Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (85)

84.
Огънят

Карл Ман говори бързо в радиостанцията и се запътва към стълбището.

— Има пожар на горния етаж — съобщава той.

— Колко е голям? — пита Юна, крачейки наравно с него.

— Все още не знаем, но ще евакуираме посолството, там, горе, има единайсет души.

Карл Ман взима пожарогасител от шкаф с червена врата и дърпа шплента на предпазителя.

— Излизам с Пенелопе — казва Сага.

— Той е причинил пожара — казва Пенелопе. — Ще изчезне, докато се опитват да загасят огъня.

Юна следва тримата военни полицаи към стълбището. Стъпките им отекват между голите бетонни стени. Тичат мълчаливи нагоре по стъпалата към коридора на втория етаж. Посреща ги силна миризма на пушек, сиви кълба дим се вият от тавана.

Карл Ман отваря една врата и надниква в празен офис. Юна отваря следващата, и там е празно. Продължават напред.

— Изглежда гори в Шилеровата зала, вътре има кухня — казва немецът.

В дъното на коридора под двойна врата като безкраен поток се процежда черен дим. Стеле се като мътна вода нагоре по вратите и стените и се наслоява под тавана.

Някъде крещи жена. Чува се приглушен тътен като гръмотевица. Нещо изведнъж изтрещява зад двойните врати, сякаш огромен прозорец се пръсва от топлината.

— Трябва да изкараме хората — казва Юна. — Това е…

Карл Ман му махва да замълчи, в това време го викат по радиостанцията. Той оставя пожарогасителя на пода, разменя няколко думи на немски и се обръща към групата.

— Внимание — казва с твърд глас. — Охраната е забелязала на мониторите си мъж, облечен в черно, намира се в мъжката тоалетна, в една от мивките личи пистолет.

— Това е той — казва Юна.

Немецът се свързва със стаята на охраната, за да се осведоми за позицията на мъжа в тоалетната.

— Два метра вдясно от вратата — пояснява след това. — Силно кърви от рамото, седи на пода… но прозорецът е отворен, възможно е да се опита да избяга оттам.

Затичват се по кафявата хартия, покрай бояджийска стълба и спират зад Карл Ман. Тук е значително по-топло, дим продължава да се стеле на талази под тавана като мътно течение. Чува се пращене и бучене, сякаш подът се тресе под краката им.

— Какво е оръжието? — пита Юна сподавено.

— Успяха да видят само пистолета в мивката…

— Попитай дали има раница — казва Юна. — Защото носи със себе си…

— Аз ръководя операцията — изсъсква Карл Ман.

Той прави знак на човек от екипа си, всички поглеждат карабините си и тръгват след него към гардеробната. Юна би искал да ги предупреди отново, като знае, че стандартната им тактика няма да проработи при срещата с наемника. Приличат на мухи, които се приближават към паяк. Една след друга ще се озоват в паяжината му.

Юна усеща пушека да люти в очите.

„Паякът плете паяжината си от два вида нишки, мисли си той. Лепкави за капани и такива, по които се катери самият той.

Спомня си плетката и знае къде да стъпи, за да не попадне в клопка.“

Освобождава предпазителя на своя смит енд уесън и тръгва предпазливо след военните полицаи. Те вече са се наредили пред мъжката тоалетна. Единият от тях, с дълга руса коса под каската, вади щифта на шоковата граната. Отваря, хвърля я ниско над пода, постлан с плочки, и бързо затваря. Чува се приглушен трясък, другият полицай отваря и насочва оръжието в тъмнината. Със знаци Карл Ман ги подканя да побързат. Без секунда колебание русокосият се втурва с вдигната карабина и приклад на рамо.

Безпокойство свива сърцето на Юна. Дочува как влезлият казва нещо с уплашен, по детски наивен глас. В следващата секунда се чува силна експлозия. Полицаите са изхвърлени от тоалетната, обвити в пушек и хвърчащ хоросан. Вратата се изтръгва от пантите. Вторият полицай изпуска оръжието, подхлъзва се встрани и пада с подгънато коляно. Взривната вълна кара Юна да отстъпи крачка назад. Русокосият лежи по гръб с отворена уста и кървящи зъби. Той е в безсъзнание, голям шрапнел се е забил в бедрото му. Пръски аленочервена кръв бликат на пода. Юна се затичва, изтегля го, ръцете му се стоплят от течащата кръв, докато набързо скалъпва турникет от колана на жертвата и навития ръкав на ризата му.

Единият от мъжете е в пълен шок. Реве с уплашен и треперещ глас. Други двама военни полицаи помагат на посивял мъж да премине коридора, лицето му е обсипано със сажди, той едва се движи. Жена е прикрила устата си с жилетка и бърза към изхода с уплашени очи.

