Матю Арлидж
Куршум за двама (65)

65.

В първия миг изпита чувство на облекчение. Марк през целия ден се бе опитвал да открие Хелън и да й каже откритията си за Мартина, но безуспешно. И ето че сега тя стоеше пред него, облегната на входната му врата. Задоволството му прерасна и в още нещо — надежда? вълнение? — защото тя се бе върнала при него тук, вместо да го притисне в управлението. Може би й харесваше да бъде загадъчна, гореща и студена, непокорна. Но нещо в изражението й подсказваше на Марк, че предположенията му са грешни.

Тя не каза нищо, когато той отвори вратата и я покани да влезе. Нямаше друг избор, освен да прояви търпение. Да види колко зле всъщност беше всичко. Затова дръпна стол и седна срещу нея. Кой щеше да предприеме първия ход?

— Това може да е последният път, в който се срещаме по този начин. Бяхме приятели и нещо повече, затова нека не крещим, не викаме, не обвиняваме, не лъжем и не правим ситуацията по-болезнена от необходимото.

Докато говореше, Хелън внимателно наблюдаваше Марк и следеше реакциите му.

— Ти ни предаде, Марк. Не би могло да се каже по друг начин. Предаде мен, екипа, полицията, която те е изградила. Но по-лошото е, че предаде невинни мъже и жени, които бяха убити от тази злобна, малка…

— Не разбирам…

— Говорих с Уитакър — прекъсна го тя, — така че няма смисъл да увърташ и да се опитваш да се измъкнеш с лъжи. На път сме да дадем ход на официална процедура, която по всяка вероятност ще завърши с отстраняването ти от полицията. Бюрото ти е разчистено, няма да бъдеш допускан до зони с ограничен достъп, а на мен е възложена задачата да прибера служебната ти карта веднага щом приключим този разговор.

Марк я гледаше втренчено.

— Виждал си как се случва това с други хора и знаеш колко грозно може да бъде. Но ти можеш да улесниш нещата за себе си, Марк. Аз не мисля, че си злодей, не мисля, че си морално пропаднал, и съм сигурна, че трябва да има причина — основателна причина — да направиш нещо толкова ужасно. Ако си готов да ми кажеш тази причина и да ни съдействаш напълно, така, както се иска от теб, тогава ще ти бъде предложена и сделка. Не е нужно да излизаш от това положение с празни ръце.

Дълго мълчание.

— Защо тук?

Отговорът на Марк изненада Хелън. Никакво пламенно отричане, просто ход в играта. В тона му имаше неподправена горчивина, но тук ставаше и нещо друго. Каква бе неговата гледна точка?

— Защо трябваше да идваш тук, за да ми кажеш… това? — Последната дума се процеди между зъбите му. Предизвикателство. Хелън остана загледана в него известно време, после отвърна:

— Защото искам да го чуя лично, преди всички останали. Искам да ми кажеш защо го направи, преди да ти се наложи да го кажеш на запис. Искам ти да го кажеш на мен.

Гласът й внезапно затрепери — дълбокото й разочарование от предателството най-после изби на повърхността. Марк се взираше втренчено в нея. Изглеждаше объркан, сякаш Хелън говореше на гръцки.

— Какво смяташ, че съм направил, Хелън? — каза с равен тон, но звучеше подигравателно.

— Не го прави, Марк. Недей, дори и при тези обстоятелства ти си повече от това.

— Кажи ми. Кажи ми какво съм направил.

Гневът на Хелън започна да се завръща и лицето й отново доби студено изражение. Защо изобщо бе допуснала това арогантно копеле близо до себе си?

— Предоставил си на Микъри цялата информация от разследването ни. Продал си ни.

Ето, най-после го изрече.

— И аз искам да знам защо.

— Майната ти.

Хелън се подсмихна подигравателно, макар че всъщност не знаеше защо. В погледа на Марк проблесна гневна искра и той скочи на крака, сякаш смяташе да тръгне към нея. Хелън потръпна, но Марк вече се бе обърнал и мълчаливо кръстосваше стаята. На Хелън изобщо не й бе хрумнало, че той може да реагира агресивно, че може да бъде опасен. До каква степен бе увреден този човек? Може би тя изобщо не го познаваше.

Когато Марк проговори, той се опитваше с всички сили да укроти яростта си.

— Кое те кара да мислиш, че съм способен да направя това?

— Защото няма кой друг да е, Марк.

— Ти също си имала достъп, Уитакър, Чарли, техниците…

— Само Чарли и ти сте били в управлението по това време. Техниците стачкуваха, Уитакър беше в отпуск, а аз бях по задачи навън.

— И трябва да съм аз! Ами Чарли? Не ти ли е хрумвало, че може да е…

— Не е тя.

— Откъде знаеш?

