Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (12)

11

Тони Маркъс ядеше пържени яйца по мексикански на една маса в задната част на ресторанта „Боб с ориз“, който още не беше отворен. Джуниър беше с него, както и един кльощав нервен наркоман, който се казваше Тай-Боп и изглеждаше на двайсет. Джуниър беше биячът, а Тай-Боп — стрелецът. Спайк седеше на масата на Тони, възседнал стола, с ръце върху облегалката.

— Търсил си ме — обърнах се към Тони.

— Седни, Съни Рандъл — каза той.

Седнах до Спайк, който ме потупа по бедрото.

— Намерих ти момичето — каза Тони Маркъс.

— Караш ме да се гордея, Тони.

— Проституира за Фараона Фокс.

— Именно тук го чу за първи път — обади се Спайк.

Усмихнах му се.

— Фараона знае ли за мен? — попитах Тони.

— Не.

— Съгласен ли е да се откаже от нея?

— Не сме го обсъждали, Съни.

Облегнат на стената, Тай-Боп сякаш слушаше някаква музика, недоловима за останалите. Потрепваше с пръсти и подскачаше до Джуниър, който стоеше неподвижен.

— Ще му кажеш ли за мен? — попитах.

— Мислех си да те оставя сама да го направиш — усмихна се Тони.

Кимнах.

— Така ще бъде по-трудно — отбелязах аз.

— Може би. Фараона си обича проститутките.

— Като баща им е, а? Няма ли да стане по-лесно, ако му кажеш да ми даде момичето?

— Разбира се — каза Тони и ми се усмихна.

Зачаках. Тони отново се зае с обяда си.

— Но няма да го направиш — казах накрая.

— Ще те оставя сама да го свършиш — повтори той.

Погледнах към Спайк.

— Тони трудно можеш да го разбереш — каза той. — Ще ти помогне да намериш момичето, защото иска да остане в добри отношения с фамилията Бърк, а може би защото просто му е хрумнало да ти помогне. Човек на прищевките.

— Тогава защо спира по средата? — попитах.

Тони продължаваше да яде яйцата. Спайк ми отговори вместо него.

— Защото му е забавно. Иска да види дали можеш да се справиш сама с Фараона.

— Защо?

Спайк сви рамене.

— Защото все още не е сигурен.

— Така ли е, Тони? — попитах.

Той ми се усмихна.

— Да.

Опрян на голата тухлена стена, Тай-Боп се поклащаше в ритъма на невидимия барабанист. Двама сервитьори подреждаха масите в предната част на ресторанта. Джуниър ги наблюдаваше равнодушно.

— Всеки може да се справи с когото поиска — казах. — Въпросът е докъде искаш да стигнеш.

— Може и така да е — каза Тони.

Беше свършил с обяда си.

— Ще ми кажеш ли къде мога да открия момичето?

Тони се изправи.

— Фараона я пуска на различни места. Ти си детективът, ще я намериш.

— Да. Ще я намеря.

Тони ми се ухили, сякаш наистина ме харесваше.

— Успех, мойто момиче.

После кимна на Джуниър и Тай-Боп и те го последваха навън.

— Какво, по дяволите, беше това? — попитах аз.

— Нали ти казах — отвърна Спайк. — Никога не е срещал жена детектив. Според мен иска да провери дали ще се справиш.

— За забавление ли?

— Може би Тони не е феминист — отбеляза той.

— Още по-зле.

— Мога да дойда с теб — предложи Спайк.

— Мислех, че гейовете са пъзльовци.

— Човек се калява, когато израства гей.

— Би ли се изправил срещу Фараона Фокс заради мен?

— И още как.

— Благодаря ти, Спайк. Но мога и сама да се справя.

— Сигурен съм в това — каза той. — Но докъде искаш да стигнеш?

— До края — ухилих се.

— Чух, че си такава — каза Спайк.