Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (49)

48

Малоун се просна на пода и куршумът раздроби част от парапета. Той запълзя на четири крака към вътрешната стена. Вторият куршум проби дъските на пода само на няколко сантиметра от него. Двестагодишното дърво не оказа почти никаква съпротива. Трети изстрел. Още по-близо. Уайът настъпваше методично.

Нещо се стрелна във въздуха и се приземи на пода на балкона. Ослепителният блясък беше последван от нов облак задушлив дим. Малоун скочи на крака и се понесе по коридора, през който беше дошъл. Обратно към стълбището. Той вдигна глава към третия етаж и реши, че е време за размяна на ролите.

Уайът щеше да се превърне в зайчето, а той — в лисицата.

 

 

Уайът предпазливо тръгна нагоре с насочен пистолет. Очите му се опитваха да пронижат гъстия дим. Две неща се случиха едновременно.

Входната врата се отвори.

— Котън! — извика женски глас.

После той зърна Малоун, който изкачваше стъпалата към третия етаж.

* * *

Нокс чакаше Когбърн и Сюркуф да отговорят на въпроса, зададен от Болтън.

— Не знам какво да кажа, Едуард — пръв се обади Сюркуф. — Бъркотията е голяма. Честно казано, не ми харесва нито едно от предложенията ти. Според мен Куентин не бива да разчита на отстъпки от страна на Даниълс само защото е изпаднал в неудобно положение.

— На негово място аз просто щях да я нарека лъжлива курва и да я накарам горчиво да съжалява — изсъска Когбърн. — Едва ли някой ще изпита съчувствие към нея.

Този човек възприема нещата само в черно-бели краски, помисли си Нокс. За съжаление нещата никога не са толкова прости. Иначе сега нямаше да са затънали до гуша. Но и той беше на мнение, че Белият дом едва ли щеше да отстъпи пред подобен натиск.

— Аз все още държа Стефани Нел — напомни им Хейл.

— И какво ще правиш с нея?

Нокс искаше да чуе отговора и на този въпрос.

— Още не съм решил. Но тя би могла да се окаже доста силен коз.

— Пак отживелици! — възкликна Болтън. — Чуваш ли се какво говориш? Заложница? В двайсет и първи век? Същата работа като проклетия опит за покушение! Какво ще направиш? Може би ще звъннеш в Белия дом да им предложиш сделка? Тази жена е дребна риба, кой ще й обърне внимание?

Андреа Карбонел, помисли си Нокс. Но само при положение че види мъртвото тяло. Тогава цената на Нел наистина би могла да се повиши много.

Поне за него.

— Нека аз да реша дали е ценна или не! — отсече Хейл.

— Пак си намислил нещо! — насочи пръст в гърдите му Когбърн. — Какво е то, Куентин? Ако не отговориш честно на този въпрос, ще се присъединя към Едуард и ще превърна живота ти в ад!

* * *

Касиопея не различаваше почти нищо в гъстия дим. Фоайето беше пълно със сива мъгла. Тя се скри зад чамова маса до стената, окичена с еленови рога. След това си даде сметка какво трябва да предприеме. Не беше най-умният ход, но нямаше друг избор.

— Котън! — извика тя.

 

 

Малоун стигна площадката на третия етаж. Беше сигурен, че Уайът го е видял и е отгатнал намеренията му.

После чу гласа на Касиопея, която го викаше.

 

 

Уайът нямаше представа коя е жената, но по всичко личеше, че е близка с Малоун. Би трябвало просто да слезе в мазето и да напусне къщата, но си даде сметка, че стълбите надолу ще го отведат в едно от помещенията за персонала. Нямаше никаква представа дали хората са още там, или вече ги бяха евакуирали. Не изпитваше никакво желание да застреля някой от тях. Беше по-добре да го смятат за обикновен крадец, причинил неособено големи щети.

Той вдигна глава. На третия етаж имаше само една стая, непосредствено под купола. До нея можеше да се стигне и по двете стълбища. Малоун явно искаше да го подмами в затвореното пространство.

Няма да стане, Котън. Поне не и днес.

Той се отдалечи от стълбището, прекоси коридора и надникна към входното фоайе. Жената беше заела позиция зад някаква маса близо до вратата. Той се прицели над главата й и натисна спусъка. Стъклото на високия прозорец зад нея се пръсна на хиляди късчета.