— Защото тя има алиби. И защото тя ме погледна право в очите и ми каза, че не е тя. Ти защо не направи това, Марк? Вместо да го усукваш, защо не ме погледнеш в очите и не ми кажеш, че не си ти?

Кратка пауза.

— Защото не би ми повярвала.

Тъгата в гласа му бе съкрушителна. Хелън изпита необяснимо желание да стане и да го успокои — потисна този порив, забивайки ноктите си в разранената длан. Болката прониза цялото й тяло и я успокои.

Когато вдигна поглед, Марк си наливаше голяма чаша вино.

— Защо не, мамка му, а? — И я пресуши до дъно, а после я стовари върху масата пред нея. Без да откъсва поглед от очите й, той удари чашата отново и отново, и отново, докато накрая столчето се отчупи и чашата се разби на парчета. Той захвърли останалата част в другия край на стаята и прокара кървящите си пръсти през косата си. Гневът му бе стигнал връхната си точка и вече започваше да гасне. — Защо просто не попита първо мен, преди да задействаш това?

— Знаеш защо. И при най-малкото съмнение, че имам специално отношение към теб, защото аз… защото ние…

— Пазиш си гърба, а?

— Не е така. И ти го знаеш.

— Знаеш ли, дълго време искрено вярвах, че съм сторил нещо лошо. Че съм те обидил. Че съм направил някакъв кошмарен романтичен гаф. После се питах дали не се дължи на разликата в служебното ни положение. Че си размислила и съжаляваш. Но не ми се искаше да го вярвам, затова реших, че просто си луда. Красива, непредсказуема луда глава. И знаеш ли какво? Това изобщо не би ми пречило. Ни най-малко.

За изненада на Хелън той се засмя. Но смехът му прозвуча тъжно. Тя понечи да отговори, но той продължи:

— Но никога, никога не ми е хрумвало, че може да е това. Че това е причината да ме пренебрегваш. Какво те кара да си толкова убедена, толкова абсолютно сигурна, че бих плюл на работата си, на бъдещето си, на шанса да бъда добър баща и — мамка му — да се влюбя отново… заради подкуп?

— Кой изобщо е споменавал за подкуп?

— Не ставай глупава.

— Не съм казвала нищо за плащане.

Марк издиша шумно. После наведе глава и погледна кървящата си ръка.

— Тя плати ли ти, Марк?

Последва дълго мълчание.

— Правиш голяма грешка.

— Тя плати ли ти?

— Бих могъл да седя тук цял ден и цяла нощ и да повтарям, че никога не съм разговарял с нея, че никога не съм заговорничил с нея, че никога не съм получавал подкуп от нея и че никога не съм направил и една проклета грешна стъпка, но няма смисъл, нали? Процедурата е задействана и няма връщане назад. И може би никога няма да разбера защо ми причиняваш това, след като нямаш каквото и да било конкретно доказателство; няма да разбера дали това е полицейски проблем, или проблем в главата, или… и аз не знам какъв. Но ще ти кажа едно — аз няма да седя безучастно и да търпя да ме въртиш на шиш в собствения ми дом без присъствието на адвокат. В момента играеш по правилата. Не се и съмнявам. В такъв случай си се видяла с Уитакър, говорила си с Чарли и си изпратила онзи отвратителен жълт формуляр в отдел „Антикорупция“. Тогава и аз ще играя по правилата. Няма да се оставя да бъда мачкан като някакъв шибан… престъпник. Ще седна в стаята за разпит заедно с адвоката си и представител на профсъюза и бавно и щателно ще направя на пух и прах всяко твое измислено доказателство срещу мен, и ще бъда оправдан, а ти ще изглеждаш като пълна глупачка.

Той рязко бутна стола си назад, тръгна решително към входната врата и я отвори. Хелън нямаше друг избор, освен да се подчини — изобщо не беше редно дори да идва тук.

— Да им кажа ли, че се чукахме? — гневно попита той. — Дали пък това не е причината? Може да послужи като добро обяснение за решението ти да провалиш кариерата ми? Може да не съм бил добър в леглото. Може да си се почувствала разочарована. Да си решила, че ще има лоши последствия за теб. Е, сега вече ще има, можеш да си сигурна.

Хелън продължаваше да стои до вратата. Искаше просто да се махне оттук, но Марк все още не беше приключил.

— Би трябвало да те мразя, знаеш ли… Но не те мразя. Съжалявам те.

Хелън го избута настрана и забърза надолу по стълбите. Защо се чувстваше наранена от съжалението му? Той е продажно ченге, гнила ябълка — на кого му пука какво казва? Опитваше се да убеди себе си в това, но не успяваше. И въпреки че все още кипеше от гняв, тя знаеше, че Марк бе разклатил увереността й. Изглеждаше толкова възмутен, толкова обиден, толкова сигурен в своята невинност. Всички улики сочеха към него. Невъзможно беше да е сгрешила в преценката си.

Дали?