Джефри Дивър
Спящата кукла (43)

42.

— Как ви е усетил? — недоумяваше Овърби в кабинета на Данс.

Беше нервен. Не само че бе поискал преследването да се води от неговото подразделение, ами и беше подкрепил грешната тактика. Тя усещаше всичко това от държането и изразните му средства — например употребата на „вие“, докато тя и О’Нийл биха казали „ние“.

Разделяне на вината…

— Сигурно е усетил, че нещо се е променило, например, ако персоналът се е държал непривично — отговори Келъг. — Като в ресторанта в Мос Ландинг. Този човек има животински инстинкти.

Сякаш повтаряше мислите на Данс.

— Майкъл, нали хората ти чули, че е вътре?

— Беше пуснал порно по телевизора — обясни детективът. — Това са чули от отряда за разузнаване.

Равносметката беше смущаваща. Оказа се, че без да подозира нищо, управителят е видял Пел и жената да излизат — преоблечени като двамата рибари от съседната стая — помислил си, че отиват за сьомга или калмари в залива. Двамата мъже, завързани и със запушени усти, не искаха да говорят. Данс все пак успя да измъкне от тях, че Пел взел адресите им и заплашил да убие близките им, ако викат за помощ.

„Всичко се повтаря… по дяволите, всичко се повтаря!“

Уинстън Келъг беше ядосан, но не се чувстваше виновен. Той бе взел своето решение, както Данс в Мос Ландинг. Планът щеше да успее, но съдбата се беше намесила и тя му се възхищаваше, че не се тюхка и оплаква, а вече мисли за следващите стъпки.

Секретарката на Овърби влезе. Съобщи на шефа си, че го търсят от Сакраменто, а началничката на ФБР в Сан Франциско, Ейми Грейб, е на втора линия.

Овърби изръмжа ядосано. Стана и отиде в кабинета си.

Каранео се обади да докладва, че от търсенето на свидетели, което провеждаше с още неколцина, няма резултат. Една чистачка видяла тъмна кола да излиза от паркинга малко преди акцията. Не обърнала внимание на регистрацията. Никой друг не беше видял нищо.

Тъмен седан. Същата кола като онази, която Джеймс Рейнълдс бе видял. Полицай от шерифството донесе голям пакет. Подаде го на О’Нийл.

— Улики от огледа на стаята, сър.

Детективът извади купчина снимки и списък с намерените вещи. От отпечатъците ставаше ясно, че в стаята наистина са били Пел и съучастничката му. Имаше дрехи, опаковки от храна, вестници, лични принадлежности и козметика. Също щипки за пране, импровизиран камшик, направен от закачалка и изцапан с кръв, женски чорапогащи, завързани за рамката на леглото, няколко десетки презерватива — нови и използвани — и голяма туба гел.

Келъг заяви:

— Типично за сектантските водачи. Да вземем Джим Джоунс от Гуаяна. Правил е секс по три-четири пъти на ден.

— Защо? — поинтересува се Данс.

— Защото могат. Могат да правят почти всичко, което поискат.

Телефонът на О’Нийл иззвъня и той вдигна. Послуша няколко минути.

— Добре. Изпратете го на агент Данс. Имате ли електронния й адрес?… Благодаря. — Погледна Данс. — В дънките на жената са намерили листче с разпечатка от имейл.

След няколко минути тя получи съобщение с прикрепен файл, който отпечата:

От: [email protected]

До: [email protected]

Отговор:

Джени, мила моя…

Успях да се вмъкна в офиса и ти пиша. Беше належащо. Искам да ти кажа нещо. Събудих се с мисълта за теб — за плановете ни да отидем на плаж и в пустинята, да гледаме фойерверки всяка вечер в задния ти двор. Ти си умно, красиво, романтично момиче — на кого му трябва повече? Много сме си говорили, но не сме си казали най-важното. Сега искам да ти го кажа. Обичам те. Вече съм убеден, че не приличаш на никоя друга, която съм познавал. Ето, това е. Сега трябва да тръгвам. Надявам се, че думите ми не са те разстроили или уплашили.

До скоро, Даниел.

Значи Пел е изпращал имейли от „Капитола“ — но преди неделя, даде си сметка Данс. Ето защо компютърният техник на затвора не ги беше открил.

Забеляза също, че жената се казва Джени, а инициалът на второто име или фамилията й беше М.

JMSUNGIRL.

О’Нийл добави:

— Компютърните ни специалисти ще се свържат с доставчика на Интернет. Чуждите сървъри не са много склонни да помагат, но ще се надяваме.

Катрин още гледаше имейла.

— Гледайте какво пише: плаж, пустиня и фойерверки всяка вечер. И трите неща са близо до къщата й. Това трябва да ни подскаже нещо.

— Колата е била открадната от Лос Анджелес… — отбеляза Келъг. — Тя е някъде от Южна Калифорния: плаж и пустиня. Но фойерверки всяка вечер?

— Анахайм — сети се Данс.

Другите в стаята кимнаха.

