1944	Роден на 17 септември в Бриксен, Южен Тирол. Райнхолд Меснер има една сестра и е втори по възраст от осем братя. Израства във Филньос, посещава училище по земемерство в Болцано и още от 5-годишен проявява интерес към катеренето.
1956	Заедно с баща си предприема първото си трудно катерене по източната стена на Малката Фермеда.
1960	Гюнтер и Райнхолд Меснер изкачват северната стена на Зас Ригайс.
1963	Изкачва първата си шестица, маршрута Тиси на Първата кула Села, както и първата си ледена стена — северната стена на Симилаун в Йоцталските Алпи.
1964	През ранното лято Гюнтер и Райнхолд Меснер катерят редица трудни скални и ледени турове — северните стени на Фертайн, Хохпфайлер и Ортлер. През юли Райнхолд Меснер успява да изкачи северната стена на Фуркета заедно с Паул Кантиолер и Хайндл Меснер.
1965	Гюнтер и Райнхолд Меснер правят премиера по северната стена на Голямата Фермеда. През същото лято Райнхолд успява да изкачи за първи път диретисима по южната стена на Нойнершпитце в областта Фанес и северозападното ребро на Филньосер-Одла.
1966	През юни е скъсан на матура. По време на обиколка в масива на Чивета прави няколко премиери с Хайни Холцер. Въпреки че не взима и поправителния изпит, по-възрастният му брат Хелмут му намира работа като учител по математика и природознание в Епан, където Райнхолд остава девет месеца.
1967	През февруари Меснер прави първото зимно изкачване по северния ръб на Агнер, а през март — по северната стена на Фуркета. Следват втори и трети изкачвания в Доломитите, както и премиерна диретисима на Чивета.
1967	Меснер успява да издържи матурата като частен ученик.
1968	Първо зимно изкачване по северната стена на Агнер. Заедно с Гюнтер прави първо изкачване по северното ребро на Айгер. Следват многобройни премиери, като например по средното ребро на Хайлигкройцкофел, най-трудното им изкачване. Райнхолд Меснер се записва в Университета в Падуа, специалност „Високо и подземно строителство“.
1969	Меснер участва в експедиция в Андите. След завръщането си за първи път изкачва соло северната стена на Дроат, където четири години преди това се отказва заедно с Гюнтер. Следват първо солово изкачване по северния ръб на Лангкофел, северозападната стена на Пунта Тиси, на диретисима по южната стена на Мармолада ди Рока, по северната стена на Лангкофел, както и по северната стена на Фуркета.
1969	Меснер все още е студент, но след експедицията в Андите не посещава лекции и не полага нито един изпит. През есента Карл-Мария Херлигкофер го кани да участва в неговата експедиция за изкачване по Рупалската стена на Нанга Парбат. Меснер прекъсва следването си в Падуа и се връща в Южен Тирол, където тренира и работи като учител по математика и физическо възпитание.
1970	На 27 юни Гюнтер и Райнхолд Меснер изкачват Рупалската стена на Нанга Парбат (8125 м). На връщане са принудени да слязат от западната страна (по реброто Мъмъри). Така те успяват първи и досега единствени да траверсират масива на Нанга Парбат. В подножието на стената Гюнтер Меснер е затрупан от лавина.
1971	Меснер се отказва от учителската професия, изнася лекции, пише книги и работи като планински водач. През лятото предприема експедиция в Диамирската долина, за да търси изчезналия си брат в подножието на Нанга Парбат. С него пътува и партньорката му Уши Деметер, с която се е запознал предишната година. През същата година изкачва Карстенс Пирамид в Нова Гвинея, както и Пунчак Суматри.
1972	Меснер прави премиерно изкачване по южната стена на Манаслу (8156 м). Следващата нощ се развихря снежна буря, в която изчезват другарите му Анди Шлик и Франц Йегер. Телата им не са намерени и до днес. Меснер изкачва Ношак в Хиндукуш (7492 м). През лятото се жени за Уши Деметер.
1973	През ранното лято Меснер отново заминава за Нанга Парбат с намерение да го изкачи сам. Не успява. Прави премиерно изкачване по западното ребро на Мармолада, както и по западната стена на Фуркета. Заедно с Уши Деметер купува и ремонтира една къща на хълма над село Санкт Магдалена непосредствено под Гайслершпитцен.
1974	По време на експедиция в Андите през януари Меснер прокарва премиерен маршрут по южна стена на Аконкагуа (6959 м). През май не успява да изкачи южната стена на Макалу (8485 м). През август Райнхолд Меснер и Петер Хабелер катерят северната стена на Айгер за рекордното време от десет часа.
1975	Меснер се отказва на южната стена на Лхотце (8511 м). Няколко седмици по-късно заедно с Петер Хабелер изкачва Хидън Пик (8068 м) по северната му стена в алпийски стил, т.е. без височинни лагери, носачи и фиксирани въжета.
1976	Меснер изкачва за първи път „Стената на среднощното слънце“ на Маккинли (6193 м).
1977	Меснер прави безуспешен опит за премиерно изкачване по южната стена на Дхаулагири (8167 м). В Катманду се качва на самолет „Пилатус Портер“, с който прелита над Еверест без кислородна маска. Развежда се с Уши Деметер.
1978	През пролетта Меснер прави премиерно изкачване по Breach Wall^[90] на Килиманджаро (5963 м). На 8 май Райнхолд Меснер и Петер Хабелер успяват за първи път да изкачат Еверест (8850 м) без кислород. На 9 август Меснер извършва първото солово изкачване на Нанга Парбат по Диамирската стена, което е и първото соло на осемхилядник.
