна й Саймън и стисна рамото й. — Сама си си виновна.

— Я стига! — Челси ядно се дръпна от него — той забеляза, че напоследък тя приемаше критиката все по-зле и по-зле. Той се насили да не се засмее, но тя наистина изглеждаше доста зле. Тъмната й коса беше разбъркана нарочно, заради образа на Рокси, гримът й тъмнееше на ярката светлина, но под него беше бледа и разтреперана, под фон дьо тена избиваха две-три пъпки, около очите й личаха тъмни кръгове.

Не й беше за пръв път. Ни най-малко. За деветнайсетгодишно момиче Челси бе преживяла доста. Саймън се чудеше какво ще прави тя оттук нататък.

Саймън Мур беше работил с много деца актьори, но Челси беше различна. Тя търсеше светлините на прожекторите, искаше слава повече от всичко, до степен, която Саймън понякога считаше за опасна. Обичаше да е в центъра на вниманието, винаги пред камерата, а фокусът да е единствено върху Челси Стоун. В тези моменти тя беше най-вярна на себе си, мислеше си той. Когато я срещна за първи път, извън сцената тя беше забавно, малко неуверено, весело момиче, изпълнено с шеги и закачки и много ентусиазъм. А после камерата се насочваше към нея и изведнъж, просто ей така, тя заставаше нащрек, нещо в лицето й се изменяше напълно, завладяваше я някакво вътрешно напрежение, сякаш камерата я опияняваше.

Напоследък обаче нещата се промениха. Тя надрасна мъчителния период на юношеството, макар че Саймън винаги я бе считал за чаровна, добра компания, независимо че беше устата и страшно амбициозна. Но напоследък всичко това се измести от нещо по-зловещо. Тя пиеше много; вечно ходеше с разни актьори от филма или от екипа и пресата беше започнала да я надушва. „РОКСИ ПАРАДОКСИ“ се бе превърнала в нещо като героиня на жълтата преса — винаги предлагаше материал за ново заглавие, когато нещата малко поутихваха.

Той я потупа по ръката.

— Ей, Челс. Слушай. Вчера чух за една роля. Точно за теб е.

Беше нов сериал на Ай Ти Ви за група проститутки в Ливърпул, и в него имаше роля за Челси, стига тя да я пожелае — на младо момиче от сиропиталище, превърнато от малко в проститутка, което отчаяно се бори за по-добър живот. Не беше голяма роля, но много важна — в самия център на историята. Плюс това, щеше да покаже на всички, че сега Челси Стоун е пораснала и е изоставила детските глупости. Саймън копнееше да види как ще се справи тя с такава роля. Докато й разказваше за нея, можеше да се обзаложи, че в очите й проблесна искра.

— Е, какво мислиш? — попита накрая.

— Не — отвърна Челси сприхаво и тръгна към ъгъла на сцената.

Саймън я последва.

— Как така не? Челси, това е страхотна роля.

— Казах „не“.

Тя взе чантата си, метна я през рамо и тръсна коси. Беше още толкова млада, налагаше се да си повтаря той.

— Казах ти, че не искам да играя повече. А сега си тръгвам.

— Челси, не може да си тръгнеш просто така. — Той се опитваше да звучи твърдо. — Не ставай дете. Такава възможност не е за изпускане — ролята е страхотна.

— Имам среща с другите в бара. — Тя се бореше със сълзите си. — Остави ме на мира, Саймън.

— Това е глупаво. — Саймън за момент излезе от кожата си. Сините й очи хвърляха мълнии. — Извинявай, Челси, но ти си луда. Имаш потенциал да станеш велика актриса. Това може да е идеалният трамплин за кариерата ти. Напълно сериозно.

— О, я се разкарай — каза тя.

— Челси! — Той искаше да я разтърси здраво, отчаян, че плановете му са осуетени. — Това е такава загуба.

Челси стоеше на прага на студиото. Черната боя се лющеше от вратата. Съвсем небрежно, тя взе едно парченце от нея и го изстреля настрани с нокти. Огледа се бавно из студиото и вдигна рамене.

— Пък и ми даваш ролята просто като компенсация. — Той я изгледа изумен. Наистина ли го мислеше? Той не бе срещал друг човек с толкова високо самочувствие и толкова малко вяра в себе си.

— Абсолютни глупости — каза Саймън. — Знаеш го много добре.

Той виждаше, че тя блъфира. Личеше по очите й. Но младежката й гордост бе твърде силна и той разбра, че я е изгубил. Челси отново вдигна рамене.

— Те губят. Ако им харесвам толкова, защо свалят проклетото шоу? — Тя изсумтя. — Наистина вече трябва да вървя. Имам нужда от едно питие. Нали знаеш, че клин клин избива. — Тя стана и го целуна по бузата. — Благодаря ти за всичко, приятелю.

После тръгна с небрежно преметната през рамото чанта и развята коса.

Саймън гледаше след нея. Възхищаваше се на шумния й кураж, но беше тъжен. Досега си мислеше, че Челси е борец. Но може би в крайна сметка беше сбъркал.

Той се върна на режисьорския стол — студиото беше почти празно — и си спомни за първата им среща на кастинга, преди повече от пет години. Зачуди се какво ли мислят родителите й за всичко това. Той чувстваше, че Маргарет Стоун така и не му прости, задето бе избрал Челси, а не Амбър. А колкото до Джордж Стоун — Саймън го харесваше и страшно го уважаваше, той очевидно обожаваше по-голямата си дъщеря. Беше истинско удоволствие да ги гледа човек заедно — те си бъбреха и в неговите иначе безжизнени очи изгряваше светлинка. Но Саймън, както и повечето медии в Лондон, знаеше неговата малка тайна. Дали жена му знае, запита се той. Беше сигурен, че таблоидите са научили, но властта на Джордж беше извънредно голяма, почти непробиваема. Не можеше да попречи в „Сън“ да се появяват снимки на дъщеря му с разголени гърди по време на купон, но бе успял някак си да ги накара да скрият факта, че бащата на „Рокси Парадокси“ редовно плаща на момчета за секс услуги.

Той се намръщи. Нещо не беше наред. Джордж беше такъв свестен човек, а дъщеря му беше замесена от звездно тесто. Такъв самороден талант! Направо се вбесяваше, че се прахосва така. Помисли си, че ако майка й бе застанала зад нея, Челси щеше да стигне много далеч… Саймън се замисли за Маргарет и се намръщи. Тя всъщност винаги е била направо вманиачена по по-малката си дъщеря, кротката Амбър.

А може и да беше права. Саймън тежко се отпусна на стола и загледа опустелия декор на хола на Рокси. Напоследък много се говореше за Амбър, макар и неофициално. Беше участвала в някаква второкласна момичешка банда, „Фрау Фрау“, почти като за зрители педофили. Най-големият им успех беше десето място в класациите, а после се изпариха. Но някой му беше казал, че звукозаписната компания я готви специално за солова кариера. Тя определено можеше да пее, беше я слушал на осемнайсетия рожден ден на Челси. Беше доста свенлива, но когато излезе на сцената и запя, Амбър Стоун просто се преобрази. Саймън се замисли дали е такава и в реалния живот. Несъмнено беше специална.

Той поклати глава. Щеше да е много забавно, ако малката Амбър в крайна сметка стане истински известната от двете…