— Да, „Дисниленд“ — съгласи се О’Нийл.

Тя го погледна:

— Твоята идея беше да проверяваме във всички банки в окръг Лос Анджелес за изтеглени девет хиляди и двеста долара. Това щеше да е много трудно, но Анахайм… Районът е доста по-малък. Освен това знаем малкото й име. Вероятно и инициала на фамилното. Хората ти могат ли да се заемат с това, Уин?

— Разбира се, това са много по-малко банки — съгласи се той.

Вдигна телефона и се обади в лосанджелеското управление на Бюрото.

Данс телефонира на жените в мотела „Пойнт Лобос“.

— Пак ли се измъкна? — попита Саманта.

— За съжаление.

Разказа й за имейла, но нито една от трите не беше чувала името.

— Намерихме и следи от садомазохистичен секс. — Данс описа атрибутите. — Пел падаше ли си по такива неща, или е било идея на жената? Ако е била нейна, това ще ни помогне да стесним кръга на заподозрените. Може да е професионална „господарка“.

Саманта замълча за момент. След малко смутено отговори:

— Ами, такова… идеята сигурно е била на Даниел. Той обичаше това.

Данс й поблагодари:

— Знам, че бързате да се приберете вкъщи. Обещавам, че няма да ви задържам още дълго.

След няколко минути телефонът на Келъг иззвъня. Той вдигна и очите му се разшириха от изненада.

— Разкрихме я! Жена на име Джени Марстън е изтеглила девет хиляди и двеста долара — на практика всичките й спестявания — от „Пасифик Тръст“ в Анахайм. В брой. Нашите хора са поискали съдебна заповед и ще претърсят къщата й. Ще се обадят да съобщят какво са намерили.

Понякога съдбата е благосклонна…

О’Нийл грабна телефона и след пет минути на компютъра на Данс се появи снимка на жената. Тя извика Ти Джей в кабинета си.

— Какво?

Катрин кимна към екрана:

— Пусни я на фоторобот. Направи я брюнетка, червенокоса, с дълга или с къса коса. Изпрати снимките в „Сий Вю“. Искам да съм сигурна, че е била тя. Ако е така, изпратете копия до всички телевизионни станции и вестникарски редакции.

— Дадено, шефке.

Без да сяда, той започна да пише, после изтича навън, сякаш искаше да стигне в кабинета си, преди снимката да се получи на компютъра му.

Чарлс Овърби влезе.

— Този разговор със Сакраменто…

— Изчакай, Чарлс.

Данс му разказа какво е станало и настроението му веднага се подобри.

— Виж ти, следа. Най-после… както и да е, имаме друг проблем. От шерифството в Напа са се обадили в Сакраменто.

— От Напа ли?

— Арестували са някой си Мортън Негъл.

Данс кимна. Не беше казала на Овърби, че е изпратила писателя да говори със Спящата кукла.

— Говорих с шерифа и никак не е доволен.

— Какво е направил Негъл? — попита Келъг, като вдигна вежди.

— Отишъл е при дъщерята на Кройтън. Тя живее там с чичо си и леля си. Негъл се е опитал да я убеди да дойде да я разпиташ.

— Знам.

— Така ли? Аз защо не знам? — Овърби замълча за момент. — Лелята отказала. Тази сутрин обаче Негъл проникнал у тях и се опитал лично да говори с момичето. — Лелята стреляла по него.

— Какво?

— Не улучила, но според шерифа, ако хората му не били пристигнали навреме, щяла да го убие при втория опит. Никой не изглежда разстроен от тази възможност. Смятат, че ние имаме пръст в тази работа. Това е голяма неприятност.

— Аз ще се оправя — обеща Катрин.

— Нали не сме замесени? Казах му, че не сме.

— Аз ще се оправя.

Овърби се замисли, после й даде телефонния номер на шерифа и се върна в кабинета си. Тя се обади и се представи. Разказа какво е положението.

Шерифът изръмжа:

— Слушайте, агент Данс, разбирам проблема ви с Пел и всичко там. И тук това е голяма новина. Но не можем да го пуснем. Лелята и чичото на Тириса подадоха жалба. Трябва да знаете, че и ние полагаме специални грижи за момичето, като се има предвид какво е преживяло. Съдията определи гаранция от сто хиляди и никой не проявява желание да я плати.

— Може ли да говоря с прокурора?

— В съда е. Цял ден ще е зает.

Мортън Негъл щеше да прекара известно време в ареста. Данс му съчувстваше и му бе благодарна, че е променил решението си. Нямаше обаче как да му помогне.

— Бих искала да говоря с лелята и чичото на момичето.

— Не виждам с какво може да помогне.

— Важно е.

— Вижте, агент Данс, съмнявам се, че ще искат да ви чуят. Всъщност съм сигурен, че няма да искат.

— Ще ми дадете ли номера им? Моля ви. Директните въпроси винаги са най-ефикасни. Директните отговори — също.

— Не. Дочуване, агент Данс.