* * *

Хейл се питаше как да реагира на заплахата, която му отправи Когбърн. За пръв път от дълго време насам един от тримата беше проявил характер.

В крайна сметка той реши, че е най-добре да им каже истината.

— На път съм да разбия шифъра.

— Как? — скептично го изгледа Когбърн.

— Сключих сделка с шефа на НРА.

* * *

Малоун се озова в осмоъгълно помещение с яркожълти стени и остъклен купол. Слънчевите лъчи нахлуваха свободно през шестте прозореца. Димът все още не беше стигнал до тук. Долу изтрещяха изстрели.

* * *

Нокс успя да запази самообладание, но по гърба му полазиха ледени тръпки.

Карбонел не пропускаше нищо и го притискаше отвсякъде. Сделка с капитана? Нима го беше компрометирала? Това ли беше причината за присъствието му тук? Подготви се за бърза реакция. За съжаление не беше въоръжен за разлика от Хейл, който продължаваше да стиска пистолета в ръката си.

— Каква сделка? — попита Болтън.

— НРА са успели да разгадаят шифъра.

— Какъв е проблемът тогава? — изгледа го Сюркуф.

— Цената — отвърна Хейл.

Тримата капитани го гледаха и чакаха.

— За да получим ключа, Стефани Нел трябва да умре.

— Ами тогава я убий — небрежно подхвърли Когбърн. — И бездруго непрекъснато мърмориш, че избягваме кръвопролитията. Какво чакаш още?

— Нямам доверие в шефа на НРА. За съжаление можем да убием Стефани Нел само веднъж. Следователно трябва да сме сигурни, че смъртта й ще ни донесе желаните резултати.

— Искаш да кажеш, че ликвидирането на тази жена ще реши всичките ни проблеми? — скептично го изгледа Болтън. — Ще бъдем в безопасност и ще си върнем разрешителните? Каква игра играеш?

— Играта е само една, Едуард. Искам да постигна сигурността, която е нужна на всички ни.

— Не, Куентин — поклати глава Болтън. — Искаш да постигнеш само собствената си сигурност.

* * *

Касиопея приклекна зад масата.

Два изстрела. Близки до целта. В прозореца над главата й. Отговорът й беше един куршум, изстрелян към ярките пламъчета, проблеснали за миг в мъглата.

 

 

Уайът умишлено беше разбил един от прозорците зад жената, предлагайки й лесен път за изтегляне. Те бяха високи от пода до тавана и приличаха по-скоро на врати. Достатъчно беше само да прекрачи перваза. Но тя не се възползва от този шанс. Той се прицели в масата и отново натисна спусъка. При четвъртия изстрел със сигурност нямаше да бъде толкова великодушен.

 

 

За да помогне на Касиопея, Малоун трябваше да се върне на приземния етаж. Беше ясно, че я влязла в престрелка с Уайът. Обаче южното стълбище зад гърба му беше неизползваемо. Трябваше да използва другото в северния край на сградата. Бързо се добра до него и започна да слиза.

 

 

Касиопея си даваше сметка, че най-добрият ход за момента е изтеглянето. Тук летяха твърде много куршуми, а димът беше прекалено гъст. Колко бяха нападателите? Защо Котън не отговаряше. Тя изстреля един последен куршум, шмугна се през разбития прозорец и се претърколи навън.

 

 

Уайът видя бягството на жената и реши, че е време да я последва. Малоун със сигурност вече се връщаше обратно. Нямаше повече време за губене.

 

 

Малоун се спусна на първия етаж. Късият коридор вляво водеше към входното фоайе, но той го подмина и влезе в съседната стая, която се оказа трапезария. Вратата в противоположния й край водеше към голям салон. Картини по стените, тежки завеси на прозорците. Гъст дим във въздуха. Малоун влезе и надникна през двойната остъклена врата, която също водеше към входното фоайе.

 

 

Касиопея се надигна и предпазливо пропълзя към разбития прозорец. Трябваше да се върне. Изправи се на крака, залепи гръб за тухлената стена и безшумно се плъзна обратно в задименото фоайе. Очите й доловиха някакво движение зад остъклената врата в противоположния край, откъдето се влизаше в друго задимено помещение с многобройни картини и портрети по стените.

Тя се прицели и натисна спусъка.