Кърт Вонегът
Котешка люлка (95)

95. Виждам куката

Най-сетне стигнахме до двореца.

Дворецът беше ниска, черна, жестока постройка.

По бойниците все още се виждаха странни оръдия.

Лозници и птичи гнезда запълваха бойниците и процепите, и зъбците…

Северната стена беше надвиснала над чудовищна пропаст, под която на близо двеста метра се люшкаше топлото море.

Дворецът те караше да питаш, както винаги се пита при вида на каменни грамади: как са могли тези човечета, строителите, да преместват такива големи камъни? Подобно на всички каменни грамади, и дворецът веднага ми отговори: немият страх беше преместил тези огромни камъни.

Дворецът бил построен според желанията на Тум-бумва, императора на Сан Лоренсо, избягал роб, малоумен човек. Тум-бумва, според сведенията, видял такъв дворец, нарисуван в някаква детска книжка с картинки.

Зловеща трябва да е била тази книжка.

Точно преди да стигнем двореца, пътят ни поведе през грубо скована арка, направена от два телефонни стълба и напречна греда.

От гредата висеше огромна желязна кука. На куката беше окачен надпис.

„Тази кука — пишеше там — е запазена за самия Боконон.“

Обърнах се да погледна отново и острото желязо ми подсказа, че ако наистина стана президент, ще махна тази кука!

И започнах да лаская себе си с мисълта, че ще бъда твърд, справедлив и добър владетел, и как моят народ ще процъфтява.

Фата Моргана!

Мираж!