С пистолет в ръка Карл Ман влиза в тоалетната през хрущящи остатъци от стъкла и плочки. Открива наемника проснат на пода. Все още е жив. Краката треперят, ръцете се лутат объркано. Брадичката и голяма част от лицето липсват. Карл Ман се оглежда наоколо, вижда телта и предполага, че издирваният вероятно е възнамерявал да направи капан, да възпламени ръчна граната, когато е бил изненадан от шоковата и е изпуснал своята.

— Да евакуираме останалите — шепне шефът на себе си и излиза от тоалетната.

Юна избърсва кръвта от ръцете си, свързва се с командната централа за линейка и в това време вижда Пенелопе да се появява от стълбището. Сага я следва по коридора. Очите на Пенелопе изглеждат мътни, като че е плакала с часове. Сага се опитва да я утеши, да я предпази, но тя се противи.

— Къде е той? — пита Пенелопе с напрегнат глас. — Искам да го видя.

— Трябва да излезем — вика Юна. — Коридорът скоро ще пламне.

Пенелопе заобикаля Юна, отива до мъжката тоалетна и вижда мъжа на пода, треперещото тяло и кървящото лице. Надава вой, отдръпва се, връща се в коридора и, търсейки да се подпре на стената, събаря писмо в рамка от канцлера Вили Брант.

Диша ускорено, стомахът й се свива, преглъща и усеща как Сага се опитва да я прегърне, да я дръпне отново на стълбището.

— Това не е той — стене Пенелопе.

— Трябва да излезем — утешава я Сага и я води със себе си.

Персоналът на линейката със защитни маски изнася ранения русокос полицай. Чува се нова експлозия като дълбока въздишка. Стъкла и трески политат по коридора.

Мъж се спъва, подхлъзва се и се изправя. През отворена врата бълва пушек. Як мъжага стои, без да помръдва в коридора, кръв се стича от носа му по ризата и вратовръзката. Полицаите крещят на всички да продължават към аварийния изход. Пламъци се промъкват под една от вратите. Защитната хартия на пода се запалва и огъва на огъня. Двама тичат приведени, хванати за ръце. Жена с подпалена лятна рокля крещи, полицай пръска пяна върху нея.

Юна се задавя от пушека, но успява да влезе в мъжката тоалетна и да разгледа опустошенията от гранатата. Наемникът лежи неподвижно, лицето му е временно превързано с тампони и марля. През дупката от куршума в рамото на черното яке пулсира тъмночервена кръв. Аптечката с оборудване за първа помощ лежи на пода, пръснати са лепенки и тампони, поръсени с прах и счупени плочки. Стените са опушени, на много места е изпопадал фаянсът. Кабините се разрушени, огледалата счупени, вода тече на пода от пукната тръба.

В една мивка лежат седем пълнителя и пистолет марка „Хеклер и Кох“. Зад тоалетна чиния в друга кабина се вижда празната раница на лежащия от груб черен шушляков плат.

Чуват се викове, уплашени гласове и бързи команди. Карл Ман влиза с персонала на линейката в мъжката тоалетна.

— Искам някой да го охранява — казва Юна, посочвайки наемника, когато санитарите вдигат тялото на носилка и го завързват.

— Ще умре, преди линейката да стигне до болницата — отвръща Карл Ман и кашля в ръката си.

— Няма значение, искам да го наблюдавате, докато се намира в района на посолството.

Немецът среща погледа на Юна и дава бърза команда на един от екипа си да пази заловения и да го предаде на шведската полиция.

Огънят тътне високо и пращи, гъст, черен дим превзема коридора. Хора крещят и кашлят. Бързат навън приведени, с уплашени лица. Някой търси Карл Ман по радиостанцията и той се обажда, кляка под дима и говори кратко.

— Все още липсва един човек, трябва да е тук, горе — казва той, кашляйки.

Юна с широка крачка прескача една паднала врата и се приближава към друга, която е затворена. Някаква светлина премигва и после изчезва. Само игривите пламъци се плъзгат в задимения коридор, искри се носят от един отвор.

Силно пращене и тътен, трясък и скърцане като при усукване и трошене на метал.

Юна среща погледа на Карл Ман и му прави знак да се отмести назад. Изважда пистолета си и отваря вратата няколко сантиметра, дръпва се, изчаква за миг и надниква в тъмнината.

Не вижда нищо освен черни силуети на канцеларски мебели пред спуснати щори. Слабо въздушно движение на пода кара Юна да се отмести.

— Евакуирайте мястото — вика някой зад него.

Юна се обръща и вижда четирима пожарникари, които бързат по коридора, разпръсват се и претърсват стаята.

Преди да успее да ги предупреди, единият от тях насочва силно фенерче към вътрешността, две очи блясват и един лабрадор излайва изморено.

— Ние оставаме — казва единият. — Ще се справите ли сами?

— Един липсва — казва Карл.

— Внимавайте — предупреждава Юна и гледа младия пожарникар в очите.

— Хайде — вика го немецът.

— Само ще погледна още нещо.

Юна влиза отново в мъжката тоалетна, кашляйки, вижда кръвта по пода и стените, забързва се към едната от кабините и дръпва черната раница на наемника.