Матю Арлидж
Куршум за двама (52)

52.

Наблюдаваха я.

От няколко дни виждаше товарен микробус, паркиран на едно и също място. Но не забелязваше признаци на каквато и да било дейност около нето. От едната страна имаше лого на фирма за водопроводни услуги, само че наоколо не се мяркаха никакви водопроводчици; освен това потърси името на фирмата в интернет и установи, че такава не съществува. За целта се наложи да използва новия си смартфон, тъй като лаптопът й все още бе конфискуван от полицията.

Хана Микъри наблюдаваше микробуса през процеп между завесите. Дали точно в момента те също я наблюдаваха през тъмните стъкла и я снимаха? Или просто я тресеше параноя?

В къщата имаше толкова много хора по време на обиска, че беше трудно да държи всички под око. Дали им бе останало време да монтират скрити микрофони за подслушване? Щом си тръгнаха, Хана си направи труда да провери всички възможни места, на които би могло да има такива, но не откри нищо. А може би просто преувеличаваше. И все пак малко повече предпазливост нямаше да е излишна, когато залогът бе толкова голям.

Онази нагла крава Грейс сигурно вече бе преровила компютъра й. Може би трябваше да им даде паролата си, но защо пък да не се поизпотят мъничко? Както и да е, сигурно вече бяха разбрали. Едва ли би могло да мине за професионален интерес или дори като извинение за зяпането на сцената на самоубийството. Но те разполагаха ли с нещо, за което да повдигнат обвинение? Не, разбира се.

И все пак трябваше да внимава. Залогът вече бе твърде голям и една простичка грешка би могла да разкрие всичко. Бе вложила такова старание в планирането. Би било престъпление да прецака всичко точно сега.

Свечеряваше се. Оставаше още малко време. Дали следяха обажданията по мобилния й телефон? Щом „Нюз ъф дъ Уърлд“ можеха, тогава…

Надяваше се да бяха подслушвали. Това щеше да улесни нещата. Да улесни бягството й. Хана усети тръпка на вълнение — когато играта навлизаше в критичен момент, всяка стъпка беше вълнуваща.