„Котешка люлка“ е сатиричният коментар на Вонегът за съвременния човек и неговата лудост. Апокалиптичен разказ за съдбата на планетата, цялостна, оригинална теология, визия за бъдещето, която е едновременно черно фаталистична и ужасяващо смешна. Книга, която оставя незаличима следа върху цяло поколение читатели. „Котешка люлка“ е сред най-значимите творби на миналия век… и най-доброто, писано от Вонегът.

 

„Сравнявам себе си със себе си. Тъй че мога да си пиша шест плюс за «Котешка люлка», макар да ми е известно, че е съществувал писател па име Уилям Шекспир.“

Кърт Вонегът

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat’s Cradle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
sivkomar (2012 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Кърт Вонегът. Котешка люлка

 

ISBN: 978-954-733-637-7

формат: 13×20 см

страници: 192

година: 2009

корица: Мека

категории: Художествена литература, романи

Художник на корицата: Виктор Паунов

Редактор: Калоян Игнатовски

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат: Инвестпрес АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, тел. 02 9830485, факс 02 9830486

e-mail: [email protected]

История

  1. — Добавяне

На Кенет Литауър, човек с доблест и с вкус

Нищо в тази книга не е истина.

Живей според фома[1], която те прави смел, добър, здрав и щастлив.

Книгите на Боконон, I:5

1. Денят, в който настъпи краят на света

Наричайте ме Йона. Така ме наричаха моите родители… макар че те не ми казваха Йона, а Джон.

Йона… Джон… И Сам да бях, пак щях да се чувствам като Йона. Не защото околните ме смятат за жертва на зла съдба, а защото някой или нещо неизменно ме задължава да бъда на дадено място в даден час. Причини и средства, обикновени или невероятни, винаги се намират; и точно по план, във всяка определена секунда, Йона е на определеното място.

Слушайте:

Когато бях млад — преди две жени, преди 250000 цигари, преди 3000 литра алкохол…

Когато бях доста по-млад, започнах да събирам материал за книга. Книгата трябваше да се нарича „Денят, в който настъпи краят на света“.

Книгата трябваше да бъде документална. Тя трябваше да изясни какво са правили някои видни американци в деня, в който първата атомна бомба бе хвърлена върху Хирошима, Япония.

Книгата щеше да бъде християнска. Тогава бях християнин.

Сега съм бокононист.

Щях да стана бокононист още навремето, но тогава нямаше кой да ме научи на горчиво-сладките лъжи на Боконон. Навремето бокононизмът бе непознат отвъд каменистите плажове и кораловите рифове, които обграждат онова островче в Карибско море — република Сан Лоренсо.

Ние, бокононистите, вярваме, че човечеството се дели на групи — групи, които изпълняват божията воля, без да съзнават това. Всяка такава група Боконон нарича „карас“ и инструментът, „кан-кан“, който ме въведе в моя карас, бе книгата, така и останала недовършена, книгата, която трябваше да се нарича „Денят, в който настъпи краят на света“.

Бележки

[1] Безвредни неистини. — Бел.авт.