Райнхолд Меснер
Моят живот на ръба (1) (Автобиография в беседи с Томас Хютлин)

Към българските читатели

Винаги съм мечтал да прекося света, но далеч от отъпканите пътища, пътните знаци и без предварителни усилия за получаване на разрешение. Това е мечтата на съвременния чергар. При това съм романтик и не преставам да лелея идеала за обикновен, естествен начин на живот. За да бъде постигнат, трябва да намалим излишъка от удобства и да се ограничим до най-същественото. За да придобие стойност живота ми, доброволно стигам до екстремната точка на лишенията и се оказвам в изолация. Благодарение на това отново изпитвам радостта, произтичаща от самия факт на моето съществуване. След всяка безизходна ситуация животът се появява пред мене като великолепен дар. Заради това усещане на ново раждане заставам пред все нови и нови предизвикателства. Дори и тогава, когато — погледнати отстрани — изглеждат като чиста лудост. На петнадесет години — катерене по скалните отвеси на Доломитите, на двадесет и пет — изкачване по Рупалската стена на Нанга Парбат, на тридесет и пет — самотно стигане до Еверест без кислород, на четиридесет и пет — експедиция в Антарктида… Моят път към познанието не е в усърдието над книгите. Моят път на шестдесет години ме отведе до пустинята Гоби.

Там, сред дивата природа, човек просто се освобождава от бремето на цивилизацията. Всички остават далеко, освободени от нашето присъствие, а ние — от тяхното, и едновременно с това — от самите себе си. Аз поне усещам нещата по този начин. Там, където никой не ме търси, не ме оглежда, където нямам дори огледало, в което мога да разпозная лицето си, се чувствам освободен от самия себе си.

Доброволното попадане в екстремни ситуации, за да бъдат овладени правилата и изкуството на оцеляването, е нещо много повече от експеримент, от проверка на самия себе си там, където обществените норми просто не съществуват. Искам също така да се освободя от тези норми, за да придобия поредния опит и да придам на живота си смисъл.

От друга страна, доколкото изкачванията и екстремните изживявания на човека са негов личен въпрос, то проблемите на планините и на дивата природа въобще — като особено пространство, изискващо особени грижи, особено внимание, особени действия и особена инфраструктура — не могат да се решат само в рамките на една страна. Те изискват широко скроена политика на Европейския съюз за тяхното опазване и ревитализация. Всички проекти в тази област трябва да са прицелени далече в бъдещето и винаги да поставят в центъра на вниманието най-ценното, което имаме — природата, здравето и толерантното съвместно съществувание, в името на щастието на бъдещите поколения. Унищожаването на природата е унищожение на нас самите. И това е политическо. Поради това този, който мисли, че отказът от политиката и отбягването й е правилният път, дълбоко се заблуждава. Защото това е приемане на съществуващото положение и мълчаливо съгласие с неекологичните проекти за развитието на туризма и спортовете, практикувани на открито.

Ще повторя нещо, което съм казвал много пъти. Трябва да се грижим за природата, за да могат и следващите поколения да намерят в нея това, което търсихме ние — път към опознаване на самите себе си. Природата, като недокоснато от цивилизацията пространство, е най-доброто огледало за нашата човещина и за стойността ни като хора.