1979	През февруари Меснер отива в Сахара, където прави няколко премиерни изкачвания в планините Хогар. През лятото с Михл Дахер изкачва реброто Абруци на K-2 (8611 м), последните пасажи — в алпийски стил.
1980	На 20 август Меснер има щастието да бъде първият, изкачил Еверест соло.
1981	Меснер получава правото да посети Тибет в състава на експедиция. Той катери Шиша Пангма (8012 м), прави премиера по северната стена на средния връх на Чамланг (7317 м), а през есента възнамерява да траверсира Макалу. Партньорката му, канадката Нена Холгин, ражда в Катманду дъщеря им Лайла.
1982	В състава на експедиция Меснер изкачва през пролетта три осемхилядника — Кангчендзьонга (8586 м), Гашербрум II (8035 м) и Броуд Пик (8047 м). През декември с Ханс Камерландер не успява да изкачи Чо Ойю (8022 м).
1983	През пролетта Райнхолд Меснер, Ханс Камерландер и Михл Дахер атакуват Чо Ойю и този път успяват. Меснер купува замъка Ювал, който е на около 1000 години и се намира на скала между Виншгау и Шналстал.
1984	През пролетта Меснер не успява да изкачи Дхаулагири по североизточното ребро. Веднага след това заедно с Ханс Камерландер два пъти траверсира масива на Гашербрум. През лятото започват ремонтните и реставрационни работи в замъка Ювал.
1985	Умира бащата на Меснер.
1985	През април Райнхолд Меснер и Ханс Камерландер изкачват Анапурна (8091 м) по крайно трудната северозападна стена, а две седмици по-късно — Дхаулагири (8167 м). През лятото Меснер пътува до Тибет, където два пъти обикаля масива Кайлаш. На връщане научава за смъртта на брат си Зигфрид, който е ударен от гръм. През есента Меснер се премества да живее в замъка Ювал.
1986	През лятото Меснер прекосява Източен Тибет — от Кхам до Лхаса, придружаван от Сабине Щеле. След това за четвърти път се опитва да изкачи Макалу и успява заедно с Фридл Мутшлехнер и Ханс Камерландер. Само след три седмици вече е на Лхотце с Камерландер. През декември заминава за Антарктика, където изкачва Маунт Винсън (4897 м), който е и последният в колекцията му от седемте континентални първенци. В Южен Тирол започва да се занимава с биологично земеделие.
1987	Меснер преодолява пеша обширни местности в Бутан и Памир.
1988	Меснер предприема сам експедиция в Тибет по следите на Снежния човек Йети. Неговата партньорка Сабине Щеле ражда дъщеря им Магдалена.
1989	През пролетта Меснер води международна експедиция, която не постига целта си да изкачи южната стена на Лхотце. Освен това предприема дълги пътувания пеша в Юдейската пустиня и в Патагония. С Арвед Фукс стартира прекосяването на Антарктика.
1990	Арвед Фукс и Райнхолд Меснер прекосяват Антарктика през Южния полюс, като изминават 2800 километра.
1990	Ражда се синът на Райнхолд Меснер и Сабине Щеле Гезар Симон.
1991	Меснер прекосява Бутан от изток на запад.
1992	Меснер изкачва Чимборасо (6310 ч) и прекосява пустинята Такла Макан от юг на север.
1993	Райнхолд Меснер и брат му Хуберт прекосяват пеша Гренландия диагонално, общо около 2200 километра.
1995	Райнхолд и Хуберт Меснер не успяват да прекосят Северния ледовит океан от Сибир до Канада. През лятото, при опит да се прекатери през зида на замъка Ювал, Меснер пада и си счупва костта на петата. Той превръща замъка в музей, отворен за посещения.
1995	Умира майката на Меснер.
1998	Меснер предприема пътешествия в Алтай от Монголия и в Пуна де Атакама в Андите.
1999	Меснер пътешества в пустинята Тар в Индия.
1999	От юни е депутат от групата на Зелените/ Европейски свободен алианс в Европейския парламент. Член е на Комисията по регионална политика, транспорт и туризъм, както и на Комисията по земеделие и развитие на селските райони; също така е член на Делегацията за връзки със страните от Южна Азия и Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество.
2000	През юли Меснер води експедиция на Нанга Парбат през ледника Диама и северния склон към гребена на Северния връх. Поради падналия нов сняг изкачването се проваля.
2001	Ражда се дъщерята на Райнхолд Меснер и Сабине Щеле Анна Юдит.
2002	Меснер посещава планински народи в Андите и изкачва Котопакси (5897 м) в Еквадор. През юни е открит Планинският музей на Меснер (МММ) „Доломити“ на Монте Рите недалеч от Кортина д’Ампецо.
2003	Меснер присъства на юбилейните срещи по повод 50-годишнините от първите изкачвания на Еверест и Нанга Парбат. В Диамирската долина открива училище „Гюнтер Меснер“.
	Меснер разработва концепцията за МММ Зигмундскрон в Болцано, който се превръща в център на неговия бъдещ Планински музей.
	През пролетта Меснер предприема надлъжно прекосяване на пустинята Гоби в Монголия. По повод 200-годишнината от първото изкачване на Ортлер (3905 м) Меснер открива в Зулден своя музей на тема „Лед“

Бележки

[90] Breach Wall („Проломената стена“) на най-високия връх в Африка — Килиманджаро (5963 м). По нея преминава най-трудният маршрут към върха, прокаран за 12 часа на 31 януари 1978 г. от Райнхолд Меснер и Конрад Ренцлер. ↑

Край

Райнхолд Меснер Моят живот на ръба (9) (Автобиография в беседи с Томас Хютлин)

Метаданни

Данни

Моят живот на ръба

Информация

История

Сваляне / Връзки

Райнхолд Меснер
Моят живот на ръба (9) (Автобиография в беседи с Томас Хютлин)